Определение по дело №1993/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4504
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001993
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………... 2019 г.

гр. Варна

 

          ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

 

          като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

          в.ч.т.д. № 1993 по описа за 2019 година,

          за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

 

Образувано е по възражение с вх. № 75327/16.10.2019 г. на Я.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Н. В., със съдебен адрес:***, срещу заповед № 2291/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.

Длъжникът навежда доводи за това, че на 15.10.2019 г. е доведено до знанието му, че въз основа на процесната заповед е осъден да заплати сумата в размер на 3614.77 лева – главница по договор за потребителски кредит № 688440/18.08.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; 14.22 лева – договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 21.02.2014 г. и 122.58 лева – съдебно-деловодни разноски, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 21.02.2014 г. в полза на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2. Сочи, че заповедта е връчена на работодателя му, на 27.09.2019 г., който от своя страна е връчил същата на адресата на 15.10.2019 г. Излага, че доколкото съобщението не е връчено на настоящия или постоянен адрес на длъжника, а на адреса на работодателя, то е налице нередовно връчване. 

Депозирано е писмено становище във връзка с горепосоченото възражение на длъжника от насрещната страна – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, действаща чрез процесуалния си представител юрк. Камелия Тодорова. Кредиторът твърди, че доколкото заповедта е връчена чрез работодателя на длъжника-адресат, то връчването е редовно – по арг. от разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от ГПК, поради което възражението не следва да се уважава.

Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Предвиденият в нормата на чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок започва да тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Същият е преклузивен, като фактът на узнаването не е свързан с фактическото получаване на препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

В конкретния случай, видно от производството по приложеното ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 39-ти съдебен състав, същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на длъжника Я.А. да заплати на заявителя сумата от 3614.77 лева – главница по договор за потребителски кредит № 688440/18.08.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; 14.22 лева – договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 21.02.2014 г. и 122.58 лева – съдебно-деловодни разноски, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 21.02.2014 г. в полза на заявителя.

Действително, от материалите по делото се установява, че първоначално заповедта е изпратена до грешен адрес, а именно гр. В., ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **.

От съобщение изх. № 8NB4485Z от 20.05.2019 г. /л. 16/, обаче, се установява, че Я.А. впоследствие е търсена на адреса в гр. В., ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **, какъвто е настоящият и постоянен адрес на длъжника, видно от справка „НБД Население“ /л.10/. От отбелязванията, обективирани в разписката /л.17/ е видно, че действителният адрес на длъжника е посетен от длъжностно лице по призоваване три пъти в рамките на един месец, от които в един неприсъствен ден /събота/, а именно – на 04.06.2019 г., 13.06.2019 г. и на 22.06.2019 г., като адресатът не е открит, а по данни от съседи апартаментът се отдавал под наем и последните нямат информация дали търсеното лице пребивава на адреса.

На 22.06.2019 г. е залепено уведомление на посочения адрес – гр. В., ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **, като е указано на адресата Я. А. в двуседмичен срок, считано от 22.06.2019 г. да се яви в канцеларията на РС-Варна за получаване на книжата по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, включително и процесната заповед.

Тъй като призовката/съобщението е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е Решение № 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК.

Видно от данните по делото, в указания двуседмичен срок Я. А. не се е явила за получаване на процесната заповед ведно с останалите книжа. На основание чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, съдът служебно е извършил справка в НАП за регистриран трудов договор на търсеното лице. От предоставената спраква /л. 18/ се установява, че длъжникът е страна по трудово правоотношение, учредено на 16.04.2018 г. с търговското дружество „Графен Ритейл“ ЕООД, ЕИК *********. В резултат на това е разпоредено връчване по местоработата на адресата, на основание цитираната разпоредба. Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на управителя на търговското дружество-работодател Славчо Енев на 27.09.2019 г. на адреса, вписан по партидата на дружеството в ТР като такъв за кореспонденция с НАП, доколкото на седалището и адреса на управление не е открит никой.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува систематично с чл. 46, ал. 2 от ГПК. Съгласно двете процесуалноправни норми, когато адресатът не е открит за лично връчване на съобщението, законодателят е предвидил възможността връчването да стане по месторабота чрез работодателя на търсеното лице. Фактите в конкретния казус могат да бъда изцяло подведени под хипотезата на цитираните норми.

Въззивният съд счита, че е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, поради което връчването чрез работодател на 27.09.2019 г. е редовно и законосъобразно.

С оглед на формираните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд - Варна приема, че иницииралото настоящото производство възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от 16.10.2019 г. не следва да бъде прието, тъй като не e налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната норма.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 75327/16.10.2019 г. на Я.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирано пред РС-Варна, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу заповед № 2291/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: