№ 170
гр. К., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500255 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 250/19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1464 по описа за
2024 г. на РС - К., е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че
Община К., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул.
„Б." № 41, представлявана от кмета Е. Е. М., дължи на „С--Са“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес: гр. К., бул. Х. Б. №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.
Б. Ч., на основание чл.318 от ТЗ, във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата в размер на 3 780 ( три хиляди седемстотин и осемдесет) лева -
главница по фактура № ********** от 09.03.2022 г., представляваща вземане
за продажна цена за материали по стокова разписка № 14/09.03.2022 г. за
Кметство Г. б., общ. К., както и сумата в размер на 1121,37 (хиляда сто
двадесет и един лева и 37 ст. ) лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 09.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със законната
лихва върху главницата от издаването на заповедта до окончателното
изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.08.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 518 от
22.08.2024 г. по гр.д. № 1159/2024 г. на РС-К..
1
Със същото решение Община К. е осъдена да заплати на „С--Са“ ЕООД,
направените по ч.гр.д. № 1152/2024 г. на PC К. сумата 2 451,20 ( две хиляди
четиристотин петдесет и един лева и 20 ст. ) лева – разноски за исковото и
заповедното производства.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Община К., представляван от процесуалния си представител - адв. Г. Б., който
го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че по делото били
представени и приобщени като доказателства на формални правила за
поемане на задължения и плащане на такива, които не били спазени при
сключването на процесния договор за търговска продажба на описаните във
фактура № **********/09.03.2022 г. (очевидно се има предвид фактура №
346/09.03.2022 г.) стоки. Свидетелят Х. А. И., бивш кмет на Община К., в
съдебно заседание заявил, че такива правила са действали по време на
съставяне на процесната фактура. По делото не били представени заявка за
извършване на разход и приемо-предавателен протокол за приемане на
стоките, подписани от упълномощено за това лице. Липсата на тези писмени
доказателства, които били задължителни за извършване на предварителен
контрол преди поемане на задължение, водело до основателни съмнения в
ответника, че такъв договор действително е сключен и Община К. е задължена
по него. Сочи се, че при доставка на стока било необходимо да има приемо-
предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и
приемането на стоката. Съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД при договори за
прехвърляне на собственост на родово определени престации правото на
собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат индивидуализирани по
съгласие на страните или бъдат предадени на купувача. Това било и изискване,
заложено в СФУК, за да бъде признато поемане на задължение. Не се оспорва
факта на осчетоводяване на процесната фактура, така както е установено и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, но се оспорва, че това е
безспорно доказателство, че ответника е признал, че е сключен процесния
неформален договор. Застъпва становището, че счетоводните книги не се
ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи
документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява
според чл.182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото. Затова и
евентуално отразяване на декларираните като покупки сделки по друг начин в
2
счетоводството на ответника не би имало самостоятелно значение и
изследването на този въпрос не можело да е определящ за крайния извод на
съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от
процесуалния си представител - адв. Г. Б., поддържа въззивната жалба в
представено писмено становище.
Въззиваемият „С- - Са“ ЕООД - гр.К., представляван от адв. С. М., е
представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че на 09.03.2022 г.
„С--СА“ ЕООД - гр. К., извършило доставка на материали по стокова разписка
№ 14/09.03.2022г. за Кметство Г. б., Община К., като била издадена фактура №
********** от 09.03.2022 г. за сумата в размер на 3780 лв. с ДДС. Видно от
стоковата разписка стоката, а именно тръба ПЕ Ф32/10 атм Г., 1800 метра,
била получена от О. С. - Кмет на село Г. б., Община К.. Към настоящия
момент Община К. не била изплатила дължимата сума по издадената фактура.
Сочи се, че между страните бил сключен договор за покупко-продажба на
стоки. Фактурата била подписана от бившия кмет на Община К. - Х. А., който,
разпитан в съдебно заседание, заявил, че подписът е негов. Фактурата
обективирала договор за покупко-продажба, сключен от законния
представител на ответника, а именно Кметът. С факта на осчетоводяването на
процесната фактура ответникът признал, че стоките, предмет на процесния
договор за търговска продажба, са му предадени, респ. продавачът е изпълнил
своите задължения, породени от договора за търговска продажба, а правото на
собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача. Моли
съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно
заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител –
адв.С. М., представя писмена защита, с която поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
3
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община К.,
съществуването на вземане на „С- - СА“ ЕООД - гр.К., за сумата в размер на
3780 лв. с ДДС, представляваща неизпълнено парично задължение по фактура
№ 346/09.03.2022 г., както и мораторна лихва в размер на 1121.37 лв. за
периода от 09.03.2022 г. до 21.08.2024 г. върху главницата.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 09.03.2022 г. „С--Са“ ЕООД - гр. К.,
извършило доставка на материали по стокова разписка № 14/09.03.2022г. за
Кметство Г. б., Община К., като била издадена фактура № ********** от
09.03.2022 г. за сумата в размер на 3780 лв. с ДДС. Видно от стоковата
разписка стоката, а именно тръба ПЕ Ф32/10 атм Г., 1800 метра, била
получена от О. С. - Кмет на село Г. б., Община К.. Към настоящия момент
Община К. не била изплатила дължимата сума по издадената фактура.
Ответникът оспорва иска като сочи, че процесната фактура била
подписана от лице без представителна власт, което не било упълномощено да
поръчва и приема доставка на материали, за което имало формална процедура.
Процесната фактура била представена в Община К. две години след
издаването й, като към нея не била приложена стокова разписка. След
узнаването за процесната фактура Община К. незабавно се е
противопоставила, като следвало да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Сочи също, че страна по договора бил Кметът на с.Г. б., а не Община К., който
нямал представителна власт по отношение на Община К.. По делото липсвали
доказателства Кметът на Община К. да е възложил на Кмета на с. Г. б.
сключването на договори от името и за сметка на Община К.. Договорът не
бил потвърден от Кмета на Община К., поради което липсвал сключен
договор.
От представените като доказателства по делото заверени копия на
фактура № 346/09.03.2022 г. и стокова разписка № 14/09.03.2022 г., се
установява, че „С- - СА“ ЕООД - гр.К. е доставило на Община К., респ. на
Кметство Г. б., тръба ПЕ Ф32/10атм Г., 1800 метра, на стойност 3780 лв. с
ДДС. В стоковата разписка е посочено, че вещите са получени от О. С..
4
Свидетелят Х. А. И. – бивш Кмет на Община К., сочи в показанията си
пред първоинстанционния съд, че населеното място имало нужда от
решаването на проблема с вътрешното водоснабдяване, като трябвали 1800
метра тръби Ф 32. Кметът се обадил на свидетеля, за да потвърди, че
въпросните тръби за водоснабдяване на населеното място са доставени в
селото. Сочи също, че подписът във фактурата бил негов.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетел
О. Х. С. се установява, че през 2022 г. бил Кметски наместник на с.Г. б.,
общ.К.. Сочи, че подписът в стоковата разписка е негов, като той взел 13 топа
тръби, което се равнява на 1300 м. Останалите 5 топа били взети от А. О. –
Кмет на с.з.. В последствие фирмата донесла въпросните 5 топа.
Свидетелят А. О. Х. – Кмет на с.з., сочи, че през 2022 г. получил пет
топа тръби Ф32 по 100 м. За тези тръби не подписал бележка, а ги взел от
магазина с личната си кола.
От писменото заключение на вещото лице Г. Д. Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че въз основа на представена Хронологична оборотна ведомост по
сметки и контрагенти сч. сметка 4010 „Задължения към доставчици в
страната” за период от 01.01.2022 г. до 30.01.2025 г., при направената справка
в счетоводството на Община К., фактура № **********/09.03.2022 год. на
стойност с ДДС в размер на 3 780 лв. е осчетоводена от Община К. към
30.12.2022 год. по Кредита на счетоводна сметка 4010, по партида на
доставчик „С- - Са" ЕООД. Счетоводната операция засяга Дебита на сч. см.
6016 „Разходи за строителни материали“. Мораторната лихва върху сума в
размер на 3 780 лева за периода от 09.03.2022 г. до 21.08.2024 г. е в размер на 1
121.37 лева. Въз основа на представена Хронологична оборотна ведомост по
сметки и контрагенти сч. сметка 4010 „Задължения към доставчици в
страната" за период от 01.01.2022 г. до 30.01.2025 г., се установява, че
сумата по фактура № **********/09.03.2022 г. в размер на 3 780 лв. не е
заплатена от Община К.. Не е заплатена лихва за забава в размер на 1 121.37
лева, представляваща законната лихва за периода от 09.03.2022 г. до
21.08.2024 г.
Със Заповед № 200/17.02.2016 г. на Кмета на Община К. са утвърдени
5
като част oт Системата за финансово управление на Община К.: Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване
на разход в Общинска администрация - К. и Процедура за предварителен
контрол при поемаме ма финансови задължения и извършване на разходи от
второстепенните разпоредители с бюджет в Община К., в сила до 27.07.2022 г.
Със Заповед № 566/02.06.2021 г. на Кмета на Община К. са утвърдени като
част от Системата за финансово управление на Община К.: Правила за
функциониране на Системата за финансово управление и контрол в Община
К..
Въз основа на писмен отговор от сектор „Финансов контрол“ при
Община К., фактура № **********/09.03.2022 год. на стойност с ДДС в
размер на 3780 лв. не е представена в сектор „Финансов контрол” за
извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на
задължение и съответно не е регистрирана в регистрите за поемане на
задължение и извършване на разход.
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на Община К., съществуването на вземане на „С-
- СА“ ЕООД - гр.К., за сумата в размер на 3780 лв. с ДДС, представляваща
неизпълнено парично задължение по фактура № 346/09.03.2022 г., както и
мораторна лихва в размер на 1121.37 лв. за периода от 09.03.2022 г. до
21.08.2024 г. върху главницата, са основателни и доказани.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните
по делото е бил сключен неформален договор за продажба на тръба ПЕ
Ф32/10атм Г., 1800 метра, на стойност 3780 лв. с ДДС. Като доказателство за
сключения договор са били съставени фактура № 346/09.03.2022 г. и стокова
разписка № 14/09.03.2022 г., които очертават основните елементи на договора.
Фактурата е била надлежно осчетоводена в счетоводството на въззивника,
като не е налице заплащане на продадените вещи. Сключването на договора се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Х. А. И. –
бивш Кмет на Община К., О. Х. С. – бивш Кметски наместник на с.Г. б. и А. О.
Х. – Кмет на с.з.. Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивната
жалба доводи, че не е налице възлагане от страна на въззивника за сключване
на договора, както и липса на приемо-предавателен протокол. От показанията
6
на разпитаните по делото свидетели се установява, че процесните тръби са
доставени по искане на О. Х. С. – бивш Кметски наместник на с.Г. б., за
водоснабдяване на селото. Кметът на Община К., който представлява същата,
е подписал фактурата, с което е материализирал волеизявлението на
Общината за сключване на договора, а вещите са предадени на Кметство Г. б.,
за което е съставена и стоковата разписка, подписана от Кметския наместник
на селото.
Що се отнася до неспазването на утвърдените Процедури за
предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване
на разход в Община К., то това обстоятелство би имало значение относно
евентуална отговорност на съответните длъжностни лица, но няма отношение
към действителността на договора.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция в размер на 990 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/19.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1464 по описа за 2024 г. на РС - К..
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК *********, да заплати на „С- СА“ ЕООД -
гр.К., бул. „Х. Б.“ № 46, вх. А, ет. 2, ап. 7, с ЕИК *********, разноски за
въззивна инстанция в размер на 990 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8