Р Е Ш Е Н И Е
№ 261010 / 24.9.2021г.
гр. Перник, 24.09.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 604 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на М.К.К., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Б.Б., срещу „Стомана индъстри” АД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15
000 лева /главница/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 27.11.2019 г. в
гр. Перник – в предприятието на работодателя и сумата от 1850 лева – обезщетение
за забава за периода от 27.11.2019 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху така претендираната сума за главница, считано от датата на исковата
молба, до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор от 01.10.2019 г. до
20.05.2020 г. с ответното дружество, като бил назначен на длъжност
„механошлосер” по длъжностна характеристика.
На 27.11.2019 г., около 12.00 часа в гр. Перник,
на ул. Владайско въстание № 1 обаче ищецът претърпял трудова злополука на
обекта на работодателя си – като докато участвал в монтаж на преден капак на
ролка на „Блумова машина“ загубил равновесие и паднал от площадка с височина
около 3 метра. В резултат от падането ищецът за кратко загубил съзнание, а
впоследствие изпитал силна болка в цялото тяло и основно в глава, гърди и гръб,
по лицето му имало кръв, а дишането било затруднено. Пострадалият бил закаран в
болница, където била констатирана разкъсно контузна рана в областта на носа,
затруднено дишане и болки в носа. Впоследствие се установило неправилно
зарастване на носната пирамида, отстранимо само чрез пластична операция. Освен
това била направена и образна диагностика, която установила травма на лумбален
прешлен. Предвид посочените увреждания ищецът бил в болничен отпуск от
27.11.2019 г. до 18.05.2020 г.
Посоченото
събитие било декларирано като трудова злополука пред ТП на НОИ Перник съответно
признато за трудова злополука с разпореждане № 44/13.12.2019 г. по описа на ТП
на НОИ Перник. От своя страна трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
на 20.05.2020 г. В тази връзка се уточнява, че при прекратяването на трудовия
договор и след това работодателят така и не заплатил на ищеца никакво
обезщетение за претърпените вреди.
В исковата
молба се излагат подробни доводи, че получените травми причинили на пострадалия
многобройни болки и страдания – същият имал болки в гърба и цялото тяло и
затруднено дишане, което чувствал и в момента. Освен това на лицето му имало
козметичен дефект, като неправилното зарастване на носната пирамида
предполагало оперативно лечение.
На последно
място се посочва, че и към настоящия момент последиците от травмата още не са
преодолени – при физическо натоварване пострадалият усеща болка и затруднено
дишане. Това му пречи да работи и да се натоварва.
По
тези съображения ищецът счита, че настъпилите промени в здравословното му
състояние вследствие на трудовата злополука са му причинили неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника като
претендираното обезщетение отговаряло на изискването на чл. 52 от ЗЗД. В тази
връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването сумата от 15 000
лева.
Представят
се писмени доказателства в това число медицинска документация.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото – чрез адв. Христо Михайлов, е постъпил
писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и
размер. Не се оспорва, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество към момента на настъпване на
инцидента. Не се оспорва и че процесният инцидент представлява трудова
злополука.
На първо място се излагат подробни
доводи, че претендираното обезщетение било в силно завишен размер и не кореспондирало
нито на критерия за справедливост, нито на действително претърпените от ищеца
болки и страдания, като в тази връзка се оспорват изложените от последния
твърдения. В тази връзка се посочва, че болките и страданията са били силни
единствено непосредствено след инцидента, после са намалели, а към момента
пострадалият вече не чувства такива.
На следващо място се поддържа, че
настъпването на злополуката се дължало на проявена от ищеца груба небрежност,
доколкото не бил спазил действащите правила за здравословни и безопасни условия
на труд и нормативните изисквания при изпълнение на възложената му работа, с
които бил запознат. В тази връзка се посочва, че ищецът бил допринесъл за
злополуката, поради което обезщетение следвало да се намали. Прави се изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото посочената работа следвало да се изпълнява от
поне двама души, а ищецът я предприел сам, което и нарушавало правилата за
изпълнение на същата съответно довело до злополуката.
Прави се възражение за погасяване по
давност на ищцовите претенции.
Посочва се и че ищецът е получил
обезщетение на претърпените от него вреди чрез застрахователно обезщетение. С
тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло евентуално
частично.
С отговора са представени: основни
правила за безопасност при работа, копие от книга за проведен инструктаж и три
броя писмени показания.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и двама свидетели. Представени
са документи от застраховател.
В съдебно
заседание, проведено на 30.08.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание по делото и
не изразява писмено становище по иска.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не се спори, че ищецът е работил по трудов договор с ответното
дружество, като бил назначен на длъжност „механошлосер” по длъжностна
характеристика. Не се спори и че на 27.11.2019 г. ищецът полагал труд в обект на работодателя в гр.
Перник, на ул. Владайско въстание № 1, когато претърпял инцидент. В тази връзка страните не спорят, а и от
представени по делото доказателства /копие от книга за проведен инструктаж/ се
установява, че ищецът е бил запознат с правилата за здравословни и безопасни
условия на труд в предприятието на работодателя и че са му провеждани
необходимите първоначален и последващи инструктажи. На последно място по делото
липсва спор и че процесният инцидент представлява именно трудова злополука и
надлежно е признат за такава от компетентните органи.
От представените по делото писма от застрахователни
дружества „ЗД Евроинс”АД и „ЗД Евроинс
живот“ ЕАД се установява, че същите не са уведомявани от ищеца или ответника за
процесния инцидент, съответно при тях няма образувани преписки или щети и на
ищеца не са изплащани никакви обезщетения по повод процесното събитие.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена и на база личен преглед на
освидетелстваното лице, както и от приложената медицинска документация, се
установява, че на 27.11.2019 г. ищецът е получил следните травматични увреждания – 1/ лицева
травма: счупване на носните кости и на носната преграда; изкривяване на носната
пирамида; оток на меките тъкани в областта на носа; разкъсно-контузна рана във
върховата област на носа; кръвонасядания в двете околоочни области; 2/ гръдна
травма: контузия с наличие на болезненост в двете гръдни половини и 3/ травма в
областта на поясния отдел на гръбначния стълб - суспектни /неубедителни/ данни
от образните изследвания за счупване на пети поясен прешлен. Същите
съгласно експерта са в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с претърпения
инцидент /падане от височина – височинна травма/ на 27.11.2019 г.
На следващо място от експертизата се установява, че
получените травми са причинили на ищеца болки и страдания през възстановителния
период като интензитетът на последните е бил по-силен в първите дни и месеци
след инцидента, а след това е започнал да намалява. Периодът на възстановяване по отношение на
травмите в гръдната и поясната области е бил с продължителност от около 5.5-6 месеца.
Независимо от това в близко бъдеще се очаква ищецът да изпитва болки в
травмираните области – гръден кош и гръбначен стълб, при промяна на
атмосферните условия и при физически натоварвания.
Според експертизата травматичните
увреждания са довели до леко затруднение в носното дишане, по-значително
изразено вляво и към момента на изготвяне на настоящото изследване.
Същевременно по отношение на травмата в
поясната област и в областта на гръдния кош е налице пълно възстановяване на
функциите – опорна и двигателна в посочения възстановителен период от 5.5 до 6
месеца. По отношение на травмата в областта на носа обаче, накърнила функцията
на носно дишане, се очаква тези неблагоприятни последствия да останат за
продължителен период от време в това число и за цял живот, при положение че не
се осъществи оперативно лечение и евентуално възстановяване в пълен обем на
функцията носно дишане. В тази връзка и вещото лице посочва, че е необходимо
оперативно лечение за пълно възстановяване на носното дишане.
Според експертизата мекотъканната травма в
областта на носа – разкъсно-контузна рана и лекосгепенното изкривяването на
носната пирамида, получени при инцидента, са оставили ръбци и деформация на
носната пирамида, които представляват козметичен дефект и загрозяват в лека
степен и незначително видоизменят външния облик. Тези неблагоприятни
последствия от травмата в лицевата област могат да бъдат отстранени единствено
чрез оперативна хирургична интервенция в г.ч. естетична /пластична/ хирургия.
При извършване на експертизата вещото лице
е провело личен преглед на ищеца на 16.06.2021 г. В хода на същия лицето е
съобщило за периодично появяващи се болки в областта на гръбначния стълб -
поясен отдел и в двете гръдни половини, обострящи се при промяна на
атмосферните условия, както и от затруднения в носовото дишане, по-значително
изразени вляво. В областта на носа се установяват цикатрикси /ръбци/ от
зараснала четирилъчиста рана във върховата област на носа, в областта на двете
ноздри, с дължини па ръбците от по около 1-1.5см. Ръбците са линейни, със
сивкавобелезникав цвят, леко хлътнали навътре. Носната пирамида е леко
изкривена наляво в средната трета на носа. Установява се леко затруднение в
носовото дишане, по-значително изразено вляво. Походката е нормална, стабилна. Стоеж
в право положение - стабилен. Пълен обем на движения в областта на снагата
/гръден кош и поясен отдел/.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че са
налице данни, които не могат да се установят с категоричност /суспектни/, за
счупване на пети поясен прешлен. Според вещото лице, за да се установи дали
такова счупване действително е налице са необходими допълнителни изследвания. В
тази връзка и съдът даде възможност на ищеца /в период от около два месеца
между съдебните заседания/ да извърши съответните допълнителни изследвания. В
последното по делото заседание, обаче процесуалният представител на ищеца
заяви, че последният няма намерение да се подлага на допълнителни медицински
прегледи, поради което и допълнителна задача на вещото лице по отношение на
съмненията за такова счупване не беше възложена.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
експертизата кореспондира с приложената по делото медицинска документация, не е
оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото са представени писмени обяснения от лицето Г.Г.
/разпитан като свидетел по делото/, лицето Борис Божков /бригадир/ и
пострадалия – ищецът М.К.. От същите се установява, че на процесната дата на
работниците, сред които и ищецът, действително е било възложено да извършат
ремонтна дейност на „блумова“ машина. В тази връзка и инцидентът с ищеца е
настъпил в последния етап на ремонта, когато е следвало да се монтира покриващ
капак е болтове. Тази дейност според обясненията на лицата по принцип се е извършвала
от двама души, но в случая ищецът започнал да я извършва сам, защото другите
лица още били на обяд.
Свидетелката Вера Иванова Кирилова /майка на ищеца/ установява, че в
края на м. ноември 2019 г., докато работел в предприятието на ответника, синът
й претърпял инцидент, за който тя научила още същия ден. Уточнява, че ищецът й
се обадил следобед на процесната дата като я уведомил, че е в болница „ИСУЛ“,
защото е паднал от височина около 5 метра.
Независимо от това според
свидетелката синът й отказал да остане на лечение в болницата и бил докаран още
същия ден в дома си от свои колеги. Тогава свидетелката възприела, че носът на
ищеца бил разцепен и имал отток, а самият пострадал бил в шок от станалото. На
следващия ден свидетелката забелязала, че синът й имал и синини по тялото – по
ръка, гръб и ребра.
Според свидетелката в
следващите дни ищецът бил много зле, а след инцидента три месеца бил почти само
на легло, трудно се движел и приемал обезболяващи, като му се наложило да не
работи около седем месеца. Поради инцидента синът й имал рана на носа, като му
била поставена малка превръзка. Свидетелката установява, че пострадалият е
можел да се обслужва сам /да се къпе и да прави личен тоалет/, но същата се
грижела за него – като му готвела храна и прилагала мехлеми на раната на носа
му, доколкото същият приемал силни обезболяващи. Уточнява, че ищецът не е
ползвал патерици, а превръзката на носа сменяли в домашни условия като същата
не била поставена постоянно. Уточнява и че през първите три месеца ищецът не
излизал от дома си, защото се чувствал зле.
На следващо място
свидетелката уточнява, че превръзката на носа била свалена окончателно на
контролен преглед два месеца след инцидента и тогава същата възприела, че синът
й има белези по лицето – от двете страни на носа, както и сериозно увреждане на
самия нос от който липсвало парче. В тази връзка и на ищеца се наложило да
промени външния си вид.
На последното място според
свидетелката синът й се оплаквал от затруднено дишане, защото му била стеснена
едната ноздра. Уточнява, че тя самата го чувала да диша трудно, а когато
прихванел настинка състоянието му се влошавало. Допълва, че синът й се е
оплаквал и от постоянни болки в кръста и се изморявал дори по-бързо от нея след
леко натоварване. Уточнява, че живее в едно домакинство със сина си, като няма
кой друг да се грижи за него.
Свидетелят Г.А.Г.
/без дела и родство със страните/ посочва,
че познава ищеца от работата им в „Стомана индъстри“. Уточнява, че ищецът е
започнал работа м. май 2019 г. като работил до момента на инцидента, настъпил
на 27.11.2019 г. Допълва, че не е непосредствен очевидец на падането на ищеца,
но го е видял веднага след това.
По повод инцидента
свидетелят разказва, че видял ищеца, когато последният дошъл сам в стаята за
почивка на персонала на около 150 м.-200м. от мястото на злополуката. В тази
връзка и свидетелят възприел, че лицето на пострадалия било черно, а от носа му
бликала кръв, доколкото бил счупен. Тогава свидетелят се обадил на още едно
лице и била извикана линейка.
Относно работната обстановка
свидетелят разяснява, че машината на която работил ищецът се намирала на около
4-6м. височина. Същата обаче често се повреждала и на 2-3 месеца се налагало
работниците да закачват падащ от съоръжението капак. В тази връзка ищецът
разказал на свидетеля, че за да намести един от капаците на машината му
трябвали по-малки болтове, поради което излязъл от машината, взел такива, но
когато се върнал, за да се качи стъпил на друг нестабилен капак, където загубил
равновесие и паднал. В тази връзка уточнява, че ищецът паднал от механизма на
уреда.
На следващо място свидетелят
разказва, че към момента на инцидента машината не е била обезопасена адекватно
– имала предпазни колани, но същите не можело да се носят, докато се работи или
докато се влиза и излиза от уреда.
Относно ремонта на машината
свидетелят твърди, че такъв редовно се извършвал от работниците на 2-3 месеца,
а външна фирма за поддръжка се викала само при много по-сериозни аварии, защото
тогава спирал работният процес. Уточнява обаче, че след инцидента работодателят
все пак взел мерки и при машината били поставени обезопасителни площадки.
Свидетелят уточнява, че той
самият е напуснал работа при ответника през май 2020 г., поради което не знае
дали и кога ищецът се е върнал на работа. Допълва обаче че е разговарял с ищеца
след инцидента като последният се оплаквал от болки в гърдите.
На последно място свидетелят
уточнява относно инцидента, че машината имала капаци, които се изхабявали от
ударите, като капакът, който подлъгал ищеца бил крив и имало издадено
предписание за подмяната му.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. Кирилова съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК, доколкото същата е майка на ищеца. Изнесените от свидетелите
твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна
на процесуалния представител на ответника, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства /тези на свидетеля Г. в частност с
писмените обяснения/, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира
основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка и
съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при
формиране на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
отговаря имуществено за претърпените от работника вследствие от трудова
злополука вреди /имуществени и неимуществени/, причинили му временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно - обезпечителна.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника, когато същото е
настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа, независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането – по арг. чл. 200, ал. 2 от КТ. Следователно,
отговорността на последния е обективна и не може да бъде изключена, освен при
умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на съпричиняване на
вредоносния резултат поради проявена от работника груба небрежност,
работодателската отговорност може да бъде единствено намалена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, към процесната дата, настъпването на злополука, претърпяна от него
като работник в периода на трудовото правоотношение и призната по надлежния ред
за трудова такава, като увреждането следва да е настъпило при или по повод
изпълнение на възложената от работодателя работа или при изпълнение на каквато
и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по
време на почивка, прекарана в предприятието и да е довело до временна
или трайна неработоспособност, причинила
неимуществени вреди – болки и страдания, и причинна връзка между трудовата
злополука и тези вреди. Ищецът следва да установи, че при настъпване на
злополуката е спазил съответните изисквания за безопасни и здравословни условия
на труд в предприятието на работодателя.
Съдът намира, че от твърденията на страните и събраните по делото
доказателства следва категоричен извод, че процесната злополука е установена и
приета за трудова, доколкото липсва спор между страните в този смисъл.
Предвид твърденията в исковата молба и направените в отговора
оспорвания, настощият състав счита, че основните спорни по делото въпроси са
относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, респ.
наличието на основание за намаляването му т.е. наличие на предпоставките
по чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид изложените от
дружеството доводи за проявена от работника груба небрежност, обусловила
настъпване на злополуката поради нарушаване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд в предприятието на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. При определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, съдът
следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика,
съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди в конкретния случай, съдът съобразява на първо
място изготвената по делото СМЕ. Съгласно заключението на вещото лице
злополуката е причинила на ищеца две групи травми: лицева
травма, изразяваща се в счупване на носните кости и на носната преграда,
изкривяване на носната пирамида, оток на меките тъкани в областта на носа,
разкъсно-контузна рана във върховата област на носа и кръвонасядания в двете
околоочни области, както и гръдна травма, изразяваща се в контузия с наличие на
болезненост в двете гръдни половини и травма в поясната област. От своя страна
възстановителният период е бил със
средна продължителност, а именно между пет и шест месеца. В хода на същия
ищецът е изпитвал физически болки и страдания, които са били с най-голям
интензитет в първите дни след травмата, като след това същият е започнал да
намалява. След края на възстановителния период е настъпило пълно възстановяване
от уврежданията в областта на гърди и пояс, макар да е възможно ищецът да
изпитва затруднения при физическо натоварване и/или промяна в атмосферните
условия. По отношение на лицевата травма обаче е налице изместване на носната пирамида,
което води до затруднения в дишането, а освен това са останали и белези /ръбци/
по лицето на ищеца около носа, които загрозяват външния му вид. За преодоляване
на тези последици според извършената експертиза се налага оперативно
лечение.
На следващо място съдът съобразява показанията на свидетелката Кирилова относно множеството ограничения, които е следвало да изтърпи ищецът през възстановителния период. На първо място се е наложило на
ищеца да бъде поставена превръзка в областта на носа за около два месеца, която
пострадалият и свидетелката се наложило да поддържат сами. Освен това ищецът
изпитвал силни болки в първите месеци от възстановителния период, поради което
и приемал обезболяващи и продължително време прекарвал в легнало положение. Това
пречело на ищеца да участва в поддръжка на домакинството и всички задължения в
тази връзка паднали върху свидетелката, която се наложило да приготвя сама
храна и да почиства. В първите месеци след инцидента ищецът не излизал от дома
си, а след махане на превръзката на носа около два месеца след случая, на
пострадалия се наложило да измени външния си вид, за да прикрие белезите по
лицето си. Освен това ищецът бил и болничен
в продължение на около шест месеца, което му причинило неудобство, доколкото
живеел в едно домакинство със своята майка.
На последно място съдът съобразява обективно и възрастта на ищеца
– като същият е в началото на трудовия си път, трудово и социално активен. В
тази връзка съдът съобразява и че след травмата на ищеца са останали белези по
лицето – четири цикатрикса /ръбци – около 1-1.5 см/, които обективно загрозяват
външния му вид в сравнително млада възраст, а отстраняването им налага
оперативна интервенция. Без такава интервенция за неопределено дълъг период
ищецът ще изпитва и затруднения в носното дишане.
В този смисъл съдът приема, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди възлиза на 12
000 лева. От тази сума независимо от възражението на ответника с правно
основание по чл. 200, ал. 4 от КТ не следва да бъде приспаднато застрахователно
обезщетение, доколкото по делото се установи, че такова не е получено.
За разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лева лева, искът е неоснователен. Посоченият извод следва
на първо място от обстоятелството, че макар злополуката да е причинила счупване
на носа, не се е наложило непосредствено оперативно лечение, нито престой в
болница – още в деня на травмата ищецът е бил освободен за домашно лечение.
Следва да се отбележи и че възстановителният период е бил със средна
продължителност около 5-6 месеца – като макар болките и страданията
първоначално да са били интензивни, то този интензитет с времето е намалял.
Ищецът не е бил и обездвижен – приемал е обезболяващи, но се е придвижвал сам и
не е имал нужда от помощ, за да се обслужва и прави тоалета си. Следва да се
отбележи и че съгласно експертизата след възстановителния период е настъпило
пълно оздравяване от травмите в гръдна и поясна област, а освен това независимо
от съобщен от ищеца дискомфорд в поясна област не се установява счупване на
прешлен. В тази връзка не са налице данни за настъпили неблагоприятни
последствия за здравето на ищеца – същият има правилна и стабилна стойка като е
възстановен пълният обем на движения в областта на снагата /гръден
кош и поясен отдел.
Относно лицевата травма са налице затруднения в носното дишане, но е възможно
същите да бъдат отстранени чрез оперативна интервенция. С такава могат да бъдат
премахнати и белезите от увреждането, които не са със значителна големина –
едва около 1-1.5 см. Последиците от злополуката –
дискомфорт при промяна на атмосферните условия и физическо натоварнане макар и
възможни не представляват силни и интензивни болки и страдания. Получените
увреждания не се отразяват на възможността на ищеца да продължи да участва
активно в трудовия процес и да извършва трудова дейност.
Сумата от 12 000 лева не следва да бъде
допълнително намалявана, доколкото по делото не се установи наличие на умишлено
поведение от ищеца, груба небрежност или въобще нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на работодателя, в
който смисъл възраженията на ответника са неоснователни. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките по чл. 201
от КТ. Не се установява ищецът да е причинил увреждането умишлено. В тази
връзка свидетелят Г. дори посочва, че ищецът е действал в интерес на
работодателя като с поведението си е предотвратил затруднение на
производствения процес. Освен това за
повредата на машината е било уведомено ръководството на предприятието, но
въпреки е била налице практика именно работниците да извършват поправката, в
който смисъл е била възложена задача на ищеца и още поне две лица. На
работниците обаче не е бил осигурен безопасен подстъп към подлежащите на ремонт
участъци на машината, а същите са качвали там посредством други компрометирани
елементи /капаци/. По тези съображения и съдът намира, че загубването на
равновесие и падането на ищеца не може да се приеме за умишлено, дори и същият
да е бил на машината сам, а не с още един колега, каквато е била практиката.
Понятието „груба небрежност“ от своя страна няма легална дефиниция в
трудовото законодателство, поради което съдържанието му следва да се извежда от
трайната съдебна практика. В тази връзка последната също съдържа известни
противоречия като една част от нея предвижда, че понятието има и субективен
елемент (Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о.,
ГК), подобно на понятието непредпазливост на наказателното право, друга част,
че същото има само обективни характеристики (Решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК), а трета част
възприема и двете становища (Определение № 600 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1573/2011 г., III г. о., ГК).
Независимо от тези противоречия обаче от цитираните решения на ВКС може да
се направи извод, че понятието „груба небрежност“ по чл. 201, ал. 2 от КТ
предполага една по-висока степен и роля на елементи като невнимание, нарушение
на правила, неполагане на дължима грижа и несъобразяване с обективни фактори, в
поведението на пострадалото лице в сравнение с общото понятие за съпричиняване.
По тези съображения поведение, което в общия случай на деликт би могло да се
приеме за съпричиняване от страна на пострадалия, не всякога може да се приеме
за груба небрежност по смисъла на трудовото законодателство. В настоящата
хипотеза съдът намира, че процесният случай е именно такъв. Действително по
делото се установява, че злополуката е настъпила, когато ищецът се е качил
високо на машината, за да поставя болтове на подменен капак сам вместо с още
едно лице. Независимо от това обаче дори поведението му обективно да е
съпричинило до известна степен вредоносния резултат, същото не е от такова
естество, че да се приеме за груба небрежност. Този извод следва от
обстоятелството, че последната от обективна гл.т. представлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й.
В тази връзка грубата небрежност действително е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът при или по повод на работата не проявява необходимото старание и внимание, в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Такова
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя освен ако не е осъществено при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност (така Решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 370 от
29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК и др.).
В
настоящия случай съдът приема, че поведението на ищеца, довело до съпричиняване
на вредоносния резултат, не отговаря по своето естество именно на тези
характеристики на понятието за „груба небрежност“. Нещо повече, както се
отбеляза и по-горе в предприятието на работодателя е била установена практика
да се действа именно по описания начин при повреда на машината. В тази връзка
следва извод, че работникът дори е действал в интерес на работадателя като е изпълнявал
задача по ремонт на важна машина.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди
вследствие на трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл.
84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ,
изпада в забава от настъпване на увреждането. От изложеното следва, че
ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата от 27.11.2019 г., до окончателно изплащане на вземането. В случая обаче ищецът е
заявил такава претенция от 27.11.2019 г. до
12.02.2021 г. в конкретен размер, а именно 1850 лева. Доколкото обезщетението
за неимуществени вреди бе определено на 12 000 лева, то и претенцията за
обезщетение за забава е основателна до сумата от 1480 лева, като за разликата
до пълния размер следва да бъде отхвърлена. Върху главницата следва да бъде
присъдена и законна лихва от деня на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът
претендира разноски за адвокат в размер от 1200 лева при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – за безплатна правна помощ. Посоченият
размер не е уговорен между страните съответно не е заплатен. От ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. В тази връзка
и съдът намира, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – като
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата определени
възнаграждение в размер на 1100 лева. В тази връзка с оглед изхода на делото
дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Б.Б. сумата от 880 лева
за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства за извръшване на
такива, нито списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Пернишкия РС – 539.20 лева държавна такса и 144 лева разноски за
експертиза.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати на М.К.К., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 27.11.2019 г. в
гр. Перник – в предприятието на работодателя „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД и сумата от 1480
лева – обезщетение за забава за периода от 27.11.2019 г. до 12.02.2021 г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.02.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3000 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 12 000 лева до пълния заявен размер на претенцията от
15 000 лева и за обезщетение за
забава за сумата от 370 лева, представляваща разликата над уважения размер
от 1480 лева до пълния заявен размер на претенцията от 1850 лева, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Владайско въстание" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Б. ***, офис 6, сумата от 880 лева – адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 604/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати по сметка
на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер
на 539.20 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 144 лева, представляваща
възнаграждение по допусната съдебно – медицинска експертиза.
УКАЗВА
на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК: ********* да внесе възложените в негова тежест разноски по
сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.