РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Добрич, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100935 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. Д. ЕГН **********, адрес -
г*** подадена чрез адв.Г. П., с която срещу Община Добричка, ЕИК ***,
представлявана от С.Г. - *** на община Добричка,седалище и адрес на
управление - ***, е предявен установителен иск съдът да установи вземането
на ищцата по заповед за изпълнение№ 33/14.01.2022г. издадена по ч.гр.д№
55/22г. по описа на РСДобрич, за сумата от 500.00 лева/главница/, съгласно
Договор за правна защита и съдействие №031717, серия Д от 07.05.21г. за
извършена услуга - процесуално представителство по АД №119/21г. на АС
гр.Добрич, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението-
11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:
Считайки, че вземането и е безспорно, Д. Д. подала до PC-Добрич заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
В резултат на това била издадена Заповед №33/1.01.22г. за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. дело № 55/2022 г., с която съдът разпорежда
длъжникът община Добричка да заплати на кредитора Д. Д. следните
дължимите суми:
1. 500.00 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
сключен договор за правна защита и съдействие №031717, серия Д от
07.05.2021г. ведно със законната лихва от ll.01.21r. до окончателното
плащане;
2. 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение;
3. 25,00 лева- държавна такса по чл. 12 от Тарифата за държавни
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно Разпореждане №1210/28.02.22г. по ч.гр.д. №55/22г., връчено
1
на заявителя на 09.03.22г., община Добричка е депозирала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение с твърдение, че не дължи претендиралите
суми.
С депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение за заявителя Д. Д. възникнал правен интерес да предяви
иск по чл. 422 ГПК в законово установения срок от получаване на
съобщението.
С исковата молба се претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски, включително и адвокатско
възнаграждение, както и разноските в заповедното производство по ч.гр.дело
№20223230100055 по описа на Районен съд-Добрич за 2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор. Оспорва иска
по основание и размер. Конкретните възражения са:
- между страните не е налице валидно правоотношение, доколкото
представения договор е подписан от председателя на общинския съвет, а не
от ***а на общината.Общинският съвет няма самостоятелна правосубектност,
извън тази на общината, поради което ЗМСМА не урежда възможността
председателят на общинския съвет да встъпва в граждански правоотношения.
Представеният договор за правна защита и съдействие, явяващ се основание
на предявената претенция, е недействителен, респ. не е породил действие и не
може да обвърже ответната община със своето действие или последици от
неизпълнението му. Следва да се отбележи, че единствено ***ът на общината
е разпоредител с бюджетни средства (какъвто общинският съвет и/или
неговият председател не са) съобразно нормативно установената му
компетентност в качеството му на възложител по граждански договори - чл.7,
ал.5, чл. 11, ал.З, чл. 122, ал.1 от Закона за публичните финанси. Община
Добричка се обслужва правно целогодишно от един юрисконсулт и двама
адвокати, като не става ясно защо, дори принципно, председателят на
общинския съвет е избрал именно ищцата за осъществяване на тази правна
дейност и кои са подборните критерии при избора му, каква е причината,
обосновала сключването на конкретния договор, защо е уговорен такъв
размер;
- не е осъществена договорната услуга „защита и представителство“ в
максимала степен. В съдебното производство по АД № 119/2021г. по описа
на ДАдС, за процесуално представителство по което ищцата претендира
заплащане на възнаграждение, същата не е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение в производството, за да може това да бъде
сторено от решаващия съд. Освен това, не става ясно защо ищцата не е
обжалвала съдебното решение по соченото административно дело, при
условие, че е следвало да стори това, предвид изхода от него, както и при
условие, че е била упълномощена за процесуално представителство „до
окночателното свършване на делото във всички инстанции“. В случая,
вследствие тези действия и/или бездействие на ищцата на практика се
ощетява община Добричка, предвид невъзможността да бъдат присъдени в
съдебното производство каквито и да е разноски, както и предвид
неосъществяването на договорната услуга „защита и представителство“ в
максимала степен.
- акцесорната претенция за лихва е неоснователна, както по основание,
така и по размер. Тя се явява преждевременно предявена, ако въобще се
дължи процесното адвокатско възнаграждение, тъй като то не е претендирано
за плащане от разпоредителя с бюджетни средства, поради което не може да
2
настъпи и забава в същото плащане. Вземането по процесния договор не е
изискуемо и не би могло да се твърди, че става такова с подаване на
заявление по чл.410 от ГПК. Липсва отправена покана до натовареното с
плащанията лице, респ. то не е станало причина за предявяването на
претенцията по съдебен ред, съответно - при евентуално негативно за него
решение, не дължи разноски в съдебните производства, в т.ч. и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
-адвокатското възнаграждение в заповедното производство е
прекомерно;
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 55/2022г. по описа на РС Добрич е
видно, че по повод подадено от ищцата Д. Д. заявление на 11.01.2022г., съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
33/14.01.2022г., с която е разпоредил ответникът Община Добричка да
заплати на Д. И. Д. сумата от 500.00 лева/главница/, съгласно Договор за
правна защита и съдействие №031717, серия Д от 07.05.21г. за извършена
услуга - процесуално представителство по АД №119/21г. на АС гр.Добрич,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението-
11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.414 от Община Добричка е депозирано възражение за
недължимост на вземането по издадената заповед, с оглед на което в
законовия едномесечен срок е предявен и настоящия иск за установяване на
вземането на кредитора.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие
№031717, серия Д от 07.05.21г. за процесуално представителство по АД
№119/21г. на АС гр.Добрич. Възложител на правната работа е Добрички
общински съвет, като не е спорно за страните обстоятелството, че подписът за
възложител е положен от председателя на общински съвет. Уговорено е
възнаграждение в размер на 500лв., вносимо по посочена банкова сметка.
В графа „ВНЕСЕНА СУМА“ липсва отбелязване.
Представен от ищцата е протокол от открито съдебно заседание от
12.05.2021г. по гр.д№ 119/2021г. по описа на АС Добрич. Видно от
отбелязванията на именното повикване се явява адв. Д., редовно
упълномощена от ответния общински съвет. Адв. Д. е участвала в съдебното
заседание и след даване хода по същество изложила заключителна пледоария
по спорния въпрос. С Решение №175/02.06.2021г. АС Добрич е отменил
атакуваното решение на общинския съвет в частта на раздел Първи , т.1,
подточка 16, касателно ПИ с идентификатор 31067.16.7, язовир-пресъхнал,
находящ се в с.Златия с площ от 119,151кв.м.
Не се излагат твърдения от ищцовата страна да е провела обжалване на
постановения съдебен акт. Такива данни не се сочат и от ответната страна.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи: Предявеният иск е с правно чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 Закона за
адвокатурата вр. чл. 286 и сл. ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен по реда на
чл.422 от ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочената
сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
3
С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на
ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково
производство е обусловен от издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго,
„проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се
характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с
особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно
производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на
допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за
допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между
заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от
субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да
съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което
заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение.
В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет,
както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният
иск, която е за сума от 500 лв. и размерът на вземането, за което в
заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед №
33/14.01.2022 г., по описа на ДРС, за изпълнение на парично задължение,
което е за сумата от 500 лв. по Договор за правни услуги, сключен на
07.05.2021г. Ето защо установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ГПК се явява процесуално допустим.
Претенцията на ищцата почива на договорно основание. Този договор
представлява по съществото си ненаименуван договор, съдържащ елементи,
както на договора за поръчка, по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, така и на
договора за изработка, по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. За него се прилагат
специалните правила на ЗАдвокатурата.
По основателността на иска, съдът намира следното: Основателността на
претенция, по иск за плащане на уговорено възнаграждение по Договор за
правни услуги, с правно основание чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД,
по общо правило, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: наличието между страните на валиден договор;
че задължението на ищеца е изпълнено точно; че ответникът дължи
възнаграждение; че ищецът е уведомил доверителя за изпълнението – чл. 284,
ал. 1 ЗЗД. Съответно в тежест на ответника е да установи, при условие на
пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да установи точното
изпълнение на задължението си по договора за поръчка в количествено,
качествено и времево отношение.
Ищцата безспорно доказа, че страните са обвързани с договор, с който в
качеството и на адвокат е възложена правна работа- представителство по
административно производство. Неоснователно е възражението на ответника,
че между страните не е налице валидно правоотношение, доколкото
представения договор е подписан от председателя на общинския съвет, а не
от ***а на общината. Общинският съвет е страна в производствата по чл.45
ал.4 от ЗМСМА. Съгласно този законов текст, Областният управител
упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети,
освен ако в закон е предвидено друго.
Според глава седма от Конституцията на Република България
общинския съвет е орган на местното самоуправление и местната
4
администрация в Република България, като неговото представителство се
осъществява именно от председателя на общинския съвет.
Законът за местното самоуправление и местната администрация е
специален закон, който урежда отношенията в местната власт, дава баланс
при упражняване на правомощията на органите и ги разграничава, като
основната цел е законосъобразното им развитие. Един от начините за
постигане на това е процедурата по активен взаимен контрол върху актовете,
издавани от органите на местната власт, очертан в чл. 45 от ЗМСМА. Чрез
тази норма законодателят предвижда упражняването на особени правомощия
на органите на местна власт (областен управител, *** на община и общински
съвет) по взаимен контрол, които гарантират законосъобразност на местното
управление и самоуправление. Чл. 45 от ЗМСМА представлява една
специфична норма – тя предвижда строго очертан кръг от органи, които имат
особени правомощия по контрол на актовете си, осъществяеми по специални
процедури. Именно поради това, че ***а на общината е самостоятелен орган
на местната администрация, няма как при контролна процедура между
областен управител и общински съвет, третия местен орган да упълномощава
адвокат за защита на общинския съвет. Именно председателят на последния,
въпреки че не е разпоредител с бюджет, следва да гарантира адвокатската
помощ за нуждите на съдебното производство.
Не основателно е и второто възражение на ответната община, а именно,
че не е осъществена договорната услуга „защита и представителство“ в
максимала степен, не е обжалвано решението, не е поискано присъждане на
разноски. По отношение на това, дължи ли се възнаграждение предвид
резултата следва да се вземе предвид, че договорът за правна помощ е
специален вид договор за поръчка, за който се прилагат специалните правила
на ЗАдв. Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на
адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35 ал.4
от ЗАдв, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката
без възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице.
Според съда, ЗАдв като специален закон, не предвижда никакви други
имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или неплащане на
възнаграждение на адвоката, при различните форми на пълно или частично
некачествено изпълнение на задължението му, каквото не се констатира в
конкретния случай. Видно от представения доказателствен материал адв. Д. е
извършвала процесуални действия в хода на производството, пледирала по
същество и доколкото правния спор не е предпоставял друг изход, преценил и
консултирал възложителя за липса на правна обоснованост от обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно действащата към момента на възникване на мандатното
правоотношени Наредба за адвокатски възнаграждения уговореното
възнаграждение не надхвърля предвидения минимум /чл.8 ал.3/.
Изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на
поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие.
От изложеното следва, че договорът между страните е породил
обвързаност, ответникът не е представил доказателства, които да установяват
изпълнение на задължението му за плащане на възнаграждение по процесния
Договор за правни услуги, поради което предявения иск е основателен и
5
следва да бъде уважен в пълния му размер.
Следва да бъде уважено и направеното искане от страната на ищцата
Д.Д. искане да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законовата лихва по силата на чл. 86 ал.1 от ЗЗД, начислено от момента на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на
вземането.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ :
По разноските в заповедното производтво: Съгласно Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Предвид
изхода от спора и пълното уважаване на установителната претенция, съдът
намира, че следва да остави разноските в заповедното производство така,
както са определени от заповедния съд.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на
ответната община следва да се възложат сторените от ищцата Д.Д. разноски
по установителното производство в размер на 50лв. държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Община Добричка, ЕИК ***,
представлявана от С.Г. - *** на община Добричка, седалище и адрес на
управление - ***, дължи на Д. И. Д. ЕГН **********, адрес - ***, вземането
на ищцата по заповед за изпълнение№ 33/14.01.2022г. издадена по ч.гр.д№
55/22г. по описа на РСДобрич, за сумата от 500.00 лева/главница/, съгласно
Договор за правна защита и съдействие №031717, серия Д от 07.05.21г. за
извършена услуга - процесуално представителство по АД №119/21г. на АС
гр.Добрич, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението-
11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.сумата от
ОСЪЖДА Община Добричка, ЕИК ***, представлявана от С.Г. - *** на
община Добричка, седалище и адрес на управление - ***, да заплати на Д. И.
Д. ЕГН **********, адрес - г*** сторените в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 55/2022г. по описа на РС Добрич разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Община Добричка, ЕИК ***, представлявана от С.Г. - ***
на община Добричка, седалище и адрес на управление - ***, да заплати на Д.
И. Д. ЕГН **********, адрес - г*** сторените в настоящото производство
разноски за държавна такса в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
6
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7