№ 860
гр. Варна, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Д. Митева
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно частно търговско дело
№ 20223001000712 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба,
подадена от СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, чрез пълномощник адв. Д. (АД „Б.,
А., Д.) срещу определение № 171/14.09.2022г. по ТД33/2022 на ОС –
Търговище (електронно дело 20223500900033), с което е оставено без
уважение искането му за допускане на привличане на трето лице – помагач.
Частната жалба е подадена в изискуемия едноседмичен срок, считано от
връчване на обжалваемото определение. Подателят е надлежно овластен
процесуален представител. Авансово е внесена държавната такса. Отказът да
се допусне привличане на помагач изрично е предвиден като подлежащ на
обжалване акт (чл. 220 ГПК). Производството по чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК е
допустимо.
Жалбоподателят НББАЗ твърди, че определението е неправилно, тъй
като съдът погрешно е преценил интереса му да иска привличането на лице,
спрямо което заместван от него чуждестранен застраховател би могъл да
реализира регресни права в случай на присъждане на обезщетение за вреди,
причинени изцяло, евентуално отчасти и с противоправно поведение на друг
делинквент. Позовава се на породена солидарна отговорност от независимо
поведение на самостоятелно застраховани за риска от управление на МПС
двама участващи в ПТП водачи и регресът, който възниква за суброгиращ се
в права на удовлетво**** увредено лице застраховател във вътрешните му
отношения със другия застраховател, поел риск за покритие на същата
отговорност на солидарния съдлъжник. Като сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е изисквал доказване на обстоятелства, обвързващи
посочения от привличащата страна помагач и погрешно е отчитал уредени в
закона регресни права на компенсационен орган, а не на представително
бюро, моли определението да бъде отменено и молбата за допускане на
привличането на третото лице – застраховател на друг участник във
вредоносното ПТП да бъде уважена.
1
Насрещна страна Е. М., като претендиращо обезщетение ползващо се
от задължителна застраховка пострадало лице оспорва жалбата, като счита, че
възраженията на ответника, които обосновават интереса от привличане на
помагач вече са преклудирани при разрешването на спора за обезщетение на
други вреди от същото събитие. Сочи че вече осъденият ответник не е
упражнил никакви регресни права по вече изплатено обезщетение, които да
налагат и зачитане на интерес за привличане на застрахователя на друго
виновно лице. Счита за правилна преценката за необоснованост на искането и
моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Страните претендират насрещно за определяна на разноски за
настоящото производство.
За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд
съобразява следното:
Жалбоподателят е ответник по искова молба, възприета от първата
инстанция като пряк иск на пострадало лице, чиято претенция не е била
уредена от ответника, сезиран като представително национално бюро на
застрахователите за Република България (чл. 506 ал.2 КЗ), отказал плащане
на обезщетение за косвени вреди от смърт на близък родственик (сестра на
ищеца), причинена на територията на Република България, от автомобилист
застрахован от турски застраховател, който противоправно е причинил ПТП с
МПС, регистрирано и обичайно ползвано в държава, участваща в системата
„Зелена карта“.
Въззивният съд не може да разглежда въпроси извън предмета на
частното производство, ограничено до преценка на искането за привличане на
помагач на страната на ответника. Съответно и следва да прецени интереса на
жалбоподателя въз основа на индивидуализацията на предмета на делото по
изложените в исковата молба факти, а те не покриват хипотеза на обосновано
право на пострадалия да иска обезщетение от компенсационен орган по чл.
515 ал.2 КЗ (изискващо настъпване на събитието в друга държава). Затова
правилата, касаещи тази функция на НББАЗ са неотносими за процесния
случай, доколкото макар и да са делегирани на едно и също специално
учредено сдружение, компетентностите са принципно различни (Решение №
56 от 18.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1409/2018 г., I т. о., ТК). При отправяне
на претенция за ПТП настъпило в България, сдружението действа като
представително бюро в чужд, а не в свой интерес. По силата на законова
субституция НББАЗ замества изцяло чуждия застраховател като упражнява
изключителна пасивна процесуална легитимация, за да осъществи и
материално правна защита на съответно чуждестранно лице, поело
застрахователно покритие в партньорска държава. Затова и интересът на този
надлежно легитимиран по чл. 513 ал.2 КЗ ответник следва да се преценява
според интереса на носителя на защитимото право – чуждестранния
застраховател, който ще бъде обвързан от действията на местното
представително бюро така, както ако сам бе водил делото си. В този смисъл
следва да се отчитат и Вътрешните правила по смисъла на чл. 506 ал.4 КЗ,
според които местното бюро е упълномощено да урежда претенции за
обезщетения, дължими от чуждестранен застраховател, като обработва
исканията автономно, но в негов интерес (чл. 3 т. 3 и 4 от ВП) и получава за
това пълна компенсация на изплатените на пострадалите средства чрез
2
реимбурсиране на суми от представлявания застраховател или при негово
бездействие от гарантиращ за него компетентен орган на неговата
държава(чл. 5 и 6 от ВП).
В отговора си по иска, представителното бюро е изложило поредица от
възражения срещу основанието за пораждане на отговорността на
представлявания чуждестранен застраховател, между които и такива,
основани на факти касаещи поведение на трето лице(водач на л.а. „*****“ с
рег. № ********), изключващо напълно или само отчасти значението като
причина за вредите на поведението на застрахования водач на л.а.“****“
********. В тази връзка е направено и искане за привличане на
застрахователя, отговорен за това трето лице (ЗД„БУЛ ИНС“АД) като
помагач.
Въззивният съд преценява, че твърденията за независимо причиняване
на едно вредоносно застрахователно събитие с противоправни действия на
всеки от двамата водачи(участници в ПТП) са достатъчни за да очертаят
интерес от участие на всеки от двамата застрахователи в процес за
установяване на основание и размер на вредите, за които се дължи
застрахователно обезщетение. Този интерес е пряка функция на солидарната
отговорност, която всеки от делинквентите(респективно всеки от
функционално отговорните за тях застрахователи на автомобилистите) носи
спрямо увредено лице (чл. 499 ал. 7 КЗ), и разделността във вътрешните
отношения между покриващи отговорност на всеки от водачите
застрахователи (чл. 499 ал. 6 КЗ), израз на общия правен принцип на
съразмерност на отговорността според личния принос на всеки от виновните
съпричинители (чл. 127 ал.2 ЗЗД). Макар тези вътрешни отношения да не са
предмет на делото по претенцията на ползващия се от застраховката увреден
от смъртта на пътник ищец, те в достатъчна степен очертават интерес от
обвързването на застрахователя и на другия участник в ПТП. Правният
интерес може да бъде не само пряк - когато третото лице би било адресат на
някоя от правните последици на решението, но и косвен-както е в случая
когато решението за осъждане на представляващия интереса на турския
застраховател („АХА – sigorta“) легитимира и представлявания от Бюрото
след реимбурсиране на присъдената сума, да се суброгира в права на
обезщетения делинквент и да търси съразмерна на отговорността на другия
участник част от определеното в този процес обезщетение. Оспорването на
правото на пострадалия за получи така изплатеното обезщетение би било
изключено само ако бъдещият ответник застраховател на водача на л.а.
„*****“ с рег. № ********, бъде обвързан с присъдения размер за пълната
компенсация по начин, аналогичен с платеца, а това налага допускане на
участието на този застраховател на страната на ответника, заместващ пряко в
процеса застрахователя на водача на л.а.“****“ ********. Затова при описани
твърдения за възможна солидарност на представлявания от Бюрото
застраховател и посочено като помагач трето лице, интересът на главната
страна произтича от интереса на съдлъжника - помагач да оспори онези
елементи, които като общи факти формират основанието на гражданската
отговорност на който и да е от независимите съпричинители (настъпил
вредоносен резултат като косвени вреди от смърт на родственик и
справедливия размер на компенсация за такива вреди). Интересът на
3
посочения като застраховател на независим съизвършител на деяние с такъв
вредоносен резултат да издейства благоприятно решение за подпомаганата от
него страна – отхвърляне на иска, респ. определяне на по-нисък размер на
обезщетението, изцяло покрива интерес на ответника да го привлече на своя
страна като помагач(чл. 219 ал.1 вр. чл. 218 ГПК). В тази връзка не е
необходимо да се преценяват доказателства, тъй като единствените значими
за вътрешните отношения факти (извън изключителния или съвместния
принос на всеки от делинквентите, които ще са предмет на друг процес) са
обстоятелствата, които сезираният съд ще преценява по съществото на
главния иск. Така самото привличане не разширява предмета на делото и не
може да се преценява като затрудняващо процеса между главните страни, тъй
като третото лице е местен застраховател(договарял гранична застраховка по
см. на чл. 489 ал.6 КЗ) и е задължен да поддържа по закон средства за бърза
електронна комуникация със съдилищата(чл. 50 ал. 5 ГПК.
Изцяло без значение за конкретния процесуален въпрос са изложените
от ищеца съображения относно установената вече отговорност на един от
водачите, участващи във вредоносното ПТП по отношение на друг
вредоносен резултат и липсата на активност по очертаване на регресна
претенция по вече присъдено обезщетение за други вреди.
В заключение се налага извод, че допускането на подпомагането на
ответника от посоченото от него трето лице е неоснователно отказано и
обжалваното определението следва да бъде отменено.
Обжалваното определение на първостепенния съд е било постановено
по процесуално искане и рефлектира само върху предприетите от ответника
действия по защита на претендираните права, без те да са обусловени от
процесуално поведение на ищеца. Затова каквото и за е поведението на
насрещната страна то не може самостоятелно да обуслови отговорност за
разноски и по дължимостта на направените допълнителни разходи от частния
жалбоподател, ще следва да се произнесе съдът, разглеждащ спора по
същество, наред с останалите съдебно-деловодни разноски при отчитане на
краен изход на делото.
По тези съображения на осн. чл. 278 ал.2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 171/14.09.2022г. по ТД33/2022 на ОС –
Търговище (електронно дело 20223500900033), с което е оставено без
уважение искането на ответник СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ за допускане на
привличане на трето лице – помагач, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА привличането на ЗД"БУЛИНС" АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Дж. Баучер №87 като трето лице помагач (осигурил покритие на
гражданска отговорност на водач на л.а. „*****“ с рег. № ********) на
страната на ответника СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, действащ като
национално представително бюро в интерес на чуждестранен застраховател
4
на водач на л.а.“****“ с турски регистрационен № ******** по обработвана
претенция по реда на чл. 506 ал.2 КЗ.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5