№ 216
гр. Кюстендил, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500114 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от В. Л. В. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, чрез пълномощника адв. Е. Й.,
насочена против Решение № 893 от 14.12.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 373/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за
установено, че В. Л. В. има парични задължения към *** в размер на 4 136, 60
лв. – главница, за периода 05.12.2016 г. - 05.09.2018 г., част от главница в
общ размер на 11 993, 19 лв. по Договор за потребителски кредит от
05.09.2008 г., сключен между В. Л. В. и *****, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.10.2021 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за които суми в хода
на заповедното производство по ч. гр. д. № 2106/2021 г. на КРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК;
обезсилил е Заповед № 571/26.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. №2106/2021 г.
по описа на КРС за сумата над уважената част от 4136, 60 лв. до 4326, 36 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит от 05.09.2008 г., за която е
издадена заповедта.
Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт поради неговата незаконосъобразност. Твърди, че договорът за цесия е
нищожен, тъй като процесното вземане, което не е обявено за изискуемо от
банката, не можело да се прехвърли от кредитор– банкова институция на
1
небанкова институция, като иска прогласяване на нищожността му. Възразява
срещу изводите на КнРС, че е налице надлежно уведомяване на ответника от
кредитора за цесията. Подчертава, че решаващият състав не се произнесъл по
изрично и своевременно направено възражение за погасяване на процесното
вземане поради изтекла погасителна давност.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което
се отхвърли исковата претенция. Претендира разноските за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна ***, с който се изразява становище за
недопустимост на депозираната въззивна жалба, с оглед на обстоятелството,
че наведените от страна на въззивника твърдения за нищожност на договора
за цесия са преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Допълва, че с
чл. 9, ал. 3 от договора е предвидена възможност банката да прехвърли
вземането си на трети лица, като липсва законова разпоредба, която да
задължава кредитор да прехвърля вземанията, произтичащи от договор за
кредит, на банкова институция. Оспорва се въззивната жалба като
неоснователна. Сочи се, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с
получаване на препис от исковата молба. Твърди се, че началният момент, от
който започва да тече давностния срок е крайният падеж на договора за
кредит, а не датата на прехвърляне на вземането. Иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. В условие на евентуалност, в случай на
отмяната му, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за
прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОС- Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства
при усл. на чл.235, ал.2 от ГПК, както и на доводите и твърденията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция
не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд.
Пред районен съд е бил предявен от *** срещу В. Л. В.,
ЕГН:********** иск за признаване за установено в правоотношенията между
страните, че В. Л. В. има парични задължения към дружеството в размер на
4326,60 лв. – главница, за периода 05.12.2016 г. - 05.09.2018 г., част от
главница в общ размер на 11 993, 19 лв. по Договор за потребителски кредит
от 05.09.2008 г., сключен между В. Л. В., ЕГН:**********, и *****, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
2
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за
която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 2106/2021 г. на
КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Предвид направеното изменение на размера на иска, районен съд е го е
уважил за сумата 4 136, 60 лв. – главница, за исковия период, като част от
главница в общ размер на 11 993, 19 лв. по договора за потребителски кредит
и е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата над
уважената част от 4 136, 60 лв. до 4 326, 36 лв. – главница по договора за
потребителски кредит от 05.09.2008 г., за която е издадена заповедта.
Районен съд е приел, че от ангажираните доказателства по делото
безспорно се установява, че между В. В. и ***** е възникнало облигационно
отношение по силата на договор за потребителски кредит, сключен на
05.09.2008 г., че въззивникът не е изпълнил задълженията си по договора и
вземането на банката е цедирано на ***, за което ответникът е уведомен.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на
районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни съображения :
Въз въззивната жалба се твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй
като процесното вземане, което не е обявено за изискуемо от банката, не
можело да се прехвърли от кредитор– банкова институция на небанкова
институция, като иска прогласяване на нищожността му Въззивният съд
намира възражението за преклудирано, тъй като същото е въведено в процеса
едва с въззивната жалба. Но дори и да бъде разгледано, същото е
неоснователно. Следва да се има предвид, че нито ЗКИ, нито подзаконовите
нормативни актове, уреждащи банковата действост съдържат забрана за
прехвърлянето на вземания на банки, произтичащи от банкови договори на
нефинансови институции, като това е и една често срещана практика в
гражданския и търговския оборот.
Неоснователно е възражението, че са незаконосъобразни изводите на
КнРС, че е налице надлежно уведомяване на ответника от кредитора за
цесията. От представената по делото обратна разписка безспорно се
установява, че уведомлението е получено от Н. В.а, за която е отбелязано, че е
съпруга на ответника.
Неоснователно е възражението, че процесното вземане е погасено
поради изтекла погасителна давност.
Следва да се има предвид че погасителната давност за вземанията по
договор за банков кредит следва да изчислява от датата на изискуемостта на
съответната погасителна вноска. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.“б“ и „в“ от ЗЗД, вземанията за
обезщетения от неизпълнен договор /каквато е лихвата за забава/ и
вземанията за лихви /каквато е договорната възнаградителна лихва/ се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В конкретния случай исковата
претенция за главница е за периода 05.12.2016 г. – 05.09.2018 г., а датата на
3
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 22.10.2021 г. Следователно
петгодишния давностен срок не е изтекъл.
С оглед гореизложеното и доколкото въззивната жалба е неоснователна,
то решението на районен съд следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 893/14.12.2022 г., постановено по гр. д.
№373/2022 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4