РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 276/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано
е по жалба на Н.Н.Т., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №3179437 на
ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 600 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и
правото му на защита.
Жалбоподателят
не се явява и изпраща представител в съдебно заседание, който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай има данни за
датата на депозиране на жалбата (11.05.2020г.), както и за датата на връчване
на електронния фиш (04.05.2020г.), поради което следва да се приеме, че жалбата
е подадена в срок.
На
29.08.2019 г. в 14,34 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на ПП 1-8 в района на 126км. с посока
на движение от гр. К. към гр. София, лек автомобил "….", рег. № ….,
който се движел със скорост от 92 км/ч..
Скоростта
на движение е отчетена от системата, като е отбелязано, че превишената стойност
на скоростта е 42 км/ч.
Издаден
е електронен фиш № 3179437, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв.
за превишаване на скоростта с 42 км/ч.
От протокол от 30.08.2019г. за използване на
автоматизирано техническо средство TFR- 1M на 29.08.2019 г. се установява, че
същото е било монтирано в МПС рег. № …. в района на ПП 1-8 в района на 126км. с
посока на движение от гр. Костенец към гр. София.
Според
настоящия състав издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
С
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране
на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се
основава на резултати от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез
технически средства. В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това
означава, че в случаите, когато нарушението е установено с такива технически
средства или системи, то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков
материал, от който се установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.
По
възраженията на жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че не са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Доколкото електронният фиш съчетава в себе
си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление
(акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не са
приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в одобрения
от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит „дата
на издаване”. По тази причина не може да се установи в какъв срок от
установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не може да
се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото електронния
фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата на неговото
издаване. Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН,
тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно
постановление.
Съдът
намира, че електронният фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
Наказващият
орган, който е носител на доказателствената тежест, е длъжен да докаже всички
елементи от състава на административното нарушение, предмет на съдържащото се в
електронния фиш административнонаказателно обвинение.
Наказващият
орган не е представил надлежни доказателства за това, че нарушението е
констатирано с одобрено техническо
средство в съответствие с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Видно от обжалвания фиш в него е
посочено, че констатираното нарушение е заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М, но не е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до конкретна дата.
Не
са представени също така служебно изисканите от съда с определение от
13.10.2020г. снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; Справка за собственост на МПС; Снимка/разпечатка от показанията на
АТС с видими дата, скорост и рег. номер на МПС.
Следва
да бъде посочено, че останалите представени по делото доказателства касаят
различно техническо средство, респ. различно нарушение, като именно поради това
с горецитираното определение от 13.10.2020г. съдът е указал на АНО да
представи съответните доказателства, касаещи процесния случай, като указанията
не са изпълнени, респ. изисканите писмени доказателства не са представени.
По
изложените съображения от страна на АНО не бяха доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, поради което обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По делото обаче не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението няма законово основание
възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на разноски.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3179437 на
ОДМВР София, с който на Н.Н.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 600 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: