Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
22.06.2020 г., град
Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година, I касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 168/ 2020 г.
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.М.,
подадена чрез адв. М.Д. – ДАК, срещу Решение от 14.02.2020 г. по НАХД № 1577/
2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е
взел предвид и не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Оспорва
извода на съда, че като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е изпълнило
задължението си да отрази кредитно известие (КИ) в дневника за покупки за
данъчен период м. февруари 2019 г., което води до определяне на данък в по –
малък размер с 279.80 лева. Счита, че този извод не отговаря на истината, тъй
като в процесния период дружеството е било в процес на възстановяване на ДДС.
Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и съответно да бъде отменено
и издаденото срещу дружеството наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адв. М. Д., която поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът - ТД на НАП – Варна, офис
Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Стоян ***, счита
касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Добрич, I касационен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Одринци, общ. Добричка, ул. „****“ № 12,
представлявано от В.Д.М., е установено, че в периода на проверката, в данъчен
период м.03.2019 г. от ЗЛ е декларирано в дневник -покупки и справка – декларацията за данъчен период
м.03.2019 г. ДКИ № **********/ 28.02.2019 г. с ДО – 1399.00 лв. и ДДС – 279.80
лв. с контрагент „****“ АД, ЕИК **** КИ е с предмет на доставка – депозит.
Издадено е към фактура № **********/ 22.02.2019 г., която е декларирана в данъчен период м.02.2019 г., а ДКИ – в
данъчен период м.03.2019 г. С оглед на това АНО е приел, че е налице нарушение
на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, съгласно който регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон. На основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС е наложил
наказание имуществена санкция в размер на 250.00 лв.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
търговецът депозирал писмено възражение срещу АУАН, с което твърди, че е получил по – късно КИ и
затова не го е отразил надлежно, съответно претендира за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
АНО е издал обжалваното пред РС НП, като е
отразил, че нарушението е за първи път, че е подадено възражение, както и че
счита, че не са налице предпоставките за приемане на случая за маловажен.
ДРС е приел фактическата обстановка за
установена такава, каквато е по АУАН и НП. Счел е, че същите са издадени при
спазване на административнопроизводствените правила. В резултат, на база
събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че нарушението е
доказано и че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като
маловажен с оглед обществените отношения, които се засягат с процесното
нарушение и е потвърдил НП изцяло.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно, макар и не по всички изложени в него мотиви.
По делото няма спор, че е налице извършено
нарушение от страна на ДЗЛ. Във въззивната жалба са наведени доводи, че КИ е
получено по – късно и затова не е отразено в изискуемия период. Неправилно
съдът е счел, че времето на получаване е неотносимо към спора. Текстът на чл.
124, ал. 5 ЗДДС гласи „…да отрази получените от него…“ При така разписания
текст безспорно е, че законодателят е предвидил като реквизит от състава
получаването на КИ, иначе няма как да бъдат отразени. В случая обаче
твърдението на търговеца е само защитна теза. Той не е представил никакви
доказателства, които да подкрепят това твърдение нито пред въззивната
инстанция, нито пред касационната инстанция. В този смисъл изводът за
осъществено нарушение, наказуемо по реда на чл. 182, ал. 2 ЗДДС е правилен.
Неотносимо към спора е дали има вредоносни
последици, в какъвто смисъл излага довод касаторът. В случая изписването в чл.
182, ал. 1 ЗДДС – „регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не
отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер…“, означава, че ненадлежното отразяване за съответния период на КИ,
води по принцип до данък в по – малък размер. Дали дружеството е било в процес
на възстановяване е неотносимо към спора.
Правилен е изводът на АНО и на съда, че
нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая поради обществените отношения, които
се засягат с подобен род нарушения. Нормата на чл. 182, ал. 2 ЗДДС обхваща
именно случаите, в които ДЗЛ своевременно е предприело действия по изправяне на
пропуска си, с оглед на което предвиденият размер на санкцията е по – малък в
сравнение с този по ал. 1. Наложената санкция е минималната по закона.
Поради отсъствие на
сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на
основание чл. 63, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗАНН на същия следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
С оглед изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, I касационен състав,
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
от 14.02.2020 г. по НАХД № 1577/ 2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя В.М., да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 100 лв. (сто лева)
съдебно – деловодни разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: