№ 11116
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110106667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 208 ГПК.
Образувано е по молба на „** по чл. 207 ГПК, в която е направено
искане за събиране на доказателства, а именно на заключения на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-оценителна експертиза по отношение на
двуетажна масивна сграда, с идентификатор 68134.902.281.1 с адрес гр.
София, ул. „***, с формулирани в молбата задачи. Молителят извежда
правния си интерес от исканията със завеждане на иск с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: с
идентификатор № 68134.902.281, находящ се в област София (столица),
община Столична, гр. София, район Лозенец, ул. „***, вид собственост:
съсобственост, вид територия урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10
м.), площ 364 кв. м, стар номер 281, квартал 120, парцел II по КККР одобрени
със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-739/21.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници на поземления имот:
поземлен имот с идентификатор № 68134.902.1124, поземлен имот с
идентификатор № 68134.902.282, поземлен имот с идентификатор №
68134.902.283, поземлен имот с идентификатор № 68134.902.280, поземлен
имот с идентификатор № 68134.902.1009. Твърди се, че сградата по
отношение, на която се искали експертизите се намирала в имота, който щял
да бъде предмет на иска по делба, и която сграда била в лошо състояние и
била негодна за ползване. Молителят посочва, че тъй като сградата била
заплашена от самосрутване следвало да се допуснат исканите експертизи, тъй
като впоследствие щяла да се осуети възможността за събирането им.
Обезпечението на доказателства е допустимо, както преди завеждане на
иска, така и при висящо производство. То цели да осигури за процеса дадено
доказателство, преждевременното събиране, на което се налага от опасността,
че по-късното такова ще се затрудни или доказателството ще се изгуби. Под
създаване на опасност за събирането на доказателство, законодателят има
1
предвид реална такава, която да е породена от реално съществуващи
предпоставки. Като способ за предварително събиране на доказателства,
обезпечението по чл. 207 ГПК е предназначено да осуети възможността в
резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат
от действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде
загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Това
производство има несамостоятелен и привременен характер, а именно да
осигури събиране на доказателства до започване на съдебно производство или
до провеждане на съдебно заседание по вече висящ процес. То е изключение
от правилото, че доказателствата се събират в общия исков процес или
съответно във фазата му, предвидена за събиране на доказателства. Поради
това предпоставка за уважаване на молба за обезпечаване на доказателства е
съществуването на опасност съответното доказателство да се изгуби или
събирането му да бъде значително затруднено – арг. от чл. 207 ГПК, т.е.,
следва да съществува реална опасност ако доказателството не бъде събрано
по реда на производството по обезпечаване на доказателства, да не бъде
събрано въобще или събирането му да е затруднено много съществено до
степен, граничеща с невъзможност. В противен случай няма основание за
предварително събиране на това доказателство.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай по отношение на
направеното искане, уточнено с молба от 11.03.2024 г. тези предпоставки не
са налице. По принцип могат да се обезпечават всички доказателствени
средства, тъй като спрямо всички тях може да възникне нужда от
обезпечение. Следва да се има предвид, че в нормата на чл. 207 ГПК законът
има предвид конкретно доказателство, а не изясняване на обстоятелства,
които евентуално да бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещия
участник в процеса. Разликата е от значение за предметните предели на
производството по предварително събиране на доказателства, в което
производство съдът следва да прецени по общите правила въпроса за
относимостта и допустимостта на самото доказателство. В разглеждания
случай в молбата по чл. 207 ГПК се уточнява, че искането за допускане на
експертизите по отношение на двуетажна масивна сграда е във връзка с
бъдещата искова претенция за делба на поземления имот, поради което няма
как да се приеме, че изготвянето на експертизите за сградата ще бъде
относимо към производство по делба на поземления имот. С оглед на което
така направеното искане не следва да бъде уважено. Още повече, че така
както е обосновано искането за обезпечение на доказателства, навежда на
извод, че със средствата на привременното производство по чл. 207 ГПК
молителят се домогват до снабдяване с информация, въз основа на която да
направи преценка за наличието на накърнени техни субективни права, които
са защитими по исков ред /различно от производството за делба на поземлен
имот/, но не такова е предназначението на обезпечението на доказателства. В
тази връзка не следва да се уважава искането за допускане на двете поискани
експертизи по реда на чл. 207 ГПК.
2
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 38429 от 06.02.2024 г.,
подадена от „**, с искане за събиране на доказателства чрез изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-оценителна експертиза с
формулирани в молбата задачи.
Определението подлежи на обжалване с частна жаба жалба пред СГС в
седмичен срок от уведомяването на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3