ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. Велико Търново , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Евгений Пачиков
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно наказателно
дело № 20204100600494 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на М. Г. срещу Определение № 390/08.07.2020 г., постановено
по ЧНД № 1011/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Постановление от 05.12.2019 г. на ВТРП за прекратяване на основание чл. 24, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 9 от НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК на наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ-779/2017 г. на РУ гр. Велико Търново, пр.пр.№ 2031/2017 г. на ВТРП,
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Жалбоподателката, чрез пълномощника си адвокат Г. П. от АК-Русе, заема
становище за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че районният съд не е
изследвал в дълбочина прокурорското постановление, а е възпроизвел изводите на
прокуратурата, като неправилно е приел, че А Г сам се е поставил в критична пътна
ситуация. Счита за неясно как е установено, че А Г е шофирал със скорост по-висока от
максимално допустимата и колко точно е била тя. Посочва, че е неглижирана вината на
другите двама водачи, които били предизвикали сблъсък с композицията, чието движение
вече било преустановено. Подчертава се приетото от прокуратурата и районния съд, че
водача С С също се е движел със скорост над максимално допустимата, довела до сблъсък с
влекача на починалия Г, но въпреки това не бил привлечен към наказателна отговорност,
като се изтъква, че съгласно назначената тройна съдебно-автотехническа експертиза
1
максималаната възможна скорост за безопасно преодоляване на завоя, където е настъпило
произшествието, е 70 км/ч. Сочи се също, че според експертизата водача Д Т сам се е
поставил в ситуация, при която навлизането на управляваното от него превозно средство в
насрещното платно за движение е било неизбежно, респ. последвалото пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което са настъпили тежки травми и смъртта на А Г. Подчертава
се, че механизмите и уредбите на превозните средства са били изправни и е можело да бъдат
управлявани безопасно и безконфликтно. Моли се от отмяна на обжалваното определение и
постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на прокуратурата за доразследване
и правилно интерпретиране на фактите и обстоятелствата.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно уведомена, не взема становище по
жалбата.
Великотърновският окръжен съд, като обсъди доводите в жалбата и събраните в
досъдебното производство доказателства, намери за установено следното:
Доколкото в обжалваното определение районният съд е посочил седмодневен срок за
обжалване от получаване на определението, а видно от материалите по делото препис от
съдебния акт е бил изпратен на жалбоподателката, чрез процесуалния представител на
същата, едва на 01.12.2020 г., без данни за дата на получаване, въззивната инстанция
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК. Жалбата изхожда от
процесуално легитимирана страна и е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Досъдебно производство № ЗМ - 779/2017 г. по описа на РУ гр. Велико Търново,
пр.пр. № 2031/2017 г. по описа на РП – Велико Търново е образувано на 04.09.2017 г. по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокол за първото действие по разследване
– оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК за това, че около 05:55 ч. на 04.09.2017 г. на път 11-55 /Велико Търново - Гурково/,
км 19+600 е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарна композиция,
състояща се от влекач марка „МАН“ с рег. № и полуремарке марка „Фрюхауф“ с рег. №,
собственост на „О К К Т v SI“ LTD гр. Истанбул, Р Турция, управлявана от правоспособния
водач А Г, движещ се в посока към гр. Велико Търново, товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № , собственост на „К-У-Б“ ООД с. Кукорево, обл. Ямбол, управляван от
правоспособния водач Д Т Т, движещ се в посока към гр. Велико Търново и товарна
композиция, състояща се от влекач марка „Волво“ с рег. № и полуремарке марка „Кьогел“ с
рег. №, собственост на „С 93“ ЕООД гр. Севлиево, управлявана от правоспособния водач С
Г С, движеща се в посока към гр. Гурково, като в резултат на ПТП-то по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на водача на влекач „Ман“ А Г, изразяваща се в
2
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
След смъртта на А Г, настъпила на 06.09.2017 г., с постановление от 08.09.2017 г. по
преписка № 2161/2017 г. по описа на ВТОП досъдебното производство е прието за
наблюдение и контрол от Окръжна прокуратура - Велико Търново за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С постановление от 28.10.2019 г. на ВТОП делото е върнато на районна прокуратура
по компетентност за продължаване на разследването.
С постановление от 05.12.2019 г. ВТРП прекратява наказателното производството на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 1 от
НК, потвърдено с обжалваното в настоящото производство Определение № 390/08.07.2020 г.
по ЧНД 1011/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
От събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Около 05:30 - 05:55 ч. на 04.09.2017 г. в условията на ясно време и мокра пътна
настилка, от паднал по-рано през нощта дъжд, по път II-55 /Велико Търново - Гурково/, в
посока към гр. Велико Търново, в дясна пътна лента, се движел товарна композиция - влекач
марка МАН“ с рег. № и полуремарке марка „Фрюхауф“ с рег. №, собственост на „О КК Т ve
S I I“ LTD гр. Истанбул, Р Турция, управлявана от правоспособния водач А Г. Около 05.55
ч. композицията достигнала до км. 19+600, скоростта ù на движение била около 86 км/ч,
като преди десен завой в негова посока, водачът АГ получил остър миокарден инфаркт, от
който рязко му прилошало. Водачът задействал спирачната уредба на превозното средство
до максимална степен, като товарната композиция продължила движението си косо, минала
през лентата за насрещното движение и се ударила с лявата част на кабината в скалите,
намиращи се вляво на посоката за движение на композицята. След първоначалния контакт
на влекача в скалите, последвал втори контакт и с дясната му част. Кинетичната енергия на
натовареното до максимална степен полуремарке завъртяла задната ос на влекача обратно
по часовниковата стрелка, така че влекачът заел позиция в посока от гр. Велико Търново
към гр. Гурково, установявайки се с левите си гуми върху пътното платно, а с десните върху
западния банкет. Полуремаркето загубило вертикална устойчивост и се обърнало на дясната
си страна, като след загуба на кинетичната си енергия до нула, се позиционирало напречно
на платното за движение, правейки невъзможно преминаването на други превозни средства.
По същото време в посока към гр. Гурково, със скорост около 75 км/ч се движела
товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“ с рег. № и полуремарке марка
„Кьогел“ с рег. № , собственост на „Стоянов 93“ ЕООД гр. Севлиево. Композицията била
управлявана от правоспособния водач С ГС. След участък с възходящ наклон водачът
забелязал преобърнатото полуремарке на управляваната от А Гтоварна композиция, но
предвид естеството на превозвания товар – плътно желязо, поради опасност същото да
3
пробие предната част на борда на ремаркето при рязко спиране, С плавно задействал
спирачната уредба и с използване на десен волан се опитал да избегне удар с авариралата
вече товарна композиция. Въпреки предприетите действия последвал лек удар със скорост 5
км/ч на предната лява част на кабината на влекача „Волво“ в предната част /брезента с
товара/ на полуремарке „Фрюхауф“, след което управляваната от С композиция окончателно
преустановил движението си.
Почти в същото време в дясна лента по посока от гр. Гурково към гр. Велико
Търново, със скорост от около 80 км/ч се движел товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.
№ , собственост на „К-У-Б“ ООД с. Кукорево, обл. Ямбол, управляван от правоспособния
водач Д Т. В началото на десния завой в района на настъпилото ПТП, водачът след като
възприел авариралата на пътя товарна композиция с чужда регистрация, задействал до
максимална степен спирачната си уредба, вследствие на което управляваният от него
товарен автомобил навлязъл в лентата за насрещното движение. Последвал челен удар, при
който предната лява част на кабината на товарния автомобил влязла в контакт с предната
част на полуремаркето „Фрюхауф“ (в устройството за ръчно повдигане на предната част на
ремаркето), като след удара товарният автомобил „Мерцедес“ преустановил движението си.
В 05:56 часа на Единен европейски номер 112 бил подаден сигнал за настъпилото
пътно-транспортно произшествие. Впоследствие в 06:30 ч., 06:31 ч. и 07:46 ч. последвали и
други сигнали за ПТП-то. На място пристигнали екипи на полицията, пожарната и ЦСМП
гр. Велико Търново. Водачите А Г и Д Т Т били транспортирани до МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ гр. Велико Търново, където им е била оказана медицинска помощ. По отношение
на Д Т били констатирани травматични увреждания на мускулите, изграждащи задната
повърхност на лявата подбедрица на долния ляв крайник, като му били извършени
съответните медицински манипулации. Въпреки усилията на лекарите на 06.09.2017 г. А Г
починал.
Горните фактически изводи съдът изгради въз основа на приобщените към
доказателствения материал писмените доказателства и заключенията на назначените
съдебно-медицински, химическа, технико-диагноститична, автотехническа и оценъчна
експертизи, които кредитира изцяло като пълни, обосновани, ясни и почиващи на
специалните знания на изготвилите ги експерти. Обстоятелствата, установими от писмените
доказателства и заключенията по експертизите, кореспондират на показанията на
разпитаните по делото свидетели – С С, Д Т, Л Й, Ва Т, И М, които съдът намира за
логични, последователни и без вътрешни противоречия.
Идентична фактическа обстановка е установена и от прокуратурата, като в хода на
досъдебното производство са били извършени възможните процесуално-следствени
действия, необходими за разкриване на обективната истина и установяване на
правнозначимите факти и обстоятелства.
От изготвената по делото тройна съдебна автотехническа експертиза, заключението
4
по която е дадено след извършен от вещите лица оглед на процесното място и запознаване с
материалите по делото в това число и с протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум със снимковия материал, се установява, че посоката и траекторията на движение
на влекач „МАН“ с полуремарке „Фрюхауф“ е в посока от гр. Гурково към гр. Велико
Търново в дясната пътна лента до момента, в който преди завой надясно в неговата посока,
продължава движението си косо и минавайки през лентата за насрещно движение се удря в
скалите, вляво на посоката му на движение, след което преустановява движението си, като
полуремаркето се установява напречно на пътното платно, с гуми сочещи към гр. Гурково.
Посоката и траекторията на движение на товарен автомобил „Мерцедес“ е била от гр.
Гурково към гр. Велико Търново, в дясна пътна лента до момента, в който след десен завой
навлиза в лентата за насрещно движение и преустановява движението си след удар в
предната част на полуремарке „Фрюхауф“. Посоката и траекторията на движение на влекач
„Волво“ с полуремарке „Кьогел“ е била в посока от гр. Велико Търново към гр. Гурково в
дясната пътна лента за движение, като след удар в полуремарке „Фрюхауф“ преустановява
движението си. Екпертите сочат, че скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“
преди удара в скалите е била около 86 км/ч, а към момента на удара в скалите около 60 км/ч;
на товарен автомобил „Мерцедес“ преди удара в полуремарке „Фрюхауф“ е била около 80
км/ч, към момента на удара около 60 км/ч; на товарен автомобил „Волво“ преди удара в
полуремарке „Фрюхауф“ е била около 75 км/ч, а към момента на удара около 5 км/ч.
Експертите дават заключение, че нито водачът на товарния автомобил, нито водачите на
товарните композиции са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на
ПТП, тъй като при установената скорост на движение, критичните ситуации за всеки един от
тях са възникнали на разстояния по-малки от опасните им зони за спиране, а именно: за
товарния автомобил „МАН“ критичната ситуация е възникнала на около 79 м. преди
мястото на ПТП, при 130 м. опасна зона; за товарен автомобил „Мерцедес“ критичната
ситуация е възникнала на около 61 м. преди мястото на ПТП, при опасна зона 112 м.; за
товарен автомобил „Волво“ критичната ситуяция е възникнала на около 40 м. преди мястото
на ПТП, при опасна зона 106 м. Посочено е още, че критичната безопасна скорост за
безпроблемното преминаване през десния завой в процесния участък на пътя за
автомобилите „МАН“ и „Мерцедес“ е около 70 км/ч, като произшествието е било
предотвратимо само, ако и трите товарни автомобила са се движели със скорост от около 65-
70 км/ч преди мястото на настъпване на ПТП. Посочено е също, че не би настъпило ПТП,
ако водачите на „МАН“ и „Мерцедес“ са ги управлявали в района на произшествието със
скорост до 50 км/ч, каквото временно ограничение на максимално допустимата скорост за
движение е било наложено от Агенция „Пътна инфраструктура“. Експертите дават
заключение, че между товарен автомобил „Мерцедес“ и товарната композиция с чужда
регистрация е настъпил челен за товарния автомобил, като предната лява част на кабината
(откъм мястото на водача) се удря в предната лява пета на устройството за ръчно повдигане
на предната част на полуремаркето на товарната композиция. Изведен е извод за челен удар
на влекача марка „Волво“ перпендикулярно спрямо легналото напречно на платното за
движение полуремарке „Фрюхауф“ в неговата горна част (тавана).
5
Според заключението на технико-диагностичната експертиза на превозните средства
уредбите и механизмите на товарния автомобил и двете товарни композиции, имащи пряко
отношение към безопасността на движение (спирачката и кормилната уредба, лагерните
възли на предните управляеми колела и състоянието на техните гуми) към момента на
настъпване на ПТП са било технически изправни и водачите им са били в състояние да ги
управляват безопасно и безконфликтно в района на произшествието. Вещото лице дава
заключение, че установените при огледа и техническия преглед механични изменения,
изразяващи се в деформации и повреди по тях, са причинени вследствие на настъпилото
ПТП и не са в причинно-следствена връзка с настъпването на последното.
Видно от изготвената съдебно-оценъчна експертиза за стойността на причинените
имуществени вреди по установените на местопроизшествието превозни средства, след
извършен оглед, предвид общото техническо състояние на влекач „МАН“ вещото лице дава
заключение, че същият е негоден за експлоатация, като стойността му възлиза на 24 000 лв.
Негодно за експлоатация според експерта е и полуремарке „Фрюхауф“, като стойността му е
оценена на 7 000 лв. Като негоден за експлоатация е оценен и товарен автомобил
„Мерцедес“, а стойността на същия експертът обосновава на 14 000 лв. По отношение на
влекач „Волво“ вещото лице дава заключение за възможен ремонт, като оценява стойността
на нанесените по него щети на сумата 1 122,80 лв.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза за получените при ПТП
телесни увреждания на ДТ Т - водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“. Констатирани
са травматични увреждания на мускулите, изграждащи задната повърхност на лявата
подбедрица на долния ляв крайник, които вещото лице намира в пряка и непрекъсната
причинна връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на труп се
установява, че смъртта на лицето А Г се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност в резултат от тежка съчетана гръдно-коремна травма на фона на остър
миокарден инфаркт. Според експерта травматичните увреждания, установени по тялото на
починалия, са резултат на тъпи травми, получени в купето на тежкотоварния автомобил и са
в причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие. Вещото
лице дава заключение, че острият миокарден инфаркт е получен преди възникването на ПТП
и е причина за реализирането му, тъй като е довел до рязко прилошаване на А Г. Посочено е,
че получените травматични увреждания са тежки и на фона на обременен терен от сърдечно
страдание, въпреки оказана навременна медицинска помощ, смъртта практически е била
неизбежна.
Назначеното по досъдебното производство химическо изследване на иззети кръвни
проби от водачите А Г и Д Т Т не установява наличие на етилов алкохол /концентрация
0,00‰/.
6
При гореизложените данни се налага изводът, че по време на управление на
товарната композиция Али Гюлверен е получил остър миокарден инфаркт, довел до
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност у водача, прилошаване и последвало
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Освен това Г сам се е поставил в
критична пътна ситуация, като преди изпълнението на десен завой в негова посока,
управлявал товарната композиция със скорост от около 86 км/ч при техническа безопасна
скорост за преодоляване на завоя около 70 км/ч и превишаваща въведеното временно
ограничение на максимално допустимата скорост за движение в този участък на пътя от 50
км/ч, което също е в причинно-следствена връзка за реализирането на ПТП.
Поведението на другите двама водачи – на товарни композиция „Волво“ и на товарен
автомобил „Мерцедес“, съдът намира че не са в причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт на лицето А Г, а единствено с настъпилите имуществени вреди по управляваните от
тях превозни средства, което обосновава наличието на престъпния състав на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК по отношение на товарен автомобил
„Мерцедес“. Предвид постъпилото по досъдебното производство писмо с изх.№
182/18.11.2019 г. от собственика на товарния автомобил „Мерцедес“ - „К-У-Б“ ООД с.
Кукорево, обл. Ямбол, с което чрез управителя на дружеството ГГ К е заявено изрично
желание за прекратяване на делото, са налице предпоставките по чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК за
прекратяване на наказателното производство.
До същите правни изводи е достигнал и прокурорът от ВТРП при постановяване на
постановлението от 05.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по
образуваното във връзка с процесния случай досъдебно производство на основание чл. 24,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК. Ето защо според въззивния съд
правилно и законосъобразно прокурорът е упражнил правомощията си като господар на
процеса на досъдебната фаза да прекрати наказателното производство.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, наследница на
пострадалия А Г, които същата обосновава с неправилна интерпретация на доказателствения
материал и на установените по делото факти и обстоятелства. Независимо от последвалите
два удара в управляваната от А Г товарна композиция, водачите СС и Д Т по никакъв начин
не са допринесли за настъпилите за Г травматични увреждания, доколкото
съприкосновението между управляваните от първите двама превозни средства и
чуждестранната товарна композиция са настъпили с преобърнатото на пътя полуремарке
„Фрюхауф“, а видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп
травматичните увреждания по Г са в резултат на тъпи травми, получени в купето на
управлявания от самия него влекач. Липсата на съприкосновение на управлявания от Т
товарен автомобил „Мерцедес“, както и на управляваната от С товарната композиция,
състояща се от влекач марка „Волво“ с полуремарке „Кьосел“ с управлявания от Г влекач
„МАН“ изключва възможността първите двама водачи да са причинили или по какъвто и да
било начин да са допринесли за нанасянето на травматични увреждания по тялото на
7
пострадалия Г. Посоченото изключва каквато и да е причинно-следствена връзка между
поведението на С и Т с настъпилата впоследствие смърт на АГ.
С оглед на изложеното депозираната жалба се явява неоснователна.
Потвърждавайки постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство по ЗМ-779/2017 г. на РУ гр. Велико Търново, пр.пр.№
2031/2017 г. на ВТРП, районният съд е достигнал до крайно решение, което съвпада с това
на настоящата въззивна инстанция, поради което определението на ВТРС, предмет на
обжалване пред ВТОС, следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 243, ал. 8 от НПК настоящото определение е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 390/08.07.2020 г., постановено по ЧНД №
1011/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8