Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 7648 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Производството е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от
ответниците в първоинстанционното производство Г.К.Г. с ЕГН ********** и А.Х.Г.
с ЕГН **********,***, ж. к. “*******ет*******(въззивници), чрез процесуалния
представител адвокат И.Г. срещу решение от 22. 04. 2020 г., постановено
от Софийския районен съд, 31-ви състав, по гр. д. № 36076 по описа за 2018 г. С
обжалваното решение районният съд е уважил частично предявените искове с правно
основание чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за солидарно заплащане на сумата от 2 300 лева
от общо претендираните 6 650 лева - вложени парични средства за ремонт на
собственото им жилище.
Въззивниците са уточнили, че обжалват първоинстанционното решение в
частта, в която исковете са били частично уважени. Твърдят, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
неправилно. Оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Излагат съображения, че в разглеждания случай не са налице кумулативните
предпоставки на института на неоснователното обогатяване. Анализирайки събраните
по делото доказателства оспорват извода на районния съд, че от съвпкупната им
преценка се установява извършването на плащания от ищцата именно за конкретния
имот и адрес. Поддържат направеното в първоинстанционното производство
възражение, че ищцата е изпълнила свой нравствен дълг, като го обосновават с
твърдяно фактическо съжителство между нея и сина им. Поддържат, че синът им е
изпълнил семейната си грижа като е осигурил семейно жилище със съгласието на
родителите си и че благодарение на въззивниците-ответници на двойката не се е
налагало да заплаща наем за жилище или други разходи по апартамента. Оспорват
изводите на районния съд, че няма доказателства за твърдените плащания на
консумативи и храна, както и за предаването на пари на ръка на ищцата за покриването
на заема ѝ. Заявяват, че свидетелските показания са обсъдени отчасти,
превратно и не са били взети предвид в съвкупността с твърденията и останалите
доказателства по делото. Искат от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло исковите претенции. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищцата в първоинстанционното производство Д.И.А. с ЕГН **********, адрес ***
хан, местност “*******съдебен адрес *** (въззиваема) чрез процесуалния
представител адвокат Б.М.. Заявява, че оспорва отговора и го счита за
неоснователен. Поддържа, че съдът всестранно и логически правилно е обсъдил
доказателствения материал и че е достигнал до единствения възможен правен извод
за заплащане на част от подобренията в имота с нейни лични средства, вследствие
на което патримониумът на ответниците се е увеличил. Оспорва възражението на
насрещните страни за изпълнение на нравствен дълг. Иска от въззивния съд да
отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски пред
настоящата инстанция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в откритото съдебно
заседание.
Софийският градски съд, след като прецени становището на жалбоподателя и
данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (пар. 13 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн.
“ДВ”, брой 44 от 13. 05. 2020 г.) от заинтересовани лица чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена държавна
такса в необходимия размер. Следователно жалбата е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правнилността му в обжалваната
част съдът е обвързан от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.
Предмет на делото е иск за вложени парични средства за подобрения в
тристаен апартамент, находящ се в град София, ж. к. “*******”, бл. *******“А”,
ет*******(процесен недвижим имот) в периода от началото на месец октомври 2013
г. до декември 2015 г. (процесен период). Видно от исковата молба, ищцата не
твърди да е имала намерение да свои процесния недвижим имот. При това положение
районният съд правилно е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД.
Правопораждащият фактически състав обема следните елементи: 1) обедняване
на въззиваемата-ищца, което се изразява в заплащането на ремонтни дейности,
материали и обзавеждане; 2) обогатяване на въззивниците-ответници, изразяващо
се в увеличаване на стойността на процесния недвижим имот; 3) връзка между
обедняването на въззиваемата-ищца и обогатяването на въззивниците-ответници.
Тежестта на доказването на всички елементи от фактическия състав лежи върху
въззиваемата-ищца.
Страните не спорят и районният съд основателно е отделил като безспорно
установено, че в процесния период въззиваемата-ищца фактически е съжителствала
със сина на въззиваемите-ответници, като е очаквала дете от връзката си с него,
че двамата са обитавали процесния недвижим имот, който е собственост на
въззиваемите-ответници, че въззиваемите-ответници са съпрузи, както и че в
процесния недвижим имот са били извършени описаните в исковата молба ремонтни
дейности със съответните стойности: цялостен ремонт на банята на стойност 1 600
лева, изработка и монтаж на кухненски шкафове на обща стойност 2 400 лева, смяна
на дограмата в спалнята на стойност 1 300 лева, смяна на вратата на спалнята на
стойност 150 лева, полагане на ламинат и плочки на стойност 600 лева и подмяна
на радиатори на стойност 600 лева. Общата стойност е 6 650 лева, за която сума
е предявен и искът.
Предвид безспорността на осъществените ремонтни дейности и стойността им
страните са изразили съгласие да не бъде допускана съдебно-техническа
експертиза от първата инстанция. Спорът в първоинстанционното производство се е
свеждал до това дали тъкмо ищцата е вложила парични средства в извършените
подобрения. Евентуално, ако ищцата е вложила парични средства в тях, то дали не
го е сторила в изпълнение на нравствен дълг. С отговора на исковата молба
ответниците също така са направили доводи, че на двойката не се е налагало да
заплаща наем за жилище, нито каквито и да било други разходи по апартамента,
защото последните са били изцяло за сметка на ответниците.
Пред въззивната инстанция се пренася спорът за влагането на парични
средства от въззиваемата-ищца, като обаче е ограничен с оглед на уважената част
от иска до влагането на парични средства за ремонт на банята в размер на 1 100
лева и 67 стотинки, както и за изработка и монтаж на кухненски шкафове в размер
на 1 200 лева (общо 2 300 лева и 67 стотинки). Освен това
въззивниците-ответници поддържат възражението за изпълнение на нравствен дълг и
доводите, че на двойката не се е налагало да заплаща наем за жилище, нито
каквито и да било други разходи по апартамента, защото последните са били
изцяло за сметка на въззиваемите-ответници.
Въззивният съд приема, че първата инстанция е провела пълноценен анализ
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз
основа на който е направила правилни фактически изводи. Така показанията на свидетеля
Р.М.П.(братовчед на въззиваемата-ищца) са ясни и конкретизирани в частта, че
въззиваемата-ищца е превела по негова сметка сумата от 1 200 лева,
представляваща “капаро” за монтажа на кухнята. Освен че са ясни и
конкретизирани в тази си част, показанията намират подкрепа и в представеното
по делото писмено доказателство: отчет по сметка с титуляр въззиваемата-ищца, от който е видно, че на 24. 01.
2014 г. е бил нареден превод на сума в размер на 1 200 лева в полза на Р.М.П.с
основание “изработване на кухненски шкафове”.
Що се отнася до сумата в размер на 1 100 лева и 67 стотинки, от
свидетелските показания на К.Ф.Х.се установява, че той и К.(синът на
въззиваемите ответници) са осъществили ремонт на банята, а също така са слагали
плочки в коридора и са боядисали спалнята. Действително, свидетелят заявява, че
не му е било заплатено и че е работил на приятелски начала. Също така според
показанията му той и К.(синът на въззивниците-ответници) са ходели заедно след
работа да закупуват материали. От друга страна, от представените по делото
писмени доказателства (фактура с подробно описани строителни материали и
извлечение от валутна сметка, л. 9 и л. 5 от делото на районния съд) се
установява, че на 10. 10. 2013 г. въззиваемата-ищца е заплатила
материали чрез кредитен превод на стойност 1 100 лева и 67 стотинки, равняващи се на 771 щатски
долара и 59 цента. При това положение следва да се приеме, че част от
строителните материали на стойност 1 100 лева и 67 стотинки са били закупени от
въззиваемата-ищца чрез платежна карта. Другата част от материалите на стойност
499 лева и 33 стотинки са били закупувани от К.(синът на
въззивниците-ответници) в присъствието на свидетеля К.Ф.Х., като по отношение
на тях не е доказано да са били закупени с парични средства на
въззиваемата-ищца. Крайният фактически извод на районния съд, че
въззиваемата-ищца е сторила разноски за ремонт на банята в размер на 1 100 лева
и 67 стотинки, е верен.
Във връзка с възражението на въззивниците-ответници, че
въззиваемата-ищца е сторила плащанията в изпълнение на неин нравствен дълг,
първостепенния съд е приложил задължителното Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1 от 1979 г. Според т. 3 от него нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД е
неприложима към случаите на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, какъвто е
настоящият. Освен това първата инстанция правилно е приела за неотносими
доводите на ответниците за съвместен принос на сина им, доколкото последният не
е страна по настоящото дело. Въззивният съд също така констатира, че макар и да
са направили своевременно с отговора на исковата молба доводи за че на двойката
не се е налагало да заплаща наем за жилище, нито каквито и да било други
разходи по апартамента, защото последните са били изцяло за сметка на
ответниците, ответниците все пак не са направили възражение за прихващане, нито
са предявили насрещен иск. При това положение въпросните доводи не са относими
към предмета на делото.
По изложените съображения въззивният съд приема въззивната жалба за
неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
Разноски. Предвид изхода
на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство разноски. Те се свеждат до размера на адвокатското
възнаграждение. Въззиваемата е представила договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено и удостоверено заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева. При това положение въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят разделно по 325 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение от 22. 04. 2020 г., постановено от Софийския
районен съд, 31-ви състав, по гр. д. № 36076 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
Г.К.Г. с ЕГН ********** и А.Х.Г. с ЕГН ********** да заплатят разделно в полза на Д.И.А. с ЕГН **********, сумите от по 325 (осемдесет и пет) лева – разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.