№ 724
гр. Стара Загора, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20255530101645 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Н. Ю. П. от ************* против „Би енд джи кредит“ ООД -
гр. София - за прогласяване нищожността на клаузата за такса „Динамично плащане“,
обективирана в чл. 9 ал. 2 от сключен между страните договор за кредит №
*************г., на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Ищцата твърди, че на *************г. е сключила с ответника потребителски
договор за кредит № ************* за сумата от 500 лв. В договора е посочено, че ще
се ползва услугата „Динамично плащане”, за което се дължи сума в размер на 157,30
лв. или 35 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса
„Динамично плащане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за
кредит.
Счита, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е договорено допълнително плащане
към кредитора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143 ал. 2,
т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 35% за
услуга, която не е извършена. Тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в Общите условия към договора за потребителски
кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД.
Твърди, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така
договореното заплащане на суми и такси, водело до оскъпяване на кредита, за което не
се предоставяло каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.
Съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на
1
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест
уговорената в чл. 9 ал. 2 такса била в пряко противоречие на императивните
разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а ал. 1 ЗПК
била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Освен това, горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на
кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %, което
означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, били нищожни на
основание чл. 19 ал. 5 ЗПК. Така, заедно с договорената лихва и допълнителните
възнаграждения в размер на 35 % всичко това обуславяло извода, че горепосоченото
ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно
клаузата на чл. 9 ал. 2, начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, била
нищожна - чл. 26 ал. 1, предл. 1 ЗЗД /В този смисъл Решение № 264073 от 18.06.2021г.
по в. гр. д. № 7007/ 2020г. на възз. III-б. състав на СГС/.
Счита, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание
чл. 26 ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26 ал. 1, пр. 2 от 33Д, като
накърнява и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П, поради
неравноправност.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи клаузата по чл. 9 ал. 2,
предвиждаща заплащането на такса за „Динамично плащане” в размер на 157,30 лева,
от Договор за паричен заем № *************, за нищожна на основание чл. 26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявеният иск.
Твърди се, че с клаузата на чл. 9 ал.2 от договор № ************* не се
накърняват добрите нрави. Тя не е в противоречие с общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в
обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите
институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи
условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на
клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената
2
от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са
скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да
доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на
съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В практиката съществували решения, които аргументирано приемали
изложената по- горе постановка /Решение № 272 от 31.03.2009г. по гр. д. № 1115/2008г.
на Апелативен съд - София, ГК, I състав/. В решенията, които приемали, че
нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се
откривало на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-
етични правила противоречи подобна сделка. Просто лаконично се посочвало, че
сделката е нищожна, като се обяснявали теоретичните конструкции за добрите нрави
или пък се преценявала еквивалентността, въз основа на критерии, които се
определяли за всеки конкретен случай.
Не било основателно твърдението, че предлаганото от кредитора доброволно
действие представлява скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля
законът. Изискването на чл. 11, т.10 от ЗПК било да бъде наличен ГПР, което било
сторено в договора. Твърдението, че този процент не отговаря на истината и не е
изчислен, съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Неправилно се
приемало, че заявеното от ищеца, в ролята му на страна по процесния договор за
кредит допълнително действие, е част от ГПР. То не се калкулирало в ГПР, защото в
ДР на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по
кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски
кредит, сам бил пожелал допълнителното действие. Всяко действие, които кредиторът
бил предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие
не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответника,
т.е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия
присъствал в Стандартния Европейски формуляр като цена, т.е. не можело да се
3
твърди, че ищецът не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация
и фактът, че ищецът сам е пожелал да го ползва, отхвърляло и твърдението, че
клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на
чл.144, т.9 от ЗЗП.
Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С
постъпила молба от пълномощника му моли да се уважи предявеният иск, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по доказателства, становищата и доводите на
страните, намери за установено следното
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на *************г. между ищцата /кредитополучател/ и ответника
/кредитор/ е сключен потребителски договор за кредит № MAX_************* - за
сумата от 500 лв. Като обща стойност на плащанията /в чл. 5 от договора/ е посочена
сумата от 540 лв., срок на кредита – 6 месеца, годишен процент на разходите – 26,64 %
и годишен лихвен процент – 26,93 %.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услугата „Динамично
плащане“, при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Сумата за
„Динамичното плащане по кредита“ е в размер на 157,30 лв. и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие за допълнителна услуга по
Договор за кредит № MAX_*************г. противоречи на императивни законови
разпоредби, което обуславя неговата нищожност по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителна услуга се дължи за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Разходите за събиране на
дължимите погасителни вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива,
свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват именно
4
разходи по управление на кредита.
Също така, с уговарянето на възнаграждение за допълнителна услуга, което се
разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Посочената сума несъмнено се
явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на 11 ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Невключването на
процесната такса в ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Поради това коментираната клауза се явява
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие /същата е 31 % от размера на главницата/ между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, в който случай съгласно чл. 143,
ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, уговорката за нейната дължимост е неравноправна, а
от там и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия, като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено е на търговеца/доставчика.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 9 ал. 2 от Договор за кредит № MAX_*************г.,
поради противоречие със закона, е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на общо
2250,68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за заплащане на такса за „Динамично
плащане“ по чл. 9 ал. 2 от Договор за кредит № *************г., сключен между Н.
Ю. П., ЕГН **********, от ***************** и „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“ ул.
"Незабравка" 25, ет. 5, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Изгрев“ ул. "Незабравка" 25, ет. 5, да заплати на Н. Ю. П.,
ЕГН **********, от *****************, сумата от 2250,68 лева, направени по делото
5
разноски.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6