Р Е Ш Е Н И Е
№ 962
Гр. П., 06.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01690/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е от И.Б.И. срещу Сдружение „***“ установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща нетната стойност на неизплатено възнаграждение
за месец февруари 2018 г. по договор от 01.09.2017 г. за професионален
волейболен състезател, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението – 30.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 07532/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти състав е издадена Заповед
№ 5553 от 31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът И.И.
твърди, че е професионален спортист по волейбол от 2015 г. Посочва, че между
нето и ответното Сдружение „***“ съществувало правоотношение, породено от
професионален договор, сключен на 01.09.2017 г. Поддържа, че уговореният срок
на този договор бил „6+1+1 месеца“, считано от неговото сключване. Съгласно
клаузата на т.3.2 от същия така уговорената клауза за срока влиза в сила
автоматично в случай, че отборът се класира и вземе участие в четвъртфиналната
и полуфиналната плейоф серия на държавното първенство. Твърди, че отборът не
успял да завърши сред първите осем в класирането от редовния сезон, поради
което срокът на договора между страните изтекъл в края на месец февруари 2018
г. – с края на шестия месец. С Анекс № 0001/01.09.2017 г. било договорено
ищецът да получава месечно възнаграждение в размер от 1 500 лв. Заявява, че
като страна по договора – професионален волейболен състезател И. изпълнявал
всички свои задължения, произтичащи от правоотношението, възникнало между него
и ответния волейболен клуб. Въпреки това последният не изпълнил насрещната си
престация и не изплатил на ищеца полагащото му се възнаграждение за месец
февруари 2018 г. в нетен размер от 1 500 лв. Изяснява се, че И. дори довършил
сезона със своя отбор, продължавайки участието си в шампионата и през месец
март 2018 г., без имуществени претенции. Твърди се, че впоследствие отборът бил
разпуснат, но ответникът така и не изплатил следващото му се възнаграждение за
положения труд. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковата претенция
и за присъждане на сторените разноски. Претендира се и законна лихва за забава
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното Сдружение „***“,
чрез председателя на УС, намира исковата молба за нередовна, тъй като ищецът е
представил писмени доказателства без да посочва какви конкретно обстоятелства
ще доказва с тях. Оспорва иска като неоснователен с твърдението, че от страна
на Сдружението са спазени всички законови норми при прекратяване на договорните
правоотношения, съществували между ищеца И.И., в качеството му на състезател и
ответния волейболен клуб, предвид изтичане срока на договора.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парично
вземане на ищеца срещу ответника, удостоверено в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 07532/2018 г. по
описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителният
иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявения иск е обусловено от установяване от страна на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, сключването
на процесния договор за професионален волейболен състезател от 01.09.2017 г.;
изпълнението на задълженията си по договора чрез полагане на съответния труд за
периода, за който претендира да му се заплати възнаграждение; 3). размера на
дължимото възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземането.
С оглед становището на ответника в
отговора на исковата молба с доклада по делото, обективиран в определението от
07.05.2019 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между ищеца и ответното Сдружение е съществувало
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на което ищецът е
изпълнявал задълженията си на състезател по волейбол, както и, че
правоотношението е прекратено поради изтичане срока на договора.
Тези факти следват и от приетите
като писмени доказателства по делото договор на професионален волейболен
състезател от 01.09.2017 г., анекс № 001 от 01.09.2017 г. към него, Правилник
за вътрешния ред за спортно-състезателната 2017 г./2018 г. на ВК „Миньор П.“ и Удостоверение с изх. № 794/01.11.2018 г.,
издадено от изпълнителния директор на БФ по волейбол. Данните, съдържащи се в
тези доказателствени източници сочат, че по силата на договора от 01.09.2017
г., сключен между ответното Сдружение с нестопанска цел „***“ и ищеца И.Б.И., в
качеството му на професионален състезател по волейбол, на основание чл. 17, ал.
2 ППЗФВС, ответникът притежава състезателните права на ищеца за срока на
договора, като последният се задължава да се състезава в клуба срещу заплащането
на възнаграждение, определено в анекс към договора и социално-здравни
осигуровки – арг. чл. 2 от последния. В клаузата на т. 2.1 е предвидено, че ВК „Миньор“ ще заплаща възнагражденията
само когато състезателят се състезава от името на клуба, а в т. 2.4
задължението на ответника да осигури на И. необходимата материална база,
екипировка и други условия, необходими за изпълнение на поставените спортно –
технически цели и задачи. Уговорено, е в клаузата на т. 3, че договорът се
сключва за срок от „6+1+1“ месеца, считано от датата на сключването му –
01.09.2017 г., както и, че клаузата „плюс един месец, плюс един месец“ влиза в
сила автоматично при условие, че отборът се класира и вземе участие в
четвъртфиналната и полуфиналната плейоф серия на държавното първенство.
В клаузата на т. 3 от сключения
между страните Анекс № 001 към договора същите са уговорили месечното
възнаграждение на ищеца И.И., в качеството му на състезател при ответното
Сдружение, да бъде в размер на сумата от 1 500 лв. В представения
Правилник за вътрешния ред като основно задължение на волейболния клуб в т.
2.7 е предвидено редовното изплащане на
състезателя на трудовите му възнаграждения.
Изяснява се, че за спортно –
състезателната 2017 г. – 2018 г. И. е бил картотекиран като състезател по
волейбол в мъжкия отбор на ВК „Миньор“ – гр. П..
Страните не спорят, че отборът на
ответника не успял да завърши сред първите осем отбора в класирането от
редовния сезон, поради което и условието, установено в клаузата на т. 3.2 от договора за автоматично
продължаване на действието му с „+ 1+1“ месец не настъпило, както и, че
правоотношението помежду им било прекратено с изтичане на уговорения срок на
действие на договора.
От така установените факти следва изводът,
че през периода от 01.09.2017 г. до 01.03.2018
г. ищецът И.И. е бил волейболен състезател при ответното Сдружение, като е изпълнявал
задълженията си /обстоятелство, неоспорено от ответната страна/, следващи от договора
между страните чрез полагане на съответния труд за периода, за който претендира
да му се заплати възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за физическото възпитание и спорта /ПЗФВС/ (отм.), в сила към
процесния период, е предвидено, че професионалните спортисти извършват
тренировъчна и състезателна дейност по договор срещу възнаграждение, като в ал.
2 е уредено задължителното съдържание на този договор.
Следователно, описаният договор съдържа всички основни,
съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира
като такъв, независимо от наличието и на други гражданскоправни елементи,
включени в него съобразно изискванията на ЗФВС и Правилника по прилагането му.
В случая, процесният договор е
сключен на основание чл. 17, т. 2 ППЗФВС /отм. от 12.04.2019 г./. Уговореният
предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат или
свършване на определена работа, а включва полагането на труд от ищеца като
състезател. Уговорена е организацията, при която ще се полага труда, като е
предвидено, че за срока на действие на
договора многократно ще се осъществява уговорената дейност, поради което не е
налице еднократно изпълнение на определена задача. Определени са място на
изпълнение на договора /клуба/, както и изпълнение с имущество, осигурено и
организирано от работодателя. Спазено е и изискването за сключване на договора
в писмена форма и с реквизитите по чл. 17, ал. 2 ППЗФВС /отм./.
Предвид това, съдът квалифицира
претенцията на ищеца като такава за неплатено трудово възнаграждение по чл.
128, т. 2 КТ, което обстоятелство не се променя от факта, че процесният договор
от 01.09.2017 г. между страните съдържа,
както трудово – правни, така и гражданскоправни елементи, тъй като се касае за
особен вид договор, сключен с клуб, на който състезателят предоставя
състезателните си права и права по картотекиране.
С оглед уговорения между страните
срок на действие на договора, установен в клаузата на т. 3.1., съдът приема, че
действието му е прекратено считано от 01.03.2018 г. с изтичането на 6 месеца от сключването му –
01.09.2017 г. Предвид изпълнението от страна на ищеца на задълженията си като
професионален волейболен състезател, следващи от сключения между страните
договор и приложимия Правилник за вътрешния ред, за И. е възникнало правото да
получи уговореното възнаграждение за положения труд в размер на сумата от 1 500
лв. за месец февруари 2018 г., а за ответника СНЦ „***“ насрещното задължение
да го заплати.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест ответникът не установи положителния факт на плащане на
дължимото на ищеца възнаграждение за процесния месец, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен нетен размер от 1 500 лв. Върху същата сума следва да
бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
в съда – 30.10.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, представляваща законна последица от
установяване съществуването в полза на ищеца на неизплатено в срок парично притезание
– арг. чл. 214 ГПК.
За прецизност съдът намира за
необходимо да отбележи, че този извод не се разколебава от представените от
ответника и приети като доказателства по делото писмени материали, конкретно копия
от вноска бележка от 11.09.2017 г., фактура от 11.09.2017 г. и договор за наем
на недвижим имот от 05.09.2017 г., доколкото същите касаят извършването от
ответника на определени разходи, без да са насочени към установяване на
своевременно и ясно релевирани от същия възражения, като не доказват погасяване
на процесното задължение.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има само ищецът,
както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези,
направени в хода на ч. гр. дело № 07532/2018 г. по описа на Районен съд – П. –
арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 430 лв. –
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч.
гр. дело № 07532/2018 г. по описа на Районен съд – П. и сумата от 580 лв. –
разноски в исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендираните от ищеца размери на адвокатски възнаграждения, поради което при
доказаното им заплащане /предвид отразеното в представените договори за правна
защита и съдействие от 24.10.2018 г. /л. 7 от ч. гр. дело № 07532/2018 г./ и от
01.03.2019 г., с анекс № 1 към него от
22.05.2019 г. / л. 8 и л. 35 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част същите има характера на разписка, удостоверяваща плащането –
арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от И.Б.И., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Сдружение „***“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ,
че Сдружение „***“ дължи на И.Б.И. сумата от 1 500 лв., представляваща нетната стойност на неизплатено
възнаграждение за месец февруари 2018 г. по договор от 01.09.2017 г. за професионален
волейболен състезател и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване в съда на заявлението – 30.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
07532/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти
състав е издадена Заповед № 5553 от 31.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Сдружение „***“, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.Б.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 430
лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 07532/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, X-ти състав и сумата от 580 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от днес –
06.06.2019 г. – датата на обявяването му и съобщена в публичното съдебно
заседание на 23.05.2019 г.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните за сведение – на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07532/2018 г. по описа на съда да се върне на
съответния съдебен състав, като към него се приложи заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: