Решение по дело №297/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 157

гр. Горна Оряховица, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 297 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата А.В.Г. от гр. В. Търново чрез адв. М. М. от САК, твърди, че на 09.06.2017 г. около 22 ч., в с. М., общ. Л. пред №   пропаднала в улична шахта, която се намирала вдясно от улицата. При залитането й стъпила в шахтата с десния си крак, след което паднала. Получила силна остра болка в областта на ходилата, в резултат на което не можела да си стои на ходилата. Посочва, че участъкът от пътя, на който се намирала шахтата, бил отворен за движение, неосветен и необезопасен. Веднага след инцидента посетила спешно отделение, където й била поставена гипсова имобилизация на левия крак. Приложила съдебно медицинско удостоверение № 21/2017 г. издадено от съдебен лекар д-р Д. Г. от което се установявало, че имала закрито счупване на пета метатарзална кост на левия крак, кръвонасядане с оток на меките тъкани по гърба и дясното ходило, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и болки в тилната област на главата. Посочва, че след травмата от 09.06.2017 г. изпитвала физически и душевни травми, изразяващи се в болки и страдания, които я докарали до шоково състояние, което не отшумявало и до днес. Поради контузията не можела да се обслужва сама, изпитвала болки в ходилата и до днес, а въпреки усилията които полагала за възстановяване не можела да се излекува и до днес. Посочва, че вследствие на инцидента не можела да гледа детето си, което тогава било на 1 година, което наложило да наеме домашна помощница, което от своя страна оказало негативно отражение, както на нейната, така и на детето ѝ психика. Наред с неимуществените вреди претърпяла и имуществени такива, а именно: 50 лв. за преглед и освидетелстване пред съдебен лекар, 400 лв. за домашна помощница за м. юли 2017 г. и 400 лв. за домашна помощница за м. август 2017 г., или общо претендира от ответника 850 лв. Счита, че общината е отговорна за поддържането на процесния участък от пътя на основание § 7 от ПЗР на ЗМСМА, т.к. въпросния параграф регламентира,  че водоснабдителната и канализационната система, които обслужват територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговските дружества и съгласно чл. 11 от ЗОС имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението и общината съобразно разпоредбите и грижата на добър стопанин. С оглед изложеното иска от съда да осъди ответника Община Л. да ѝ заплати сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на инцидент от 09.06.2017 г., както и сумата от 850 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и отглеждане на малолетното ѝ дете, в резултат на инцидент от 09.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на настъпване на инцидента до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Община Л., представлявана от Кмета д-р И. Г., счита иска за допустим, но неоснователен. Намира, че не следва да носи отговорност, т.к. не е действала в качеството на възложител, че гаранционно-обезпечителната отговорност следва да носят само физическите лица. Счита, че като собственик на процесната шахта част от гравитационната канализационна мрежа на с. М. е изградила съответното съоръжение, съгласно нормативните изисквания на чл. 28, ал.1, т. 1 от Наредба РД-02-20-8/17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационните системи, издадена от МРРБ. Посочва, че пропадане в шахтата е невъзможно, т.к. била с ненарушена цялост, гарантираща безопасността на гражданите. Намира, че не е налице бездействие на общински органи или техни служители, които да са довели до въпросното увреждане, а поради ненарушената цялост на шахтата не е било нужно да сигнализира или обезопасява шахтата, т.к. не представлявала източник на повишена опасност. Твърди, че ищцата не е представила доказателства противно на твърденията й, че веднага след инцидента е посетила спешен център. Оспорва се представения с исковата молба „допълнителен лист“, т.к. бил документ без номер, дата и печат на лекар, нямало име на пациента и др. реквизити на същия. Не били приложени доказателства за рентгеново изследване от 09. 06. 2017 г. С огледа на това счита, че ищцата не е представила официален документ, който да го обвързва с доказателствената си сила, поради което оспорва същия.  Посочва нарушения при издаването му - чл. 20, ал. 5 от Наредба № 49/18.10.2010 г. Навежда, че от представения препис от СМУ № 21/2017 г. било видно, че на ищцата бил извършен преглед едва на 17.06.2017 г., няколко дни след инцидента. Оспорва представения амбулаторен лист № 863/19.06.2017 г., т.к. бил издаде 10 дни след инцидента, като намира за съмнително издаването на такъв лист толкова дълъг период след травмата. Намира за необяснимо, че рентгеново изследване за състоянието на фрактурата на ищцата било назначено 10 дни след инцидента. Счита за противоречащо твърдението на ищцата, че гипсовата имобилизация била извършена на 09. 06. 2017 г., а същата била отстранена на 19. 07. 2017 г., т. е 40 дни след поставянето й, противно на представените от нея доказателства, в които било предписано същата да се отстрани след 30-тия ден. Оспорва причинно-следствената връзка между описаното и твърдяно травматично увреждане и настъпилите вреди за ищцата. По отношение на претендираното обезщетение намира същото за неоснователно,а искането за обезщетение на имуществени вреди за недоказано. Посочва, че разходите за медицинско освидетелстване са последица, която не е пряко свързана с инцидента, със здравето на ищцата, а направени такива във връзка с установяване степента на увреждането, обосновавайки се с изразеното в т. 7 от ППВС № 4/1968 г. разяснение. Относно разходите за домашна помощница намира същите за неоснователни, т.к. въпросната помощница била бабата на детето. По отношение неимуществените вреди, счита, че са прекомерно завишени, т.к. ищцата не е била обездвижена или силно затруднена в ежедневието си. Оспорват се твърденията за трудно подвижността й, като са представен публикации на ищцата от фейсбук профила ѝ, видно от който било, че е била на почивка в Гърция няколко  дни след инцидента. Оспорва твърденията за негативния ефект оказан на психиката ѝ в резултат на травмата. Ответникът въвежда възражение за проявена небрежност от страна на ищцата по време на инцидента, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Отново позовавайки се на фейсбук публикации на ищцата оспорва твърдението ѝ, че си е тръгнала от приятелите си в с. М. около 22 ч. С оглед изложеното счита, че ищцата сама е допринесла за настъпването на вредите, т.к. не се е движила с необходимото внимание и концентрация, съпричинила вредите, като каузалният ѝ принос тях бил значителен. С оглед неоснователността на главния иск, намира за неоснователен и обусловеният иск за законна лихва по чл. 86 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли предявените искова. Претендира сторените в производството разноски.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 49 ЗЗД:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД са следните: вреди, които да са причинени от лице, за което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД; пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и наличието на необозначено препятствие на пътното платно на ул. „Рила” с. М., общ. Л..

На първо място съдът намира, че дори и да се приеме за доказано, че на 09.06.2017 г. на ул.  , с. М., общ. Л., ищцата е пропаднала в  необезопасена и несигнализирана улична канализационна шахта с капак, като в резултат на падането е получила описаните в исковата молба травматични увреждания, то тя не успя да докаже предпоставката, че ответникът носи отговорност за поддържането й .  

В случая ищцата твърди виновното поведение да е бездействие. За да бъде поведението противоправно е необходимо да съществува правна норма, която да задължава делинквента да действа по определен начин. Община Л. отговаря за поддръжката на  общинските пътища (чл. 31 от Закона за пътищата). Градът или селото в случая, като населено място, е застроена територия, която се обозначава със съответни пътни знаци на входовете и изходите й – така т.22 от ДР на ППЗДвП.  В тази връзка задължението на Община Л. е да подържа онези участъци от  пътищата, които се намират между входните и изходни табели на гр. Л. и селата. По делото няма спор, че ул. в с. М., на която е станал инцидента, е път от категорията на тези, за чието изграждане, ремонт и поддръжка отговоря общината. Канализационната улична шахта на този път обаче, включително капакът й, не е нито част от пътя по смисъла на т.1 на §1 от ДР на ЗП, нито пътно съоръжение по смисъла на т.3, нито пътна принадлежност по смисъла на т.4 от §1 от ДР на ЗП. В тази връзка начинът на изграждане на канализационната шахта и съответно необезопасяването ѝ, не е резултат от противоправно бездействие на служители на ответника, тъй като последният няма законови задължения във връзка с поддръжката на канализационната мрежа. Такива задължения има съответния оператор на „В и К“ услуга, съгласно  чл.42, ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи(Обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г.; Решение № 3887 от 2005 г. на ВАС - бр. 41 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2012 г. и бр. 95 от 2013 г.; изм., бр. 102 от 2014 г.),  който гласи, че операторите са длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран по предявените искове, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни. В този смисъл е и решение от 18. 04.2012 г. по в. гр. д. №9486/2011 г. по описа на СГС.

На следващо място съдът намира, че ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че на 09.06.2017 г. е пропаднала във въпросната шахта и е получила травматични увреждания по двата си долни крайника, гърба и главата. Съображенията за това са следните: На първо място въпреки събраните гласни доказателства, съдът намира, че не следва да цени същите защото свидетеля А. Г., е заинтересовано от изхода на процеса лице, т.к. е във фактическо съжителство с ищцата. На следващо място действително свидетелят М. П. описва, че ищцата е паднала в близост до входната му врата и в областта на процесната шахта, но същият не посочва датата, на която се е случил въпросният инцидент.

Предвид характера на телесните увреждания неотменно те се установяват и обективират в медицинска документация. За правилното лечение на счупванията на кости, за правилния процес за тяхното заздравяване и с оглед избягване влошаване на здравословносто състояние на пациента се правят преди всичко рентгенови снимки. Въпреки твърденията си ищцата не представи нито едно медицинско доказателство – медицинска документация, от която да се установява, че на 09.06.2017 г. или на 10. 06. 2017 г. да е приета в спешен травматологичен кабинет или прегледана във филиал на спешна помощ в гр. Г. Оряховица. Както правилно е посочил ответникът, представения с исковата молба т.нар. „допълнителен лист“ към листа за преглед, не може да се установи датата на прегледа, при който е установена травмата, и че прегледа е извършен на 09. 06. 2017 г.,  дали въобще тогава на ищцата е положена гипсова имобилизация. На следващо място основание за некредетиране на показанията на свидетеля А. Г. са и обстоятелствата, че вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в съдебно заседание заявява, че от представените медицински документи и тези съставени от д-р З., не може да се разбере, кога е сложен гипса, т.к. няма приложени графии, дискове, никъде не пишело, къде са правени снимките, както и че имало много неточности в медицинската документация. Основателно е възражението на ответника, че от представения в съдебно заседание на 07.11.2018 г. лист за преглед на пациент в КДБ/СО, за който ищцата твърди, че е част от допълнителния лист към листа са преглед, се установи, че е издаден от д-р А. К., а не от д-р З., както и че в същия липсва подпис на пациент. Всички тези неточности дават основание на съда да счита, че е нарушена процедурата посочена в Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните задължения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването. Това от своя страна опровергава материалната доказателствената сила на издадените от съответните длъжностни лица медицински документи. По силата на чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, датата и мястото на тяхното издаване. В този смисъл издадения от една страна лист за преглед на пациент от д-р Копаранова и свързания с него допълнителен лист издаден от д-р З., очевидно, че не са съставни по съответния ред и форма, т.к. са от две различни лица, поради което съдът не ги цени като годни доказателства и приема, че ищцата не доказа, че на 09. 06. 2017 г. е получила твърдяното травматично увреждане.

От представените и приети писмени доказателства – писмо изх. № 94ММ-117/24.10.2018 г. от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД гр. В. Търново, писмо изх. № 1005/11.07.2018 г. от Филиал за СМП гр. Г. Оряховица, писмо изх. № 982/06.07.2018 г. от ЦСМП  - гр. В. Търново, писмо изх. № А535/01.11.2018 г. от МОБАЛ „Св. Иван Рилски Г. Оряховица“ ЕООД и Констативен протокол № КП 27-28/25.01.2019 г. за извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ се установи, че не са правени образни изследвания на левия крак на 09/10.06.2017 г. на А. Г. в нито една от рентгеновите лаборатории на територията на гр. В. Търново или гр. Г. Оряховица, а рентгеновото й изследване на 19. 06. 2017 г. е 10 дни след дата, на която се твърди да е настъпило счупването на левия ѝ крак.

Ето защо съдът намира, че недоказано остана твърдението на ищцата, че на 09. 06. 2017 г. е претърпяла твърдените от нея телесни увреждания. Всичко това изключва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната от ищцата травма от 09. 06. 2017 г. и настъпилите вреди, както имуществени, така и неимуществени. В производството по делото ищцата не успя да установи при условията на пълно и главно доказване, както виновното противоправно поведение на делинквента, така и причнната връзка между настъпилите вреди и бездействието на служителите на Община Л..  По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да понесе сторените от ответника разноски в размер на 1100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Горнооряховски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. М.М.-***, със седалище и адрес на управление гр. Л., пл. . представлявана от И.Г.-кмет искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за 15 000  лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на инцидент на 09.06.2017 г., настъпил в с. М., общ. Л., ул. , както и сумата от 850 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, в резултат на инцидента от 09. 06. 2017 г. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху сумите, считано от момента на настъпване на инцидента – 09. 06.2017 г. до окончателното им изплащане, както и искането за присъждане на разноските по делото.

ОСЪЖДА А.В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. М.М.-***, със седалище и адрес на управление гр. Л., пл. Възраждане“№ 1, представлявана от И.Г.-кмет, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100 лв. разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: