Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.04.2017 година град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевски районен съд граждански състав
на десети април две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря П.Б.
като разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско
дело № 227 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Главно управление Строителство и
възстановяване“ЕАД, ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Ста. № 13, представлявано от
изпълнителния директор П. П.в, чрез адв. Д.С. ***, против С.Я.К. ***, К.
Т.С. *** и З.К.П. ***, с която са предявени искове за приемане за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим
имот: двор-горско стопанство от 1,000
дка /един декар/, девета категория, находящо се в местността Пясъка,
землището на гр. Приморско, Бургаска област, представляващо имот № 55030 /петдесет и пет хиляди и тридесет/ по
картата на землището, при граници и съседи: имот № 55029 на наследници на К. С.
П., имот № 55032 на наследници на П. Я. П., № 55031 на наследници на Т. Ж. Д. и
имот № 55027 на наследници на К. М. В., а съгласно извадка от кадастрална карта
и кадастралните регистри на местността „Пясъка”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 58356.502.43, целият
с площ от 911 кв.м., находящ
се в местността Пясъка в землището на гр. Приморско, обл. Бургас, при граници
на имота: поземлени имоти с №№№ 44,50,42,175. Поддържа, че процесният имот
представлява част от собствения на ищеца терен, включен в капитала на „ГУСВ“
ЕАД като непарична вноска, посочен под № 266 в приложение 1 за имотите, вписани
в капитала на „ГУСВ”ЕАД, съгласно списък, приложен в Търговския регистър.
Основава активната си материална легитимация на
правоприемство чрез преобразуване на основание Разпореждане № 4/30.12.2011 г.
на Министерски съвет от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“,
ЕИК130568383, явяващо се частен правоприемник на ДП ’’Строителни войски”,
последното съответно правоприемник на закритите строителни войски със Закона за
преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта
и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн.
ДВ бр.57/14.07.2000 год. Навежда доводи, че по силата на посочения закон към ДП
’’Строителни войски” са преминали част от активите по приложение № 1 към
решение на Министерски съвет №787/29.11.2000 год. и в списъка под№266 по
приложението е включен имот с площ 27 000,00 кв.м., намиращ се в общ.
Приморско, местността „Пясъка”, с граници: север-землище на Приморско,
изток-землище на Приморско и пътя Приморско-Китен, юг-улица, запад-блато” с
описани сгради и бунгала, намиращи се в неговата площ. Изнася данни, че
спорният поземлен имот е възстановен с Решение на ПК-гр.
Приморско от 15.12.1999г. на ответниците. При условията на евентуалност се
позовава на придобивна давност, като твърди, че в продължение на десетки години
е владял спорния имот, като към момента продължава да го владее.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК са постъпили писмени
отговори от ответниците С.К. и З.П., с които исковете се оспорват като
неоснователни, като се развиват подробни доводи. Ответницата З.П. прави
възражение за придобивна давност, като се позовава на спокойно и несмущавано
владение, упражнявано в периода от възстановяване на имота с решение на Решение на ПК-гр. Приморско от 15.12.1999г. до настоящия
момент. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниикът К. Т.С. не е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок.
Предявени са установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съдът след съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата и доводите на страните и
съобрази закона, намира за установено
следното:
По делото е представено разпореждане №4 от 30.12.2011г. на Министерски
съвет от 30.12.2011г., с което на основание пар.2 от ЗР на Закона за изменение
на Закона за преобразуване на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на
Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обнародван в
ДВ бр.57/2000г., както и на основание чл.57 от ЗДС, чл.61 и 159 от ТЗ е
преобразувано Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”-София в еднолично
акционерно дружество с държавно участие в капитала. Капиталът на новообразуваното
дружеството се формира от непарична вноска, представляваща стойността на
правото на собственост върху
имоти-частна държавна собственост, подробни описани в приложение№1 към
разпореждането на МС, определена по реда на ППЗДС. В списъка на приложение№1 е
посочен поземлен имот, находящ се в гр. Приморско с площ от 27 000 кв.м.,
с граници север-землище на Приморско, изток-землище на Приморско и пътя
Приморско-Китен, юг – улица, запад- блато, заедно с изградените в него сгради –
13 броя бунгала, кухня-столова, санитарен възел и контролно-пропусквателен
пункт. С решение №787 от 29.11.2000 г. на МС ползваните и управляваните от
закритите строителни войски недвижими
имоти са обявени за частна държавна
собственост съгласно приложение №1.
Установява се по делото, че на основание чл.62 ал.3 от ТЗ със Закон за
преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта
и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн. ДВ
бр.57/2000г., е образуван правоприемникът на ищцовото дружество Държавно
предприятие “Строителство и възстановяване”, на който целият имот с площ от
27 000 кв.м. е бил предоставен за ползване и управление съгласно
приложения списък. Държавно предприятие
„Строителство и възстановяване” е образувано на осн.чл.1, т.2 от Закона за
преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта
и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, и е
правоприемник на закритите със същия закон строителни войски. Съгласно чл. 8 от закона за осъществяване на дейността на
предприятията по този закон държавата предоставя за ползване и управление
имущество - публична и частна държавна собственост. В чл. 9, т.1 е
предвидено, че Министерският съвет определя по вид, обем и стойност имуществото
по чл. 8 за държавното предприятие "Строителство и възстановяване"
от имуществото на Строителните войски.
С
решение№28 от 15.12.1999г. на ПК-Приморско на ответниците като наследници на К.
Д. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи възстановими стари
реални граници върху имот селско-стопански двор от 1 дка в м. Пясъка в
землището на гр. Приморско. В КВС имотът е обозначен с №055030, като
собствениците са въведени във владение на имота с протокол№28А от 05.04.2000г.
на ПК, след което са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
№167 от 03.10.2001г.
По делото е прието заключението на вещото лице М.Г. по назначената
съдебно-техническа експертиза, кредитирано от настоящата инстанция като
обстойно обосновано и неоспорено от страните, видно от което възстановеният на
ответниците имот с №055030 е обозначен в кадастралната карта на гр. Приморско с
идентификатор 58356.502.43 и с площ от 911 кв.м. Теренът от 27 дка, апортиран в
капитала на ищцовото търговско дружество, е извън регулацията на населеното
място и не е заснет като имот в кадастрални планове и в кадастралната карта от
2003г. на гр. Приморско, одобрена със заповед №300-5-14 от 27.03.2003г. на
изпълнителния директор на АК. В кадастралната карта са нанесени само имотите,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ и съобразно КВС, както и постройките. Ищцовото
дружество е възложило на лицензиран геодезист
заснемането на терена. Заснета е ограда с площ на оградния терен 27 дка.
Вещото лице е достагнало до извода, че в границите на на оградата на терена от
27 дка попада имота, възстановен на ответниците с идентификатор 58356.502.43 по
КККР на гр. Приморско.
Пред настоящата съдебна инстанция е
разпитан свид. М., който в показанията си
посочва, че в имота има изградени постройки канцелария
и спално помещение, в останалата част от
целия имот от 27 дка има бунгала. Ответникът отдава имота под наем на фирма,
която е направила ремонт на помещенията и осъществява туристически услуги.
Свидетелства, че в имота винаги е имало охрана, като е ограден, на места
оградата е разрушена. Свидетят работи през последните четири години за
наемателя на територията на целия имот от 27 дка. Поддържа, че преди 15 години е
идвал на почивка в Приморско и негов приятел му е разказвал, че е служил в
имота и че е спал там. Сградите са построени от строителни войски, като никой
от ответниците не е идвал да търси процесния имот.
Свидетелят
К. в депозираните показания пред ЦРС поддържа, че е син на ответницата С.К.. Посочва,
че прадядо му К. С. е един от основателите на Приморско, процесният имот в
местността „Пясъка” е бил негов и преди одържавяването е представлявал харман
или нива. Имотът е възстановен с решение на ПК-Приморско на бабата на свидетеля,
сестра й и брат й. През пролетта на 2000 година геодезист към Община Приморско от
Службата по земеделие ги въвел във владение. В центъра на имота по това време е
имало една барака, тип дървена, лятна баня и тоалетна, полусъборена и частично
едно бунгало. След въвода наследниците на К. С. са разчистили имота и са го ползвали и обработвали като градина до
смъртта на бабата на свидетеля през 2011г. Всички ответници лично и чрез
техните роднини през годините са посещавали и обгрижвали процесния имот.
Охраната на „ГУСВ” не е обитавала имота и не извършвана дейност в него от ищеца
или негови наематели.
В показанията си свидетелят М. обяснява, че познава К. С., баба Т., баба З., С.К. и З.П., както и
имотът, за който се води делото. Изнася данни, че дядо му е имал в съседство имот и се е занимавал със
земеделие. Свидетелят е бил ресторантьор в периода 2001г. до 2013г. и е
изкупувал продукцията за заведението си от имота на ответниците. От 2004г.-2005г.
до 2011година е посещавал мястото регулярно и е вземал стока както от дядо си,
така и от баба Т. и баба З., които отглеждали домати и краставици. Имало е
поставена оградата в процесния имот от баба Т. и от внука й Я. К.. Баба Т. е
починала през зимата на 2011 година на над осемдесетгодишна възраст, като до
септември предходната година е отглеждала стока в имота.
Съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателства, които не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
В рамките на правомощията
на гражданския съд да проведе косвен
съдебен контрол за законосъобразност на решението на Поземлената комиси , с
което се легитимират ответниците при противопоставено вещно право от ищеца и
възражение за незаканосъобразност на проведеното административно производство
по земеделска реституция, съдът намира, че данните по делото безпротиворечиво сочат, че към момента на
влизане в сила на реституционната норма върху
имота е проведено мероприятия, което не позволяват възстановяването на
собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците на земи, които са били включени в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са
застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността се обезщетяват по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред,
определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия. Земите за обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със
заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския
поземлен фонд - с решение на общинския съвет по предложение на общинската
поземлена комисия. Следователно, разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ има
предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности в
земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места,
така и извън тях. Понятието проведени “мероприятия, които не позволяват” няма
утвърдено правно значение. Смисълът, в който се използва не е определен в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ, като може да се извлече от тези разпоредби на ЗСПЗЗ, които съдържат
пречки за възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4
от ЗСПЗЗ не позволяват възстановяване на собствеността върху земи,
предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и
културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени
нужди на държавата и общините и др. Следователно мероприятията, с
осъществувянето на които се задоволяват такива нужди, следва да се разглеждат
като пречки, които не позволяват да се възстанови собствеността.
В настоящата хипотеза възстановеният имот на
ответниците в м.”Пясъците” в гр.
Приморско попада в предоставения от държавата за стопанисване и управление имот
за задовояване на нуждите на бившите Строителни войски, в който е имало изграден
комплекс от строителни дейности - 13 броя бунгала,
кухня-столова, санитарен възел и контролно-пропусквателен пункт. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за
площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на
прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено комплексно строителство
или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността
за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на
ЗСПЗЗ.
Ищецът доказва, че е
придобил правото на собственост въз основа на твърдяния сложен фактически
състав - процесното имуществото е било предоставено за стопанисване и
управление на ДП Строителни войски и включено в неговия баланс и впоследствие
това право е преминало в патримониума на правоприемника на ищеца Държавно предприятие “Строителство и
възстановяване” по силата на закона, като с решението на държавния орган за
преобразуването му е апортирано като непарична
вноска в капитала на ищцовото търговско дружество с държавно участие.
Основателно е обаче
възражението на ответниците за придобивание на процесния имот по давност. Съдът
намира, че в случая не е приложима кратката петгодишна давност, доколкото с
оглед реализираното мероприятие в имота, представляващо пречка за реституция,
не се устатновява ответниците да имат качество „добросъвести владелци” и да не
са знаели за порока на придобивното им основание. Следователно в случая следва
да намери приложение 10-годишната придобивна давност, която е изтекла в периода
от въвода на ответниците във владение с решение на ПК-Приморско-05.04.2000г. до смъртта на праводателката
Т. Я., починала на 11.01.2011г. съгласно представеното на л. 77 по делото
удостоверение за наследници. Безспорно се доказа от събраните по делото
свидетелски показания на свид. М. и К., че ответниците и техните праводатели са
осъществявали несмущавано трайна фактическа власт върху имота в този период,
като са го разчистили, оградили и
обработвали като градина, от която продавали продукцията, като това е
продължило до смъртта на Т. Ж.а,. В тази връзка показанията на свидетелите М. и К. не противоречат от установеното от
свидетеля М., който има непосредствени възприятия от имота само за последните
четири години преди депозиране на показанията му в настоящата съдебна
инстанция. Горното обуславя изводът на съда, че ответниците са придобили
спорния имот на основание давностно владение.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове
по чл. 124, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода искането на ищеца за присъждане на направените разноски е неоснователно
и следва да се остави без уважение. По делото не се установява ответниците да
са реално понесли съдебно-деловодни
разноски, поради което не им се следват.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от „Главно
управление Строителство и възстановяване“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар
Ста. № 13, представлявано от изпълнителния директор П. П.в, чрез адв. Д.С. ***,
за приемане за установено спрямо С.Я.К. ***, К. Т.С. *** и З.К.П. ***,
че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор 58356.502.43 по КККР на гр. Приморско, целият с площ от 911
кв.м., находящ се в местността Пясъка в землището на гр.
Приморско, обл. Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: