МОТИВИ
към Присъда № 20/23.01.2019г., постановена по НЧХД №
4298/2017г. по
описа на ПРС, ХІ н. с.
Частният тъжител В.Л.К. е повдигнал обвинение срещу
А.И.Б. – роден на ***г***, живущ ***, ****, б. г., женен, с висше образование,
работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 22.01.2017г. в гр. Велинград
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в раничка по лицето,
кръвонасядания и травматични отоци по лицето, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Срещу подс. Б. не е повдигнато и не се поддържа
обвинение за кръвонасяданията в областта на тялото.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. Б. граждански иск за сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 22.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с
горното тъжителят К. е конституиран и като граждански ищец по делото.
Тъжителят К. чрез процесуалния си представител адв.
Б.Т. поддържа повдигнатото срещу подс. Б. обвинение, като моли съда да го
признае за виновен, да уважи предявения граждански иск в пълен размер и да му
присъди направените по делото разноски.
Защитникът на подс. Б. – адв. П.П. моли съда да
признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
Подс. Б. не се признава за виновен и моли съда да го
оправдае.
Съдът след, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подс. А.И.Б. е роден на ***г***, живущ ***, ****, б.
г., женен, с висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Б. и тъжителят К. ***, като подсъдимият е
служител на РУ Велинград – **** „Криминална полиция“, а тъжителят работи в ДНА
Велинград. Двамата не се познавали лично. Тъжителят К. бил задържан за срок от
24 часа със Заповед за държане на лице рег. № 118/29.05.2015г. на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР по досъдебно производство вх. № 677/2015г. по описа на
РП Велинград и № ЗМ 274/2015г. по описа на РУ на МВР Велинград, образувано
срещу лицето В.И. Г. за престъпление по чл.234 ал.1 от НК, в извършването на процесуално-следствени действия по което участвал и
подсъдимият като служител на посоченото полицейско управление.
На 21.01.2017г., денят, в който традиционно в гр.
Велинград се отбелязвал „Бабин ден“, в хотел „Вита“ в града, за да отбележат
празника на детето на тъжителя К., се събрали негови близки, приятели и
роднини, сред които и свидетелите И.Д., Н.Б., Б.Ш. и Г.К.. Поканена била и св.
С.Я., но същата не отишла, а се присъединила към компанията впоследствие, която
след полунощ, на 22.01.2017г., продължила празника в дискотека „Вортекс“, също
намираща се в гр. Велинград, в която тъжителят бил направил предварителна
резервация. Тъй като обаче отишли в дискотеката в по-късен от уговорения час,
резервацията им отпаднала, поради което и след като се оказало, че няма
свободни места другаде, се настанили като правостоящи на барплота на терасата
на втория етаж, в единия край на който се намирал подс. Б., заедно със своя
колега - св. Б.Б. и св. Н.К.. Същите пристигнали малко преди това в дискотеката
и заели посоченото място. В празното пространство между тях и други посетители
на заведението, се разположили свидетелите от компанията на тъжителя К.. Зад
барплота се намирали т.н. „вип“ сепарета, в единия край на едно от които заедно
с други лица седял св. С.З., който се придвижвал трудно, тъй като известно
време преди това претърпял инцидент и се движел с проходилка. Между сепаретата
и барплота имало тясна пътека, която служила за преминаване. Всяка една от
посочените компании употребявала алкохол, като в началото всички се забавлявали
без между тях да има каквито и да било проблеми.
Известно време след пристигането му в дискотеката св.
Ш. си тръгнал, като след него дошла св. Я., която се присъединила към
компанията на тъжителя К.. Малко след пристигането на св. Я. от заведението си
тръгнал и св. Б., като подсъдимият останала в компанията на св. К..
Малко по-късно подс. Б., идвайки от стълбите и
минавайки покрай св. Я., с която се познавали, тъй като тя известно време преди
това била служител на РУ на МВР Велинград, я попитал защо тъжителят К. го
гледал накриво. Св. Я. се учудила и му казала, че не е така, тъй като нямало
каквато и да било причина за това. Тъжителят разбрал, че се говори за него и
след като св. Я. му предала казаното от подс. Б., К. му обяснил, че няма такова
нещо. След това вечерта продължила както дотогава, като всички се забавлявали и
танцували.
Всичко било нормално, докато в един момент подс. Б.,
минавайки покрай св. Д., го сръгал няколко пъти с ръка от дясната му страна, в
областта на ребрата, след което продължил. За това св. Д. споделил на тъжителя,
който се намирал близо до него. К. попитал своя приятел дали е направил нещо, с
което да предизвика такава реакция, на което св. Д. отговорил отрицателно, тъй
като познавал подсъдимия само по физиономия. След това свидетелят слязъл до
тоалетната и когато се върнал и като видял, че и подсъдимият е на мястото си,
му направил забележка. Тогава подс. Б. започнал да обижда св. Д., казвайки му,
че е червей, както и че ще го навре в дупката, от която бил излязъл. Тъжителят
К., който преди това се намирал в близост до св. Я., чул казаното от подс. Б. и
се приближил към него, като двамата започнали да си говорят. Тогава св. З.,
който, както беше посочено по-горе, седял в края на сепарето, намиращо се
непосредствено зад барплота, на който били разположени компаниите на подсъдимия
и на тъжителя, направил с ръка жест към последния да се наведе към него, което
той и сторил, минавайки малко по-напред. При това положение З. се намирал от
лявата страна на К., като последният бил с лице към З. и с гръб към барплота. В
този момент св. Д. бил вече завъртян наляво, като тъжителят К. и св. З. се
намирали вляво от него и вдясно от подс. Б., който се намирал до св. Д.. Св. Д.
имал видимост към тях и към това, което се случва, тъй като бил най-близо до
тъжителя. Случващото се било възприето и от останалите лица от компанията на
К., които се намирали в непосредствена близост, а именно свидетелите К., Б. и
Я.. Разбира се видимост към тъжителя и св. З. имал и подс. Б., вдясно от
когото, както беше посочено, те се намирали. След като тъжителят се навел към
св. З. последният без каквато и да било причина с дясната си ръка му ударил
шамар по лявата буза. Недоумявайки случилото се, изправяйки се, тъжителят, в
момента, когато се намирал почти лице в лице с подс. Б., бил ударен от
последния, който с дясната си ръка му нанесъл удар с юмрук в лявата част на
лицето, в областта на окото. От удара тъжителят залитнал към св. Д., който се
намирал от дясната му страна, при което подс. Б. го хванал за ръцете и му ги
извил зад гърба, като така К. бил обърнат с гръб към подсъдимия и приведен
напред. Тогава св. Д. се намесил и попитал подс. Б. какво прави, при което
последният го ударил с главата си, като ударът попаднал в областта на носа на
свидетеля, след което подсъдимият му дал отговор на въпроса, който му бил
зададен, като казал: „Ей това правя“.
Тъй като от носа на св. Д. в резултат на нанесения му
удар, започнала да тече кръв, същият решил да излезе от заведението, за да
потърси помощ.
Междувременно единият от намиращите се вътре в
дискотеката охранители – А. Г. забелязал, че нещо се случва на втория етаж,
като казал за това и на своя колега – св. А.А.. А. Г. тръгнал нагоре по
стълбите, последван от св. А., като двамата видели, че подс. Б. държи тъжителя
К.. Тъй като тъжителят правил опити да се измъкне от захвата на подсъдимия, св.
А. помислил, че преди това същият е буйствал, поради което и бил хванат по този
начин. Това именно дало основание на св. А. да се намеси и да изведе К. от
заведението, с когото заедно се насочили към стълбите, слизайки по които се
препънали и паднали, при което тъжителят паднал по гръб.
На втория етаж на заведението се качил и св. И.Г.,
който същата вечер бил клиент на заведението. Това той направил, тъй като
разбрал, че нещо се случва там и след като и служителите от охраната започнали
да се качват нагоре.
Същата вечер на работа в дискотеката като охранители
били и свидетелите Е.А. и А.Д., които изпълнявали служебните си задължения на
входа, където извършвали проверка на клиентите, които влизали. Двамата
разбрали, че нещо се е случило, но когато отворили вратата, за да разберат за
какво става въпрос, всичко вече било приключило. След като тъжителят бил
съпроводен до входа на заведението от св. А., бил предаден на св. А., който
трябвало да го изведе навън. Св. Д. също се качил на втория етаж на
дискотеката, където все още се намирал подс. Б., а така също и неговият колега
А. Г., който преди това се качил там заедно със св. А..
След като излязъл от дискотеката тъжителят
сигнализирал за случилото се на тел.112, на който телефон се обадил и св. Д.,
като в резултат на подадения сигнал за инцидент, на мястото били изпратени
линейка на Център за спешна медицинска помощ гр. Пазарджик /филиал гр.
Велинград/ и служители на РУ на МВР Велинград.
Междувременно от дискотеката излезли и останалите лица
от компанията на тъжителя и св. Д.. Всички те видели нараняванията в областта
на окото на тъжителя, което било оточно и притворено.
Във връзка с подадения сигнал на място били изпратени полицейските
служители - свидетелите М.П. и И.П.. Двамата в изпълнение на служебните си
задължения провели разговори с някои от намиращите се на място лица,
включително и с пострадалите. Тъжителят казал, че е бит от охраната, св. З. и
един полицай.
К. бил откаран в ЦСМП с пристигналата на място
линейка, където му била оказана спешна медицинска помощ. От своя страна св. Я.
с автомобила си и придружена от свидетелите К. и Б., откарала в болничното
заведение св. Д., на когото също била оказана помощ.
Полицейските служители последвали линейката и след
това изчакали пред ЦСМП, за да разберат какво е състоянието на тъжителя К. и
св. Д.. Пред болничното заведение в присъствието на полицейските служители
пострадалите казали, че са нападнати от подс. Б., за което ще си търсят
правата, както и че същият повече няма да бъде служител на полицията заради
това, че ги е нападнал. Там на място тъжителят и св. Д. отказали да дават
повече обяснения по случая. Това сторили на сутринта, когато посетили
полицейското управление в гр. Велинград.
За оказаната на тъжителя К. медицинска помощ били
издадени фиш за спешна медицинска помощ № 00736/3048 от 21/22.01.2017г. и №
00737/3050 от 21/22.01.2017г. от д-р В.М., който бил част от екипа, изпратен на
мястото на инцидента и откарал пострадалия в центъра.
В ЦСМП тъжителят К. бил консултиран и от лекар в
хирургично отделение – св. Ш., който назначил скенер на глава.
На следващия ден – 23.01.2017г. на тъжителя К. бил
извършен и преглед от д-р Д.А. - очен лекар, за което му бил издаден
амбулаторен лист № 001820/23.01.2017г.
В същия ден тъжителят бил освидетелстван в кабинета по
съдебна медицина от д-р Б.П., където му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 03/2017г.
Във връзка с инцидента тъжителят К. подал жалби срещу
подс. Б. ***, а така също и в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към ОДМВР София.
Събраните материали във връзка с извършената проверка в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ били изпратени на РП Велинград по компетентност, като с
Постановление от 17.05.2017г. е отказано образуването на досъдебно производство
поради това, че деянието представлява престъпление, за което наказателното
производство, на основание чл.161 от НПК, се възбужда по тъжба на пострадалия.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и издадените
медицински документи, при извършения преглед на тъжителя К. са установени
следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по
цялото протежение на горния и долния клепач на лявото око; кръвонаседната по
цялото протежение /субконюнктивален кръвоизлив/ на склерата на лявото око;
значителен оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят в областта на лявата
скула, с размери 5 х 2 см.; цепковидна разкъсно-контузна рана в същата област с
дължина 1 см.; синкаво кръвонасядане под раната с размери 2 х 2 см.; оточна и
кръвонаседната носна пирамида по цялото си протежение; кръвонасядане по гърба в
лявата му горна половина с размери 18 х 6 см. със синкаво-морав цвят, а по
периферията му със зеленикав оттенък; синкаво кръвонасядане в лявата поясна
област с размери 9 х 7 см.
Най-общият механизъм за получаване на описаните
травматични увреждания е по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет, като е възможно те да са получени по начина, посочен в частната
тъжба. Що се касае за давността на установените кръвонасядания е посочено, че
повечето от тях имат синкав или сивкаво-морав цвят, което ги определя с еднаква
давност – в пределите на около две денонощия към датата на прегледа от съдебния
лекар и е напълно възможно те да са получени на 22.02.2017г. около 02.00ч.
Единствено кръвонасядането по гърба в лявата му горна половина се отличава по
своята давност от останалите предвид неговия цвят и оттенък по периферията,
поради което в случая се касае за старо кръвонасядане, което е получено преди
датата на инцидента.
Установеното кръвонасядане в лявата поясна област
/хълбочна/ област отговаря по давност на останалите кръвонасядания и би могло
да бъде получено както при извиването на ръцете зад гърба /от удар или по-силно
притискане/, така и при удар в страничен предмет или при падане на земята по
гръб и наляво.
Възможно е някои от свидетелите – полицейските
служители П. и П. да не са видели травматичните увреждания по лицето и тялото на
тъжителя К., което може да се обясни с часа на инцидента, но при прегледа в
ЦСМП гр. Велинград, непосредствено след инцидента, е поставена работна диагноза
„контузия на главата и лявото око“.
По своята съвкупност травматичните увреждания на В.К.
са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Обичайната продължителност на възстановителния процес при подобни увреждания е
до около две седмици.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена частично от обясненията на подс. Б., изцяло от показанията на
свидетелите – И.Д.Д., И.Д.Г., Е.Е.А., Б.И.Ш., А.Н.Д., Б.Н.Б., В.Х.М., Д.
К.А.-Б., Б.Х.П., както и частично от показанията на свидетелите – С.И.Я.,
Н.И.Б., Н.И.К., С.А.З., А.В.А., М.И.П., И.И.П., Г.Г.К., Г.П.Ш..
В обясненията си подс. Б. отрича да е удрял тъжителя
К. във въпросната вечер, като твърди, че последният е бил ударен от св. З. с
юмрук и то точно в областта на лявата скула и очната орбита, което именно
наложило намесата на подсъдимия, който макар и да бил там като клиент на
заведението предвид това, че все пак е полицейски служител, решил да
предотврати по-сериозен конфликт, още повече че св. З. бил в неравностойно
положение. В изпълнение на своите намерения подс. Б. хванал двете ръце на
тъжителя и му ги извил зад гърба в т.нар. позиция „ключ“, за да му попречи да
продължи да буйства. В този момент св. Д. се приближил към подсъдимия, който
така и не разбрал каква е причината за това, но първосигнално навел главата си,
при което свидетелят се ударил в теменната му част. Действително обясненията на
подсъдимия освен израз на правото му на защита, са и доказателствено средство и
следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателства по
делото, за да се прецени дали да бъдат кредитирани или приети като негова
защитна позиция.
Във връзка с така дадените от подсъдимия обяснения,
следва да се посочи на първо място, преди да се обсъдят останалите
доказателства, че не е логично той да се намесва, за да предотвратява някакъв
конфликт, доколкото тъжителят, след като е бил ударен от св. З., не е реагирал
по какъвто й да било начин, налагайки намесата на когото и да било. Освен това
би следвало подсъдимият да възпре св. З., който именно е нападнал тъжителя, а
не последния, че да му и извива ръцете зад гърба при положение, че както беше
посочено той по никакъв начин не е предизвикал това. Относно твърдението на
защитника на подсъдимия, че няма житейска логика, ако той е искал да бие
някого, да го удари, а след това да го държи, докато дойде някой, за да го
изведе, следва да се посочи, първо, че дори самият подсъдим не твърди да е
извил ръцете на тъжителя зад гърба, за да бъде изведен от заведението, а за да
му попречи да продължи да буйства и второ, че логика за държането има и то
голяма, а именно – за да не отвърне лицето на нанесения му удар.
Обясненията на подс. Б. в посочената им част на първо
място се опровергават от показанията на лицата, които са били заедно с тъжителя
в нощта на инцидента в заведението – свидетелите Д., Я., Б. и К.. Действително
тези лица са в близки приятелски отношения с тъжителя, а св. Д. също е
пострадал от действията на подс. Б. във въпросната вечер, като освен това е
подавал жалби срещу него, а след това и частна тъжба, във връзка с която е било
образувано НЧХД № 1877/2017г. по описа на РС Велинград, ХIV н.с., приключило с осъдителна присъда. Следва обаче
да се отбележи, че показанията на посочените свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви и най-вече кореспондиращи с останалите, събрани
по делото доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу, поради което и като
обективни се кредитират от съда. Действително налице са някои противоречия
между показанията на посочените свидетели, но те от една страна са
несъществени, а от друга не са свързани с основния предмет на доказване в
настоящето производство, поради което и не променят извода за тяхната
обективност относно основните факти на доказване по делото.
Относно начина, по който са били
разположени посочените свидетели към момента, когато подс. Б. е ударил
тъжителя, от показанията на св. Д. се установява, че същият от началото на
вечерта се е намирал до подсъдимия. От момента, в който К. се приближил към Б.
във връзка с казаното на св. Д., последният се обърнал с гръб към останалите
лица от неговата компания, поради което и не знае през това време кой къде се е
намирал. От показанията на св. Я. се установява, че в началото на вечерта до
нея се намирали св. К. и св. Д., до които били разположени подс. Б. и св. Б..
Тъжителят се намирал малко зад св. Я., тъй като нямало много място, за да могат
всички лица от компанията да се съберат в редица. Св. Я. посочва, че там е бил
и св. Б., без да посочва къде точно се е намирал той. Доколкото обаче св. Я.
заявява, че от дясната й страна, докато е била обърната към барплота се намирали
други клиенти на заведението – мъж и жена, които тя не познавала, следва че св.
Б. също е бил разположен от лявата й страна, някъде между останалите лица от
нейната компания. От показанията на св. Я. се установява, че лицата от
компанията й не са били в едно и също положение през цялото време, тъй като са
говорели един с друг, а така също и танцували, поради което и са сменяли
местата си. В момента, в който подс. Б. започнал да вика на св. Д., тъжителят,
който се намирал в близост до св. Я., се приближил към подсъдимия. Св. Я. не
дава конкретни сведения относно това как останалите лица, с които тя е била в
заведението, са били разположени в този момент. От нейните показания обаче
следва, че св. Д. е бил по-близо до подс. Б. от св. К.. И това е така, тъй като
св. Я. твърди, че подсъдимият е викал в лицето на св. Д., от което следва, че
двамата са били в непосредствена близост и че няма как между тях и по-близо до
Б. да е бил св. К.. Тези показания на св. Я. съвпадат и с твърденията на св. Д.
относно това, че именно той се е намирал до подс. Б., като двамата са били един
до друг в момента, в който К. се е навел към св. З., като последният и
тъжителят са били вляво от св. Д. и вдясно от подсъдимия. Ето защо и не следва
да бъдат взети предвид показанията на св. К. относно това, че именно той е бил
най-близо до тъжителя и св. З., а останалите лица от неговата компания,
включително и св. Д. са били зад гърба му. И това е така доколкото, от една
страна, се опровергава от показанията на свидетелите Д. и Я., а от друга
относно твърдението му, че е бил най-близо до случващото се, св. К. заявява, че
така мисли, което означава, че не е убеден в казаното от него. Освен това
поводът за разговора между подс. Б. и К. е било именно казаното преди това от
последния по отношение на св. Д., което ако св. К. е бил най-близо до Б. и
между него и св. Д. е щял да разбере, но това явно не е така, доколкото същият
не дава каквито и да било сведения в тази насока, а твърди, че св. Д. се е
приближил към подсъдимия в момента, в който последният е ударил тъжителя. По
изложените съображения не следва да се кредитират и показанията на св. Б.
относно това, че едва след като подс. Б. е ударил К. към тях се е приближил св.
Д., както и обясненията на самия подсъдим, които също са в този смисъл, а
именно, св. Д. е тръгнал към него след като той е извил ръцете на тъжителя.
По-същественото обаче в случая е, че свидетелите Д.,
Я., Б. и К. са имали видимост и са възприели случващото се първо между тъжителя
и св. З., а след това между тъжителя и подс. Б.. Действително разстоянието
между сепарето, на което е седял св. З. и пред което се е намирал барплотът, на
който са били разположени компаниите на подсъдимия и тъжителя, е било много
малко, като пътеката между тях, която служила за преминаване, била сравнително
тясна. Неоснователно е направеното от защитника на подсъдимия възражение, че
свидетелите Д., Я. и Б. не са имали видимост към случващото се между тъжителя и
подсъдимия, тъй като най-близкият до тях човек, а именно св. К., обръщайки се
наляво след нанесения на тъжителя удар от св. З., е препятствал видимостта им.
На първо място, както беше посочено, от доказателствата по делото следва
изводът, че не св. К., а св. Д. е бил най-близо до подсъдимия, тъжителя и св.
З. в момента на нанесените на К. удари първо с шамар, а след това с юмрук. При
това положение св. К. не е могъл да пречи на видимостта на св. Д.. На второ
място, действително същият твърди, че в този момент е бил с гръб към останалите
лица от неговата компания, но не може да каже нито как те са били разположени,
нито дали той е ограничавал видимостта им към случващото се. Установява се, че
св. З. е седял на ъгъла на сепарето, К. е бил наведен над него, а зад тях са се
намирали вдясно - подсъдимият, а вляво – приятелите на тъжителя. Т.е. дори някой
да е бил с гръб към тези зад него, доколкото тъжителят е минал малко по-напред
преди да се наведе над св. З. и другите са останали зад него, не е имало
проблем те да възприемат случващото се. В подкрепа на този извод са и
обясненията на подсъдимия, който твърди, че след като видял св. З. да удря
тъжителя, направил крачка напред, за да може да го хване.
Така от показанията на св. Д. се установява, че именно
подс. Б. с дясната си ръка е ударил тъжителя с юмрук, който удар попаднал в
областта на главата на последния, като обаче свидетелят заявява, че не знае в
коя страна на лицето на К. е попаднал нанесеният му удар. След това, при
завъртането на тъжителя към св. Д. в резултат на нанесения му удар, подсъдимият
го хванал за ръцете и му ги извил отзад, зад гърба. Що се отнася до св. З., св.
Д. потвърждава, че той също е ударил тъжителя, преди това да направи и
подсъдимият, но с шамар, като не може да си спомни с коя ръка той е бил
нанесен, както и от коя страна на лицето на К. е попаднал. Свидетелят обаче посочва,
че от удара на св. З. тъжителят залитнал към него, което означава надясно,
доколкото св. Д. се е намирал от дясната страна на К., а след завъртането
последният вече бил с лявата си страна към свидетеля. От показанията на св. Д.
се установява и това, че подсъдимият го е ударил с глава в областта на носа,
когато той решил да му потърси сметка относно неговото поведение спрямо
тъжителя.
В горния смисъл са и показанията на св. Я., която
обаче за разлика от св. Д. си спомня, че св. З. е ударил тъжителя с дясната си
ръка, както и че същият е попаднал в лявата страна на лицето на последния. Св.
Я. заявява, че не знае с коя ръка К. е бил ударен от Б., видяла е само, че
ударът е бил нанесен с юмрук в областта на лицето. В допълнителния й разпит св.
Я. заявява, че подсъдимият е ударил тъжителя от лявата страна на лицето, след
което, че последният е бил с гръб към нея, поради което и не е могла да види
къде точно е попаднал ударът. По-нататък в показанията си св. Я. посочва, че не
може точно да обясни дали е видяла нанесения от подс. Б. удар да попада в
лявата страна на лицето на К. или си прави такъв извод от начина на движение на
главата на тъжителя след удара – назад и наляво според нея. Съдът не кредитира
показанията на св. Я. относно това, че главата на К. се е завъртяла наляво,
доколкото тези нейни твърдения се опровергават от показанията на св. Д., който
всъщност е бил най-близо до случващото се и е могъл най-добре да го възприеме,
и според който след удара тъжителят залитнал надясно. Освен това св. Я. не е
категорична в това си твърдение, а заявява, че според нея така се е случило. И
от показанията на св. Я. се установява, че подсъдимият след като е ударил
тъжителя, му е извил ръцете зад гърба, както и че след това е ударил и св. Д. –
с глава в областта на лицето, в резултат на което е започнала да тече кръв от
носа на последния.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка
са и показанията на св. Б. относно това, че св. З. с дясната си ръка е ударил
шамар на тъжителя, след което и подсъдимият с дясната си ръка му е нанесъл удар
с юмрук в областта на лицето, като свидетелят не можа да каже от коя страна на
лицето този удар е попаднал. От показанията на този свидетел се установява и
това, че подсъдимият е хванал ръцете на тъжителя и ги е извил зад гърба, както
и че е ударил св. Д. в главата.
На следващо място са показанията на св. К., също част
от компанията на тъжителя, присъствал и възприел случилото се. Този свидетел,
макар и да си спомня, че св. З. е ударил шамар на К. с дясната си ръка, който
удар е попаднал от лявата му страна, също не можа да каже от коя страна на
лицето на тъжителя е попаднал ударът с юмрук, нанесен му от подс. Б. с неговата
дясна ръка, защото свидетелят твърди, че не е имал видимост. Св. К. се е
намирал от дясната страна на св. З. и от лявата на тъжителя, когато последният
е бил ударен с шамар от свидетеля. От тази си позиция св. К. е могъл да види
както с коя ръка св. З. е ударил тъжителя, така и от коя страна на лицето и
къде е попаднал този удар. В същото време обаче св. К. твърди, че когато
подсъдимият е ударил тъжителя, последният не е бил в положението, когато му е
бил ударен шамар от св. З.. Освен, че К. е бил изправен, главата му била
завъртяна леко надясно, при което положение св. К. не виждал цялата лява страна
на лицето на тъжителя, а само една част – задната, съответно не е видял къде
точно е попаднал ударът, нанесен от подсъдимия на тъжителя - в лявата или
дясната част на лицето. Св. К. не твърди ударът да е попаднал в дясната част на
лицето на тъжителя, а само че не е имал видимост към нея, поради което и не би
могъл да види това. И този свидетел е възприел хващането и извиването на ръцете
на тъжителя от подсъдимия, както и съприкосновението между последния и св.
Д..
Съдът не кредитира показанията на св. К., който е бил
заедно с подс. Б. във въпросната вечер и останал с него след като от
заведението си тръгнал св. Б.. Действително св. Д. твърди не само, че не
познава св. К., но и това, че никога не го е виждал, не твърди и същият да е
бил в дискотеката заедно с подсъдимия. Св. Я. от своя страна си спомня, че
подс. Б. е бил там заедно със св. Б.. За присъствието на св. К. в заведението
не споменават и свидетелите Б., К. и Ш.. Не само от обясненията на подс. Б. и
от показанията на св. К. обаче се установява, че последният е бил на мястото на
инцидента. В този смисъл са и показанията на св. А., който твърди, че
подсъдимият е дошъл в заведението с още двама човека. Св. Д. твърди, че когато
се качил на втория етаж е видял, че с подсъдимия има и други хора. Св. Б. посочва,
че двамата с подсъдимия са отишли в дискотеката придружени от св. К.. Св. З.
също твърди, че подсъдимият е дошъл в дискотеката придружен от няколко човека.
Ето защо следва да се приеме, че св. К. е бил в заведението, още повече, че е
логично след като св. Б. си е тръгнал по-рано, подсъдимият да не е останал сам.
Показанията на св. К. относно случилото се обаче са в противоречие не само с
показанията на свидетелите от компанията на тъжителя, но са и вътрешно
противоречиви. Така св. К. посочва, че между св. З., когото той не познавал, и
тъжителя станало спречкване, изразяващо се в сбутване, след което последният
бил ударен, като обаче св. К. заявява, че не знае с шамар или с юмрук е бил
нанесен ударът, както и в коя част на лицето на тъжителя е попаднал. Такова
сбутване никой от останалите свидетели, включително св. З., а така също и
подсъдимият, не твърди да е станало. Относно това дали тъжителят е удрял св.
З., св. К. първо твърди, че не е видял, а след това, че е сигурен, че такъв
удар е имало, като обаче не знае кой кого пръв е ударил. Никое от останалите
лица не твърди и това тъжителят да е удрял св. З., включително и самият
свидетел. При това положение показанията на св. К. относно случилото се не биха
могли да бъдат кредитирани. Що се отнася до съприкосновението между Б. и св.
Д., св. К. твърди, че докато тъжителят е бил държан от подсъдимия, към тях е
тръгнало момче, от което последният се опитвал да се предпази. Не знае обаче
дали подс. Б. е посягал на това момче и какво точно се е случило между двамата.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. З.
относно това, че той е ударил тъжителя К. с юмрук в лявата страна на лицето,
като ударът нанесъл с дясната си ръка и той попаднал в областта на окото, около
скулата. Тези показания на св. З. единствено се подкрепят от обясненията на
подс. Б., като противоречат на показанията на останалите свидетели. За да не ги
кредитира съдът взема предвид и това, че е странно как св. З. си спомня в
детайли ударът, който твърди, че е нанесъл на тъжителя, но не и останалите
обстоятелства, свързани със случилото се във въпросната вечер. Св. З. твърди,
че след като е ударил тъжителя, се е свил, тъй като се притеснил, че той ще
отвърне на удара, поради което и нищо повече не е видял. В същото време обаче
св. З. твърди, че подс. Б. се е намесил и е хванал тъжителя, както и това, че
последният е бил изведен от заведението. Т.е. от една страна, св. З. твърди, че
след като е ударил К., нищо повече от това, което се е случило не е видял, а
след това и в противоречие на казаното от него, че е видял подсъдимият да се
намесва, да хваща тъжителя, както и че същият е бил изведен навън. И ако св. З.
всъщност е видял това, което се е случило след като е ударил тъжителя, възниква
въпросът защо не е видял съприкосновението между подсъдимия и св. Д., доколкото
това се е случило пред очите му. Явно св. З. избирателно си спомня някои от
случилите се в заведението нещо и то по начин, подкрепящ обясненията на подс.
Б., поради което и показанията на този свидетел не биха могли да бъдат кредитирани.
Действително не могат да бъдат ползвани като гласни доказателства дадените от
св. З. обяснения по преписка № 345/2017г. по описа на РП Велинград, образувана
по повод подадените от тъжителя и св. Д. жалби, но все пак същите представляват
писмени такива и не може да не се отбележи, че в тях не се споменава за какъвто
и да било удар от св. З. по отношение на К.. Освен това няма каквато и да било
логика, ако тъжителят е бил ударен в областта на окото от св. З. да твърди, че
е ударен от Б.. По делото е изпратено писмо от РП Велинград относно досъдебно
производство вх. № 677/2015г., от което се установява, че по същото със Заповед
за задържане на лице рег. № 118/29.05.2015г. и на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа тъжителят К.. Св. Б. и подс. Б.
заявяват, че последният е участвал в процесуално-следствени действия,
извършвани в дома на приятелката на тъжителя, както и че след това същият
отправял неприлични жестове към подсъдимия. Твърдението, че задържането на К.
по посоченото досъдебно производство и участието на подс. Б. като оперативен
работник е едва ли не причина за иницииране на настоящето производство, не може
да се приеме, доколкото същото е напълно голословно, неподкрепено от каквито и
да било доказателства. Още повече, че във въпросната вечер пострадал от
действията на подсъдимия е и св. Д.. И ако се приеме това, че тъжителят е подал
частна тъжба срещу подс. Б. във връзка със задържането му по посоченото
досъдебно производство, се поставя въпросът каква тогава е причината св. Д. да
повдигне обвинение за извършено срещу него престъпление от подсъдимия, за което
и последният е признат за виновен с влязла в сила присъда.
Относно това, че показанията на св. З. са достоверни,
доколкото същият по този начин едва ли не уличава себе си в извършване на
престъпление, следва да се посочи, че действително показанията му в посочената
им част са неизгодни за него, но същите не могат да доведат до каквито и да
било негативни последствия, доколкото срокът за подаване на тъжба срещу него
отдавна е изтекъл. Твърдения за това, че тъжителят К. е настоявал да седне на
сепарето до св. З., поради което и е бил ударен от свидетеля, който се
почувствал заплашен, се съдържат само в показанията на последния. Дори обаче
св. З. да е ударил тъжителя, тъй като е бил провокиран от него, е направил това
с шамар, а не с юмрук.
Не се кредитират и показанията на св. А. в частта им,
в която същият твърди, че св. Д. е тръгнал да удря подс. Б., което и в крайна сметка
направил, доколкото същите се подкрепят само и единствено от обясненията на
подсъдимия и се опровергават от показанията на всички останали свидетели, които
дават сведения относно това обстоятелство. От показанията на св. А. се
установява, че при извеждането на тъжителя от заведението, двамата са паднали,
слизайки по стълбите. Това обстоятелство се установява и от показанията на св.
Г. е видял е извеждането на тъжителя от дискотеката, както и от тези на
свидетелите К. и К..
Св. Г. , като клиент на заведението, който от мястото,
на което се е намирал е имал видимост към втория етаж, но ограничена и едва
след като е станало, както той твърди сбиването, е разбрал, че нещо се случва.
Впоследствие св. Г. разбрал, че К. и Д. са се скарали с Б. и З..
Свидетелите А. и Д., които същата вечер са изпълнявали
служебните си задължения като охрана на входа на заведението, не са разбрали
какво точно се е случило вътре.
Що се отнася до изпратените на място във връзка с
подадения на тел.112 сигнал полицейски служители – свидетелите П. и П., следва
да се отбележи, че техните показания не опровергават приетата за установена
фактическа обстановка. Пред полицейските служители тъжителят и св. Д. са
заявили, че искат да бъдат прегледани, защото са бити, като К. е казал, че са
го били охраната, св. З. и един полицай. Полицейските служители твърдят, че
тъжителят е изразил недоверие в работата на полицията, като освен това е
обиждал подс. Б., наричайки го „наркоман“ и „пияница“, в какъвто смисъл са
показанията на св. П.. Същият този свидетел обаче по-нататък в показанията си
посочва, че тъжителят е твърдял това, тъй като е бил нападнат от подсъдимия.
Ето защо не може от показанията на свидетелите П. и П. да се прави извод, че
целта на повдигнатото от тъжителя обвинение е да се навреди на служебното
положение на подс. Б., тъй като казаното от тъжителя е било продиктувано от
нападението над него от страна на подсъдимия. Що се отнася да твърдението на
полицейските служители, че както тъжителят К., така и св. Д. не са имали никакви
наранявания или каквито и да било други видими белези, в какъвто смисъл са и
показанията на свидетелите Г., А., Д. и А., следва на първо място да се
отбележи, че същите са в противоречие с показанията на свидетелите Д., Я., Б. и
К., от които се установява, че окото на тъжителя е било оточно и притворено, а
Д. е бил с травма в областта на носа, именно в подкрепа на които показания са
както медицинските документи, така и изготвената по делото експертиза. Във
връзка с горното следва да бъде посочено и това, че веднага след инцидента
тъжителят е бил откаран с пристигналата на място линейка в ЦСМП, където му е
била оказана медицинска помощ и издадени фиш за спешна медицинска помощ №
00736/3048 от 21/22.01.2017г. и № 00737/3050 от 21/22.01.2017г., в първия от които
/транспортен фиш/ е посочена диагноза „контузия на главата“, а във втория
/издаден след преглед на лицето в центъра/ „контузия на главата и лявото око“,
в какъвто смисъл са и показанията на св. М., които е издал посочените
документи. При това положение, ако се приеме, че към момента, в който тъжителят
е бил пред дискотеката не е имал травматични увреждания, следва че контузията в
областта на носа му е била причинена или в линейката, с която е бил откаран в
ЦСМП, или в болничното заведение, в какъвто смисъл разбира се няма каквито и да
било твърдения по делото. Освен това, както посочва и вещото лице д-р Ш. в
изготвената от него експертиза, възможно е някои от свидетелите, като той
конкретно цитира имената на полицейските служители П. и П., да не са видели травматичните
увреждания по лицето и по тялото на тъжителя К., което може да се обясни с часа
на инцидента – около 02.00ч. В уточнението, което вещото лице прави в разпита
му в съдебно заседание, посочва, че при недостатъчното осветление травматичните
увреждания може да не се видят, имайки предвид осветлението пред дискотеката.
Доколкото и това вътре в дискотеката е такова, може да е причина останалите
свидетели, които твърдят, че тъжителят не е бил с наранявания, да не са ги
видели. Тук следва да бъде отбелязано и нещо друго. И това е, че в крайна
сметка всички лица, които са били в дискотеката във въпросната вечер твърдят,
че тъжителят К. е бил ударен, едните от които обаче казват, че ударът с юмрук в
областта на окото му е бил нанесен от подс. Б., а другите – от св. З.. Така или
иначе удар и то в областта на окото е имало, контузия в която област е била
констатирана и впоследствие. Въпреки това обаче полицейските служители и
останалите, посочени по-горе свидетели, твърдят, че не е имало каквито и да
било наранявания по тъжителя. При това положение обяснението е, че или не са
могли да видят уврежданията или не казват истината.
Свидетелите Ш. и Б. не са били очевидци на случилото
се в дискотеката, тъй като са тръгнали преди това. Св. Ш. твърди, че на следващия
ден при проведен между него и тъжителя телефонен разговор е разбрал, че той и
св. Д. са се сбили с подс. Б., както и че двамата „са яли бой“, като на К. било
затворено окото, а на Д. – счупен носът. Св. Б. от своя страна посочва, че при
проведен впоследствие разговор със св. К. разбрал, че е имало спречкване между
тъжителя и св. З., а подсъдимият ги е разтървал. Доколкото обаче свидетелите
преразказват това, което са разбрали от други лица, техните показания всъщност
възпроизвеждат версиите на К. и К. относно случилото се.
Изцяло в подкрепа на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите М. /лекарят, който е бил част от екипа на ЦСМП,
изпратен на мястото на инцидента във връзка с подадения на тел.112 сигнал,
извършил първоначалния преглед на тъжителя и издал фиш за спешна медицинска
помощ № 00736/3048 от 21/22.01.2017г. и фиш № 00737/3050 от 21/22.01.2017г./,
А. /извършила очния преглед на тъжителя в деня след инцидента и издала
амбулаторен лист № 001820/23.01.2017г./, както и от тези на св. П.
/освидетелствал в кабинета тъжителя и издал съдебномедицинско удостоверение №
03/2017г./, както и частично от показанията на св. Г.П.Ш. /консултирал тъжителя
в хирургичното отделение към ЦСМП гр. Пазарджик/, показанията на които
свидетели ще бъдат коментирани по-долу при обсъждане на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, която също е в подкрепа на приетите за установени
факти по делото.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, при извършения преглед на тъжителя К. са установени следните
травматични увреждания: оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по цялото
протежение на горния и долния клепач на лявото око; кръвонаседната по цялото
протежение /субконюнктивален кръвоизлив/ на склерата на лявото око; значителен
оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят в областта на лявата скула, с
размери 5 х 2 см.; цепковидна разкъсно-контузна рана в същата област с дължина
1 см.; синкаво кръвонасядане под раната с размери 2 х 2 см.; оточна и
кръвонаседната носна пирамида по цялото си протежение; кръвонасядане по гърба в
лявата му горна половина с размери 18 х 6 см. със синкаво-морав цвят, а по
периферията му със зеленикав оттенък; синкаво кръвонасядане в лявата поясна
област с размери 9 х 7 см.
Повдигнатото срещу подс. Б. обвинение е само за
причинените на тъжителя увреждания в областта на лицето, съгласно тъжбата и
направеното в тази връзка изявление от адв. Т. в хода на съдебните прения. Все
пак обаче следва да се отбележи, че съгласно заключението кръвонасядането по
гърба се отличава по своята давност от останалите, тъй като в централната си
част е със синкаво-морав цвят, а по периферията със зеленикав оттенък. Вещото
лице посочва, че зеленият цвят на кръвонасядането се получава при разпадане на
хемоглобина до биливердин и това обикновено става след 4-6 дни от получаването
му, от което следва, че се касае за старо увреждане, което е получено преди датата на инцидента. Що се
касае до установеното кръвонасядане в лявата поясна област /хълбочна/ според заключението същото отговаря по
давност на останалите кръвонасядания. Относно механизма на получаването му,
вещото лице посочва, че това би могло да стане както при извиването на ръцете
зад гърба /от удар или по-силно притискане/, така и при удар в страничен
предмет или при падане на земята по гръб и наляво. От доказателствата по делото
се установява, че при извеждането на К. от дискотеката, двамата със св. А.,
слизайки по стълбите се препънали и паднали, при което тъжителят паднал по
гръб. Ето защо и не може да бъде направен категоричен извод относно това как е
било причинено кръвонасядането в лявата поясна област на тъжителя – дали от
подсъдимия, когато му е хванал ръцете и му ги е извил зад гърба или при
падането по стълбите. Така или иначе обвинение на Б. за причинените на тъжителя
увреждания в областта на гърба и лявата поясна област, както беше посочено
по-горе, не е повдигнато.
Относно уврежданията в областта на главата, според
заключението най-общият механизъм за получаването им е чрез удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет, като е възможно те да са получени по начина,
посочен в частната тъжба. В разпита му в съдебно заседание вещото лице Ш.
уточнява, че по-вероятно е нараняванията в областта на лицето, с оглед тежестта
на увреждането, да са причинени от удар с юмрук, а не от шамар. Д-р Ш. посочва,
че шамарът причинява много по-леки травми, като обикновено се получава само
зачервяване на кожата в резултат от разширените кръвоносни съдове, което
отминава за няколко часа и при прегледа не се вижда. В конкретния случай тъжителят
К. е освидетелстван от д-р П. след повече от едно денонощие, поради което и ако
уврежданията бяха причинени от шамар, щяха да изчезнат дотогава. Това според
вещото лице означава, че уврежданията са сериозни, от което следва, че същите
не са причинени от шамар. Д-р Ш. посочва, че в случаите, когато шамарът е много
силен и е нанесен с отворена длан, тогава може ударът да е със значителна
кинетична енергия и да причини нараняване на клепачите, ако същият е нанесен в
областта на челото. В този случай и по механизма на т.нар. мигриращи хематоми,
могат да се появят такива и около окото в резултат на стичане на кръвта. Не
такъв обаче е бил шамарът, който св. З. е нанесъл на тъжителя, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че същият е попаднал в областта на
лявата буза. Още повече, че в областта на лявото око на тъжителя освен
нараняване на клепачите, е причинено и увреждане вътре в окото. Наред с горното
вещото лице уточнява, че уврежданията в областта на лицето е по–вероятно да са
получени от удар, а не при падане, доколкото при падане освен кръвонасядане, ще
се получи и охлузване, а в случая такова увреждане на лицето не е констатирано.
Д-р Ш. посочва, че охлузването е самостоятелно травматично увреждане, а в
наличната медицинска документация такова няма описано. Що се отнася до
нараняването на окото обикновено такова се получава от удар, а не от падане,
доколкото при падане уврежданията ще са по изпъкналите части.
В заключението си вещото лице посочва, че съществуват
и т.нар. „мигриращи хематоми“, при които кръвта се стича и се отлага на други
места извън травмата, като например при нанесен удар по челото или по носа,
кръвонасядането може да се появи по клепачите на очите. В разпита му д-р Ш.
уточнява, че в случая кръвонасяданията по клепачите не са не са резултат от
удар в носа на пострадалия. И това е така, тъй като по механизма на „мигриращите хематоми“ се
получават увреждания, когато ударът е много силен и е причинена тежка травма на
носа, а случаят не е такъв, доколкото няма счупване на носни костици и хрущяли,
от което следва, че травмата е било по-лека.
Според вещото лице цепковидната разкъсно-контузна рана
в областта на лявата скула също може да бъде причинена от удар с юмрук, като в
този смисъл са и показанията на д-р П., който допълва и това, че в случая
причиненото кръвонасядане в областта около раната, означава, че има въздействие
не от предмет, който е прорязал кожата, а от такъв с по-широка площ, какъвто е
и юмрукът. Това увреждане според д-р П. се е получило в резултат на т.нар.
линии на цепливост на кожата. Предвид горното не се кредитират показанията на
св. Ш. относно това, че цепковидната и разкъсно-контузната рана са
противоположни като термини.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
уврежданията на тъжителя в областта на лицето, са причинени в резултат на удар
с юмрук. Вещото лице посочва, че тъй като уврежданията са в различни области на
лицето на пострадалия, същите не биха могли да бъдат причинени само от едни
удар, а най-малко от два, защото носната пирамида е засегната цялата, поради
което единият от ударите трябва да бъде концентриран в тази област, като
по-вероятно е същият да е фронтален предвид това, че и двете страни са
кръвонаседнати и оточни. Според д-р Ш. единият от ударите трябва да е в
областта на лявото око и скулата, а другият – в областта на носа. Трудно според
него, с оглед на причинените увреждания, могат да бъдат засегнати едновременно
скулата и носът или окото и носът. В показанията си д-р П., издал
съдебномедицинското удостоверение, въз основа на което е изготвено и
заключението, посочва, че по принцип мъжкият юмрук е достатъчно голям, поради
което и би могъл да покрие областта на окото, скулата и носа. В случая обаче с
оглед на това, че под скулата са констатирани цепковидна разкъсно-контузна рана
и синкаво кръвонасядане, дава основание да се направи извод, че уврежданията в
областта на лицето не биха могли да бъдат причинени само от един удар. Д-р П.
обаче, за разлика от д-р Ш., посочва, че от един удар могат да бъдат причинени
уврежданията в окото и носа, въпреки че носът е кръвонаседнат целият. Следва да
бъде кредитирано казаното от вещото лице, доколкото именно той е изготвил
заключението на експертизата, след като се е запознал с всички материали по
делото и е дал отговори на поставените му въпроси. В този смисъл е и заявеното
от д-р П., че експертизата е тази, която е изготвена задълбочено.
По-същественото обаче е, че както д-р П., така и д-р
Ш., посочват, че уврежданията в областта на главата могат да бъдат причинени от
най-малко два удара, поради което и следва да се отговори на въпроса къде е
попаднал ударът с юмрук, който подс. Б. е нанесъл на тъжителя К. с дясната си
ръка и дали същият му е причинил и кои от констатираните увреждания.
От показанията на свидетелите Д., Я., Б. и К. се установява,
че окото на тъжителя е било оточно и притворено, след случилото се с него във
въпросната вечер, като не споменават същият да е имал други наранявания.
В издадения от ЦСМП фиш за спешна медицинска помощ №
00736/3048 от 21/22.01.2017г. /т.нар. транспортен/ като диагноза е посочено
„контузия на главата и съмнение за мозъчно сътресение“, както и допълнително
„контузия на гръдния кош“. В разпита му като свидетел д-р М., състави фиша,
посочва, че тази диагноза е работна такава и е по данни на пациента. Във втория
издаден фиш № 00737/3050 от 21/22.01.2017г., съставен след като тъжителят е бил
закаран в ЦСМП и му е извършен преглед, е посочено, че същият има оток и
хематом на левия долен клепач, както и петна по гърба, като му е препоръчана
консултация с хирург. Поставена е диагноза „контузия на главата и лявото око,
както и съмнение за комоцио със загуба на съзнание“, а наред с това и „контузия
на тялото“. Т.е за разлика от първоначално издадения фиш, във втория освен
контузия на главата, е посочена и такава на лявото око. Д-р М. посочва, че
съобразно издадения фиш други контузии на главата не е имало, както и че ако е
имало контузия и на носа, тя се отразява отделно от другите контузии на
главата, в случая отделно от контузията на окото. Свидетелят заявява и това, че
ако е имало контузия на носа е щяло да има най-малкото първоначално
зачервяване, което се получава при всеки удар в тази област, дори и да няма
скъсани капиляри и съдове. Такова обаче не е било констатирано от него при
извършения преглед на пострадалия, респ. не е било отразено в съставения фиш.
Във връзка с горното свидетелят посочва и това, че прегледът на пациента в ЦСМП
е извършен около 30 минути след получаване на обаждането, в рамките на което
време, ако е имало удар в носа, зачервяването в тази област е щяло да се
прояви. Относно това, че отразеното във фиша увреждане е на левия долен клепач,
д-р М. заявява, че впоследствие е възможно да се появят оток и кръвонасядане на
горния клепач, кръвонасядане на склерата, както и увреждания на скулата в
резултат на скъсани капиляри от удара в окото. Рана в областта на скулата
обаче, ако е била причинена по време на инцидента, не може да се прояви
впоследствие, същата е трябвало да бъде налична към момента на извършване на
прегледа, но такава не е била установена, съответно отразена в издадените
фишове.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и д-р
А.-Б., работеща като очен лекар и извършила преглед на тъжителя в деня след
инцидента, за което издала амбулаторен лист № 001820/23.01.2017г. Д-р Б.
посочва, че ако при извършения преглед се констатират увреждания в други
области на лицето, и по-конкретно на скулата и носа, е следвало пациентът да
бъде изпратен на консултация със специалист, което се отразява и в амбулаторния
лист. В същия обаче не е отразено пациентът да е изпратен на такава
консултация, от което следва, че увреждания в други области на лицето не са
били констатирани. Действително д-р Б. посочва, че ако преди това раната е била
обработена от хирург, пациентът не се изпраща отново на преглед при специалист,
тъй като вече е направено каквото трябва. Що се отнася обаче до увреждания като
оток и кръвонасядане на носа, особено ако лицето се оплаква от болки, във
всички случаи би го изпратила на специалист уши, нос, гърло, тъй като уврежданията
в тази област са по-сериозни, защото остават последствия от тях, за разлика от
тези на скулата. Също както д-р М. и д-р Б. посочва, че впоследствие отокът и
кръвонасядането на горния и долен клепач на окото могат да слязат по-надолу към
скулата, но разкъсно-контузна рана не може да се прояви впоследствие.
В показанията си д-р П., освидетелствал тъжителя К.,
относно цепковидната разкъсно-контузна рана в областта на скулата посочва, че
тя се получава в момента на удара, в резултат на сцепване на кожата и
нарушаване на нейната цялост, като единственият вариант, при който може да се
появи впоследствие е, ако има нова въздействие в тази област. Относно
нараняването в областта на носа, д-р П. първоначално заявява, че е възможно по
време на прегледа в ЦСМП, кръвонасядането да не е било още проявено или
по-бледо и да не е било констатирано. По-нататък обаче в показанията си казва,
че макар и в този ранен момент както кръвонасядането, така и отокът в областта
на носа ги е имало, макар и кожата да е била по-леко зачервена, а отокът
по-слаб и че и първоначално – при прегледа в ЦСМП е трябвало да има следи от
нараняванията в тази област.
Св. Ш. е докторът от Хирургично отделение при МБАЛ гр.
Велинград, който е бил повикан в ЦСМП, където е консултирал тъжителя. Същият
съобщава, че не е отразил наличие на рана в областта на лицето, което ще рече,
че такава не е била констатирана при извършения от него преглед. Д-р Ш. обаче
твърди, че рана в областта на скулата може да е била причинена преди
извършената от него консултация, но да се прояви впоследствие, което той
обяснява със спецификата на тази анатомична област. Не са били отразени и
наранявания в областта на носа, от което следва, че при хирургичната
консултация не са били установени, но такива според свидетеля и по-конкретно
оток и кръвонасядане в тази област могат да се появят впоследствие предвид
споменатата от него специфика на лицевата област. Съдът не кредитира
показанията на д-р Ш. в посочената им част, доколкото същите се опровергават от
показанията на свидетелите М., Б. и П..
Вещото лице д-р Ш. в допълнителния му разпит уточнява,
че теоретично е възможно непосредствено след причиняване на травмата в областта
на носната пирамида да няма следи – отоци и кръвонасядания. Това обаче се
отнася за по-дълбоките наранявания и в области, където има дълбока мускулна
маса, при което се разкъсват мускулните влакна в дълбочина и кръвоизливът,
който се получава, избива по-късно. В конкретния случай ударът е бил лек, който
извод се прави въз основа на това, че няма счупване на носни костици и хрущяли,
като освен това в областта на носа няма дълбоко разположени меки тъкани, а само
подкожие, породи което е по-вероятно кръвонасяданията да се получат
веднага.
От изложеното следва да се направи извод, че
цепковидната разкъсно-контузна рана в областта на скулата, се получава в
момента на удара, като не може да се прояви впоследствие. Такава обаче не е
била констатирана при извършения на тъжителя преглед в ЦСМП, съответно отразена
в издадените фишове. За наличието на такава рана не съобщава и д-р Б..
Действително същата посочва, че евентуалното наличие на такова увреждане не се
отразява в амбулаторния лист, но в този случай пациентът се изпраща при
специалист, което се отразява, с изключение на случаите, когато раната е била обработена от хирург. От
горното следва, че по време на очния преглед тъжителят или е нямал рана в
областта на скулата, или е имал такава, но тя е била обработена. Същият е бил
консултиран от хирург, но последният твърди, че такава рана не е била
констатирана при извършения от него преглед. Ето защо и ако по време на
извършения му очен преглед тъжителят е имал рана в областта на скулата, е щял
да бъде изпратен на специалист, доколкото обаче това не е било отразено в
издадения му амбулаторен лист, следва, че рана не е имало.
Увреждания в областта на носа също не са били
констатирани и отразени в издадените за това документи при прегледа на тъжителя
в ЦСМП, въпреки че ако е имало удар в тази област, са щели да се проявят следи
още при първоначалния преглед, като контузията в областта на носа се отразява
отделно от другите контузии на главата, респ. отделно от контузията на окото.
Отново следва да се посочи, че за такава контузия не съобщава и д-р Б., която
твърди, че във всички случаи на оток и кръвонасядане на носа, би изпратила
лицето на специалист уши, нос, гърло, а в случая в издадения амбулаторен лист
не е отразено това да е направено.
Както беше посочено по-горе и свидетелите Д., Я., Б. и
К. относно уврежданията, които са видели по лицето на тъжителя след случилото
се с него във въпросната вечер, твърдят, че окото му е било оточно и
притворено, като не споменават същият да е имал и други наранявания.
Предвид изложеното следва да се приеме, че от
доказателствата по делото не се установява констатираните при извършения
преглед на тъжителя в кабинета по съдебна медицина от д-р П. увреждания в
областта на скулата и носа, да са причинени при инцидента, във връзка с който е
повдигнатото с тъжбата обвинение. Действително в областта на скулата са
констатирани три отделни травматични увреждания – значителен оток и
кръвонасядане, цепковидна разкъсно-контузна рана и синкаво кръвонасядане под
раната. Освен това в показанията си д-р М. посочва, че в резултат на
увреждането на левия долен клепач, впоследствие е възможно да се появят оток и
кръвонасядане на скулата. В този смисъл са и показанията на д-р Б.. В същото
време обаче д-р П. посочва, че трите увреждания в областта на скулата са
разположени едно до друго, поради което и са описани като самостоятелни, като
скулата е оточна, кръвонаседната с цепковидна рана и под нея има друго
кръвонасядане. Раната е на фона на отока и кръвонасядането, от което следва, че
и трите увреждания са причинени от един удар, който е травмиращият агент.
Това, което категорично се установява от доказателствата
по делото е, че при инцидента на тъжителя К. са били причинени увреждания в
областта на лявото око. Както беше посочено за увреждания в тази област се
съобщава от свидетелите Д., Я., Б. и К.. Контузията в областта на окото е била
констатирана при прегледа на тъжителя в ЦСМП, където тъжителят е бил откаран
непосредствено след инцидента. Ето защо и единственият възможен извод, който
може да бъде направен е, че нараняванията е получил в резултат на нанесения му
от подс. Б. удар с юмрук, доколкото противното означава, че същите са му били
причинени или в линейката, с която е бил откаран в ЦСМП, или в болничното
заведение, в какъвто смисъл разбира се няма каквито и да било твърдения по
делото. Ето защо и доколкото по изложените по-горе съображения тези увреждания
не биха могли да бъдат причинени и от шамар, какъвто е бил ударен на тъжителя
К. от св. З., следва че същите са резултат от действията на подсъдимия.
Действително в издадения за това фиш е посочено, че
увреждането е на левия долен клепач, но съгласно заявеното от д-р М.
впоследствие е възможно да се появят оток и кръвонасядане на горния клепач,
както и кръвонасядане на склерата.
Уврежданията в областта на окото са констатирани и при
извършения на тъжителя очен преглед, както и при освидетелстването му, като
съгласно съдебномедицинската експертиза същите е възможно да са получени към
часа и датата на инцидента.
Що се отнася обаче до другите увреждания в областта на
окото, освен отокът и кръвонасядането, съдът намира, че относно техния характер
следва да бъде взето предвид отразеното в издадения от д-р Б. амбулаторен лист,
съгласно което при прегледа на тъжителя е установено освен оток и кръвонасядане
на долния и горен клепач на лявото око, и умерена конюнктивална инекция и
подконюнктивален кръвоизлив. Свидетелят уточнява, че този вид инекция означава
леко зачервяване на конюнктивата. Подконюнктивалният кръвоизлив означава
кръвонасядане в областта под конюнктивата, което обикновено се получава при
удар в окото, като това е нещо, различно от конюнктивалната инекция.
Подконюнктивалният кръвоизлив и субконюктивалният кръвоизлив са две еднакви
увреждания в областта на окото, а именно кръвоизлив под конюктивата, а не на
склерата, тъй като този кръвоизлив се разнася в областта между конюнктивата и
склерата и се резорбира. Д-р Б. посочва, че отразеното в издаденото на
пострадалия съдебномедицинско удостоверение като обективна находка
„субконюктивален кръвоизлив“ и „кръвонаседната по цялото протежение склера на
лявото око“ не са едно и също увреждане, доколкото първото е такова между
конюнктивата и еписклерата, а второто е на склерата, както и че впоследствие не
е възможно кръвоизливът да премине от конюнктивален в склерален, тъй като се
резорбира. Относно отразеното от него в съдебномедицинското удостоверение във
връзка с уврежданията в областта на окото, д-р П. посочва, че по-меродавно е
това, което е констатирал очният лекар, който е специалист, тъй като изследва
нещата в детайли, за разлика от прегледа в кабинета по съдебна медицина, където
такова разграничение на уврежданията в тази област не се прави. Ето защо и не
следва да бъде взето предвид и посоченото в експертизата относно вида на това
увреждане, доколкото същата е изготвена въз основа на извършения от д-р П. в
кабинета по съдебна медицина преглед и установените от него травматични
увреждания.
Предвид изложеното следва и логичният извод, че
нанесеният от подс. Б. на тъжителя К. удар с юмрук, е попаднал в лявата страна
на лицето на последния. В тази връзка е и съобщеното от тъжителя при прегледа
му от д-р Б., отразено и в амбулаторния лист, в който е посочено, че пациентът
е съобщил, че му е нанесен побой от познато лице, и по-конкретно удар с юмрук в
областта и лявото око. Действително от заявеното от св. Я. в допълнителния й
разпит, че след удара тъжителят е завъртял главата си назад и наляво, следва,
че ударът по-скоро е попаднал от дясната страна на лицето му. Както обаче вече
беше посочено при анализа на доказателствата, тези показания на св. Я. не
следва да бъдат кредитирани и то не само заради това, че същата не е
категорична в това си твърдение, но и доколкото казаното от нея се опровергава
от показанията на св. Д., който всъщност е бил най-близо до случващото се и е
могъл най-добре да го възприеме, и според който след удара тъжителят е залитнал
надясно. Що се отнася до показанията на св. К., същият посочва, че в момента, в
който подсъдимият е ударил тъжителя, главата на последния е била завъртяна леко
надясно, при което положение свидетелят не е виждал цялата лява страна на
лицето, а само една част – задната, съответно не е видял къде точно е попаднал
ударът - в лявата или дясната страна на лицето, към която не е имал
видимост.
Дори показанията на св. З., а така също и обясненията на
подс. Б. са в подкрепа на това, че ударът, който последният е нанесъл на
тъжителя, е попаднал в лявата страна на лицето му. И това е така, доколкото и
двамата твърдят, че св. З. е ударил К. отляво, опитвайки се по този начин да
обяснят уврежданията в областта на лявото око.
От показанията на д-р М. се установява, че към момента
на прегледа пострадалият е бил контактен и адекватен, каквито констатации са
направени и в медицинските документи, държал се е напълно нормално, т.е.
тъжителят не е бил повлиян от алкохол, което е в подкрепа на показанията на
лицата от неговата компания, че макар и във въпросната вечер да са употребявали
такъв, това не е било определящо тяхното поведение.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства: молба от В.Л.К. до Директора на ОДМВР гр.
Пазарджик вх. № 812102-380/27.02.2017г. /л.45/, заверено копие на прокурорска
преписка № 345/2017г. по описа на РП Велинград /л.103-л.272/, писмо рег. №
367000-1814/23.02.2018г. на ВПД Началник РУ Велинград /л.277/, писмо вх. №
6772015/02.05.2018г. на РП Велинград /л.302/, фиш за спешна медицинска помощ №
000737 от 21/22.01.2018г. /л.312/, заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ № 000736 от 21/22.01.2017г. /л.323/, Присъда № 32/14.06.2018г.,
постановена по НЧХД № 1877/2017г. по описа на РС Пазарджик, ХIV н.с. с мотиви към нея /л.366-л.374/, Решение №
163/19.12.2018г., постановено по ВНЧХД № 559/2018г. по описа на ОС Пазарджик
/л.375-л.383/.
От обективна страна фактическата обстановка се
подкрепя и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с
нужните знания и опит в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението чл.130 ал.1 от НК за това, че на 22.01.2017г.
в гр. Велинград е причинил на тъжителя К. лека телесна повреда, изразяваща се в
оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по цялото протежение на горния и
долния клепач на лявото око, представляваща разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
От обективна страна, с действията си подс. Б. е
реализирал обективните признаци от състава на посоченото по–горе престъпление,
тъй като в резултат на нанесения от него удар на тъжителя К. са били причинени
травматични увреждания – оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по цялото
протежение на горния и долния клепач на лявото око, както и умерена конюнктивална
инекция и подконюнктивален кръвоизлив. Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по своята съвкупност травматичните увреждания на
тъжителя К. са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК. В допълнителния разпит вещото лице уточнява, че отокът и
кръвонасядането на горния и долния клепач на лявото око са причинили на
тъжителя разстройство на здравето, а останалите увреждания в областта на окото
– болка и страдание. Доколкото, когато
с деянието на едно лице се причиняват две или повече различни по вид телесни
повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат, следва подсъдимият да бъде признат за виновен само за
причинената от него на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето.
Подс. Б. следва да бъде признат за невинен в това да е
причинил на тъжителя К. значителен оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят
в областта на лявата скула, цепковидна разкъсно-контузна рана в същата област,
синкаво кръвонасядане под раната, оточна и кръвонаседната носна пирамида по
цялото си протежение, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк
умисъл. Подс. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, за което се съди от нанесения от подсъдимия
удар в областта на окото на тъжителя, от който са могли да бъдат причинени
уврежданията в тази област.
За извършеното от подс. Б. престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От приложената към
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на
престъплението. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че
подс. Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така
посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
подсъдимия, като намира, че на същия следва да бъде наложено административно
наказание глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в минимално предвидения
от закона размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява
справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.
Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане
в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. Б.
граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Така предявеният граждански иск
се явява доказан по основание, тъй като в следствие на нанесения от подс. Б. на
тъжителя удар в областта на окото, на последния са били причинени травматични
увреждания, довели до разстройство на здравето. Претърпените неимуществени
вреди се установяват от заключението на съдебномедицинската експертиза,
медицинските документи и от показанията на свидетелите Д., Я., Б. и К.. Съдът
намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 2 000
лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира неимуществените вредни
последици за пострадалия. За разликата обаче до пълния предявен размер от 10
000 лв., гражданският иск според съда следва да се отхвърли като неоснователен,
тъй като над 2 000 лв. претенцията се явява прекомерно завишена. Сумата от 2
000 лв. следва да бъде заплатена ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието – 22.01.2017г. до окончателното изплащане на същата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Б. следва да
бъде осъден да заплати на тъжителя К. сумата от 551.21 лв., представляваща
направени по делото разноски.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Б. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на РС Пловдив сумата от 301.98
лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 80 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения
в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.