Решение по дело №222/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260000
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Жулиета Серафимова
Дело: 20195600100222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н ИЕ   

 

13.03.2024 г., гр. Хасково

 

Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

                

                                                                                  Съдия : Жулиета Серафимова

                                                                            

при секретаря ...……………………...…......................................................................................... и в присъствието на прокурора ……………………………….................................…………… като разгледа докладваното от съдия Серафимова гр.д. № 222 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 260188 от 06.02.2023 г. от ищеца В.Д.Д. и Г.Ж.Ю., чрез адв. К.Г., в която се посочва, че диспозитива на решението по делото следвало да се допълни, тъй като с исковата молба се претендирали и законни лихви за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г., а по това искане съдът не се произнесъл в диспозитива. Отправя се искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението.

Доколкото към момента на подаване на молбата делото не се е намирало в Окръжен съд – Хасково поради обжалване на решението и упражняване на инстанционен контрол, препис от молбата е връчен на ответната страна след постановяване на определение по гр.д. № 1518/2023 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и делото е върнато на първоинстанционния съд.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, в който се възразява, че молбата за допълване на решението е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и поради това се явява недопустима. Отделно от това се възразява, че към момента на подаване на отговора производството е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт на касационната инстанция и в този смисъл се поставял въпроса, дали е допустимо произнасянето по молбата за допълване извън процеса, който вече е приключил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с твърденията на страната в молбата за допълване на решението, установи следното:

Производството е образувано по искова молба от ищците В.Д.Д., Г.Ж.Ю., Х.А.Д., В.В.Д. (действащ лично и със съгласието на своите родители и законни представители В.Д.Д. и Г.Ж.Ю.) и Д.В.Д. (действащ чрез своите родители и законни представители В.Д.Д. и Г.Ж.Ю.) против „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на Т.В.Д., ведно с претендирана законна лихва за забава върху главницата. Съдът е уважил исковете на първите двама ищци изцяло, а на останалите трима – частично. Съдебният акт е обжалван и е частично отменен с решение № 205/28.11.2022 г. по в.гр.д. № 327/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, като предявените от Х.А.Д., В.В.Д. и Д.В.Д. са отхвърлени изцяло. Въззивното решение е обжалвано, но с определение № 4163/18.12.2023 г. по гр.д. № 1518/2023 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила на 18.12.2023 г.

На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да се произнесе по възраженията на ответника, тъй като те касаят допустимостта на молбата. В чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК е посочено, че молба за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Налице са две отделни хипотези – едномесечният срок за подаване на молбата започва да тече от връчването на решението в случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, а когато не подлежи на обжалване (т.е. е окончателен), срокът започва да тече от дата на постановяването му.

В настоящия случай първоинстанционното решение е подлежало на обжалване и препис от него е връчен на ищците В.Д. и Г.Ю., представлявани от адв. К.Г., на 16.05.2022 г. Молбата за допълване на решението е подадена на 06.02.2023 г., т.е. близо повече от 8 месеца след връчване на преписа. Следователно, едномесечният срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК не е спазен, а в случая не е налице хипотезата, че същият започва да тече от влизане на решението в сила. От формална гледна точка би следвало да се приеме, че молбата е подадена след срока и се явява недопустима.

Настоящият съдебен състав обаче намира за необходимо да прецени с каква точно по вид молба е сезиран, тъй като съдът не е обвързан от правното основание на молбата, посочено от ищците. Според твърденията им, съдът не се е произнесъл в диспозитива относно законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г. В действителност, в мотивите си настоящият съдебен състав е приел, се дължи законна лихва върху главницата, но само за три годишен период, поради което исковата претенция е отхвърлена в частта за периода от 13.04.2014 г. до 26.03.2016 г. и е уважена само за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. Следователно, съдът се е произнесъл по основателността на искането за законна лихва, но липсва произнасяне в диспозитива за това, че същата се дължи считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г. до окончателното изплащане. Тези твърдения обаче водят до извода, че не е налице хипотезата на допълване на решението, а хипотезата на поправяне на очевидна фактическа грешка. Това е така, тъй като съдът вече е изразил в мотивите на решението волята си за присъждане на законната лихва, но с уточнението, че в една своя част тя е погасена по давност за конкретен период. Следователно, претенцията за лихви е основателна по същество. Липсата на произнасяне в диспозитива при наличие на вече изразена воля в мотивите на решението индикира, че е налице допусната очевидна фактическа грешка, а не хипотеза, в която съдебният акт следва да бъде допълнен. В такъв случай, след като молбата по своето съдържание не е по чл. 250 ГПК, а всъщност сезира съда по чл. 247 ГПК, тогава и преценката за спазване на срока следва да се извърши по този ред, а в производството по поправяне на очевидна фактическа грешка страните не са ограничени от преклузивен срок, тъй като законодателят не е предвидил такъв – очевидната фактическа грешка може да бъде отстранена във всеки един момент. Следователно, молбата се явява подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество, а като такава тя е основателна. В исковата молба е отправено искане за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като се отчита погасяването на лихвата извън тригодишния срок и доколкото искането в останалата си част е основателно, както е прието от съда в мотивите към решението, лихвата следва да бъде присъдена и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в каквато насока трябва да гласи диспозитива на съдебния акт, като лихвата следва да бъде присъдена от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, с който период се включва и датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г.

Следователно, фактическата грешка в диспозитива по отношение на В.Д.Д. и Г.Ж.Ю. следва да бъде отстранена, като в същия на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац първи, ред първи и втори се посочи „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“, както и на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац втори, ред 26 – 27 се посочи „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“.

По отношение на второто възражение на ответника, че инстанционният контрол е приключил към настоящия момент и не е допустимо съдът да се произнася по подобна молба, следва да се отбележи, че това не е пречка за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а постановеното в тази насока решение подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК.    

С оглед на така изложените съображения молбата се явява основателна и така констатираното несъответствие може и следва да бъде отстранено в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260007 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 222/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, като в диспозитива на същото на:

-л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац първи, ред първи и втори се посочи ВМЕСТО:

„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“

ДА СЕ ЧЕТЕ :

„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата

-и на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац втори, ред 26 – 27 се посочи ВМЕСТО:

„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните – В.Д.Д., Г.Ж.Ю. и „Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД.

 

                                                                СЪДИЯ :