Определение по дело №176/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №137

 

гр. Пазарджик, 15.04.2020 г.

 

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  закрито

заседание на петнадесети април................…………………………

през две хиляди и двадесета година................................ в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря..........................................…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова……....ч. гр. дело № 176 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 128/13.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1255/2019 г. Велинградският районен съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес на ищците да водят отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК.

         Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от М.М.М.-К., ЕГН ********** и А.М.М.-К., ЕГН **********,*** с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно е приел, че за тях не съществува правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като били обосновали своя интерес както с първоначалната искова молба, така и с уточнението от 19.12.2019 г. Твърдят, че неправилно районният съд е взел отношение и по въпроси, свързани със собствеността, които са свърззани със съществото на спора, като е тълкувал превратно законовите норми, на които се е позовал. Анализират се нормите на чл.35 във връзка с чл.8 от ЗОС. Искането е определението на районния съд да бъде отменено, вместо което делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

         В исковата си молба ищците са твърдели, че през 2002 г. закупили недвижим имот, представляващ магазин на втория етаж от двуетажна търговска сграда в с. К.. При покупката продавачът РПК “Чепинска долина“ е отказал да му продаде земята под сградата с мотив, че тя е общинска собственост и това било записано в нотариалния акт. През 2009 г. отметниците М. М. Е. и Ф.Р.Е.закупили от същия продавач магазин на първия етаж, ведно с прилежащата поз дградата земя. Ищците са твърдели, че от този момент ответниците започнали да им пречат да упражняват правото да ползват земята за обслужване на сградата, като първо ги принудили да изградят външно стълбище до магазина на втория етаж, а по-късно завели иск за премахване на същото стълбище. Едновременно с това ответниците забранили на ищците да минават през имота им, за да влизат във входа към стълбищната клетка. В резултат на това ищците завели иск с правно основание чл.109 от ЗС против ответниците, спорът по който все още не бил приключил с окончателен съдебен акт. Всичко това вотивирало ищците да предявит отрицателния установителен иск за собственост, тъй като считат, че ответниците придобили собствеността върху земята от несобственик поради факта, че към момента на продажбата РПК “Чепинска долина“ не била собственик на земята, а титуляр на правото на собственост била Общината.

         С разпореждане № 2243/06.12.2019 г. ВРС оставил без движение ИМ с указание да се обоснове павният интерес на ищците от воденето на отрицателен установителен иск, като въведат остоятелства за наличието на тяхно защитимо и накърнено материално право, алтернативно да въведат обстоятелства, от които да следва, че отричането на правата на ответниците ще има преюдициално значение за признаването и упражняването на техни самостоятени субективни права, които реално съсещстуват, а не са хипотетични.

         С молба от 19.12.2019 г. ищците заявили, че считат, че земята под сградата е общинска собственост и тъй като става въпрос за етажна собственост, земята под сградата се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и може да бъде използвана от съсобствениците съобразно правото им на соственост върху индивидуалните обекти в сградата.

         С обжалваното определение районният съд е приел, че указанията не са изпълнени и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес.

         Определението е неправилно. Още с първоначалната искова молба ищците са обосновали правния си интерес от воденето на ОУИ, като са посочили, че ответниците възпрепятстват възможността им да преминават през имота, за да стигат до стълбищната клетка на собственото си стълбище, както и да преминават през двора. Ако въпросът за собствеността на дворното място не бъде разрешен генерално с влязло в сила съдебно решение, при всеки подобен случай потърпевшият ще бъде принуден да води иск по чл.109 от ЗС, което би затруднило и обременило силно както ищците, така и ответниците. Т.е. касае се за реално накърнени права, които ищецът има право да защити по избрания от него начин.

         Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което делото следва да бъде върнато на ВРС за подължаване на съдопроизводствните действия.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ определение № 128/13.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1255/2019 г. по описа на Велинградския районен.

         ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: