О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II
съдебен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Исмал
в.ч.т.д. № 1993 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх. № 75327/16.10.2019 г. на Я.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща чрез адв. Н. В., със съдебен адрес:***, срещу заповед №
2291/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен
състав.
Длъжникът навежда доводи за това, че на 15.10.2019 г. е доведено
до знанието му, че въз основа на процесната заповед е осъден да заплати сумата в
размер на 3614.77 лева – главница по договор за потребителски кредит №
688440/18.08.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението; 14.22 лева – договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до
21.02.2014 г. и 122.58 лева – съдебно-деловодни разноски, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 21.02.2014 г. в полза на заявителя „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2. Сочи,
че заповедта е връчена на работодателя му, на 27.09.2019 г., който от своя
страна е връчил същата на адресата на 15.10.2019 г. Излага, че
доколкото съобщението не е връчено на настоящия или постоянен адрес на
длъжника, а на адреса на работодателя, то е налице нередовно връчване.
Депозирано е писмено становище във връзка с
горепосоченото възражение на длъжника от насрещната страна – „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, действаща чрез процесуалния си представител
юрк. Камелия Тодорова. Кредиторът твърди, че доколкото заповедта е връчена чрез
работодателя на длъжника-адресат, то връчването е редовно – по арг. от
разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от ГПК, поради което възражението
не следва да се уважава.
Настоящият
състав на Окръжен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира
за установено следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок
от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Предвиденият в нормата на чл. 423 ал. 1 ГПК
едномесечен срок започва да тече от момента на узнаването на заповедта за
изпълнение. Същият е преклузивен, като фактът на узнаването не е свързан с
фактическото получаване на препис от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист.
В конкретния случай, видно от производството по
приложеното ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 39-ти съдебен
състав, същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК на цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, по което е издадена
процесната заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено на длъжника Я.А. да заплати на заявителя сумата от 3614.77 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 688440/18.08.2011 г., сключен с
„Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; 14.22 лева –
договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 21.02.2014 г. и 122.58 лева –
съдебно-деловодни разноски, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
21.02.2014 г. в полза на заявителя.
Действително, от материалите по делото се установява,
че първоначално заповедта е изпратена до грешен адрес, а именно – гр. В.,
ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **.
От съобщение изх. № 8NB4485Z от 20.05.2019 г. /л.
16/, обаче, се установява, че Я.А. впоследствие е търсена на адреса в гр. В.,
ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **, какъвто е настоящият и постоянен адрес на
длъжника, видно от справка „НБД Население“ /л.10/. От отбелязванията,
обективирани в разписката /л.17/ е видно, че действителният адрес на длъжника е
посетен от длъжностно лице по призоваване три пъти в рамките на един месец, от
които в един неприсъствен ден /събота/, а именно – на 04.06.2019 г., 13.06.2019
г. и на 22.06.2019 г., като адресатът не е открит, а по данни от съседи
апартаментът се отдавал под наем и последните нямат информация дали
търсеното лице пребивава на адреса.
На 22.06.2019 г. е залепено уведомление на посочения
адрес – гр. В., ул. „И.“ № **, вх. „*“, ап. **, като е указано на адресата Я.
А. в двуседмичен срок, считано от 22.06.2019 г. да се яви в канцеларията на
РС-Варна за получаване на книжата по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, включително и процесната заповед.
Тъй като призовката/съобщението е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно
неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет
на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се
осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от
доказателствената сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е Решение
№ 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК.
Видно от данните по делото, в указания
двуседмичен срок Я. А. не се е явила за получаване на процесната заповед ведно
с останалите книжа. На основание чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, съдът
служебно е извършил справка в НАП за регистриран трудов договор на търсеното
лице. От предоставената спраква /л. 18/ се установява, че длъжникът е страна по
трудово правоотношение, учредено на 16.04.2018 г. с търговското дружество
„Графен Ритейл“ ЕООД, ЕИК *********. В резултат на това е разпоредено връчване
по местоработата на адресата, на основание цитираната разпоредба. Заповедта по
чл. 410 от ГПК е връчена на управителя на търговското
дружество-работодател Славчо Енев на 27.09.2019 г. на
адреса, вписан по партидата на дружеството в ТР като такъв за кореспонденция с
НАП, доколкото на седалището и адреса на управление не е открит никой.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК
следва да се тълкува систематично с чл. 46, ал. 2 от ГПК. Съгласно двете
процесуалноправни норми, когато адресатът не е открит за лично
връчване на съобщението, законодателят е предвидил възможността връчването да стане
по месторабота чрез работодателя на търсеното лице. Фактите в конкретния казус
могат да бъда изцяло подведени под хипотезата на цитираните
норми.
Въззивният съд счита, че е спазена процедурата по чл.
47, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, поради което връчването чрез работодател на 27.09.2019
г. е
редовно и законосъобразно.
С оглед на формираните мотиви, настоящият
състав на Окръжен съд - Варна приема, че иницииралото настоящото производство
възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от 16.10.2019 г. не
следва да бъде прието, тъй като не e
налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната норма.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражение
с вх. № 75327/16.10.2019 г. на Я.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирано
пред РС-Варна, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу заповед №
2291/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4444 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: