Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 656 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.Г.С. от гр.****
против НП№ 26-0000250/09.06.2020 г. на директора на РД”АА”-Враца, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.99 г.
на МТ и на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. Със същото НП жалбоподателят е санкциониран и за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание глоба от
10.00 лв. на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП. В жалбата и в допълнително
писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон, само досежно първото нарушение по ЗАПр.и с
искане за отмяната му на това основание. При това съдържание на жалбата и
исканията, съдът приема, че предмет на настоящия съдебен контрол е
горепосоченото НП само в частта му за това нарушение, а в останалата му част,
като необжалвано, същото е влязло в законна сила.
Ответната
страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На
03.06.2020 г., около 11.30 ч., на път І-
Така
изложените фактически положения се доказват безпротиворечиво от показанията на
двамата свидетели Ю.Ф. и Т.Г. и имащи качество на актосъставител и на свидетел
присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта и останалите писмени
материали по приложената преписка-товарителница, справка от регистъра за
психологическите изследвания на водачите и др. Доколкото данните от тези
доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни между страните, то и не
се налага по-подробното им обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в случая
АУАН и обжалваното НП са неправилни и издадени в противоречие с материалния и
процесуален закон, което налага и отмяна на постановлението при следните
съображения:
Жалбоподателят
е подведен под отговорност за нарушение по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., според който
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба от 2000 лв. при първо нарушение.
В разпоредбата на чл.178в, ал.5 ЗДВп обаче /изм. в сила
от 27.02.17 г./, е предвидено, че се наказва с глоба в размер на 500 лв. водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл.93, ал.1 ЗАПр. обявява за нарушение
упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са общо
посочени, а в случая на чл.178в, ал.5 ЗДвП е налице конкретизация на документа,
чиято валидност се изисква, а именно-удостоверение за психологическа годност.
По тази причина настоящия съдебен състав приема, че
санкцията за така констатираното нарушение, което жалбоподателят е следвало да
понесе, е предвидената такава по чл.178в, ал.5 ЗДвП, а не тази наложена от АНО
по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. Действително субектите на двете коментирани законови
разпоредби са идентични, но двете норми се намират в отношение на обща към
специална, при което специалната-тази по чл.178в, ал.5 ЗДвП изключва
приложението на общата по чл.193, ал.1 ЗАПр.Освен това специалната норма се
явява и по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда по-леко наказание.
Горепосоченото нарушение и неправилно приложение на
материалния закон от страна на АНО, освен че водят до незаконосъобразност на
обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект.
Административнонаказателното производство е строго формално и за
законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и
ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци;
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания по чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН са нарушени, а това при всички случаи нарушава правото на защита на
жалбоподателя. В тази насока е и трайната съдебна практика /виж
нап.Р№153/02.06.20 г. по КНАХД№146/20 г. на АС-Враца и др./
При така възприетите правни изводи е безпредметно
обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността
на атакуваното НП, тъй като това с нищо не би променило изхода от делото.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000250/09.06.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
В ЧАСТТА, с която на К.Г.С. от гр.****, с ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93,
ал.1,т.1 ЗАПр., за извършено нарушение по чл.87,т.2 от Наредба №33/03.11.99 г.
на МТ.
В
останалата му част /за нарушение по чл.183, ал.1,т.1, вр.чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП/, горепосоченото НП като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: