Номер 72725.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечII състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН ГЮРЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500475 по описа за 2020 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, против
Разпореждане № 611/15.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 148/2020 г. на РС-
Луковит, в която се излагат подробни доводи за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателя заповедният съд
неправилно е възприел уговорката по чл. 4 от раздел IV от договора като
неравноправна клауза, като изводите на съда по фактите и правото не съответствали на
логическите правила и на правните норми. Сочи, че договорът между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД е сключен в съответствие с установената в чл. 9 от ЗЗД свобода на
договарянето, че доколкото е налице индивидуално договаряне, нямало основание да
се приеме извода на съда, според който изборът на обезпечен чрез поръчителство
кредит е бил задължително условие за сключване на договора. Твърди, че уговорките в
договора не са неравноправни и за тях не са приложими разпоредбите на чл. 143-146 от
ЗЗП, доколкото в случая е налице индивидуално договаряне. В частната жалба е
направено оплакване от доводите на съда за свръх обременителния размер на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Изразено е и
несъгласие срещу извода на съда за включване на същото възнаграждение в ГПР. Моли
съдебният акт да отмени обжалвания съдебен акт, като заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
1
е получено от заявителя на 28.07.2020 г., а жалбата е подадена на 04.08.2020 г. /видно
от приложената обратна разписка, намираща се на л. 12 от делото/, против подлежащ
на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване,
доколкото с нея частично е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч.гр.д. № 148/2020 г. по описа на Районен съд – Луковит, намира за
установено следното:
Със заявление с вх. № 1542/20.03.2020 г., по което е образувано производството
пред Районен съд – Луковит, заявителят „Ай Тръст” ЕООД е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. П. И. за следните суми: 1162,38 лв.,
представляваща главница; 64,05 лв. – административни разноски; 234,56 лв. –
възнаграждение по договор за поръчителство; 277,14 лв. - договорно възнаграждение
за периода 11.08.2018 г. – 10.09.2019 г.; 246,13 лв. – наказателна лихва за периода
11.09.2018 г. – 04.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-20.03.2020 г., до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски – 39,68 лв. за държавна такса и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат
от договор за обезпечен заем от 08.06.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
И.И., договор за поръчителство от 08.06.2018 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и
И.И. и договор за поръчителство от 08.06.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст” ЕООД. В резултат от сключените договори в качеството си на
кредитополучател Иванов се задължил да върне предоставената му в заем сума заедно
с уговорената договорна лихва и възнаграждение за предоставеното му поръчителство,
а „Ай Тръст” ЕООД, в качеството си на поръчител, се задължил да отговаря солидарно
за изпълнение на всички задължения на Иванов, произтичащи от договора за кредит.
Твърди се, че на 10.09.2019 г. е падежирала последната вноска по кредита, като на
04.03.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД е уведомило „Ай Тръст” ЕООД, че е налице частично
неизпълнение, поради което дружеството-заявител, след като уведомило Иванов,
заплатило всички дължими суми. В заявлението се сочи, че по този начин „Ай Тръст”
ЕООД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, включително и за
възнаграждението за предоставеното поръчителство.
От представения договор за кредит се установява, че споразумението е
сключено от разстояние чрез електронна заявка и последващо електронно
потвърждение. По сила на този договор на Иванов е предоставена сума в размер на
1300 лв. при ГПР – 50%. С подаване на електронното заявление Иванов е посочил, че
2
иска обезпечен кредит чрез поръчителство. В чл. 4 от Договора е предвидено, че в
случай на обезпечение – чрез банкова гаранция или сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице, одобрението на
заявлението е в рамките на 24 часа, докато при необезпечен кредит е 14 дни. В случай,
че кредиторът не одобри заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство Иванов се е
задължил да заплати на „Ай Тръст” ЕООД възнаграждение в размер на 1396,05 лв. за
предоставеното му поръчителство.
В изпълнение на дадените му указания от първоинстанционния съд, заявителят е
уточнил, че Иванов е платил сума в размер на 526 лв., осчетоводена като плащания за
първите две месечни вноски по кредита и възнаграждението за поръчителство. Третата
вноска с падеж 10.09.2018 г. била частично платена, като от тази дата и длъжникът
изпаднал в забава.
С Разпореждане № 611/15.07.2020 г., постановено по делото,
първоинстанционният съд отхвърлил изцяло така подаденото заявление, като се
мотивирал, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като единствената цел за
сключването му е да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с мотивите на
проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, в редакцията й към момента на подаване на
заявлението, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника са налице
договори с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретните
договори - договор за паричен заем и договор за поръчителство, във връзка с който са
възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, са приложими
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ и Законът за защита на потребителите.
Окръжен съд-Ловеч споделя доводите на районния съд, с оглед на който той е
изградил извод за неравноправния характер на уговорката в чл. 4 от договора за
кредит. Съдържанието на тази уговорката разкрива и предварителна определеност на
поръчителя от заемодателя, върху която кредитополучателят не може да въздейства. За
него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от предварително
определения и одобрен от заемодателя. Нещо повече, заемодателят и предварително
определеният и одобрен от него поръчител са свързани лица, доколкото в Търговския
3
регистър е обявено, че „Кредисимо“ АД (заемодателят) е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД (поръчителят). Това съдържание на уговорката
установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Отделно от това, с начисляване на възнаграждението за поръчителство се
превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничен от последната разпоредба до петкратния размер на законната лихва. В
случая с договора за кредит е установен ГПР при установения законов максимум от 50
%, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство.
Независимо, че произтича от друга сделка - договор за предоставяне на поръчителство,
възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който
го плаща наред с другите парични задължение по договора за кредит – главници,
лихви, и пр. Дефинирайки ГПР, законът поставя акцент не върху източниците, от който
възникват разходите за потребителя, а върху естеството на тези разходи, обвързаността
им със самия кредит и понасянето им от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 от ЗПК).
Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 от ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при
изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не
възниква от договора за кредит, възнаграждението за поръчителство съставлява част от
ГПР. В случая е налице превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК – в договора за кредит размерът на ГПР е определен на 50 % и отделно от него е
уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1396,05 лв. (15 месеца по 112,36
лв. на месец).
На следващо място клаузите на база, които е начислено възнаграждението за
поръчител, се явяват нищожни и като противоречащи на добрите нрави, доколкото
ползите от така уговореното обезпечение са единствено за кредитора, тъй като той
получава един обезпечен кредит, а задължението за заплащане на възнаграждение се
поема от длъжника. Отделно така определеното възнаграждение е с размер идентичен
с главницата по отпуснатия кредит, което също противоречи на добрите нрави.
С оглед на изводите за нищожност на договора за поръчителство следва да се
остави без уважение заявлението за претендираните вземания по договора за кредит и
възнаграждението за поръчител от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител.
Посоченото води до извод, че жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение се потвърди като правилно и законосъобразно. Съдът отбелязва, че за
заявителя не е налице пречка да претендира вземането си чрез осъдителен иск в
общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на
4
страните.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 611/15.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
148/2020 г. на РС-Луковит.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5