Решение по гр. дело №1840/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 92
Дата: 5 март 2025 г.
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20241230101840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. П., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101840 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Исковете са обективирани в искова молба от 14.11.2024 г., подадена от С. Р. Д.-
П., с адрес в гр. П., ул. „Х. А.“ № 6, ЕГН **********, против Т. п. (ТП) „Д. г. с.“
(„ДГС“) – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по
БУЛСТАТ ***.
Ищцата твърди, че е работила при ответника (като неин работодател) по
безсрочно трудово правоотношение, на длъжността „старши лесничей“. Заявява, че със
Заповед № РД-06-5 от 15.10.2024 г., издадена от директора на ответника,
трудовоправната връзка е била прекратена, считано от същата дата, на основание чл.
330, ал. 2, т. 7 КТ. Пояснява, че фактическата причина за уволнението, приета от
работодателя, е неизпълнение на задължението й по чл. 126, т. 12 КТ да го уведоми за
несъвместимост с изпълняваната работа по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от с. к. – родствена
връзка по сватовство от първа степен с К. В. П., като управител на „П. – 87“ ЕООД,
което е извършвало дейност в участък от държавния горски фонд, за който тя е
отговаряла. Смята, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като: длъжността, която е
заемала, не е част от държавната администрация и към нея не е приложимо
упоменатото изискване за уведомяване; липсва и несъвместимост от посочения вид,
доколкото лицето, във връзка с което се поддържа, че е възникнала такава, не работи
1
при същия работодател; уволнението не е предхождано от влязъл в сила акт за
установяване на конфликт на интереси по ЗПУКИ; уволнителната заповед не е
мотивирана; не е доказано знание от нейна страна за съществуването на сочената
несъвместимост; директорът на ответника е злоупотребил с правото на уволнение,
защото сам я е назначил да отговаря за района на дейност на „П. – 87“ ЕООД, а преди
самото уволнение й е предложил изменение на трудовото правоотношение, свързано
със заемане на по-ниска длъжност. Изтъква, че след уволнението е останала без
работа, в периода от 15.10.2024 г. до 14.11.2024 г., за което й се полага парично
обезщетение от 1 507 лв. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено,
да бъде възстановена на длъжността, от която е освободена, както и да й бъде
присъдено визираното обезщетение. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че:
длъжността на ищцата е част от държавната администрация; същата не е изпълнила
задължението си за уведомяване за възникналата несъвместимост с изпълняваната
работа; не е допусната злоупотреба с правото на уволнение, а то е упражнено
надлежно; оспорването на законността на уволнението е релевирано извън давностния
срок.

Съдът приема следното:
1. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ):
1.1.) Спорът за законността на атакуваното уволнение налага най-напред да
бъдат отчетени някой основополагащи принципни постановки, които са релевантни
като изходна база за правилното му разрешаване.
1.1.1.) За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно
трудово правоотношение, е нужно да са изпълнени предпоставките, които пораждат
неговото потестативно право на уволнение, съобразно хипотезата, в която то е
осъществено. От значение тук е основанието, отразено в заповедта за уволнение, а не
друго, макар и обективно да е съществувало такова към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение (вж. Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/09 г., ІV г.
о. на ВКС). Определящи за преценката на съда относно закосъобразността, респ. за
незаконосъобразността на уволнението са фактите, отразени в заповедта за
извършването му (вж. Решение № 258/23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/12 г., ІV г. о. на
ВКС).
1.1.2.) Съдът проверява законността на прекратяването на трудовото
правоотношение, оспорено по исков път, само въз основа на конкретните
обстоятелства, заявени от работника или служителя (като ищец) в исковата молба,
които според него опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да го
2
уволни (вж. Решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/09 г., ІV г. о. на ВКС, Решение
№ 176/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/10 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 84/28.02.2012 г.
по гр. д. № 1430/11 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 87/10.07.2018 г. по гр. д. № 3468/17
г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/17 г., ІV г. о. на
ВКС). Семантичната основа на така даденото разрешение се уповава на
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което се
приема, че съдът не може да признае уволнението за незаконно, основавайки се на
негови пороци, които не са надлежно релевирани от ищцовата страна (вж. също
Решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/13 г., ІV г. о. на ВКС и Решение №
64/22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/18 г., ІІІ г. о. на ВКС).
1.1.3.) Фактическият състав на уволнителното основание, нормирано в чл.
330, ал. 2, т. 7 КТ, включва кумулативната даденост на няколко условия – 1/ да се касае
за работа по трудово правоотношение в държавната администрация; 2/ по време на
изпълнението на работата да е настъпило някое от основанията за несъвместимост по
чл. 107а, ал. 1 КТ; 3/ знание за несъвместимостта у работника или служителя и 4/
същият да не изпълнил задължението си по чл. 126, т. 12 КТ за уведомяване на
работодателя (вж. В. Мръчков, „Трудово право“, 6-то издание, 2008 г., стр. 607 и сл.,
както и Решение № 46/04.07.2011 г. по гр. д. № 16/10 г., ІV г. о. на ВКС ).
1.1.4.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест
в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ответника да
установи първите три от очертаните изискания, а на ищцата – доказване за
уведомяване на работодателя за настъпилата несъвместимост, както и доказване на
фактите, обосноваващи поддържаното превратно упражняване на правото на
уволнение.
1.2.) В този контекст фактологията, която е значима в настоящия казус за
преценка на законността на уволнението, се изяснява посредством относимите в тази
връзка доказателствени източници и е следната:
1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за
възникването помежду им на процесното трудово правоотношение и за неговото
прекратяване, съгласно цитираната по-горе уволнителна заповед.
1.2.2.) От приобщената към доказателствения материал длъжностна
характеристика на ищцата е видно, че: заемането на длъжността „старши лесничей“
изисква висше лесовъдско образование; основните задължения на лице, заемащо
такава длъжност, са да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в
поверения му горскостопански участък; на пряко подчинение на старшия лесничей са
специалистите по лесовъдство и горските стражари, работещи в определения
горскостопански участък.
1.2.3.) В писмена декларация от 15.10.2020 г. ищцата е декларирала, че:
3
- С назначаването й на длъжността „старши лесничей“ не би се
оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с
лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без
ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство
до четвърта степен включително.
- Задължава се в 3-дневен срок от настъпването на промяна в
декларираните обстоятелства писмено да уведоми директора на ТП „ДГС“ – гр. П..
1.2.4.) С писмена декларация от 20.08.2021 г. ищцата е декларирала, че:
- Познава Етичния кодекс на работещите в „Ю. д. п.“ ДП – гр. Б.
(ЕКЮЗДП), част от чиято структура е ТП ДГС – гр. П..
- Известно й е, че няма да право да осъществява контролни или други
дейности, които са в кръга на нейните служебни задължения, по отношение на
свързани с нея лица, съгласно чл. 11, ал. 5 от този кодекс.
1.2.5.) Между страните няма спор, а и от приобщените в тази връзка
писмени доказателства, се констатира, че:
- На 18.06.2024 г. между ТП „ДГС“ – гр. П. и „П. – 87“ ЕООД са били
сключени два договора за продажба на стояща дървесина на корен от държавния
горски фонд.
- С две заповеди от 19.06.2024 г. на директора на ТП „ДГС“ – гр. П.
ищцата е била определена за длъжностното лице, което да осъществява пряк и
последващ контрол върху изпълнението на задълженията по споменатите два
договора.
- Едноличният собственик на капитала и управител на „П. – 87“
ЕООД е физическото лице К. В. П..
- Последният е баща на Г. К. П., с когото ищцата е в граждански брак.
1.2.6.) Няма данни ищцата да е уведомила ответника за съществуването на
описаните родствени отношения.
1.2.7.) На 10.09.2024 г. ищцата е депозирала саморъчна писмена жалба до
министъра на земеделието и храните и до директора на Изпълнителната агенция по
горите, в които е изложила твърдения за нарушения в организацията на работата в ТП
„ДГС“ – гр. П..
1.2.8.) С писмено изявление от 14.10.2024 г. директорът на ТП „ДГС“ – гр.
П. е предложил на ищцата изменение на трудовото правоотношение, изразяващо се в
преназначаване на по-ниска длъжност – „лесничей“, предоставяйки й 1 ден за отговор.
Мотивите са родството между нея и управителя на „П. – 87“ ЕООД, като няма
сведения тя да е изразила позиция по предложението.
1.3.) Описаните фактически положения са опора за следните юридически
заключения относно законността на оспорваното уволнение:
1.3.1.) С оглед датата на издаване на уволнителната заповед (15.10.2024 г.)
4
и тази на депозирането на исковата молба (14.11.2024 г.), въз основа на която е
започнало сегашното дело, е очевидно, че 2-месечният давностен срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ е спазен.
1.3.2.) Длъжността „старши лесничей“ в Т. п. на Д. г. с., заемана от ищцата,
за която, както се установи, се изисква лесовъдско образование, е част от държавната
администрация.
1.3.2.1.) За управление на горските територии – държавна
собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават
държавни предприятия, които са със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3
ТЗ (чл. 163, ал. 1 и ал. 2 ЗГ). Техният основен предмет на дейност включва редица
специализирани мероприятия, които са част от държавната политика по опазването,
стопанисването и ползването на горските територии в Република Б. (чл. 165, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗГ).
1.3.2.2.) Държавните горски стопанства са териториални поделения на
държавните предприятия (чл. 173, ал. 1 ЗГ), а техните служители с висше лесовъдско
образование са носители на важни правомощия, сред които са издаването на писмени
позволителни за сеч (чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ) и съставянето на актове за установяване на
административни нарушения (чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗГ).
1.3.2.3.) Следователно старшият лесничей в Д. г. с. осъществява
дейност в държавната администрация (чл. 12, ал. 1 ЗА).
1.3.3.) Не е налице обаче несъвместимостта в работата на ищцата, приета
от ответника като част от основанието за нейното уволнение.
1.3.3.1.) Както беше изяснено, в уволнителната заповед, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, е отразено, че за нея е възникнала
несъвместимост, поради йерархическа връзка на ръководство и контрол с бащата на
съпруга й, с когото са в родство по сватовство от втора степен (чл. 76, ал. 1, предл. 1
във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 75, ал. 1 СК). Иначе казано,
работодателят е приел, че са изпълнени условията на чл. 107а, ал. 1, т. 1 КТ.
1.3.3.2.) Хипотезата на несъвместимост, уредена в чл. 107а, ал. 1, т. 1
КТ, има за цел да не допусне съществуването на трудово правоотношение в
държавната администрация на лице, което би се оказало в йерархическа връзка на
ръководство и контрол с лице, което работи в същата администрация (вж. Е. Мингов,
„Прекратяване на трудовия договор поради общи основания“, 2004 г., стр. 148 и сл.,
както и Определение № 4545/10.10.2024 г. по гр. д. № 1223/24 г., ІV г. о. на ВКС ).
1.3.3.3.) В настоящия случай е очевидно, че изобщо не става въпрос за
връзка от подобен порядък, защото бащата на съпруга на ищцата не заема никаква
длъжност в администрацията, в която работи тя, а осъществява търговска дейност в
зоната на отговорност на тази администрация.
1.3.3.4.) Ето защо и няма как да се приеме, че е изпълнено
5
основанието по чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, което означава, че уволнението й е незаконосъобразно. Вярно е, че
поведението на ищцата, изразяващо се в осъществяване на контрол спрямо търговска
дейност на бащата на нейния съпруг, без да уведоми работодателя за тази родствена
връзка, е грубо нарушение на задължението й по чл. 11, ал. 5 ЕКЮЗДП, което пък от
своя страна е дисциплинарно нарушение по чл. 186, изр. 1 КТ. Последното не влияе
върху извода за незаконност на уволнението, защото вече беше изяснено, че в
сегашното съдебно производство на преценка подлежи само основанието за
уволнение, прието от работодателя.
1.3.4.) Както стана ясно, отсъствието на несъвместимостта по чл. 107а, ал.
1, т. 1 КТ, постановена в основата на уволнението на ищцата, е достатъчно за
квалифицирането му като незаконно, при което лишено от смисъл е анализирането на
другите й възражения срещу неговата незаконосъобразност.

2. По иска за възстановяване на длъжността, заемана до незаконното
уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ):
2.1.) Преобразуващото право на уволнения работник или служител да бъде
възстановен на предишната работа предполага: 1/ незаконност на уволнението и 2/
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение
(съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 2/23.10.2012 г. по тълк. д. № 2/12 г.,
ОСГК на ВКС). Логиката е, че с отмяната на незаконното уволнение и
възстановяването на работника или служителя на длъжността, от която е бил
освободен, не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекратеното
такова, в състоянието му към момента на прекратяването (вж. Решение №
181/17.07.2013 г. по гр. д. № 1240/13 г., III г. о. на ВКС).
2.2.) Сегашната отмяна на незаконосъобразното уволнение на ищцата създава
основание за уважаване и на конститутивната й искова претенция за възстановяване на
длъжността, която е заемала при ответника до незаконното прекратяване на трудовото
им правоотношение, след като то е било с безсрочен характер.

3. По иска за обезщетението за оставане без работа заради незаконността на
уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ):
3.1.) За да бъде уважена претенция с тази правна квалификация, е необходимо да
се констатира кумулативната даденост на четири предпоставки – 1/ незаконно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя; 2/ уволненият
работник или служител да е останал без работа след уволнението; 3/ оставането без
работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника
или служителя от загубеното брутно трудово възнаграждение, което е щял да получи.
3.2.) Съгласно представеното удостоверение от Националната агенция за
6
приходите, за периода на обсъжданото обезщетение за ищцата липсват регистрирани
трудови договори. В тази връзка и с оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, тя има право на паричната репарация по чл. 225, ал. 1 КТ.
3.3.) Базата за изчисляване на обезщетението е разписана в чл. 228, ал. 1 КТ
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от
работника/служителя.
3.4.) Според приложения фиш за работна заплата, претендираната от ищцата
сума в тази насока – 1 507 лв., всъщност представлява основното й месечно трудово
възнаграждение, което при всички положения е с по-малка величина от нейното
брутно възнаграждение за пълен отработен месец. Затова и така заявената сума трябва
да бъде присъдена.
3.5.) Поначало върху обезщетението се дължи и законна лихва, считано от
предявяването на исковата молба до погасяването (вж. Тълкувателно решение №
3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК на ВС), но такава не е поискана от ищцата,
поради което не следва и да бъде присъждана.

4. Относно съдебните разноски и дължимата държавна такса:
4.1.) Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
4.2.) Съдебно-деловодните разходи, чието възстановяване се търси, включват
адвокатски хонорар в общ размер на 1 500 лв., съобразно депозираните два договора за
правна защита съдействие, в които е отбелязано, че уговорените възнаграждения
(1 100 лв. + 400 лв.) са изцяло платени.
4.3.) Основателно е оплакването на ответника за прекомерност на тези разноски
(чл. 78, ал. 5 ГПК). При отчитане на разрешението, дадено в Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 г.на СЕС, националният съд не длъжен дори да прилага
ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора, а поведението на насрещната страна, която не е положила
дължимата грижа, при което уговореното над адекватния размер остава за нейна
сметка (вж. Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/24 г., IV г. о. на ВКС ).
При произнасяне по изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да
кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката
на съда се концентрира именно върху характеристиките на защитата, възложена по
конкретното дело, с неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания,
като също така не следва да се забравя, че се касае са строго квалифициран труд,
полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за
своята дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на разглежданата хипотеза
7
показва, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищцата, не
кореспондират напълно с фактическата и правна сложност на делото и с
осъществената защита – изготвени са подробна искова молба и писмена защита;
проведено е обаче само едно открито заседание; събрани са единствено писмени
доказателства; разгледаната правна проблематика не е с особено висок интензитет на
сложност, тъй като е добре изяснена в правната доктрина и в съдебната практика. Ето
защо и коментираните разноски, полагащи се на ищцата, подлежат на редуциране до
сумата от 1 000 лв.
4.4.) Ответникът дължи в полза на бюджета на съдебната власт (чл. 78, ал. 6 във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., държавната
такса за уважените искови претенции, която е 220,28 лв.

5. Относно предварителното изпълнение на решението в частта му за
обезщетението по чл. 225 КТ:
5.1.) Предварително изпълнение на съдебното решение, с което се присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, се допуска от съда служебно (чл.
242, ал. 1 ГПК).
5.2.) Обезщетението по чл. 225 КТ също е вид „обезщетение за работа“,
подлежащо на предварително изпълнение (вж. Определение № 473/27.06.2012 г. по ч.
гр. д. № 425/12 г., IV г. о. на ВКС), поради което трябва да бъде допуснато
предварително изпълнение на настоящия съдебен акт в тази му част.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, уволнението на С. Р. Д.-П., с адрес в гр. П., ул. „Х. А.“ № 6, ЕГН **********, от
длъжността „старши лесничей“, заемана при Т. п. (ТП) „Д. г. с.“ („ДГС“) – гр. П. ,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по БУЛСТАТ ***,
което уволнение е извършено по чл. 330, ал. 1, т. 7 КТ и със Заповед № РД-06-5 от
15.10.2024 г. на директора на ТП „ДГС“ – гр. П..

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. Р. Д.-П., с адрес в гр.
П., ул. „Х. А.“ № 6, ЕГН **********, на длъжността, заемана преди това незаконно
уволнение – „старши лесничей“, при Т. п. „Д. г. с.“ – гр. П. , със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по БУЛСТАТ ***.

8
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, Т. п. (ТП)
„Д. г. с.“ („ДГС“) – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60,
с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на С. Р. Д.-П., с адрес в гр. П., ул. „Х. А.“ № 6,
ЕГН **********, сумата от 1 507 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа, за периода от 15.10.2024 г. до 14.11.2024 г., поради незаконното й уволнение
от длъжността „старши лесничей“, заемана при ТП „ДГС“ – гр. П., което уволнение е
извършено по чл. 330, ал. 1, т. 7 КТ и със Заповед № РД-05-6 от 15.10.2024 г., издадена
от директора на същото ТП „ДГС“.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК, Т. п. „Д. г. с.“ – гр. П. , със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по БУЛСТАТ ***, да
заплати на С. Р. Д.-П., с адрес в гр. П., ул. „Х. А.“ № 6, ЕГН **********, сумата от 1
000 лв., представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство по
делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, Т. п. „Д. г.
с.“ – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 60, с код по
БУЛСТАТ ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 220,28 лв., представляваща държавната
такса, дължима за първоинстанционното производство по делото.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение, в частта му за обезщетението,
присъдено по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в 2-
седмичен срок, считано от 05.03.2025 г., която дата е била обявена от съда, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр.
П..

Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9