Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №...от 22.12.2009 година, постановено по ГР.Д.№....по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.128 от КТ във вр. с чл.242; чл.224; чл.222, ал.1 и чл.150 във вр. с чл.262, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.136 от КТ, както и обусловените - чл.245, ал.2 и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; осъден ответникът да заплати следващите се ДТ, както и направените разноски от ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. На основание чл.111, ал.1, б.”а” от ЗЗД е направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца от трудови възнаграждения за положен извънреден труд за период три години преди подаване на исковата молба. Не е постъпил отговор на въззивната жалба. Ответникът чрез процесуалния си представител заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени, както в нея, така и в писмените защити, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за ПРАВИЛНО с изключение на частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание чл.150 от КТ за период от 01.01.2000 година до 17.06.2006 година; за обезщетение в размер на законната лихва поради забавено плащане върху тези претенции за същия период, както и за законната лихва върху тях, считано от постъпване на исковата молба в съда – 17.06.2009 година до окончателното изплащане. В посочената част решението е процесуално недопустимо. Съображенията за горните изводи на съда са следните: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.128 от КТ във вр. с чл.242 от КТ; чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ; обусловените – чл.145, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. В.ГР.Д.№...../2010 г. ВТОС Във въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства. За да допусне до събиране във въззивното производство доказателства съдът е констатирал, че ответната страна е била лишена от участие в производството пред първоинстанционния съд, поради невръчване на препис от исковата молба и даване на възможност за отговор, както и поради непризоваване за проведените съдебни заседания. Всички книжа по делото не са изпращани и връчвани на ответното дружество, а до несъществуващ правен субект. В процедурния закон нередовното призоваване на страна в първоинстанционното производство и лишаването й от участие в процеса пред първоинстанционния съд не е регламентирано като основание за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Във въззивното производство въззивният съд, който е инстанция по съществото на спора, е задължен да осигури процесуалната възможност за участие на страната в процеса, като подаде отговор на исковата молба, процесуалната възможност да сочи доказателствени средства, които да бъдат допуснати до събиране и събрани, както и процесуалната възможност да заяви желае ли да бъдат събрани отново събраните без негово участие в първоинстанционното производство доказателства. С оглед на изложеното въззивният съд е допуснал събиране на доказателства във въззивната инстанция. Чрез събраните във въззивната инстанция доказателства се установяват обстоятелства, относими само към претенциите с правно основание чл.150 от КТ. Поради което съдът ще ги обсъди при преценка основателността на тези претенции. По отношение на обуславящата искова претенция с правно основание чл.222, ал.1 от КТ. По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факти от визирания с разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ сложен фактически състав за възникване задължението на ответното дружество да изплати на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение, което е безсрочно, на едно от изчерпателно изброените в посочената разпоредба фактически основания и оставане без работа за срок от един месец. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е „намаляване обема на работа” и ищецът е останал без работа за срок повече от едиÝ месец. Обстоятелства, установени чрез събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /”Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” - л.7 и „Трудова книжка” – л.5 и л.6/. Установен е и размерът на дължимото обезщетение от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Това е брутното трудово възнаграждение за един месец, определено съобразно с изискванията, визирани с разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. Ответникът не е изпълнил възникналото си задължение да изплати дължимото обезщетение. Доказателства за погасяване на възникналото задължение по делото не са представени. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена в този размер. По отношение на обусловената искова претенция с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена, така както е предявена. По отношение на предявените искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.128 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, и обусловената – чл.245, ал.2 от КТ. Установени са по делото всички кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.128 от КТ, за възникване на задължението на ответника да заплати на ищеца уговореното трудово възнаграждение, а именно: трудовоправни отношения, договорено възнаграждение и престиран труд. Възникването и съществуването на трудовоправни отношения между страните по делото,както и размерът на договореното трудово възнаграждение са обстоятелства, установени чрез събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /”Трудов договор” - л.8 и „Допълнително споразумение” – л.10/. Ищецът е престирал труд – „извършвал е уговорената с трудовия договор работа, трудова функция”. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, а е и доказано от начислените трудови възнаграждения във ведомост за процесния период. Ответникът не е изпълнил възникналото си задължение да изплати уговореното трудово възнаграждение. Това обстоятелство също не се оспорва от ответника, а е и доказано от факта, че няма подпис от ищеца на изготвената ведомост, нито друг писмен акт, доказващ плащането. В КТ са установени сроковете, в които следва да се изплаща трудовото възнаграждение - чл.270, ал.2 от КТ - авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Да е уговорено друго по делото не е установено. С оглед на горното на основание чл.245, ,ал.2 от КТ ответникът дължи заедно с уговореното трудово възнаграждение за процесния период и лихвата върху него от деня на забавата, която настъпва съобразно с В.ГР.Д.№476/2010 г. ВТОС установените срокове по чл.270, ал.2 от КТ, до окончателното изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Установен е и размерът на дължимото трудово възнаграждение и размерът на мораторната лихва върху него от деня на забавата до предявяване на иска чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. По изложените съображения обуславящите и обусловените искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както са предявени. По отношение обуславящите искови претенции с правно основание чл.224 от КТ. По делото са установени кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника да изплати на ищеца претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за процесния период, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение и неизползване на полагащ се платен годишен отпуск. Полагащият се, неизползван и незаплатен годишен отпуск, както и размерът на дължимото обезщетение е установен от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е съобразило с изискванията, визирани с препращащата разпоредба на чл.224, ал.2 от КТ към разпоредбата на чл.177 от КТ. По изложените съображения обуславящите искови претенции са основателни и доказани в предявения си размер и следва да бъдат уважени в този размер. По отношение на обусловените искови претенции с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни. Има възникнали парични задължения, чието изпълнение е забавено. Размерът на мораторната лихва върху дължимите главници е установен от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на обуславящите искови претенции с правно основание чл.150 от КТ. По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факта от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.150 КТ, във вр. с чл.143, ал.1 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, за възникване на задължение за ответника /работодател/ да заплати на ищеца трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд през процесния период, а именно: ищецът да е изпълнявал уговорената трудова функция и извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя. За този извод съдът е мотивиран от следното: Ищецът е изпълнявал трудова функция „работник /охрана/ паркинг” при уговорен 8 часов работен ден. Безспорно обстоятелство. През целия процесен период ищецът е изпълнявал същата трудова функция и извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя при график: редуване на два работни дни с 12 часов работен ден, нощна и дневна смяна, и два почивни. Горните обстоятелства са установени чрез сключения трудов договор, допълнително споразумение към него, приети като писмени доказателства във първоинстанционото производство –л.8 и л.10, и чрез депозираните в двете инстанции свидетелски показания, които са допустимо доказателствено средство за установяване на факта на „полагане на извънреден труд”. Не съществува процедурна правна норма нито в ГПК, нито в КТ, която да забранява доказването на полагане на „извънреден труд” чрез свидетелски показания. Такава е и трайната съдебна практика. От конкретните факти и обстоятелства, които установяват свидетелите, настоящият състав счита, че може да се направи обоснован извод за доказаност на посочените по-горе обстоятелства. Съдът давя вяра на свидетелите показания, депозирани както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, като има предвид, че свидетелите установяват факти, които непосредствено са възприели и това са факти, осъществявани през процесния период. През процесния период свидетелите са били „охранители-паркинг” и ”вътрешна охрана” при ответника. Освен това съдът има предвид и личното си възприятие от начина на депозиране на свидетелските показания във въззивното производство. По отношение на приетите в първоинстанционното производство „графици”, съставени от ищеца и още две лица, изпълняващи същата трудова функция. Те са частни удостоверителни документи, които не съдържат неизгодни за издателите си факти и нямат обвързваща доказателствена сила. Такива документи представляват извънсъдебно твърдение на заинтересоване страна. По отношение на приетите във въззивното производство „Таблици”, подписани от лице, на което работодателят е възложил да ги съставя. Те са частни удостоверителни документи, които съдържат неизгодни за работодателя факти и имат обвързваща доказателствена сила. Чрез тях също се установяват факти, от които да се направи извод за полаган от ищеца труд извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя при график: редуване на два работни дни с 12 часов работен ден, нощна и дневна смяна, и два почивни. В.ГР.Д.№476/2010 г. ВТОС Дори извънредният труд да не е разрешен и да не е отчитан от работодателя по изискуемия се ред, работодателят дължи заплащането му, ако такъв труд е полаган със знанието и без противопоставянето на работодателя. Това е така защото регламентираното с разпоредбата на чл.149 от КТ отчитане на извънредния труд, не е изискуема се форма за действителност /за възникване на задължението за работодателя да заплати положения извънреден труд/, нито е изискуем се и единствено допустим начин за доказване обективния факт на „полагане на извънреден труд”. Освен това от неизпълнение на визирано с правна норма задължение работодателят не може да черпи права. С оглед на изложеното съдът прави следните изводи: Твърденият от ищеца факт за положен извънреден труд и твърденият начин и времетраене на полагане на извънреден труд е установен по делото и работодателят дължи заплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер, което се определя съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ. По делото не са представени доказателства, установяващи постигната договореност между ищеца и работодателя за определяне размера на дължимото увеличение на трудовото възнаграждение при положен извънреден труд. Поради което дължимото увеличение е в размер, определен с разпоредбата на чл.262, ал.1 и ал.2 от КТ. Този конкретен дължим размер е изчислен от вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза за целия процесен период. Положеният от ищеца извънреден труд през целия процесен период не е заплатен. Обстоятелство, признато от ответника. С направеното възражение от процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за възнаграждение за положен извънреден труд, се е погасило правото на иск по отношение на вземанията, възникнали за период от 01.01.2000 година до 17.06.2006 година. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Сроковете, визирани в чл.358, ал.1 от КТ, са давностни срокове. Доколкото не е предвидено друго в КТ по отношение на тях се прилагат общите разпоредби за давността, визирани в ЗЗД. Искът с правно основание чл.150 от КТ се погасява с изтичане на три годишен срок. Аргумент чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Началният момент, от който е започнал да тече давностният срок, е денят, в който „по вземането е трябвало да се извърши плащане”. Аргумент чл.358, ал.2, т.2, предложение последно от КТ. С оглед на горното е изтекла визираната в чл.358, ал.1, т.3 във вр. с ал.2, т.2, предложение последно от КТ тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за период три години назад от датата на предявяване на исковите претенции – 17.06.2009 година. С направеното възражение от процесуалния представител на ответника се е погасило правото на защита по исков път, а не материалното право. Аргумент чл.118 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.114 от ЗЗД се погасява по давност правото на иск само на изискуемо вземане - възникнало и съществуващо вземане или право. Настоящият съдебен състав не споделя становището както в доктрината, така и в практиката, че при погасено вземане по давност /погасено право на иск/ съдът с решение следва да отхвърли предявения иск. Да отхвърлиш предявения иск по своята правна същност означава със сила на присъдено нещо да постановиш, че претендираното право не съществува. А, както бе изложено по-горе, претендираното право не се погасява по давност, погасено е правото на защитата му по исков път. Ако съдът приеме, че претендираното вземане е възникнало и съществува, и е направено възражение за изтекла погасителна давност, тогава съдът се произнася дали правото на защита на възникналото и съществуващо вземане не е погасено по давност. И ако приеме, че е погасено правото на защита, следва да се произнесе с определение, като остави без разглеждане претенциите и прекрати производството по делото.Погасяване правото на иск е процесуална пречка за допустимостта на процеса. По допустимостта на иска и на процеса съдът се произнася с определение. Аргумент чл.195, ал.1 от ГПК. Спорът не се решава по същество. С решение съдът се произнася само по съществото на спора, по основателността на иска – съществува ли или не претендираното притезание. В този смисъл и задължителната практика на ВС на РБ ТР№104/1967 година на ОСГК, публ. “Сб. П-я и ТР на ВС на РБ по гр.д.” 1953-1991 година, стр.525. Решението на първоинстанционния съд в частта, в която се е произнесъл по основателността на претенции, при погасено право на иск, което е процесуална пречка за допустимостта на процеса, е процесуално недопустимо и като такова следва по реда на чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на процеса. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции следва да бъдат уважени САМО за период от 17.06.2006 година до 12.05.2009 година в размер, установен от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза за посочения период. В.ГР.Д.№...../2010 г. ВТОС По отношение на обусловените искови претенции с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са осÝователни. Има възникнали парични задължения, чието изпълнение е забавено. Размерът на мораторната лихва върху дължимите главници е установен от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд в посочената процесуално недопустима част следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част да бъде прекратено, а в останалата част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ №873 от 22.12.2009 година, постановено по ГР.Д.№....по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, В ЧАСТТА, В КОЯТО на основание чл.150 от КТ във вр. с чл.262, ал.1 и ал.2 от КТ във вр. с чл.136 от КТ АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „И.”, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„А. П.” №2, ЕИК-....., представлявано от изпълнителния директор Д. П. Г., ЕГН-*, е осъдено да заплати на Л. С. Л., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.„Ч. В.” №18, сума в размер общо на 2 395,24 лв. /две хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки, представляваща сбор от вземания за допълнителни трудови възнаграждения за положен извънреден труд за времето от 01.01.2000 година до 17.06.2006 година /съобразно таблицата на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ получена като разлика между законовия норматив по часове за отработване за всеки отделен месец и броя на реално отработените часове /дневни/ за съответния месец, умножена по нормативната разценка за всеки отработен част в повече, при превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни, след приспадане на законовите удръжки за вноски към НАП, със законната лихва върху посочената сума от 2 395,24 лв., считано от предявяване на исковите претенции - 17.06.2009 година, до окончателното изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, В КОЯТО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „И.” , със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„А. П.” №2, ЕИК-...., представлявано от изпълнителния директор Д. П. Г., ЕГН-*, е осъдено да заплати на Л. С. Л., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.„Ч. В.” №18, сума в размер общо на 1 963,34 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и тир лева и тридесет и четири стотинки/,представляваща сбор от обезщетения в размер на законната, дължимо поради забава в изплащането на допълнителните трудови възнаграждения за положен извънреден труд, считано от всяко 16-то число на месеца, следващ този, за който са се дължали, за период от 01.01.2000 година до 17.06.2006 година, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, ПОСТАНОВЕНО ПО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ ВЗЕМАНИЯ и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ПРОЦЕСА - ПОГАСЕНО ПРАВО НА ИСК. ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ÎАСТ, като СЛЕД ОБЕЗСИЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО в посочената част ОБЩИЯТ СБОР НА ДЪЛЖИМИТЕ ВЗЕМАНИЯ с правно основание чл.150 от КТ във вр. с чл.262, ал.1 и ал.2 от КТ във вр. с чл.136 от КТ за допълнителни трудови възнаграждения за положен извънреден труд е 1 475 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева/, за времето от 17.06.2006 година до 12.05.2009 година /съобразно таблицата на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ получена като разлика между законовия норматив по часове за отработване за всеки отделен месец и броя на реално отработените часове /дневни/ за съответния месец, умножена по нормативната разценка за всеки отработен част в повече, при превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни, след приспадане на законовите удръжки за вноски към НАП, със законната лихва върху посочената сума от 1 475 лв., считано от предявяване на исковите претенции - 17.06.2009 година, до окончателното изплащане; а ОБЩИЯТ СБОР НА ДЪЛЖИМОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, поради забава в изплащането на допълнителните трудови възнаграждения за положен извънреден труд е 285,59 лв. /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, считано от всяко 16-то число на месеца, следващ този, за който са се дължали, за период от 17.06.2006 година до 12.05.1009 година. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |