Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Ш., 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Ш., в публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В. Русева, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 448 по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268,
във вр. с чл. 267, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЗКПУ (ЗКПУ)
„С.“, депозирана чрез адвокат Б. Г. от Адвокатска колегия – гр.Ш., срещу
Решение № 249/11.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което е
оставена без уважение жалбата на ЗКПУ „С.“, гр. Ш. срещу Разпореждане №
С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр.Варна, офис Ш..
В жалбата се излагата аргументи
за незаконосъобразност на атакуваното решение, свеждащи се до издаването му в
нарушение на материалния закон и на изискванията за форма. По изложените
съображения се отправя искане за отмяната му и за връщане на преписката на ТД
на НАП – гр.Варна за предприемане на действия по компетентност, а именно за
отписване на погасените по давност публични задължения. Претендира се и
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат Б.Г., който поддържа жалбата по изложените в нея
отменителни основания.
Ответникът, Директор на ТД на НАП
– гр.Варна, депозира писмено становище чрез старши юрисконсулт Ц.С., в което са
изложени доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание
ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Ш.ският административен съд след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В ТД на НАП – гр.Варна е
образувано ИД № 27080002719/2008г. срещу ЗКПУ „С.“, гр. Ш. за нейни публични
задължения. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ №
2719/2008/000124/04.07.2014г. на кооперацията били наложени обезпечителни мерки,
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в терзори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление. Постановлението
било получено от длъжника на 28.07.2014г., като не било оспорено по съответния ред.
По ИД няма данни за извършвани
плащания от страна на длъжника.
С искане с №
210027-137-8884/17.09.2021г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Ш. от страна
на кооперацията била отправена претенция до публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр.Варна, офис Ш., да бъдат отписани от данъчно-осигурителната ѝ сметка
като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съществуващи
нейни непогасени публични задължения в размер на 9304.26 лева, поради изтичане
на 5-годишна давност. Към депозираното искане била приложена и справка.
С оглед направеното искане било
постановено Разпореждане № С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна, офис Ш., с което на основание чл.
225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във вр. с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК
органът прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на публични
вземания по ИД № 27080002719/2008г. в общ размер на 5347.63 лева. Публичният
изпълнител отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на
изрично посочените в табличен вид към разпореждането публични вземания в общ
размер на 5137.66 лева, от които 580.51 лева главница и 4557.15 лева лихви.
Несъгласна с цитираното
разпореждане в частта му, с която е отказано прекратяване на ИД №
27080002719/2008г. поради изтекла погасителна давност по отношение на публични
вземания в общ размер на 5137.66 лева, ЗКПУ го оспорила пред Директора на ТД на
НАП-гр.Варна с жалбавх.№ 8884Н5/03.11.2021г.
С постановено на основание чл.
267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, Решение № 249/11.11.2021г. Директорът на ТД на НАП – гр.Варна
оставил без уважение депозираната своевременно жалба срещу разпореждането, като
приел, че давността по отношение на публичните вземания е била спряна с
налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител с ПНОМ изх. №
2719/2008/000124/04.07.2021г. на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, като
наложените ОМ /запор на постъпващи суми по сметки и депозити, посочени в
постановлението за налагане на обезпечителните мерки/ не са отменени и
продължават своето обезпечително действие. Поради това органът е приел за
законосъобразен отказа на публичния изпълнител за погасяване на публични
задължения, дължими от ЗКПУ „С.“, в общ размер на 5347.66 лева.
При така установените факти въз
основа на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:
Процесното решение представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу
него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за това преклузивен
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, а съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а от
представените писмени доказателства се установява, че оспорените Решение №
249/11.11.2021г. на директора на ТД на НАП, град Варна и Разпореждане №
С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр.Варна, офис Ш. са издадени от оправомощени за това административни
органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след
редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и
потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Същите
са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни
основания за постановяването им. В тази връзка съдебният състав съобрази
обстоятелството, че директорът на ТД на НАП – гр.Варна погрешно е
индивидуализирал размера на публичните вземания, по отношение на които
публичният изпълнител е счел, че не са налице основания за погасяването им по
давност. Издателят на оспореното решение ги е индивидуализирал в размер на
5347.66 лева, докато при прочит на оспореното пред него разпореждане се
установява, че публичният изпълнител е отказал отписването поради изтекла
давност на публични задължения в размер на 5137.66 лева, от които 580.51 лева
главница и 4557.15 лева лихви. Този пропуск според настоящия
съдебен състав не представлява основание за отмяна на атакуваното решение,
доколкото не е накърнил в съществена степен правото на защита на жалбоподателя.
Извършената от съда проверка установи, че при
постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за
случая норми на ДОПК.
По отношение на материалната
законосъобразност:
Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК,
изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните
вземания и отписването им съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК, което на основание
чл. 173, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а по аргумент от противното – във всички
останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност - по
възражение на заинтересуваното лице. Чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира
обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на
която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е
трябвало да се плати публичното задължение. Чл. 171, ал. 2 от ДОПК /в
актуалната към момента на постановяване на обжалваните актове редакци/
регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари
на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното
задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в
които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението
е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по
глава шестнадесета, раздел IIа.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни
мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността
спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за
спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на
срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В случая се установява с
категоричност, че с Разпореждане № С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Ш., на основание чл.
225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във вр. с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК публичният
изпълнител е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на
публични вземания по ИД № 27080002719/2008г. в общ размер на 5347.63 лева.
Публичният изпълнител не е прекратил поради изтекла погасителна давност
събирането на изрично посочените в табличен вид към разпореждането публични
вземания в общ размер на 5137.66 лева, от които 580.51 лева главница и 4557.15
лева лихви. Вземанията, спрямо които публичният изпълнител е счел, че не е
изтекла съответната погасителна давност, са инвидуализирани в табличен вид в
самото разпореждане, включващо 186 задължения, конкретизирани по техния вид,
дата, период и размер.
По делото не се спори също, че с ПНОМ
№ 2719/2008/000124/04.07.2014г. на кооперацията-жалбоподател са били наложени
обезпечителни мерки, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в терзори, включително съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление. Постановлението е било
получено от длъжника на 28.07.2014г., като не е било оспорено по съответния
ред. По ИД няма данни за извършвани плащания от страна на длъжника. Именно с
наличието на цитираното ПНОМ издателят на процесния административен акт, а
именно директорът на ТД на НАП – гр.Варна, обвързва спирането на давността за
всяко едно от 186-те задължения, позовавайки се на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и аргументирайки
становището, че наложените обезпечителни мерки не са отменени и към настоящия
момент, респективно продължават своето правно действие. Подобен извод, при
съобразяване на спецификите на конкретния казус, не би могъл да бъде споделен,
предвид обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било доказателства,
че задълженията, възникнали след издаване на коментираното по-горе
постановление, са били присъединени със съответното разпореждане към
изпълнителното дело, поради което същите задължения не могат да се ползват от
спирането на давността с наложените мерки за обезпечаване на предходни
задължения. Следователно, наложени обезпечителни мерки по изпълнителното дело
не спират давностния срок по отношение на задължения, които не са били присъединени
към делото до този момент. Това налага да бъдат обсъдени поотделно всяко едно
от задълженията, спрямо които публичният изпълнител е приел, че не е изтекла
съответната погасителна давност.
С оглед така очертаната правна
уредба и в контекста на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна
по отношение на задължението, визирано в т. 1, с вид „Други данъци по Закона за
корпоративното подоходно облагане“, за период 01.04.2015-05.06.2015г. По
изложените по-горе съображения спрямо него не е налице спиране на давността и
петгодишната давност за него, считана от 01.01.2016г. е изтекла на 31.12.2020г.
Изтекла е давността и по
отношение на задълженията, визирани в т. 2 до т.5, включително. Същите касаят
периоди от 2012г. и дори и да се приеме, че спрямо тях е налице спиране
давността с оглед издаването на /ПНОМ/ № 2719/2008/000124/04.07.2014г. то към
датата на постановяване на съдебния акт е изтекла абсолютната 10-годишна
давност, считано от 01.01.2013г.
По отношение на задълженията,
посочени в т. 6 до т. 15, включително, визиращи периоди от 2016г., настоящият
съдебен състав счита, че същите се явяват погасени по давност, доколкото към
настоящия момент е изтекъл 5-годишния давностен срок, считан от 01.01.2017г.
Задълженията по т. 16 и 17 от разпореждането,
установени с Данъчна декларация № 270021401586002, не са погасени по давност.
При издаване на ПНОМ публичният изпълнител е съобразил наличието им, поради
което давността за тях следва да се счита за спряна на основание чл. 172, ал.
1, т 5 от ДОПК. Към настоящия момент за същите не е изтекла и абсолютната
10-годишна давност.
Задълженията от т. 18 до т. 26,
включително, съдът намира за погасени по давност с изтичане на 5-годишния
давностен срок, започнал да тече, считано от 01.01.2015г.
Задълженията от т. 27 до т. 38,
включително, не са погасени по давност. Същите са установени с данъчни
декларации с № 270021401751894 и №
270021401753049, цитирани от публичния изпълнител при издаване на ПНОМ. Поради това давността за тях следва да се счита за спряна на основание чл.
172, ал. 1, т 5 от ДОПК. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната
10-годишна давност.
Задълженията от т. 39 до т. 55,
включително се явяват погасени по давност. Липсват доказателства за
присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо тях.
Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност за всяко едно от
тях.
Задълженията по т. 56 до т. 59,
включително не се явяват погасени по давност, доколкото са установени с Данъчна
декларация № 270021206737924, възпроизведена от публичния изпълнител при
издаване на ПНОМ. Поради това давността за тях следва да се счита за спряна на
основание чл. 172, ал. 1, т 5 от ДОПК. Към настоящия момент не е изтекла и
абсолютната 10-годишна давност.
Задълженията по т. 60 до т. 61,
включително се явяват погасени по давност. Липсват доказателства за
присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо
тях. Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност за всяко
едно от тях.
Задълженията по т. 62 до т. 68,
включително не се явяват погасени по давност, доколкото са установени с Данъчни
декларации № 270021305010918, 270021304505713, № 27001105928 и №
270021300445700, посочени от публичния изпълнител при издаване на ПНОМ. За тях
давността следва да се счита за спряна на основание чл. 172, ал. 1, т 5 от ДОПК. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. На
същото основание не се явяват погасени по давност и задълженията, посочени в т.
69 и 70.
Задълженията по т. 71 до т. 74,
включително, се явяват погасени по давност. Липсват доказателства за
присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо тях.
Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност за всяко едно от
тях.
Задълженията по т. 75 до т. 84,
включително, не се явяват погасени по давност, доколкото са установени с
Данъчни декларации, изрично посочени от публучния изпълнител при издаване на
ПНОМ. За тях давността следва да се счита за спряна на основание чл. 172, ал.
1, т 5 от ДОПК. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10-годишна
давност.
Задълженията по т. 85 до т. 112,
включително, се явяват погасени по давност. Тези по т. 85 и 86 се явяват
погасени по давност, тъй като липсват доказателства за присъединяването им към
изпълнителното дело, поради което наложените обезпечителни мерки по
изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо тях. Към настоящия момент е
изтекла 5-годишната погасителна давност за всяко едно от тях. Погасени по
давност са и задълженията по т. 87 до т. 112. Същите
касаят периоди от 2011г. и 2012г. и дори и да се приеме, че спрямо тях е налице
спиране давността с оглед издаването на ПНОМ № 2719/2008/000124/04.07.2014г.,
то към датата на постановяване на съдебния акт е изтекла абсолютната 10-годишна
давност.
Задълженията по т. 113 до т. 116,
включително, не се явяват погасени по давност,
доколкото са установени с Данъчна декларация № 270021300012042, изрично
посочена от публучния изпълнител при издаване на ПНОМ. За тях давността следва
да се счита за спряна на основание чл. 172, ал. 1, т 5 от ДОПК. Към настоящия
момент не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност.
Не са погасени по давност са задълженията
от т. 117 до т. 132, включително. Спрямо тях не е изтекла 5-годишната
погасителна давност към настоящия момент.
Погасено по давност е
задължението по т. 133, касаещо задължение за ДДС за период от 15.10.2014г. до
17.08.2015г. Липсват доказателства за
присъединяването му към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо
него. Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност. На това
основание погасени по давност са и задълженията по т. 134 до т. 147,
включително, както и задължението по т. 149.
Погасено по давност е и
задължението по т. 148 - същото касае периоди от 2012г. и дори и да се приеме,
че спрямо тях е налице спиране давността с оглед издаването на /ПНОМ/ №
2719/2008/000124/04.07.2014г., то към датата на постановяване на съдебния акт е
изтекла абсолютната 10-годишна давност, считана от 2013г. По аналогични
съображения за погасени по давност съдът приема и задълженията, визирани в т.
150 и т. 151.
Задълженията по т. 152 до т. 164,
включително също се явяват погасени по давност, доколкото липсват доказателства
за присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо
тях. Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност. Погасено
по давност е и задължението по т. 165 - същото касае периоди от 2012г. и дори и
да се приеме, че спрямо тях е налице спиране давността с оглед издаването на
/ПНОМ/ № 2719/2008/000124/04.07.2014г., то към датата на постановяване на
съдебния акт е изтекла абсолютната 10-годишна давност, считана от 2013г.
Погасени по давност са и
задължениято по т. 166 и т. 167, включително, доколкото липсват доказателства
за присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо
тях. Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност.
Задължението по т. 168 също е погасено по давност – то касае период от 2011г. и
дори и да се приеме, че спрямо него е налице спиране давността с оглед
издаването на /ПНОМ/ № 2719/2008/000124/04.07.2014г., то към датата на
постановяване на съдебния акт е изтекла абсолютната 10-годишна давност, считана
от 2012г.
Задължението, визирано в т. 169
не е погасено по давност, доколкото е установено с Данъчна декларация №
27001116582, изрично посочена от публучния изпълнител при издаване на ПНОМ. За него
давността следва да се счита за спряна на основание чл. 172, ал. 1, т 5 от ДОПК.
Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. На същото
основание не са погасени и задълженията, описани в т. 170 и т. 171.
Задълженията по т. 172 до т. 175,
включително, се явяват погасени по давност. Дори и да се приеме, че спрямо тях
е налице спиране давността с оглед издаването на ПНОМ №
2719/2008/000124/04.07.2014г., то към датата на постановяване на съдебния акт е
изтекла абсолютната 10-годишна давност, считана от 2013г. На същото основание
са погасени по давност и задълженията по т. 178 до 185, включително.
Задълженията по т. 176 и т. 177
също се явяват погасени по давност, доколкото липсват доказателства за
присъединяването им към изпълнителното дело, поради което наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело не спират давностния срок спрямо
тях. Към настоящия момент е изтекла 5-годишната погасителна давност. По
аналогични съображения съдът намира за погасена по давност и задължението,
визирано в т. 186.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че Разпореждане № С210027-137-0006729/12.10.2021г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Ш., в частта
му, с която е отказано прекратяването на събирането поради изтекла погасителна
давност на вземанията, посочени в т. 1 – 15, включително, т. 18 – 26, т. 39 – 55, т. 60 –
61, т. 71 – 74, т. 85 – 112, т. 133 –168, т. 172 – 186 от разпореждането,
както и Решение № 249/11.11.2021г. на директора на ТД на НАП – град Варна в
частта му, с която е оставена без уважение жалбата на ЗКПУ „С.“ срещу Разпореждане
№ С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, офис Ш., в частта му, с която е отказано прекратяването на
събирането поради изтекла погасителна давност на вземанията, посочени в т. 1 – 15, включително, т. 18 –
26, т. 39 – 55, т. 60 – 61, т. 71 – 74, т. 85 – 112, т. 133 –168, т. 172 – 186 от разпореждането на публичния изпълнител, се явяват издадени в нарушение на
материалния закон, доколкото обективират отказ за прекратяване на
принудителното събиране на погасени по давност вземания, поради което същите
следва да бъдат отменени в тези им части, а делото в тази му част - върнато на
публичния изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, ИРМ - гр.Ш. със задължителни
указания за отписване на съответните вземания.
Решение
№ 249/11.11.2021г. на директора на ТД на НАП – град Варна и Разпореждане №
С210027-137-0006729/12.10.2021г., в останалите им части са издадени от
компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което
жалбата срещу тях в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от правния спор,
съдът намира, че претендираните от страните деловодни разноски следва да се понесат
от тях така, както са направени.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК Административен съд – град Ш.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 249/11.11.2021г. на директора на ТД на НАП – град Варна в частта му, с която
е оставена без уважение жалбата на ЗКПУ „С.“ с ЕИК ********, със седалище с.К.,
общ.Каспичан, обл.Ш., ул.Васил Левски № 2, представлявана от Й.В.Г., срещу
Разпореждане № С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна, офис Ш., в частта му, с която е
отказано прекратяването на събирането поради изтекла погасителна давност на
вземанията, посочени в т. 1 – 15, включително, т. 18 – 26, т. 39 – 55, т. 60 – 61, т. 71 – 74, т.
85 – 112, т. 133 –168, т. 172 – 186 от
разпореждането на публичния изпълнител.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – гр.Варна, офис Ш., в частта му, с която е отказано
прекратяването на събирането поради изтекла погасителна давност на вземанията,
посочени в т. 1 –
15, включително, т. 18 – 26, т. 39 – 55, т. 60 – 61, т. 71 – 74, т. 85 – 112,
т. 133 –168, т. 172 – 186 от
разпореждането.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Ш. за
изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по
прилагането на закона относно отписване поради изтекла давност на задълженията
на ЗКПУ „С.“ с ЕИК ********, посочени в т.
1 – 15, включително, т. 18 – 26, т. 39 – 55, т. 60 – 61, т. 71 – 74, т. 85 –
112, т. 133 –168, т. 172 – 186 от
Разпореждане № С210027-137-0006729/12.10.2021г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна, офис Ш..
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЗКПУ „С.“ с ЕИК ********, със седалище с.К., общ.Каспичан, обл.Ш., ул.Васил
Левски № 2, представлявана от Й.В.Г., срещу Решение № 249/11.11.2021г. на
директора на ТД на НАП – гр.Варна, в останалата ѝ част.
Разноски
не се присъждат.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: