№ 44137
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110122654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б.ЕООД ,ЕИК : ********* против длъжника В. Г. М.,ЕГН : ********** и е подадено за
следните суми:
- сумата от 200лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит;
-сумата от 14,56 лв., представляваща договорно възнаграждение .
- лихва за забава в размер на 14,69 лв. за периода от 06.09.2021год. до 05.12.2021 г.;
- законна лихва в размер на 13,84 лв. за периода от 05.12.2021год. до 27.05.2021 г.;
- сумата от 60лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст , ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на
вземането;
- сумата от 72 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането ,начислени на 20.09.2021год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 60 лева и за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 72 лева и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 30лв. е налице обоснована вероятност ,че са неравноправни като
1
евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4
и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 132лв. се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер близък до
отпуснатия заем от 200лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 25лв. – д.т. И 50лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 29,99лв.,от които 10лв. – д.т. и
19,99лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б.ЕООД ,ЕИК : ********* против В. Г. М.,ЕГН : ********** в частта му за сумата
от 60лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст ,
ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането; - сумата от 72 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси ведно със законна
лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането;- сумата от 30 лв., представляваща такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени на 20.09.2021год.,както и за
разноски в размер на 29,99лв.,от които 10лв. – д.т. и 19,99лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2