РЕШЕНИЕ
гр.София,
23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
Д.Ковачев
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 8 740 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалби с вх.№ 3267/31.05.2019 г. и
с вх.№ 3827/24.06.2019 г. длъжникът И. С.В.,*** обжалва действията на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20157880400358 относно
действията по насочване на изпълнение – насрочване на описи с призовки за
принудително изпълнение с изх.№ 4626/ 28.05.2019 г. и с изх.№ 5553/17.06.2019
г. върху недвижимите й имоти, представляващи ½ идеална част от УПИ
ІІІ-453 в кв.90 по плана на гр.София, местност „Орландовци-Малашев-ци“, с площ
от 560 кв.м., със съседи: улица „Березина“, УПИ ІV-461, УПИ Х-454, УПИ ХІ-453 и
УПИ ІІ-462, заедно с ½ идеална част от подобренията в имота.
В жалбите се твърди, че тези
действия на съдебния изпълнител противоречат на раз-поредбите на чл.435, ал.2,
т.2 и т.3 от ГПК, тъй като последният е насочил изпълнение върху имущество,
което е изцяло несеквестируемо на основание чл.444 ГПК и е изцяло защитено от принудителни
действия, както и на разпоредбата на чл.442а ГПК, предвид това, че срещу
длъжника са предприети три принудителни мерки, а съгласно призовките се иска да
бъдат наложени още две принудителни мерки срещу неговото оскъдно имущество,
като исканите мерки са прекалено крайни, поради причината, че са несъразмерни
съобразно дълга по делото. В жалбите са изложени и съображения, че съгласно
справка в АГКК с идентификатор 68134. 509.453 е нанесен имот с площ 1 120
кв.м., който се предполага, че е идентичен с имотите, за които се иска
принудително изпълнение, поради причината, че е в същия планоснимачен квартал и
е записан със стари номера 453, кв.90, парцел ІІІ, ХІ, като се сочи и че от
предста-вените призовки за принудително изпълнение от 28.05.2019 г. и 17.06.2019 г. и от
приложе-ната справка за недвижимия имот от АГКК не може категорично да се идентифицират
иска-ните за принудително изпълнение недвижими имоти с реално съществуващия
недвижим имот.
Моли съда да отмени атакуваните действия на съдебния изпълнител и да
прекрати изпълнителното дело, поради
причината, че посоченото от взискателя имущество е изцяло несеквестируемо и не
може да се намери друго секвестируемо имущество.
Ответникът по жалбите – Г.Е.С., гр.София в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал
писмени възражения и по двете жалби, в които е оспорил същите изцяло, като е
релевирал аргументи за необоснованост на наведените в тях оплаквания.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ рег.№ 788 – М.К. по реда на чл. 436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираните
жалби са недопустими, а при условията на евен-туалност – че по същество същите
са неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбите са подадени в срока по
чл.436, ал.1 ГПК от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, и
са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни.
С разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията, дадени
в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълне-
нието върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което
нарушава /не-съвместимо е/ с несеквестируемостта. Отменянето на изпълнително
действие, което нарушава /несъвместимо е/ с несеквестируемостта е последица от
уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяне на отделни изпълнителни действия.
В дадения казус длъжникът счита,
че описът е насочен върху имущество, което е из-цяло несеквестируемо. С императивната
разпоредба на чл.444 ГПК законодателят е регламен-тирал уредбата относно несеквестируемите
вещи на длъжник-физическо лице, върху които не може да бъде насочено изпълнение.
Урегулираните поземлени имоти не попадат в кръга на вещите по нито една от посочените
в тази норма изключения, нито пък са предвидени в друг закон като неподлежащи
на принудително изпълнение, с оглед на което недвижимият имот –предмет на атакуваните действия на
съдебния изпълнител в настоящото производство, а имен-но: ½ идеална част
от УПИ ІІІ-453 в кв.90 по плана на гр.София, местност „Орландовци-Малашевци“, целият
с площ от 560 кв.м., при граници: улица „Березина“, УПИ ІV-461, УПИ Х-454, УПИ
ХІ-453 и УПИ ІІ-462, заедно с ½ идеална част от подобренията в него, не
са несеквестируеми вещи по смисъла на цитираната разпоредба и могат да бъдат
обект на при-нудително изпълнение.
Ирелеванти към разглеждания
въпрос относно несеквестируемостта на процесния имот са инвокираните в
подадените жалби доводи във връзка с липсата на идентичност на този имот с
оглед справката от АГКК и реално съществуващия такъв, предвид критериите,
обосноваващи приложението на института на несеквестируемостта. Само за пълнота
на изло-жението следва да се отбележи, че дори и да беше налице противната
хипотеза одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите и отсъствието или наличието на запис
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост, какъвто акт в
случая е при-ложеният в изпълнителното производство договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 88, том V, рег.№ 26043, дело № 823
от 01.10.2008 г. на нотариус Ц.С..
Основателност на депозираните
жалби не може да обоснове и последната група ар-гументи, наведени в тях. С
разпоредбата на чл.442а, ал.1 ГПК, приета със ЗИДГПК,
обнарод-ван в ДВ бр.86/27.10.2017 г, действително е въведено изискване за съразмерност на наложе-ните обезпечителни мерки
и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, но това
изискване е без правно значение относно наличието или липсата на нарушение на
забраната по чл.444 ГПК. Същото може да породи само правата, предвидени в ал.2 на
чл.442а ГПК, а именно: по възражение на длъжника, релевирано пред съдебния
изпълнител и при установяване на несъразмерност – последният да вдигне
съответните обезпечителни мерки.
Предвид изложените съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че пода-дените от И.С.В. жалби се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх.№ 3267/31.05.2019 г.
и с вх.№ 3827/24.06. 2019 г. на длъжника И.С.В., ЕГН ********** по изп.дело №
20157880400358 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ, като неоснователни.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.