№ 111
гр. Елхово, 22.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20222310100151 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „А.“ ЕООД с ЕИК
*************, представлявано от управителя К.И., против „А.Т.“ ЕООД с ЕИК
*************, представлявано от управителя В.М., с която е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответника е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 58/2022 година по описа
на РС – Елхово.
В исковата молба се твърди, че през 2019 и 2020г. между страните по делото са
били сключени неформални договори за доставка и продажба, по които ищецът в
качеството на продавач е предал на ответника в периода от 25.04.2019г. до 16.04.2020г.
различни количества семена, торове и препарати за растителна защита на обща
стойност 22 265.54 лв., която сума следвало да бъде заплатена от получателя на
стоките - ответното дружество изцяло по банков път. Ищецът сочи, че е изпълнил
поетото от него задължение по тези договори, но ответникът в качеството на купувач и
до момента не е изпълнил поетото задължение да заплати цената на получените стоки,
което породило правния интерес на дружеството-ищец от подаване на заявление по
реда на чл. 410 от ГПК за заплащане на дължимата главница, заедно с изтеклите лихви
за периода на забавата - от 30.09.2019г. до подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК пред съда, както и за времето след това до окончателното изплащане на
дължимите суми. Поради подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си
по реда на чл.422 от ГПК.
1
Ищецът желае да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи сумата от 22 265.54 лв. - главница, представляваща
неизпълнение на парично задължение по Договори за доставка и продажба на семена,
торове и препарати за растителна защита, предадени по различно време и за които са
издадени фактури в периода от 25.04.2019 год. до 16.04.2020г., сумата от 2687.20 лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимата главница, начислена за периода от
падежа на дължимата сума по всяка издадена фактура до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 17.02.2022 год. до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 41 от 21.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58/2022год. по описа на Районен съд-Елхово. Ищецът
претендира и сторените от него разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В дадения от съда срок, изтичащ на 16.05.2022г., ответното дружество, чрез
редовно упълномощеният адв. Ст. Т. от АК-Ямбол, е подало писмен отговор, в който
заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявява, че не оспорва
съществуващи договорни отношения между двете търговски дружества, изразяващи се
в продажба и доставка на препарати и торове за растителна защита, но твърди, че
между страните не са сключени нито отделни договори за всяка от доставките на
торове и препарати за растителна защита, които ищецът твърди, че е направил, нито
общ договор, който да урежда отношенията помежду им по повод конкретните
доставки, в т.ч. срок за изпълнение, падеж, размер на договорено плащане и т.н., както
и останалите елементи от обичайното съдържание на такъв договор. На следващо
място сочи, че при неизпълнение на договорни задължения съгласно разпоредбата на
чл. 87, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да развали договора, но преди това е
следвало да предостави подходящ срок за доброволно изпълнение. В случая такъв срок
не е бил предоставен на ответника. Ищецът счита за неоснователна и претенцията за
заплащане на мораторна лихва, тъй като лихва се дължи от датата на поканата, а в
конкретния случай между страните липсва изричен договор, в който да е посочена
конкретна дата на падежа, респ. дата, от която ответното дружество би изпаднало в
забава, което прави акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва неоснователен
и недоказан. Желае се исковете да бъдат отхвърлени с оглед на изложените
съображения, като неоснователни и недоказани, а в случай, че съдът ги намери за
основателни и ги уважи, прави възражение за прекомерност на претендираното юриск.
възнаграждение, което желае да бъде намалено до минималния предвиден размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител
на ищеца.
2
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
От приложеното ч.гр.д. № 58/2022 г. по описа на ЕРС се установява, че по
същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания, като е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 41 от 21.02.2022 година, с която е
разпоредено длъжникът „А.Т.“ ЕООД да заплати на кредитора „А.“ ЕООД сумата от
22 265.54 лв. - главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по
Договори за доставка и продажба на семена, торове и препарати за растителна защита,
предадени по различно време и за които са издадени фактури в периода от 25.04.2019
год. до 16.04.2020г., сумата от 2687.20 лева, представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница, начислена за периода от падежа на дължимата сума по всяка
издадена фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.02.2022 год. до
окончателното плащане на сумата, както и за сумата 599.05 лева - разноски по делото,
от които 499.05 лева заплатена д.т. и 100.00 лева юриск.възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 24.02.2022г.
На 23.03.2022 г. /в 1 – месечния срок по чл. 414, ал.2 от ГПК/ длъжникът е
депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, с което е заявил, че не
дължи изпълнение на посочените в заповедта суми.
Във връзка с депозираното от длъжника възражение, на заявителят е даден 1 –
месечен срок, в който да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането
си против длъжника. Съобщението за това е връчено на заявителя на 29.03.2022г.
Исковата молба, с която заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК е
депозирана в съда на 07.04.2022г., т.е. в преклузивния 1 – месечен срок.
По делото не е налице спор, че между страните са съществували търговски
взаимоотношения в периода 2019-2020г., което се потвърждава от доказателствата по
делото, представени от ищеца – фактури и приемо- предавателни протоколи, а и от
изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че не оспорва наличието на
договорни отношения между страните.
Безспорно е, че в периода от 25.04.2019 год. до 16.04.2020г., без изрично
сключени писмени договори, ищецът в качеството на продавач е доставял на ответното
дружество многократно различни торове и препарати за растителна защита, като е
издавал фактури за тези стоки, общо осем на брой, за стоки на обща стойност
22 265.54 лв., както следва:
1. фактура № ************ от 25.04.2019 г. на стойност 4035.60 лв. с ДДС, с
падеж 30.09.2019 г., за покупка на „Танго Супер“ 5л., общо 75л., като за доставката е
съставен приемо предавателен протокол с номер ************* от 25.04.2019 г.,
3
подписан за „приел“ от В.М..
2. фактура № ********** от 10.05.2019 г. на стойност 1330.74 лв. с ДДС, с
падеж 30.09.2019 г., за покупка на „Приаксор“ 5л., общо 15л., като за доставката е
съставен приемо предавателен протокол с номер ************ от 10.05.2019 г.
подписан за „приел“ от Г.М. – управител на ответното дружество към момента на
доставката и преди вписването в ТР на новия управител В.М. – на 10.11.2021г.
3. фактура №************** от 15.05.2019 г. на стойност 111.54 лв. с ДДС, с
падеж 30.09.2019 г., за покупка на „Циперфор“ 5л., общо 5л., като за доставката е
съставен приемо - предавателен протокол с номер ************* от 15.05.2019 г.,
подписан за „приел“ от С.К..
4. фактура №*** от 27.06.2019 г. на стойност 231.18 лв. с ДДС, с падеж
30.09.2019 г. за покупка на „Ридомил Голд МЦ68 ВГ“ 5 кг., общо 5 кг., като за
доставката е съставен приемо - предавателен протокол с номер **** от 17.06.2019г., в
който подписан за „приел“ е В.М..
5. фактура №**** от 18.03.2020 г. на стойност 14 675.88 лв. с ДДС, с падеж
30.07.2020 г. за покупка на „Тилмор 240ЕК“ общо 60л., биатлон 4Д - 2.1 кг; Дует Ултра
– 40л.; Деш – 20 л.; Танго супер -10л., Протеус 110 ОД -10 л.; Циперфор 100 ЕВ -20 л.,
Яра Вера Урея, водоразтворима -150 кг.; Микровит Бор плюс -120л.;Фастър -10 л.;
Плонвит маслодайни – 140 л.; Плонвит житни – 80л. и Ергон – 20.8 л., като са
съставени два приемо предавателни протокола с №№ ****** от 18.03.2020г. и **** без
дата, като и в двата протокола за „приел“ се е подписал Г.М..
6. фактура №**** от 26.03.2020 г. на стойност 1622.70 лв. с ДДС, с падеж
30.07.2020 г. за покупка на „Фастър“ 10л. и Пума Супер 7.5 ЕВ 5л. – общо 35 л., като са
съставени два приемо предавателни протокола с №№ ***** и ****, двата от 24.03.2020
г., като и в двата протокола за „приел“ се е подписал Г.М..
7. фактура №***** от 01.04.2020 г. на стойност 324.00 лв. с ДДС, с падеж
30.07.2020 г. и за покупка на „Хеласол“ 10л., общо 100л., като са съставени два приемо
предавателни протокола с №№ **** от 01.04.2020 г. и **** от 01.04.2020 г., като и в
двата протокола за „приел“ се е подписал Г.М..
8. фактура № **** от 16.04.2020 г. на стойност 428.40 лв. с ДДС, с падеж
30.07.2020 г. за покупка на „Фастър“ 10л., общо 20л. и Галъп Супер 360 -20 литра като
са съставени два приемо предавателни протокола с №№ ***** и *****, двата от
16.04.2020 г., като в първия протокол за „приел“ се е подписал Г.М., а във втория –
В.М..
Представените от ищеца писмени доказателства – фактури и приеми-
предавателни протоколи не са надлежно оспорени от ответната страна.
От заключението на вещото лице С. Д. по назначената съдебно – счетоводна
4
експертиза, което не е оспорено от страните по делото и се възприема изцяло от съда
като обективно и компетентно, се установява, че след справка в счетоводството на
„А.Т.“ ЕООД е установено, че там са били осчетоводени 7 броя от процесните общо 8
фактури на обща стойност 22 436.04 лева с ДДС. Не е осчетоводена фактура №
***/01.04.2020 г. на обща стойност – 324.00 лв с ДДС с твърдение, че не е получена от
ответното дружество, както и правото на данъчен кредит по отношение на тази
фактура не е упражнено. При проучването вещото лице е установило, че между
страните са издавани и други фактури, освен процесните, както и че са извършвани
частични плащания по банков път, като в платежните нареждания не е посочено за коя
фактура се отнася конкретното плащане. Освен това, в счетоводството на „А.Т.“ ЕООД
е отразено частично плащане по фактура № ************/25.04.2019 г. в размер на
678.34 лв., като размерът на непогасеното задължение към „А.“ ЕООД към момента на
изготвяне на заключението е 21 757.70 лв. след приспадане на отразеното частично
плащане /за което не се сочи кога е извършено и не е приложен документ за такова
плащане/.
Вещото лице е посочило още, че получените в счетоводството на „А.Т.“ ЕООД
7 броя от процесните фактури, на обща стойност с ДДС - 22 436.04 лв., са въведени в
„Дневниците за покупки“ по ЗДДС, съгласно нормативните разпоредби и следователно
те участват във формирането на резултата, отразен в Справка-декларация за съответния
данъчен период, и правото за ползване на данъчен кредит е упражнено.
От представените от ищеца справки от ел. калкулатор ЕПИ On-line,
изчисляващ законна лихва, неоспорени от ответната страна, се установява, че
натрупаната законна лихва върху сумата от 1330.74 лв. по фактура № ********** от
10.05.2019 г., дължима до 30.09.2019г., за периода от 01.10.2019г. до 14.02.2022г. –
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, е в размер на 320.86лв.
Натрупаната законна лихва върху сумата от 14675.88 лв. по фактура № **** от
18.03.2020 г., дължима до 30.07.2020г., за периода от 31.07.2020г. до 14.02.2022г. –
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, е в размер на 2299.22 лв.
Натрупаната законна лихва върху сумата от 428.40 лв. по фактура № **** от
16.04.2020 г., дължима до 30.07.2020г., за периода от 31.07.2020г. до 14.02.2022г. –
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, е в размер на 67.12 лв. Или общо
дължимата законна лихва за дължимите суми по посочените три фактури, считано от
датата на изпадане в забава – 01.10.2019г.- за първата и 31.07.2020г. – за другите две
фактури до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.02.2022г., е в
размер на 2687.20 лева, колкото ищецът претендира с исковата си молба.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.124, ал.1, вр.с чл.415,
5
ал.1 от ГПК, вр. с чл.327, вр. с чл.318 от ТЗ и чл.309а от ТЗ - за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 265.54 лв. - главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по Договори за доставка и
продажба на семена, торове и препарати за растителна защита, предадени по различно
време от ищеца на ответника и за които са издадени фактури в периода от 25.04.2019
год. до 16.04.2020г., сумата от 2687.20 лева, представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница, начислена за периода от падежа на дължимата сума по всяка
издадена фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.02.2022 год. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 41 от
21.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против
ответника по ч.гр.д. № 58/2022 год. по описа на Районен съд-Елхово.
Предявеният установителен иск е допустим. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415,
ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В конкретния случай
възражението от длъжника е депозирано в сроковете по ГПК, а исковата молба на
ищеца – заявител е входирана в съда в едномесечен срок от уведомяването му за
постъпилото възражение от длъжника. При изложените по – горе факти следва извод,
че е спазена процедурата и сроковете по ГПК, предвид на което съдът намери
предявеният установителен иск за допустим.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан в предявения му с исковата молба размер по
следните съображения:
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 от
ТЗ е консенсуален и неформален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните – продавач и купувач относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими
към изпълнението на произтичащите от договора задължения.
За да бъде уважен този иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по
договор за търговска продажба на стоки, уговорената цена на стоките, че е изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задълженията си като продавач, а именно
6
престирал е качествено /точно и в срок/, че стоките, предмет на договора са приети от
купувача, при което за ответника е възникнало задължение да заплати уговорените
цени, но последният не е изпълнил това задължение, т.е. да докаже претенциите си по
основание и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи
възраженията си в отговора на исковата молба, а при установяване наличието на
главни дългове – да докаже, че е погасил търсените суми.
Въз основа на представените от страните писмени доказателства и
заключението на вещото лице, съдът приема, че между страните по делото са
съществували валидни облигационни отношения, породени от договори за покупко –
продажба на стоки, които носят характеристиките на търговска продажба, съгласно
разпоредбата на чл. 318, ал.1, вр. чл. чл.286 от Търговския закон. Възникването и
съществуването на такива отношения не се оспорват и от ответника с отговора на
исковата молба, а напротив - признават се такива.
Ищецът основава твърденията си за наличие на сключени договори за покупко
– продажба на представените като доказателства по делото фактури и множество
приемо – предавателни протоколи, носещи подпис на представител на ответното
дружество, неоспорени от него, от които се установява, че стоките, предмет на покупко
– продажбите са били предадени на купувача.
Според възприетото в съдебната практика със задължителен характер -
решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т.
о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и множество др.,
първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се
преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по
делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не
представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между
страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата
не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по
приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването
на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС
представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените
стоки и доказва неговото съществуване.
7
В настоящия случай част от представените от ищеца данъчни фактури не са
подписани от представител на ответника /подписани са само първите четири/, но от
представените приемо-предавателни протоколи, всички подписани от представители
на ответното дружество – Г. М. – управител към момента на продажбите /до
10.11.2021г./ и В.М. – настоящ управител, се установява получаването и приемането на
стоките, посочени във фактурите от купувача. Претендираното от ищеца вземане по
седем от процесните фактури /без една – за сумата от 324.00 лева/ е осчетоводено в
счетоводството на ответника.
Предвид на горното и поради неформалния характер на продажбата,
преценката за сключване на договори не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по
делото, в т.ч. и на тези, относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания
за съществуването на облигационната връзка.
Липсата на подпис от представител на купувача върху четири от представените
фактури не води до извод, че стоките, посочени в тях, не са получени от купувача. При
търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи,
които да удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по
чл.321 от ТЗ, съгласно която разпоредбата, по искане на купувача продавачът е длъжен
да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи. Няма данни по
делото освен издаването на фактура, страните да са постигнали съгласие за издаване на
други документи, установяващи предаването на стоките от продавача на купувача.
Независимо от това, за предаването на стоките, посочени в процесната фактура на
купувача, са съставени множество приемо – предавателни протоколи, посочени
подробно по-горе и от тяхното съдържание се установява, че стоките, предмет на
продажбата, посочени във всички осем процесни фактури са получени от купувача на
посочените в протоколите дати. Последното и не се оспорва от ответната страна.
Предвид на всичко изложено съдът не възприема за основателно направеното с
отговора на исковата молба от ответника възражение, че иска е неоснователен, тъй
като между страните не са сключени нито отделни договори за всяка от доставките на
торове и препарати за растителна зашита, нито общ договор, който да урежда
отношенията помежду им по повод конкретните доставки, в т.ч. срок за изпълнение,
падеж, размер на договорено плащане и т.н., както и останалите елементи от
обичайното съдържание на такъв договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 324 от Търговския закон, купувачът трябва да
прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача.
Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на
изискванията, освен за скрити недостатъци. По делото не са налице данни купувачът да
8
е уведомил продавача за недостатъци на стоките при тяхното получаване, поради което
следва извод, че е приел стоките по вид, количество и качество. Не са налице данни, а и
не се твърди от ответника последният да е уведомил ищеца за доставени стоки, по
отношение на които между тях не е било налице постигнато съгласие за покупко –
продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго.
От представените по делото фактури се установява, че страните са уговорили
плащането на цената на стоките както следва – по първите четири фактури – до
30.09.2019г. и по следващите четири – до 30.07.2020г.
Ответникът не твърди и по делото не се установява да е извършено плащане на
продажната цена на стоките до датата на падежа, а и до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК или на исковата молба. От заключението на вещото лице
се установява, че в счетоводството на „А.Т.“ ЕООД е отразено частично плащане по
фактура № ************/25.04.2019 г. в размер на 678.34 лв., като размерът на
непогасеното задължение към „А.“ ЕООД към момента на изготвяне на заключението
/03.08.2022г./ е 21 757.70 лв. след приспадане така на отразеното от ответника частично
плащане. По делото обаче, нито ответника, нито вещото лице, са представили
доказателство за така отразеното в счетоводството на ответното дружество частично
плащане по тази фактура, нито се установи кога е извършено това плащане – дали
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, преди подаването на исковата молба
или след това.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
сумата от 22 265.54 лв. - главница се явява основателен и доказан в предявения му от
ищеца размер и като такъв следва да бъде уважен, тъй като искът се счита предявен от
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – в случая това е 17.02.2022г.
Предвид паричния характер на задължението и забавата, в която е изпаднал
ответника, върху претендираната от ищеца сума като главница в размер на 22 265.54
лева, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
17.02.2022г. до окончателното й изплащане.
За неоснователни съдът намира доводите на ответника, изложени в отговора на
исковата молба във връзка с разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Т.е. в разпоредбата на чл.87,
9
ал.1 от ЗЗД е уредена една правна възможност за кредитора при неизпълнение от
страна на длъжника, от която той не е длъжен да се възползва. В случая ищецът не се е
възползвал от тази възможност и не е поискал разваляне на договора, а иска
изпълнение на същия от страна на ответното дружество – купувач като му бъде
заплатена стойността на стоката, която е продал. Освен това и съгласно разпоредбата
на чл. 309а, ал.1 от ТЗ, ищецът, който е изпълнил задълженията си, а ответникът е в
забава за плащане, има право и на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не
по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Именно такова обезщетение
претендира ищеца от ответника – за заплащане на сумата от 2687.20 лева,
представляваща мораторна /законна/ лихва върху дължимата главница /част от нея – за
дължими суми по част от процесните фактури/, начислена за периода от падежа на
дължимата сума по всяка издадена фактура до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда. От представените справки
от ел. калкулатор ЕПИ On-line, изчисляващ законна лихва, неоспорени от ответната
страна, се установява, че общо дължимата законна лихва за дължимите суми по три от
фактурите – с №№ **********/10.05.2019 г., ****/18.03.2020г. и ****/16.04.2020г.,
считано от датата на изпадане в забава – 01.10.2019г. - за първата и 31.07.2020г. – за
другите две фактури до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.02.2022г., е в размер на 2687.20 лева, колкото ищецът претендира с исковата си
молба. С оглед на това основателна и доказана е и претенцията на ищеца за признаване
за установено, че ответника дължи законна лихва в размер на 2687.20 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото ответното дружество „А.Т.“ ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати на ищцовото дружество „А.“ ЕООД направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 599.05 лева, от които 499.05 лева - заплатена
държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, каквото надлежно
искане е направено и с оглед на представените доказателствата за направени такива
разходи.
Искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство в общ
размер на 1036.39 лева съгласно представения списък на разноските в това
производство /освен 599.05 лв. в заповедното/, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК,
следва да бъде частично уважено, като се присъдят направените по делото разноски в
размер на 949.05 лева, от които: 499.05 лева заплатена държавна такса, 250.00 лева
внесено възнаграждение за вещо лице и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК. За този
размер на юриск.възнаграждение съдът взе предвид броя на съдебните заседания,
явяването на представител на ищеца в последното с.з., извършената от юрисконсулта
10
работа с изготвяне на исковата молба, окомплектоване на същата с приложените
доказателства, изготвено искане за налагане на обезпечителна мярка, подаването на
писмено становище и др., поради което не следва да се уважава искането на ответника
за присъждане на юриск.възнаграждение в минимален размер.
Искането за заплащане на разноски в размер на 87.34 лева - такса по и.д. №
595/22 по описа на ЧСИ И.Х. за налагане на обезпечителна мярка, съдът счита за
неоснователно и същото не следва да се уважава, тъй като тези разноски не следва да
се присъждат в настоящото производство, а и по делото липсват доказателства за
направени такива разноски.
Направеното с отговора на исковата молба от ответника искане за присъждане
на разноски се явява неоснователно и недоказано, с оглед уважаването изцяло на
ищцовата претенция и липсата на доказателства за направени разноски от ответника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от
ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр.с
чл.124, ал.1, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.327, вр. с чл.318 от ТЗ и чл.309а
от ТЗ по отношение на ответното дружество „А.Т.“ ЕООД , ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Елхово, обл.
Ямбол, ул. „Г. Д.“ №62, представлявано от управителя В.М. М.а, че
СЪЩОТО ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „А.“ ЕООД с ЕИК
*************, представлявано от управителя К.Й.И., чрез юрисконсулт
П.М., със седалище в гр.Монтана, обл. Монтана, ул. „Г.М.“ № 5, следните
суми: 22 265.54 лв. /двадесет и две хиляди двеста шестдесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща неизпълнение на
парично задължение по Договори за доставка и продажба на семена, торове и
препарати за растителна защита, предадени по различно време от ищеца на
ответника и за които са издадени фактури в периода от 25.04.2019 год. до
16.04.2020г., сумата от 2687.20 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и
седем лева и двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница, начислена за периода от падежа на дължимата сума по
всяка издадена фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от 22 265.54 лв., считано от подаването на заявлението по
11
чл.410 ГПК в съда - 17.02.2022 год. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед № 41 от 21.02.2022 год. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58/2022 год. по описа на
Районен съд-Елхово.
ОСЪЖДА ответникът „А.Т.“ ЕООД , ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление с. К., общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д.“
№62, представлявано от управителя В.М. М.а, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А.“
ЕООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в
гр.Монтана, обл. Монтана, ул. „Г.М.“, № 5, представлявано от управителя
К.Й.И., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 949.05 лева
/деветстотин четиридесет и девет лева и пет стотинки/, от които: 499.05 лева
заплатена държавна такса, 250.00 лева внесено възнаграждение за вещо лице
и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, а искането на ищеца за
заплащане на разноски за разликата над 949.05 до1036.39 лева /за 87.34лв.
заплатена такса на ЧСИ/ – НЕ УВАЖАВА.
ОСЪЖДА ответникът „А.Т.“ ЕООД , ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление с. К., общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д.“
№62, представлявано от управителя В.М. М.а , ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А.“
ЕООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в
гр.Монтана, обл. Монтана, ул. „Г.М.“, № 5, представлявано от управителя
К.Й.И., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 599.05 лева /петстотин деветдесет и
девет лева и петдесет стотинки/, от които 499.05 лева - заплатена държавна
такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се
приложи по ч.гр.д. № 58/2022г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12