Определение по дело №1565/2016 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 400
Дата: 10 май 2017 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20161440101565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № …

гр.Козлодуй, 10 май 2017 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 10 май 2017 година, в състав:                                                      

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1565 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство  по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Образувано е по молба на ответника А.Д.К., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която иска изменение на решението в частта за разноските присъдени на ищеца „А.К. ЕАД, *** за юристконсулско възнаграждение в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.дело № 1174/2016 г. по описа на РС Козлодуй /иска предмет на спора е по чл.422 ГПК за установяване дължимост на оспореното вземане предмет на цитираното заповедно производство/.

Молбата е разменена с другата страна – ищеца „А.К.” ЕАД, *** и в срока не е получен отговор.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските присъдени на ищеца е подадена от надлежна страна – ответника и в законовия срок по чл. 248, ал.1 ГПК – в срока за обжалване на решението. Така молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена предвид следните правни съображения:

Делото е образувано по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, с която е предявен против А.Д.К., ЕГН ********** *** установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 1174/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: сумата 2027.12 лева / Две хиляди двадесет и седем лева и 12ст./, от които главница в размер на 1862.73 лева / Хиляда осемстотин шестдесет и два лева и 73ст./ за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до месец 08.2016г., такса за топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева /четири лева и 20 ст./; лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 160.17 лева /Сто и шестдесет  лева и 17ст. /, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 09.2014г. до месец 08.2016г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.09.2016г. до изплащане на вземането и направените в процеса разноски за образуване на делото държавна такса в размер на 46.64 лева  /четиридесет и шест лева и 64ст. / и възнаграждение по  чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 300,00 лева /триста лева и 00 ст./ съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.

Съдът се е произнесъл с решение № 36 от 14.03.2017 г., с което е уважил отчасти претенцията на ищеца – за част от сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 1174/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 259.65 лева за доставена топлинна енергия за периода м. 06.2016 г. до месец 08.2016 г. и обезщетение за забавено плащане в размер на 0.95 лева, както и законната лихва върху главницата считано от 21.09.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията на ищеца за  главница до размера на 1862.73 за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до месец 06.2016г. и обезщетение за забавено плащане до претендирания размер от 160.17 лева, като неоснователна и недоказан.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът е присъдил на ищеца  разноски съобразно уважената част на иска. Съдът е пприел, че направените от ищеца разноски в исковото производство са 75.00 лева платена държавна такса и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, или общо в исковото производство разноските направени от ищеца са в размер на 375.00 лева, а пропорционално на уважената част на ищеца е присъдил разноски в исковото производство в размер на 48.26 лева.

Като е съобразил задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство е разпределил отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора и е признал за разноски в заповедното производство 46.64 лева платена държавна такса и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, а с оглед уважената претенция, съдът е присъдил разноски в заповедното производство в размер на общо 44.61 лева.

Ответникът иска съда да измени решението си в частта за присъдените на ищеца разноски за юристконсулско възнаграждение в исковото и в заповедното производство като съобрази настъпилото изменение на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ, бр.8/24.01.2017 г./.

Съда приема доводите на ответника. Действително след образуване на делото е налице изменение на чл.78, ал.8 ГПК, според която при присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, то не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от Закон за правната помощ. Последната норма препраща към чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така според тези текстове минималните размери на юристконсулското възнаграждение към датата на постановяване на решението са 50.00 лева в заповедното производство и 100.00 лева в исковото производство. Като не е съобразил това изменение на закона съдът е допуснал грешка и следва да я поправи като приложи точно закона и измени решението в частта за разноските на ищеца за юристконсулско възнаграждение в минималните размери.

При това изменение на размера на юристконсулското възнаграждение присъдено на ищеца и съобразно уважената част от иска в исковото производство се дължат разноски 75.00 лева за платена държавна такса и 100.00 лева юристконсулско възнаграждение, общо 175.00 лева, а съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 22.40 лева.

Аналогично в заповедното производство съдът признава разноски 46.64 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юристконсулско възнаграждение, общо 96.64 лева, а съобразно уважената част от иск следва да присъди на ищеца разноски в размер на 12.36 лева. В този смисъл съда следва да измени решението си.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът О П Р Е Д Е ЛИ:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 36 от 14.03.2017 г. в частта за присъдените на ищеца „А.К.” ЕАД, *** разноски, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 22.40 лева в исковото производство и 12.36 лева в заповедното производство, или общо 34.76 лева разноски.

Определението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от връчването на преписи.

                                                                                  Районен съдия: