№ 1255
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501245 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на Н. Т. С. против
Заповед №247/08.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, изд. по ч.гр.д.№2586/2019, АсРС.
Жалбоподателят твърди, че е наследник на Т.Н.С., поч. на 18.06.2021г. Срещу
наследодателя му в качеството му на ЕТ „Д-р Тодор С.-АИППМП“ е издадена
процесната заповед за изпълнение за вземането на РЗОК-Пловдив за сумата от 4104лв.,
като сума получена без правно основание за надвишен регулативен стандарт за трето
тримесечие на 2016г., сумата от 1095,63лв., мораторна лихва за периода 13.04.2017-
29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 30.11.2019г.,
ведно с такси и разноски. В срока за доброволно изпълнение, даден по изп.д.№
20229110400063 на ЧСИ П. Николова, обжалва издаването на заповедта за изпълнение
с мотив, че посочените суми не се дължат от него. Развива съображения, че
представеният от заявителя документ, послужил за издаване на заповедта за
изпълнение по смисъла на чл.417, ал.1 от ГПК, макар и редовен от външна страна не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди, че невлезлите в сила
административни актове не подлежат на принудително изпълнение, освен ако не е
допуснато предварително такова. В случая поддържа, че не е доказано връчването на
констативния протокол по чл.76а, ал.2 от ЗЗО, респ. влизането му в сила. Отделно
сочи, че едноличния търговец е заличен , считано от 07.10.2021г. Моли съда да
обезсили обжалваната заповед за изпълнение.
Ответната страна РЗОК-Пловдив е подала отговор, в който оспорва подадената
частна жалба. Сочи недопустимост на същата, доколкото регламентацията на
1
заповедното производство в процесуалния закон предвижда единствено възможност за
подаване на възражение от длъжника. Жалба може да бъде подавана срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, но настоящата не е с подобно оплакване. По
същество развива доводи, че в рамките на заповедното производство съдът проверява
единствено редовността на представените документи от външна страна, но не и
съществуване на самото вземане, то възражения в тази насока не могат да бъдат
разглеждани. По отношение на доводът, че едноличният търговец е заличен, се сочи, че
имуществото му е едно цяло с имуществото на физическото лице, поради което и
съставлява част от наследствената маса. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като недопустима или респ. неоснователна.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е
недопустима по следните съображения :
Съгласно изричната норма на чл.413 от ГПК заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В заповедното
производство защитата на длъжника е улеснена, доколкото производството започва
като едностранно и за него е предвидена единствено възможността да подаде
възражение без да е натоварен с такси за това и за която правна възможност той се
уведомява с връчване на заповедта за изпълнение, като му се връчва и бланка на
самото възражение. Законодателят е предвидил този ред, т.к. подаването на възражение
от страна на длъжника препятства изпълнението на заповедта докато кредиторът не
проведе исково производство за установяване на вземането си в случаите по чл.410 от
ГПК, а в случаите по чл.418 от ГПК , при допуснато незабавно изпълнение, длъжникът
заедно с подаване на възражението може и да обжалва разпореждането за незабавно
изпълнение / чл.419 от ГПК/. Законодателят, обаче, не е предвидил правна възможност
за обжалване на заповедта за изпълнение. При основанията за издаване на заповед за
изпълнение, при които е допуснато незабавно изпълнение, възражението не спира
изпълнението, но съгл. чл.420 от ГПК длъжникът може да представи обезпечение или
да поиска спиране като представи убедителни писмени доказателства, че не дължи
претендираната сума. Заповедното производство е регламентирано така, щото
подаването на възражение задължава кредиторът под страх от обезсилване на
заповедта за изпълнение да предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящият случай се обжалва единствено и само заповедта за изпълнение,
като такава правна възможност за длъжника не съществува. Липсват оплаквания и
петитум против разпореждането за незабавно изпълнение, а съдът не може сам да се
сезира и да преквалифицира искането на страната. Подадената жалба не съставлява и
искане по реда на чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението, т.к. няма подобно искане,
подкрепена с представено надлежно обезпечение. Ето защо, съдът намира, че така
подадената жалба против заповедта за изпълнение се явява недопустима.
2
В допълнение, изложените от жалбоподателя Н.С. твърдения, че наследодателят
му е починал и фирмата му като ЕТ е закрита, може да се посочи, че доколкото тези
факти са настъпили след образуване на заповедното производство, то продължаването
на производството по отношение на наследника му е правилно и той се явява пасивно
легитимиран в това производство.
Предвид посочените съображения подадената частна жалба се явява
недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане частна жалба на Н. Т. С., ЕГН **********, Заповед
№247/08.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, изд.
по ч.гр.д.№2586/2019, АсРС като недопустима.
Прекратява производството по ч.гр.д.№1245/2022, ПдОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3