№ 209
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601045 по описа за 2020 година
С присъда от 19.02.2020г. постановена по н.о.х.д. № 3903/2010г. по описа на
СГС, НО, 24 -ти състав подсъдимият А. Н. М., М. М. М. и В. К. Б. са признати за
невиновни и са оправдани по повдигнатите срещу тях обвинения за извършени
престъпления, както следва: спрямо подсъдимия М. за престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. Чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо подсъдимия М. за престъпления по чл. 198, ал. 1, вр. Чл.
20, ал. 2 от НК и по чл. 313, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК и спрямо подсъдимия Б. за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 198, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СГП, в
който се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да
бъде отменена. В протеста се твърди, че от събраните по делото доказателства може да
бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите са извършили деянията, за които се
води наказателното производство. Сочи се още, че първоинстанционният съд не е
положил необходимите усилия за извършване на разпит на свидетелите Н.П. и Р. М. И.
Л., чиито показания са важни за правилното решаване на делото, доколкото същите са
очевидци на деянията. В допълнението към подадения протест се развиват подробни
съображения в тази насока, като се твърди вътрешна противоречивост на мотивите към
постановената присъда. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал извършените
разпознавания като установяващи връзката на подсъдимите с вменените им
инкриминирани деяния. Поради това се моли за отмяна на присъдата и постановяване
1
на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите срещу тях
обвинения, като им бъдат наложени наказания, отговарящи на обществената опасност
на извършеното от тях.
Недоволен от присъдата е останал частния обвинител М.Л., който, чрез
служебния си повереник адв. К., я обжалва в предвидения от закона срок. В жалбата се
твърди също, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като възприетата
фактическа обстановка не следва от събрания доказателствен материал. Излагат се
съображения, че подсъдимият Б. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Моли се за отмяна на постановената присъда.
По делото са постъпили възражения срещу протеста и жалбата на частния
обвинител от подсъдимите М. и М., чрез защитниците им, в които се развиват доводи
за неоснователността им и за законосъобразността на постановената присъда.
Прокурорът в съдебно заседание пред въззивния съд поддържа подадения
протест, като счита, че извършените процесуално следствени действия „разпознаване“
не са опорочени и от тях може да бъде направен несъмнен извод за участието на
подсъдимите във вменените им инкриминирани деяния. Моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв. К. поддържа подадената жалба,
като твърди, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че
подсъдимият Б. е автор на вмененото му инкриминирано деяние. Моли за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която този подсъдим да бъде признат за виновен.
Защитата на подсъдимия Б. в лицето на адв. К. моли съда да потвърди присъдата
на СГС като правилна, законосъобразна и постановена в съответствие със събраните по
делото доказателства. Твърди, че частният обвинител Л. не е разпознал нейния
подзащитен като лицето, което му е нанесло инкриминираните удари и му е отнело
вещта. Акцентира и на противоречията в показанията на пострадалите лица при
няколкократните им разпити. Моли за потвърждаване на присъдата.
Адвокат К., защитник на подсъдимия М. моли въззивния съд да се произнесе с
решение, което да потвърди атакуваната първинстанционна присъда. Твърди, че
прокуратурата, която носи доказателствената тежест в наказателното производство, не
е успяла да докаже както извършването на деянията, така и че подсъдимите са техни
автори.
Адв. Д., защитник на подсъдимия М., също моли за решение, с което
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Излага съображения, че частният
2
обвинител не е разпознал подзащитния му като едно от лицата, извършили деянията.
Сочи още, че заложената вещ не е установена по делото и не се доказва, че същата е
била предмет на престъпление и респективно, подсъдимият е декларирал неистина в
подадената декларация.
Подсъдимите се явяват в съдебното заседание пред въззивния съд и твърдят, че
поддържат изложеното от своите защитници. В дадената последна дума подсъдимите
молят да бъдат оправдани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно
следствие по общия ред. В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства, не се установяват виновно извършени
от страна на подсъдимите деяния.
Основавайки се на правомощията си на втора по ред първа инстанция и на
задължението си да извърши собствен анализ на фактическата обстановка, САС прие
следното:
В хода на съдебното производство, първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимите.
В тази връзка въззивната инстанция прецени, че в съдебните заседания на
19.02.2020 година и 20.02.2020г., когато с проведени съдебните прения и е прочетена
присъдата в присъствието на подсъдимите и техните защитници, както и повереника на
частния обвинител, като председател на съдебния състав е посочено име на съдия,
което е различно от председателя на състава при който е проведено съдебното
следствие. Нещо повече, налице е разлика в името на председателя на състава и това
на докладчика по делото, които, с оглед състава на съда би следвало да съвпадат. По
този начин формално е нарушен принципът на неизменност на съдебния състав,
разглеждащ делото, като в настоящото производство съдът не разполага с правна
възможност да установява, че в състава на съда е участвало лице, което е различно от
това, посочено в титулната част на съдебния протокол. Нарушението е съществено и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на постановената присъда. Следва да се
посочи също така, че доколкото настоящият състав е сезиран с протест на прокурора и
3
жалба на ЧО за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на
нова, с която положението на лицата, срещу които се води производството да бъде
утежнено, същият няма процесуална възможност да се произнесе по същество относно
вината на подсъдимите и евентуално да ги признае за виновни, при наличието на
констатираното нарушение на правото им на защита. Това обуславя отмяна на
постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, независимо от обстоятелството, че постановената присъда е
оправдателна.
Доколкото процесуалните нарушения са съществени и отстраними,
проверяваната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на СГС за
разглеждането му от друг състав.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК,
вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 19.02.2020г. постановена по н.о.х.д. № 3903/2010г. по
описа на СГС, НО, 24 -ти състав.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за разглеждането му от друг състав на
СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4