С решение № 3 от 03.01.2012г. по гр.д. № 3968/ 2011г. по описа на В.р. с., е осъден „С. С.”-гр.Д. да предаде на В. кооперация В. Т.-гр.В.Т. предоставения му по силата на договор за наем от 03.09.2010г. недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.”Т.Б.” № * в к-с „С.”, представляващ ресторант със сервизни помещения и тоалетен възел; осъден е „С. С.”-гр.Д. да заплати на В. кооперация В. Т.-гр.В.Т. сумата 330 лв. разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.П., пълномощник на „С. С.”-гр.Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон по изложени за това съображения. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че наемодателят е изправна страна и е имал право едностранно да прекрати договора за наем. Сочи, че безспорно е доказано от показанията на св.Л., че наемателят няма електромер, който да отчита консумираната ел.енергия на наетото помещение, което ставало чрез изваждане от общия електромер на показанията на електромерите на другите обекти. Сочи, че тази схема на отчитане на ел.енергия на наетия обект не е била известна на доверителя му при подписване на договора за наем. Излага, че заради спора относно задължението на доверителя му за консумирана ел.енергия по процесните три фактури се е наложило забавяне на плащането по тях, като за извършване на плащането гарантирал с издаване на запис на заповед от 02.03.2011г. за сумата 8000лв. Излага и че към момента на подписване на договора за наем в касата на кооперацията е бил внесен депозит от доверителя му в размер на 2816,50 лв.-две наемни вноски,като е видно, че след прихващане на тази сума доверителят му към момента на прекратяване на договора е дължал суми и то неуточнени само за консумирана ел.енергия. Предвид на това възразява, че неправомерно наемодателят е прекратил договора за наем на осн.чл.12 т.3 от него, тъй като към този момент не е било налице условието на неплащане на месечна наемна вноска. А по отношение на консумативите за ел.енергия ищецът е в забава и на осн.чл.90 от ЗЗД длъжникът може да откаже да изпълни задължението си докато кредиторът не изпълни своето задължение за правилно и точно замерване на ползваната ел.енергия на наетата вещ, поради което и доверителят му не е патил в срок сочените фактури от ищеца. Сочи, че е видно, че задължението на доверителя му е за разходи, свързани с ползването на вещта, а в случая замерването на ел.енергията не е точно и няма никаква гаранция, че е само за този обект, като по категоричен начин е било доказано, че кредиторът не е изпълнил своето задължение за точно замерване на консумираната ел.енергия на обекта и само на това основание е следвало да бъде отхвърлен предявеният иск. Счита, че неправилно съдът възприема, че плащането на наема е самостоятелно отделен в договора за наем от консумативите-такава трактовка била погрешна. Счита, че договорът за наем не е валидно прекратен и волеизявлението на кооперацията не е породило задължение на жалбоподателя да върне вещта, предмет на договора. Тъй като поради това договорът за наем не е прекратен, то затова доверителят му е отказал да върне наетата вещ. Моли съдът да отметни решението на ВТРС и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба В. кооперация В. Т.-гр.В.Т.. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това съображения.Моли въззивният съд да потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно и пълно. Вещото лице е посочило, че в цалата сграда на комплекс „С. има два първични електромера, монтирани в главното ел.табло и заведени в ЕОН, чрез които се отчита потреблението на ел.енергия в цялата сграда, като едното СТИ /средство за търговско измерване/ на ел.енергия измерва потребената ел.енергия в хотелската част на комплекс „С.”, а другото-в останалата част без хотелската. Експертът сочи и че има и вторични електромери, монтирани за измерване на потребената ел.енергия в отделните помещения от комплекс „С.”, отдавани на фирми под наем, като те са шест на брой, но няма монтиран отделен електромер, отчитащ потребената ел.енергия от наемателя на ресторанта. Вещото лице сочи, че отчитането на потребената ел.енергия в отделните помещения от отделните наематели се отчита от показанията на вторичните електромери, а за процесния обект-ресторант „С”-от отчетената ел.енергия от първичното СТИ се изважда отчетената ел.енергия от вторичните СТИ /отчитащи потребената ел.енергия на останалите наематели в к-с”С.”/. Вещото лице излага и че обектът е построен преди много време и не е пригоден за отделно отчитане на ел.енергия, но към настоящия момент друга схема за свързване за отчитане на ел.енергия много трудно би се реализирала. Предявен е иск с правно основание чл.233 ал.1 от Закона за собствеността. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По отношение на възражението, че неправилно районният съд е приел, че наемодателят е изправна страна и е имал право едностранно да прекрати договора за наем: същото е неоснователно. Действително, както от показанията на св.Л., така и от приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че наетият обект няма отделен електромер, който да отчита консумираната ел.енергия, а от показанията на общия първичен електромер се изваждат показанията на описаните по-горе вторични електромери на останалите наематели, и така се отчита консумираната от наетия обект-ресторанта, ел.енергия. В съдебно заседание вещото лице не посочва, че по този начин неправилно и неточно е била отчитана консумираната ел.енергия за наетия обект-същият не дава категоричен отговор на този въпрос, като излага, че е много трудно да се отговори. Сочи и че към настоящия момент друга схема на свързване за отчитане на ел.енергия много трудно би се реализирала. Освен това, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че тази схема на отчитане на ел.енергия на наетия обект не му е била известна при подписване на договора за наем. Напротив, от събраните по делото доказателства може да се направи обратният извод. Това е така, тъй като договорът за наем е сключен на 03.09.2010г., и до получаване на писмото на ответника по жалба от 02.03.2011г., с което наемателят е предизвестен, че ако не заплати дължимите суми за наем, ел.енергия и вода по фактури от м.12.2010г., м.01.2011г. и м.02.2011г., договорът за наем ще бъде прекратен, считано от 14.03.2011г., той не е повдигал въпроса относно начина на отчитане на ел.енергията на наетия от него обект-липсват доказателства в тази насока. Едва с докладна записка от 31.08.2011г. наемателят е отправил искане до наемодателя за съставяне на комисия за коректно изчисляване на сметките за ел.енергия, и то поради факта, че надвишаването на сметките за ток за януари и февруари е по причина на транжорната поради неизправност на електромера, а не е изложено соченото обстоятелство, че едва тогава е узнал за начина на отчитане на ел.енергията на наетия от него обект. А този електромер /на транжорната/ е заменен с нов след като е констатирано, че не е отчитал правилно. Предвид изложеното, правилно районният съд е приел, че наемодателят е изправна страна и е имал право едностранно да прекрати договора за наем поради неизпълнение задължението на наемателя за заплащане на наем, ел.енергия и вода. Несъстоятелно е и твърдението на наемателя, че заради спора относно задължението му за консумирана ел.енергия по процесните три фактури се е наложило забавяне на плащането по тях-липсват доказателства, от които да се установява това обстоятелство и че същият е навел такова възражение при получаване на писмото на кооперацията от 02.03.2011г. Фактът, че за извършване на плащането е гарантирал с издаване на запис на заповед от 02.03.2011г. за сумата 8000лв. е ирелевантен за настоящото производство, след като е безспорно, че към 14.03.2011г. наемателят е дължал по процесните три фактури суми за наем, ел.енергия и вода, които суми е заплащал от 16.03.2011г. до 11.05.2011г.-след волеизявлението за прекратяване на договора. Възражението, че към момента на подписване на договора за наем в касата на кооперацията е бил внесен депозит от наемателя в размер на 2816,50 лв.-две наемни вноски, и след прихващане на тази сума към момента на прекратяване на договора е дължал суми и то неуточнени само за консумирана ел.енергия, е несъстоятелно. Както правилно е посочил районният съд, договорът предвижда възможност за наемодателя да извърши прихващане на задължението на наемателя с внесения от него депозит само при прекратяването му, но не и при неплащане на която и да е месечна вноска за наем при действието на договора. Предназначението на заплащането на авансова вноска е не извършване на прихващане при неплащане на месечен наем, а обезпечаване изпълнението на задължението на наемателя за заплащане на наем и консумативи, ако не са заплатени изцяло дължимите, и то след прекратяване на договора на което и да е основание. Досежно възражението, че неправилно съдът възприема, че плащането на наема е самостоятелно отделен в договора за наем от консумативите: същото е несъстоятелно. Видно от чл.12 т.3 от договора за наем, същият се прекратява едностранно , без предизвестие от страна на наемодателя при неплащане на месечна наемна вноска, консумативи, такси смет, в указания срок, т.е. налице са самостоятелни основания, даващи възможност на наемодателя за упражняване на правото му да прекрати едностранно договора за наем-неплащане на наем, или на консумативи, или на такса смет. Неизпълнението на което и да е от тези задължения от страна на наемателя, са основание за прекратяване на договора за наем. В този смисъл е несъстоятелно и възражението, че договорът за наем не е валидно прекратен и волеизявлението на кооперацията не е породило задължение на жалбоподателя да върне вещта, предмет на договора. Договорът за наем е валидно прекратен от наемодателя, тъй като към момента на волеизявлението за прекратяване са били налице условията на чл.12 т.3 от договора-налице е било неизпълнение на наемателя на задължението му за заплащане на наем, ел.енергия и вода. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че този начин на отчитане на ел.енергия е неточен, то към момента на отправяне на волеизявлението за прекратяване на договора за наем, налице е неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наем и вода, които са две самостоятелни основания за едностранно прекратяване на договора за наем. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати направените от ответника по жалба разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 03.01.2012г. по гр.д. № 3968/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „С. С.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”И. В.” № 48 В, да заплати на В. кооперация В. Т. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” № 24 направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 300лв. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |