№ 139
гр. Сливен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104400 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за
признаване за установено по отношение на ответника ПЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в
гр. Сливен, ул. „Добри Димитров“ № 24 че ищцата М. В. Д., ЕГН: ********** от гр. Сливен,
**** е едноличен собственик по силата на трансформация на лични средства при
придобиване по време на брака чрез сделка на следния недвижим имот: апартамент с
идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор
№ 67338.560.3 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес в гр. Сливен, ****, със
застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил
сключен на 17.08.2007 г. и бил прекратен с влязло в сила Решение № 260224 от 12.11.2020 г.
на СлРС, като имуществените им отношения по време на брака им се били подчинявали на
режима на съпружеската имуществена общност. По време на брака им по силата на
Нотариален акт № 4, том първи, рег. № 128, дело № 4/2010 г. отразяващ сключена сделка за
покупко-продажба на имот ищцата била закупила от продавачите В П Д и Р А Д следния
недвижим имот: апартамент с идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 67338.560.3 по КККР на гр. Сливен, с административен
адрес в гр. Сливен, ****, със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена с цена 22 051,10 лв., която
била действително платена при покупката на имота, а данъчната оценка на имота към датата
на подаване на исковата молба била 20 397,30 лв. Заявява, че продажната цена била
заплатена разсрочено, тъй като продавачите по сделката били нейните родители. Твърди, че
имотът бил придобит изцяло с нейни лични средства, представляващи спестявания по
банковия й влог „Стимул Плюс“ при Банка ДСК и имали произход доход от упражнявана от
нея свободна професия в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия за периода от 2005 г. до
2020 г. Посочва, че по време на брака ответникът не бил работил и не бил реализирал
1
никакви доходи, нито от трудови правоотношения, нито от свободни професии, наеми,
ренти, отчуждаване на имущество и и др. След прекратяването на брака придобитите от тях
имоти и МПС, които били в режим на СИО ставали съсобствени помежду им в режим на
обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях. Счита, че тъй като били
придобити единствено с нейни средства, които имали личен характер и съставлявали доход
от упражнявана от нея свободна професия и трансформирани в спестявания в банков влог те
ставали нейна лична собственост.
Моли РС съдът да признае за установено по отношение на ответника ПЛ. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес в гр. Сливен, ул. „Добри Димитров“ № 24 че ищцата М. В. Д., ЕГН:
********** от гр. Сливен, **** е едноличен собственик по силата на трансформация на
лични средства при придобиване по време на брака чрез възмездна сделка на следния
недвижим имот: апартамент с идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 67338.560.3 по КККР на гр. Сливен, с административен
адрес в гр. Сливен, ****, със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва предявения иск
като неоснователен. Признава обстоятелството, че с ищцата са бивши съпрузи и че след
прекратяване на брака жилището е било предоставено за ползване от ищцата. Посочва, че
жилището се нуждаело от ремонт, което той бил започнал със собствен труд и средства,
които бил придобил от работа в строителството, както и със средства на ищцата. Бил
извършвал ремонта до 2009 г. и за периода от 2008 г. до 2011 г. бил пътувал до Белгия
заедно с ищцата, където същата била започнала работа. През 2010 г. били закупили
жилището от нейните родители със средства и на двамата. Заявява, че и двамата били
работили свободни професии в Белгия и той също бил допринасял със свои средства за
семейния бюджет. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
С оглед характера на предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните, както следва: указал е на ищеца, че следва да установи:
1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен
ефект;
2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са
еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти;
3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при
условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични
средства в придобиването на конкретната вещ.
Съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е работил по време на брака и е
реализирал доходи, които са били вложени в закупуването на процесния апартамент и в
неговия ремонт.
В с.з. ищцата, чрез пълномощника си –адв. К. -АК-Стара Загора поддържа исковата
молба.
В с.з. ответникът чрез процесуалния си представител адв. П. от АК-Сливен поддържа
отговора на исковата молба и моли съдът да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното: Страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на
2
17.08.2007 г. и е прекратен с влязло в сила Решение № 260224 от 12.11.2020 г. на СлРС, като
имуществените им отношения по време на брака им са се подчинявали на режима на
съпружеската имуществена общност. По време на брака им по силата на Нотариален акт №
4, том първи, рег. № 128, дело № 4/2010 г. отразяващ сключена сделка за покупко-продажба
на имот ищцата е закупила от продавачите В П Д и Р А Д, които са нейни родители следния
недвижим имот: апартамент с идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 67338.560.3 по КККР на гр. Сливен, с административен
адрес в гр. Сливен, ****, със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена с цена 22 051,10 лв., която
е действително платена при покупката на имота, а данъчната оценка на имота към датата на
подаване на исковата молба е 20 397,30 лв. Установи се от показанията на разпитаните по
делото свидетели, че имотът е придобит изцяло с нейни лични средства, представляващи
спестявания по банковия й влог „Стимул Плюс“ при Банка ДСК и имат произход доход от
упражнявана от нея свободна професия в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия за
периода от 2005 г. до 2010 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Данчев, който е баща на ищцата се
установява, че през 2010 г. данъчната оценка на апартамента е била около 22 000 лв.
Продажната цена е била заплатена от неговата дъщеря на два транша, като дъщеря му била
работила свободна професия в чужбина. Средствата, с които била заплатила апартамента
били лично нейни и били спечелени от нейната работа. Ответникът не бил работил и не му
бил заплащал нищо за придобиването на имота. Дъщеря му била наемала майстори за
ремонта на апартамента и им била заплащала.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., която е майка на ищцата през
2010 г. месец януари двамата със съпруга й били решили да продадат апартамента на
дъщеря им. Продажната цена била платена от дъщеря им на два пъти веднъж 5 хиляди и
веднъж 18 хиляди около година след сделката. Цялата сума била заплатена единствено от
дъщеря им, която била работила като компаньонка в Холандия. С ответника ищцата била
живяла около 10 години. По време на съжителството им ответникът не бил работил нищо.
Ремонтът на апартаментът бил извършен от майстори, на които дъщеря им била платила.
Ответникът бил направил ремонта на тяхната къща.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Иванова, която е позната на
ищцата, последната е работила като проститутка в Холандия. Ответникът не бил работил, а
единствено работила ищцата и го издържала. От ищцата била научила, че същата била
работила около 16 години като проститутка в Белгия и Холандия и че била придобила
апартамент от нейните родители.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Родителите на ищцата са били страни по сделката за покупко-продажбата на процесния
апартамент, очевидци са били на извършения му преди продажбата ремонт и
възпроизвеждат свои лични впечатления и възприятия. Кореспондиращи напълно с тях се
явяват и показанията на разпитаната по делото свидетелка Иванова.
От показанията на разпитания по делото свидетел Иванов, който е приятел на ответника и е
съжителствал заедно със страните в една квартира в Белгия и в Холандия се установява, че
той и ответникът били работили на свободна практика свързана с поддръжката на сградата и
получавали заплащане от собственика на сградата, а след това били работили в
строителството. Работили незаконно в Белгия и нямали договори. Двамата били заплатили
парите на нейните родители, като той бил дал пет хиляди лева на заем на ответника.
Сметката в банката била на името на ищцата, но била обща и ответникът бил имал
генерално пълномощно да тегли пари от нея. Посочва, че ответникът имал фирма във
3
Холандия за дюнери, където била работила сестра му. Според свидетелят ответникът бил
извършил ремонта на апартамента. През 2010 г. били работили с ответника на обекти при
хазаина им, като за изпълнението на всяка поръчка им било заплащано около 40-50 евро.
Били получавали около 400 евро на месец. Ответникът се занимал и с препродаването на
коли в България, като общият им доход бил достигал около 1000-2000 евро на месец, а на
жените им бил около 2500 евро. Не си спомня кога е дал заема от 5 хиляди на ответника. В
България ответникът също бил работил в строителството и във фирма за сладкарски
изделия. Ремонтът на апартамента бил направен преди да бъде прехвърлен апартамента. По
време на брака били закупили страните още три апартамента в София и имот във вилната
зона.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Иванов в частта им, че е работил заедно с
ответника за техния хазаин и в строителството и че са реализирали заедно с ответника
някакви доходи, но не ги кредитира в частта относно твърдението му, че е дал на ответника
заем от 5 хиляди лева за закупуване на процесното жилище, който същият му бил върнал,
тъй като свидетелят не може да си спомни точната дата, нито година, когато му е дал
твърдяния заем, нито при какви условия е бил отпуснат заема и не може категорично да се
свърже предоставянето на определената сума в заем и влагането на същата в закупуването
на процесното жилище. В този смисъл ответникът не е представил други писмени или
гласни доказателства, които да подкрепят тези твърдения на свидетеля Иванов, които
остават изолирани от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск е по чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната възможност от обхвата на СИО да
се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по
отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от
съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва изцяло или
отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази
разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при
възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на
двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал.
3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1
СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл.
22 СК (имущество, придобито преди или по време на брака по дарение, наследство или по реда на
ГПК, като и ал. 2 и ал. 3 на чл. 22 СК, след изменението на чл. 23, ал. 1 СК с бр. 100 на ДВ от 2010
г.). Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на
съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2
СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на
придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно
уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване
от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-
релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка
с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла
4
на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти;
3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при
условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични
средства в придобиването на конкретната вещ. Ищцата доказа при условията на пълно и главно
доказване, че процесния апартамент, макар и придобит по време на брака е бил придобит изцяло
с нейно лично имущество, като успя посредством събраните в рамките на производство гласни
доказателствени средства, а именно свидетелски показания да обори презумпция за съвместния
принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК. Лично имущество по аргумент от противното на
чл. 21, ал. 1 СК са и всички права придобити по време на брака, които не са вещни, каквито са и
вземанията произтичащи от облигационни правоотношения. В случая безспорно от свидетелските
показания на св.Данчев, Д. и Иванова се установява, че ищцата е реализирала доходи от
упражняването на свободна професия в Белгия и Холандия, която съставлява вземане по
облигационното правоотношение, породено от договора за услуга и се включва в понятието за
лично имущество. Видно от свидетелските показания на св. Данчев св. Д. се установява, че
същите като продавачи на процесния имот са получили продажната цена на два транша от
тяхната дъщеря, като средствата, с които я е заплатила са с произход нейни лични доходи
произтичащи от упражняваната от нея свободна професия. От свидетелските показания на тези
свидетели се установява и факта на влагането на средствата, съставляващи лично имущество в
закупуването на процесния апартамент.
От представения по делото Нотариален акт № 4, том първи, рег. № 128, дело № 4/2010 г., които
съставлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила по
отношение възприетите от нотариуса факти, какъвто факт е плащането на цената на недвижимия
имот става ясно, че ищцата е платила сумата от 22 051,10 лв. на продавачите
на процесния апартамент. При всички случаи стойността на лични средства, за които се твърди
да са били вложени в закупуването на имота е равна на придобивната стойност на имота по
сделката за покупко-продажба на недвижим имот, което означава тези лични средства в размер на
22 051,10 лв. е била вложена в закупуването на апартамента. С оглед на изложеното съдът счита,
че имотът е бил изцяло придобит със средства, съставляващи лично имущество на ищцата
искът по чл. 23 СК, с който се претендира пълна трансформация следва да бъде уважен като
основателен. Ищцата доказа придобиваната стойност на имота предмет на възмездната сделка за
покупко-продажба на недвижим имот, която видно от представения по делото нотариален акт се
равнява на 22 051,10 лв., както и размера на вложените от нея средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК, тъй като същите са придобити в резултат на упражнявана от
нея свободна професия и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот изцяло,
както и влагането на тези средства за придобиването на процесния имот, което се установява от
кредитираните от съда показания на разпитаните по делото свидетели Данчев и Д.. Ответникът от
своя страна не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е реализирал
доходи, които е вложил в закупуването на процесния апартамент. Изолирани и неподкрепени с
други писмени или гласни доказателства останаха показанията на свидетеля Иванов, че
ответникът е работил и е реализирал доходи и че е взел заем от свидетеля в размер на 5 хиляди
5
лева за да се заплати част от продажната цена на апартамента. Дори и съдът да приеме, че
ответникът е работил и е реализирал доходи не се установява същите да са били вложени в
закупуването на апартамента. Не се установява и ремонтът на апартаментът при условията на
пълното и главно доказване да е бил извършен със средства на ответника, нито с негов личен
труд. Свидетелите Данчев и Д. са категорични, че ремонтът на апартаментът е бил извършен от
майстори със средства на тяхната дъщеря придобити от упражняваната от нея свободна професия.
Ищцата успя да обори при условията на пълно и главно доказване презумпцията по чл. 21, ал. 3
СК за съвместния принос на двамата съпрузи, като установи влагането на нейни лични средства с
произход упражняваната от нея свободна професия в придобиването на апартамента.
С оглед изхода на делото и чл. 78 ГПК отговорността за сторените по делото разноски
следва да се понесе от ответната страна, която да се осъди да заплати на ищцата
в първоинстанционното производство сумата от 1724,50 лв./1500 лв. +204 лв.+20,50 лв./,
представляваща извършени разноски в първата инстанция. Съдът счита, че възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищцовата
страна е частично основателно и същото следва да бъде намалено на 1500 лв. с оглед на
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна
на адвоката на ищцата, както и броя на проведените по делото съдебни заседания.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение е равен на 1141,92 лв. по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23 СК по отношение на ответника ПЛ. Г. М.,
ЕГН: **********, с адрес в гр. Сливен, ул. „Добри Димитров“ № 24 че ищцата М. В. Д., ЕГН:
********** от гр. Сливен, **** е едноличен собственик по силата на пълна трансформация
на лични средства на придобития по време на брака чрез сделка за покупко-продажба недвижим
имот: апартамент с идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с
идентификатор № 67338.560.3 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес в гр. Сливен,
****, със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. Сливен, ул. „Добри Димитров“ № 24 да
заплати на М. В. Д., ЕГН: ********** от гр. Сливен, **** сумата от 1724,50 лв., представляваща
извършени разноски в първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6