Р Е Ш Е Н
И Е
№ 445
гр.Пловдив,15 март
2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХI
касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с
участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев касационно административно дело № 3187/2021г.,
взе предвид следното :
Касационното производство е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на РЗИ –
Пловдив с процесуален представител по пълномощие ст. юрисконсулт М.Т. срещу
Решение № 1306/13.08.2021г., постановено по АНД № 3882/2021г. на Пловдивски
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № РД-04–ХI–Б-34/29.04.2021г.,
издадено от Директора на РЗИ-Пловдив, за наложено на Ж.Д.М.,***,
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение на
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗдр./, на основание чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр.
Касаторът счита решението на ПРС за
неправилно, незаконосъобразно и нецелесъобразно като моли да бъде отменено с
потвърждаване на НП. Оспорена е преценката на ПРС за неправилна правна
квалификация по отношение на доказаното нарушение. Поддържа се, че доколкото с
чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от ЗЗдр. – заповедите по чл. 63 ал. ЗЗдр., са общи административни актове, които
се издават по реда на чл. 73 АПК. В тази връзка, нормата на чл. 63 от ЗЗдр.
овластява Министъра на здравеопазването да издава актове, с които да задължава
лицата да спазват определени правила за поведение, а именно –
противоепидемичните мерки. Една от тези заповеди е цитираната в АУАН и в НП
като нарушена – Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, като с т. 7 от нея е установено изискване към лицата да
спазват конкретно поведение, а именно да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), когато се намират в закрити обществени места,
в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учредения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви манастири, храмове, музеи и др. Задължението, вменено с
посочената заповед не е изпълнено от Ж.Д.М. и при посочване на правната
квалификация на нарушението са изписани заповедта на Министъра на
здравеопазването, съответно – неизпълнената точка от нея, във вр. с чл. 63, ал
4 ЗЗдр., който придава задължителен характер на правилото за поведение,
обективирано в заповедта. Съответно – разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗДр.
определя размера на глобата за нарушението. Сочи се в КЖ, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил, че са налице условията за
квалифициране на нарушението като маловажен случай, респ. неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът - Ж.Д.М., представляван
от адв.И.М. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита същата за
неоснователна и поддържа изводите на ПРС, че дадената правна квалификация на
поведението на нарушителя е несъответна. Поддържа се, че в случая са налични
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид и в тази връзка правилно е квалифицирано от съда
нарушението като маловажен случай.
Поискано е решението на РС – Пловдив да бъде оставено в сила и
присъждане на направените съдебни разноски в хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3,
предл. 2 от ЗА.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
Обжалваното в първоинстанционното
производство НП № РД-04–ХI–Б-34/29.04.2021г. е издадено от Директора на РЗИ-Пловдив
за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗДр.
във вр. с т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗДр. Според
обстоятелствената част на НП, при проверка на 28.10.2020г., извършена от В.П.В.
и К.Б.К., здравни инспектори в РЗИ – Пловдив, съвместно с представител на
сектор СПС към ОД МВР – Пловдив в транспортно средство за обществен превоз по
линия № 7 с рег. № *** – закрито
обществено място по смисъла на § 1а от ДР на ЗЗдр. и т. 10 от Заповед №
РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, находящо се в гр.Пловдив,
бул. „***“ № 46 – спирка, е констатирано, че лицето Ж.Д.М. – шофьор, не
изпълнява въведените с т. 7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки като лицето не е поставило защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на т. 1-7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра
на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗДр. На основание чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр на М. е наложена глоба в размер на 300 лв. Като доказателство,
потвърждаващо нарушението в НП е посочен протокол от извършена проверка от
28.10.2020г., приет по делото на ПРС.
Първоинстанционният съд е
констатирал, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – поведението на М. в АУАН и НП е подведено под нормата на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр., която не
съдържа дължимо поведение от страна на правни субекти, а регламентира
правомощие на Министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да
въведе със заповед временни противоепидемични мерки. Неправилното квалифициране
на деянието – обвинение по текст, който не може да бъде нарушен, от който и да
е гражданин или ЮЛ, защото няма предписано поведение, води до нарушение на
материалния закон. Също така е констатирано, че правноквалифициращата норма на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, която задължително е следвало да бъде посочена при
правно квалифициране на нарушението, отсъства от съставения АУАН,.
В случая административно - наказателната
компетентност на органа, издал отмененото НП и правомощията за съставяне на
АУАН за нарушения по ЗЗДр. произтичат пряко от закона – чл. 209а, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗДр.
По отношение на изложените в жалбата
възражения за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай,
настоящият касационен състав счита, че същите са неоснователни с оглед
множеството смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които са обсъдени
обстойно и правилно са приети от районния съд като разкриващи по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в настоящия случай и спрямо настоящия деец.
Разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. В този смисъл се преценяват фактите
на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните
последици, ако такива са настъпили от нарушението, както
и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно реализирания
механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, фактическите
данни по отношение на нарушителя. Отделно от това, преценката
за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици", но и "с оглед на
други смекчаващи обстоятелства". Като е взел предвид и е обсъдил
подробно всички налични по делото доказателства, сочещи наличието на смекчаващи
вината на дееца обстоятелства, ПРС правилно и в съответствие с целта на закона
е приел, че обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително
ниски, а наложената с НП санкция се явява неоправдано висока. При доказано
наличие на обстоятелства, които сочат по-ниска степен на обществена опасност,
наказващият орган е могъл да процедира в контекста на правомощията си по чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е издал едно
незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от първоинстанционния съд.
От изложеното става ясно, че Районен
съд-Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, се констатира,
че по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021г.,
сключен между Ж.Д.М. и адв. И.М., съгласно който е договорено оказване на
безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за
адвокатурата(ЗА). В случаите на адвокатска помощ, оказана безплатно, ако
другата страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, поради което и адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 300 лева, в съответствие с чл. 38, ал. 2
от ЗА и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 18 ал. 2 от същата Наредба № 1/2004г.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение № 1306/13.08.2021г., постановено по АНД № 3882
по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд.
Осъжда Регионална
здравна инспекция – Пловдив да заплати на адв. И.Б.М. ***, със служебен
адрес:гр.Пловдив, ул. „***“ № 72, ет. 2, офис 10 адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лв. за оказана безплатна правна помощ на Ж.Д.М. за
касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: