Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. …………..
2020 година,
гр. ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 29.01.2020 г. при секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 672/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е инициирано е по
жалба от
„П.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от управителя В.М.,
против Заповед №РД-08-16/07.01.2019г., издадена от Директора на
РЗОК-Плевен, в частта по точки 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, основаващи
се на твърдението за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения. Възражения
относно констатираните при проверката обстоятелства не са релевирани.
Посочва се, че на 07.12.2018г. е постигнато споразумение между
представителите на НЗОК, БЛС и БФС, обективирано в протокол №РД
-13-212/07.12.2018г., според което контролните органи следва да съобразяват
необходимите количества за провеждане на лечението на съответно заболяване за период до 100 дни, считан от датата на
първоначалното отпускане, когато се
касае за опаковки от лекарствени
продукти, които не позволяват 30 дневен
прием.
В тази връзка се
твърди допуснато от АО нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като обжалваната
заповед е издадена след постигнатото споразумение и не е съобразена с приетото
в него.
Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав след като анализира доказателствата и съобрази доводите
на страните, приема следното:
По фактите:
Заповедта е връчена на
оспорващото дружество на 08.01.2019 г.,
на 22.01.2019 г. е обжалвана по административен ред пред Управителя на
НЗОК – София. Горестоящият административен орган е постановил Решение № РД-15-24/18.02.2019 г., с което
потвърдил заповед№ РД-08-16/07.01.2019 г. Същото е връчено на дружеството на връчено
на неговия адресат на 27.02.2019 г.
според датата, поставена на известието
за доставяне (л.95).
Жалбата срещу заповедта е депозирана
чрез РЗОК Плевен на 19.02.2019 г.,
преди установяването на данни за връчване
на постановеното при административното и
обжалване решение. Допустима е за разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената заповед № РД-08-16/07.01.2019
г. издадена от директора на РЗОК - Плевен, на основание чл. 30, ал.1 от ИД №
151168/01.04.2016 г. ,предвид извършена проверка, разпоредена със Заповед №
РД-08-2438/27.11.2018 г. и съставения въз основа на нея Констативен протокол №
150/27.11.2019 г. на „П.” ООД с
представляващ В.С.М. за констатирани нарушения по чл. 6, ал.1 т..7
от същия индивидуален договор е
наложена санкция – финансова неустойка с
общ размер от 250 лв. – по 50 лв. за
всяко едно от петте идентични и еднотипни нарушения. Според даденото в
заповедта описание нарушенията са еднотипни и се изразяват в следното:
допуснато отпускане на лекарствен продукт с дублиране на предписанията в
рамките на срока, за който е предписан на ЗОЛ.
В КП № 150/27.11.2018 г.(таблици от първа до пета,
относими за спора – таблици от втора до пета, л.17-18 от делото) подробно и
изчерпателно са описани проверените рецептурните
бланки с конкретните им номера , с посочени данни за пациент, МКБ, код на лекарствения продукт по НЗОК, дата и срок на предписване, дата на отпускане
и регистрационен номер на аптеката, изпълнила рецептите. Констатацията за всичките 10 изследвани
рецептурни бланки е една – всеки един от
лекарствените продукти е отпуснат и
отчетен от аптека № 150181, собственост на „П.“ ООД, при дублиране на предписанията в
рамките на 40 дневния срок, за който е бил предписан. По тези констатации дружеството – изпълнител по ИД №151168/01.04.2016
г. посочва, че лекарствените
продукти били отпуснати в рамките на 30
дни от първото предписание от първото им предписване, но потвърждава факта, че
всяко едно предписване е било за период на приемане 40 дни.
Това е видно от приложените по делото рецептурни книжки и от рецептурните бланки. Лекарствените
продукти са отпускани и отчетени въпреки
първоначалния предписаната схема на
прием от 40 дни, продължена и със следващите предписвания ( за всеки един от
пациентите).
С Решение №
РД-15-24/18.02.2019 директорът на НЗОК потвърдил като законосъобразна
заповед № РД-08016/07.01.2019 г., по всички обжалвани пред него части - точки 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та. Приел, че с констатираното при проверката изпълнителя е нарушил чл. 6, ал.1, т.7 от
индивидуалния договор, като в
конкретните случаите по проверените рецептурни бланки при наличие на несъответствие е следвало фармацевтът да не ги изпълнява, да ги върне на приносителя.
По правото:
Съгласно чл.6, ал.1 т.7 от ИД №151168/01.04.2016
г., рецептата не се изпълнява в аптеката
и се връща на приносителя и при несъответствие между предписания брой опаковки лекарство и определената доза
прием и другите общи изисквания по
предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
В разглеждания случай безспорно по
всичките осем рецепти (таблици от втора до пета на КП № 150/27.11.2018 г.) предписаните лекарствени продукти са били за
40 дни. Отпускането на същите
медикаменти е станало на 30-я ден, т.е.
десет дни преди приключването на 40-дневната схема на прием, именно в този
период е налице дублиране с ново отпускане на медикамент за нови 40 дни.
Съгласно чл. 49, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от
Националния рамков договор за 2018 година не се допуска дублиране на предписанията в рамките на срока за изпълнение на рецептата като се допуска предписване на лекарствени продукти до 5 календарни дни преди изтичане на този срок. Срокът за прием на
медикамента тече от датата на
предписанието ( датата на издаване на рецептата), не от отпускането,
от реално му получаване. Забраната по чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора е
за изпълнение на рецепта при дублиране
на предписанието в срока, за който са предписани продуктите,
какъвто е разглежданият случай.
По възражението на оспорващото
дружество относно постигнатото
споразумение между НЗОК, БЛС и БФС:
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно ал.2 на същия текст -
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
По смисъла на цитираната норма факти от значение за делото могат да бъдат
само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила
променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на
които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които
законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен
факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо
или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила
факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е
фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или
оттеглен от издалия го орган.
Приетото
споразумение между НЗОК, БЛС и БФС, обективирано в Протокол №
РД-13-212/07.12.2018 г. не отговаря по съдържание на нито един от изброените
по-горе факти. Видно и от граматическата му
конструкция, то актуализира
критериите, при които ще се провежда бъдещият контрол по предписване и отпускане на лекарствени
продукти относно техните количества. Предвид изложеното нормата на чл. 142,
ал.2 от АПК в разглеждания случай не следва да се прилага.
Неизпълнявайки задължението си по чл. 6, ал.
1, т. 7 от договора да не отпусне лекарствените
продукти, дублиращи се в рамките на предписания 40 дневен срока на
лечение и да върне рецептите на приносителите им оспорващото дружество, като
изпълнител по договора и страна по него, е извършило нарушение на тази негова клауза, което съгласно чл.
42, ал. 1, т. 6, буква "а", буква "б" от договора, подлежи на санкция - финансова неустойка в размер на 50,
00 за всеки отделен случай.
В
контекста на изложеното е и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане
на лекарствени продукти, която въвежда императивно задължение за
магистър-фармацевта при приемането на рецептите
и лекарствените листове той да проверява дали са спазени изискванията на глави втора и трета, включително и
проверка на съдържанието на
рецептурната бланка, един от реквизитите на
която е срокът на предписване на
лекарственият продукт. При всяко несъответствие следва изпълнение на задължението по чл. 6 от
индивидуалния договор.
Предвид
изложеното съдът не намира основания за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата на „П.“ ООД като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
„П.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от управителя В.М.,
против Заповед №РД-08-16/07.01.2019г., издадена от Директора на
РЗОК-Плевен, в частта по точки 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА