Р Е Ш Е Н И Е
Номер 134 05. 11. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
град Търговище
на трети
ноември
2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:ДРАГОМИР СЯРОВ
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 129 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпили са две касационни жалби, против Решение
№ 235/ 05.08.2020 г. постановено по АНД №143/2020
г. по описа на Разградски районен съд, с което е било изменено НП №
467242 – F500604/ 07.10.2019г. на
Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на « Цени -
212 «, ЕООД – Разград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, жк. „ Орел „, бл. 18, вх.Б, ет.7, ап. № 42, представлявано от Ценко
Георгиев – управител за нарушение
на чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000,00лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като преквалифицирано деянието по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност и е намален размера на наложената имуществената санкция на 500,00 лева.
Касационните жалби сочат, че
актът е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и се моли да бъде
отменен . В с.з. не вземат становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
След като обсъди законосъобразността на
решението по наведените касационни оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната
проверка,извършена съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Жалбите са процесуално допустими-постъпили
са в срок, от надлежна страна и подлежи на разглеждане.
По същество жалбите
са неоснователни.
Въз основа на
събраните доказателства съдът е приел, че при извършена проверка на 04.07.2019г. в търговски обект скара находящ се в гр. Разград, стопанисван от « Цени - 212 «, ЕООД
– Разград, документирана в ПИП сер. АА бл. № 0306502/04.07.2020г., е установено след извършена контролна покупка, че в
обекта липсва ФУ, което да отчита получените пари в брой, за извършените
търговски продажби. Издават се ръчни касови бележки, в процесния случай ръчна
касова бележка № 14/04.07.2019г. от кочан. След извършена проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че задълженото лице няма
регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта. Фискалното устройство,
обслужващо търговския обект с ИН DY419584 и ФП 36576352 е
дерегистрирано на 25.06.2019г.
На 18.07.2019г. е съставен
АУАН сер. АN бл. № F500604 в присъствие на свидетел и представляващият търговеца, в което
нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.7,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, връчен на представляващия дружеството
и подписан от него без възражения. Писмени такива не постъпили в тридневния
срок по ЗАНН.
На 07.10.2019г. е издадено НП, в
което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин,
квалифицирал го е по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил, предвидената в Закона „имуществена
санкция” в размер на 3000,00лева.
Прието е ,че правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин/наричана по-нататък Наредбата/. Съгласно
чл. 7, ал. 1 лицата, които извършват продажба на стоки и услуги в търговски
обект, са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта, по
силата на ал. 2 на същия член не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи фискални устройство, освен в случаите,
посочени в тази наредба. Една от хипотезите, посочени в наредбата, да се
извършват продажби на стоки и услуги без функциониращо фискални устройства, е
предвидена в чл. 36, ал. 1, т. 3, а именно - по време на ремонт на фискалното
устройство за вписаното в паспорта време. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата,
времето, през което фискалното устройство е било в ремонт, се доказва пред
органите по приходите чрез вписаните от лицето, извършващо сервизно обслужване
и ремонт, данни за ремонта в паспорта на устройството и вписаните данни за
ремонта в книгата за дневните финансови отчети от лицето по чл. 3. Никъде в
представените документи няма вписани такива данни. По силата на чл. 40, ал. 4
от Наредбата ремонт без направено вписване в паспорта на фискалното устройство
от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по
чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на фискално устройство за
времето на ремонта. С оглед на всичко изложено съдът е приел, че правилно дружество е било подведено под отговорност за
нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Към датата на проверката - 04.07.2019 г. в
стопанисвания търговски обект са се
извършвали продажби на стоки, без да се използва функциониращо фискално
устройство. Нарушението е било установено от служители на ТД на НАП - Варна.
Законодателят е предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите да се ангажира на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС обективната отговорност на ЕООД.
Съдът е приел, че в случая размерът на
имуществената санкция е следвало да се определи по реда на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е категоричен в изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, че когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, санкциите се налагат по ал. 1. За
конкретния случай не е установено и доказано да е налице отклоняване или
нерегистриране на приходи. Подобна констатация напълно липсва в наказателното
постановление и в АУАН. Изложеният правен извод налага изменение на
наказателното постановление в частта за приложимата административно-наказателна
норма и размера на имуществената санкция. Съдът е приел, че наказанието следва
да се определи по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, където е предвидена имуществена санкция
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Липсата
на функциониращо фискално устройство в търговския обект на дружеството не е
довело до отклоняване на средства и не се установява да е ощетен фиска. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства, съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът е приел, че имуществената санкция
по чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС следва да бъде в минимален размер от
500 лева, в който смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
За неоснователно е прието възражението,
посочено във въззивната жалба и в писмените бележки, че в случая се касае за
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За основателно е прието възражението, че
е следвало да се приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Обоснован е правен извод, че наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Изводите на съда напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Касационното производство е средство за
отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на
материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена
съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на
деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето
производство не са налице доказателства Разградският районен съд да е допуснал
такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно
мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Материалния
закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на основание
чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/ 05.08.2020 г.
постановено по АНД №143/2020 г. по описа на Разградски районен съд , като законосъобразно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.