Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
при участието на секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 1061 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно и е
образувано по предявен от Я. Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,,Х.Б.“
№ 27, вх. А, ап. 2, чрез адв. М.Д., против
Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 40 000 лева,
претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в следствие на
деяние, квалифицирано като престъпление
по чл. 325 в, ал.1 от НК, за което ответникът е признат за виновен с Решение №
4 от 01.07.2017 г. по АНД № 139 по опис на Военен съд – гр.Сливен за 2016 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се
излага, че на 23.02.2016 г. около 20:00 часа в гр.Варна, на детска площадка,
намираща се на ул. „П.“ в близост до бл. 10, ответникът не положил достатъчно грижи за гръбначно
животно – куче порода „питбул“, което се намирало под негов надзор, в резултат
на което, то причинило средна телесна повреда на ищцата. Средната телесна
повреда се изразявала в многофрагментарно счупване на основата на третата и
четвъртата подкиткови кости на дясната ръка, което е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния крак за период не по-малък от 2.5 месеца.
Твърди се, че в следствие на ухапванията ищцата изпитала силна, непоносима
болка в областта на дясната ръка, докато се опитвала да се освободи от
нападението. Непрекъснато се опитвала да се освободи от захапката, но била
повалена на земята и кучето започнало да я влачи дърпайки я за захапаната дясна
ръка. Твърди, че нейната приятелка,
заедно с човека, който разхождал кучето се опитвали да ги разделят но от
опитите им нямало ефект. Не помни как и кога кучето я е освободило от
захапката. Получила силни кръвоизливи и
разкъсно-контузни рани, счупване на костите на китката и скъсани сухожилия.
Била откарана в болница, където претърпяла операция под пълна упойка. Лечението
протичало трудно, с възпаление на раните, а ръката останала обезобразена и
изкривена. След случая започнали
проблеми със съня, неконтролируем плач, кошмарни сънища основани на спомени от
този инцидент. Появило се чувство за малоценност поради обезобразяването. Ищцата счита, че вината за това е на
ответника, който е оставил кучето си без надзор.
Моли, съдът да уважи иска и да присъди
направените по делото разноски.
Ответникът в писмен отговор
оспорва исковата претенция, като твърди, че не е налице елемент от фактическият
състав на непозволеното увреждане – причинно следствената връзка между
деликтното действие и твърдяното нараняване. Оспорва се твърдението за
многофрагментарно счупване. Твърди, че след инцидента е оказана спешна
медицинска помощ. Твърди, че едва два
дни по-късно са установени описаните в епикризата увреждания. Твърди, че
телесните увреждания, не са следствие на ухапването, а следствие на самопричиняване. Твърди се
самоволно напускане на мецинското заведение. Допуска, че е възможно
уврежданията да са констатирани едва 48 часа след нараняването, но в този
случай, ангажира съда с възражение за съпричиняване. В писмени бележки се поддържат възраженията в писмения отговор
и след анализ на доказателствата се поддържа искане за отхвърляне на
претенцията, а в условията на евентуалност за присъждане на обезщетение по
справедливост след отчитане на процент на съпричиняване в размер на 90%.
Съдът след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото доказателства, приема за установено, следното от фактическа страна:
От
Решение № 4 от 01.03.2017 г. постановено
от Военен съд в гр. Сливен, по АНД № 139/2016 г. се установява, че ответникът в
качеството му на старши лейтенант е
признат за виновен, затова че на 23.02.2016 г. около 20:00 часа в гр.Варна, на
детска площадка , намираща се на ул. „П.“ в близост до жилищен блок № 10, не
положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче, порода „Питбул“ , което
се намирало под негов надзор, в резултат на което то причинило средна телесна повреда на гражданската Я.Г.Л.
от гр.Сливен, изразяваща се в многофрагментарна счупване в основаната на
третата и четвърта подкитови кости на дясната ръка, което обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен
крайник за периода не по-малък от 2.5
месеца – Престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание –
глоба в размер на 1500 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в законна сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд ,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата проитвоправност и виновността на дееца.
Постановеното решение има последиците на влязла в законна сила присъда.
Деянието описано в присъдата е осъществило състав на умишлено престъпление.
Поради което неговата проитовправност и виновността на дееца не са предмет на
настоящото производство.
Предмета
на доказване пред настоящия съд включва само и единствено нанесените вреди и
справедливия размер на тяхното обезщетяване. Затова съдът приема за установено,
че телесна повреда осъществена на 01.01.2017
г. се изразява в многофрагментарна счупване в основаната на третата и четвърта
подкитови кости на дясната ръка, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за периода не по-малък от 2.5 месеца. Извън
предмета на доказване е възражението на ответника, че ищцата е извършила
самонаравяне или, че не е положила достатъчно грижа за себе си, поради което
вредата е била по-голяма от действително нанесената от деянието за което е
признат за виновен.
Относно вредата: В тежест на ищцата е
да докаже, че в следствие на деянието, признато за противоправно във формата на
престъпление и извършено виновно е
претъпяла неимуществи вреди. От заключението по допусната СМЕ, представено от
вещото лице д-р Д.А.Д. се установява, че е налице счупване на основаните на
трета и четвърта дланни кости , сгъвна контрактура на горната междуфлангеална
става на пети пръст на дясната ръка. Според заключението на вещото лице, това
нараняване не обуславя дефицит на функцията на десен горен крайник.
От
заключението по СМЕ представено от вещото лице д-р Р.М., ортопед – травматолог,
се установява, че ищцата е била прегледана в спешното отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД, амб. № 1322/23.02.2016г.. Там е била поставена
диагноза „ Рани от ухапване от куче на
дясна ръка, наркомания. В резултат от ухапването получава разкъсно-контузна
рана в областта на дорзална и воларна повърхност на дясната ръка. Окончателната
диагноза е била „Разкъсно-контузна рана на дясна ръка". В спешното отделение
е направена първична хирургична обработка на раните. Поради болки и кървене от
превръзките два дни по-късно на 25.02.2016 г. е постъпила в отделение по
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Марина"ЕАД -Варна, ИЗ №9181 е
Диагноза: Множествени счупвания на метакарпални кости, открито, десен горен
крайник. Няколко часа след обработка на раните ръката се подула, а превръзката
накървяла. Към датата на прегледа пациентката била със затруднение в движението
в китката и пръстите на дясна ръка.Състоянието на пациентката било описано като
афебрилна, адекватна, в заключение добро общо състояние,без отклонения в
соматичния статус, но с множество разкъсно-контузни рани в областта на дясна
ръка, най-голямата от които на гърба на дланта. Охлузни рани в областта на
предмишницата на същата ръка. Данни за увреда на екстензорните сухожилия на
IV и V пръсти на дясна ръка. Рентгенологични данни за фрактура на базите на
III и IV метакарпални кости в дясно. Локален оток и зачервяване.
Рентгенография
от 24.02.2016 г. дава данни за многофрагментарна фрактура на базите на 3-та
и 4-та метакарпална кост. На 02.03.2016 е била оперирана 326/02.03.2016 г.
- Артротомия на китка, с оперативна диагноза - Множествени счупвания на
метакарпални кости, извършено било щателно почистване на оперативното поле с
ревизия на раните в областта на китката, дланта и пръстите. Извършена била
артротомия на гривнената става и ревизия на раните в областта. Дренаж на
ставата и тоалет на кухината.; ревизия на раната по дорзалната повърхност на
дланта. Установено било парциална увреда на екстензорното сухожилие на IV
пръст. Хирургичен дебридман и тоалет на раната. Установени били няколко свободни костни фрагмента от фрактурите на базите
на III и IV метакарпални кости. Екстирапация на същите. Шев на екстензорното
сухожилие. Ревизия на раните по воларната повърхност . Шев на раните. Стерилна
превръзка.
След
оперативният статус от медицинската документация се установява, че е афебрилна,
със стабилни жизнени показатели и спокойна оперативна рана. Ищцата била
изписана на 07.03.2016г.
От
извършения на 26.11.2019 г. от вещото
лице медицински преглед, се установило, че към момента е налице ясно видим
белег по гърба на дясна ръка с дъговиден ход заемащ ¾ от
ширината на ръката е дължина около 5см. Същата област е деформирана с твърда
подутина в областта на основите на счупените 3 и 4 метакарпални кости.
Болезнено ограничено движение в посока към гърба на ръката в гривнената става
от 40 градуса при норма- 80 градуса. Основната става на 4 пръст е с ограничено
движение в посока към гърба на ръката от 10 градуса. Проксималната между
фалангеална става на пети пръст е свит на 90 градуса с невъзможни активни и пасивни движения. Възможен върхов и юмручен
захват на ръката.
В
заключение, което се поддържа и в съдебно заседание, вещото лице сочи, че в резултат на ухапването ищцата е получила рани
на дясна ръка със счупване на основите на 3 и 4 метакарпални кости и увреждане
на икстензорното сухожилие на 4 пръст. Раните се инфектирали, което е наложило оперативно лечение. Раните
зарастват за около 25 дни. Костите за около 30-45 дни, след това следва
рехабилитация за възстановяване на движенията на ставите вследствие на
обездвижването обикновено за още 30-40дни. Въпреки проведената рехабилитация са
останали описаните в медицинския преглед ограничени движения. Раните са
оздравели, останал е белег и деформация
на областта което води до загрозяване, костите са сраснали със груб костен
калус ограничаващ движенията на гривнената става в посока свиване към гърба на
ръката. Питият пръст е с блокирана в 90 гр. свита проксимална интерфалангеална
става.
Вещото лице е категоричен, че описаното в заключението състояние няма да се промени. Нарушена е нормалната конфигурация на ставите в
основата на 3 и 4 метакарпални кости, което е предпоставка за развитие на
артрозни промени в гривнената става водещи до болки и ограничения движенията.
Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Р.М., тъй като се основава на
цялостна преценка на медицинската документация
и при наличие съответната специализация. Съдът не кредитира заключението на д-р
Д.Д., тъй като същото е в абсолютно противоречие
с констатациите дадени от травматорог.
От
заключението по СПЕ се установява, че е освидетелствана жена на 28 години /ищцата Я./ със средно образование по текстил
и облекло, българка, българска гражданка от гр.Сливен, неомъжена, неосъждана,
прекъснала следването си във ВСУ"Ч.Храбър"-специалност „Международен
бизнес мениджмънт" поради инцидент през месец февруари 2016 година, когато
била атакувана и ухапана от куче, докато разхождала кучето си порода
„чихуахуа" с приятелка. Преживяла силен стрес и ужас, възприела ситуацията
като животозастрашаваща. Била откарана в Спешно отделение на болница
„Св.Анна" във Варна, след два дни постъпила и била оперирана в
МБАЛ"Св.Марина"- гр.Варна в Отделение по ортопедия и травматология,
за което представя медицински документи. Вследствие на ухапването от кучето
получила трайно увреждане на дясната
ръка , нарушаване на функцията на ръката - основна и водеща, както и
загрозяване, което вече години наред се опитва да прикрива. Претърпяла
болки и страдания, медицински интервенции, операция и лечение. Била е
хоспитализирана, провела физиотерапия с неудовлетворителен изход. Понеже не
можела да си служи с дясната ръка, зависела от помагащите и близки, напуснала
следването, разделили се с приятеля си, върнала се да живее в гр.Сливен при
родителите си. Понесла загуби от морален, интимен, естетически, социален,
професионален характер. Затворила се, не желаела да излиза и да се среща с
хора, отказвала на приятелки, а при излизане постоянно се притеснявала за
впечатлението, което създава у другите и се стараела да прикрива наранената
ръка, опитала се да промени доминантноста дясно/ляво. Появили се паник атаки.
След острия стрес последвало разстройство в адаптацията; продължителността на нарушенията
продължават повече от шест месеца и дори година. Събитието предизвикало в
живота на ищцата криза, за
преодоляването на която е била и е към настоящия момент външна намеса и помощ.
Във връзка с допълнителната задача, вещото лице заключава, че употребата на
психоактивни вещества най-общо може да бъде експериментална, за рекреация и
зависима. Находката по време на теста е дало основание на вещото лице, да
приеме, че употребата е за рекреация /възстановяване, за настроение, за купон/,
епизодична, но не системна. Отразената в експертизите на д-р С.Михова и д-р
Д.Демирев по Лист за преглед на пациент в Спешно отделение Д."Наркомания..
.опиянено състояние" не е конкретизирана, а при пролежаването в
Отделението по ортопедия на МБАЛ" Св.Марина"-ЕАД, гр.Варна лицето е
описано като адекватно. Не е установена индикация за консулт с психиатър,
клиничен психолог или тесен специалист по зависимости. Назначени са медикаменти
във връзка с травмата на ръката. По време на освидетелстването, вещото лице не
е установило типични симптоми като разширени зеници, нервност-тревожност, гняв
или други емоционални свръхмерни реакции, надхвърлящи контекста на ситуацията.
Не са установени данни за „флаш бекс „ - неволево връщане на травматичното
преживяване. След травмата ищцата не се е консултирала с психиатър или клиничен
психолог. Преди травмата няма данни за
състояния със загуба на съзнание и припадъци. Ищцата не е фамилно обременена с
психични заболявания и не е страдала от други заболявания. Била е здрава до
инцидента.В раздел употеба на алкохол, тютюнопушене, други ПАВ, вещото лице
сочи, че ищцата е съобщила за консумация на „малко“ вино в компания с приятели,
пуши цигари и подминава въпроса за ПАВ.
Претърпеният инцидент, атакуване от куче, ухапване, „влачене " е
неочаквано събитие - с остър стрес, остра психотравма, преживяна от ищцата като
живото застрашаваща. Острата психотравма е довела до рязка промяна в живота ,
защото ищцата не е била подготвена и състоянието е изисквало мобилизация на
адаптивните механизми за да се приспособи към новите условия на живот . Вещото
лице сочи, че освен страданията при инцидента, при лечението , ищцата
продължава да понася такива и към момента.
Изпада в болестно състояние, регрес и зависимост от интимния партньор,
загуба на интимната връзка, ново разочарование, засилват се чувства
предателство и изоставяне. Ищцата е станала зависима от родителите си,
регресира , без да го желае. Накърнява се достойнството й и тя страда. Претърпява „обратно развитие",
прекъсва висшето си образование, целта на което е била да постигне по-високи
цели. Изоставя тези цели и принудително се преориентира. Губи контрол над
живота си. Понася загуби и щети, причинени й от външен фактор, без да го е
провокирала, извън свободната й воля. От експеременталното - психологичното
изследване, вещото лице заключава за наличие на страх от бъдещето, на базата на
неудовлетворително подобрение и продължаващи няколко години ограничения във
всички сфери на живота. Констатирана е лека депресивна симптоматика - СДБ ,
депресивна „вътрешна картина" на болестта, цялостна промяна на живота към
влошаване на качеството. Вещото лице констатира усилия за съвземане до степен
на отрицание на претърпените щети, но на
практика поведението й показва точно обратното - нуждае от подкрепа, помощ и
окуражаване. Ищцата е емоционално неспокойна с отражение върху функционирането
на младия организъм и младата личност, засягайки интимни, естетични, трудови и
социални аспекти. Стеснено е функционирането , а заедно с това социалните
контакти, успешните изяви, което за една екстравертирана социална личност,
ориентирана към по-високи цели /висше образование/ и реализация е болезнено
преживяване. От освидетелстването, вещото лице е установило, че са налице
индикации за индивидуална, а също така на по-късен етап - групова психотерапия.
След травмата ищцата не е била консултирана с психиатър или клиничен психолог.
Потърсен е народен лечител. Вниманието е било насочено предимно върху
пострадалата ръка и интегриране на преживяното в опита на за алтернативно връщане
към живота въпреки претърпените стрес, ощетявания/загуби и продължаващите
последици. Вследствие претърпяната злополука са настъпили психични
разстройства: преживян е стрес с последвало разстройство в адаптацията. Вещото
лице препоръчва да се диагностицира от психиатър. Споделените преживявания,
вещото лице определя като елементи на ПТСР. Вещото лице е констатирало „паник
атаки", неадекватно лечение и самолечение, което нарушава цялостното
функциониране на личността. Констатира индикации за излизане от кризата, но
невротична личностна структура от натрапчив тип, прави ищцата склонна да
задържи по-продължително страховите състояния и нагласите изобщо. Депресивната
симптоматика се поддържа от наличното трайно-необратимо увреждане при младата
жена. От медицинско удостоверение, вещото лице прави извод, че ищцата не се
води на отчет с психиатрична диагноза, както и че не е на лечение заради
зависимост към ПАВ. Данните са от МБАЛ Сливен и ЦПЗ. От проведен уринен тест се
установило положителност за амфетамини и метамфетамини, бледи следи, което
изключва системна употреба. Вещото лице допуска, употреба за рекреация, за
подобряване на настроението. Относно лист за преглед на пациент, съставен
в Спешно отделение при МБАЛ"Св.Анна"
- гр.Варна с вписана диагноза „Наркомания", вещото лице сочи, че тази
диагноза не е подкрепена с доказателства. Вещото лице констатирало загриженост
от страна на бащата на ищцата, което води до ограничения към определени външни
лица. Преценката на вещото лице относно психоактивните вещества амфетамини и
метамфетамини, могат да се ползват с цел повишаване на енергичността и
самооценката. Констатираната умерена депресивна симптоматика е пряка последица
от претърпяната травма. Инцидент преживян като живото застрашаващ, и
последиците от случилото се. Острият стрес е последван от няколко години с
„умерен" такъв, което изтощава адаптивните механизми на личността. По
време на освидетелстването , ищцата е отбягвала връщане към спомените, не е
наблюдаван манифестен спад на енергетичния потенциал, нито дълбока депресия или
дисфория като при отнемане на вещество без подкрепяща медикаментозна терапия.
Според вещото лице настъпилите травми са поставили ищцата в принудително
ограничен начин на живот и зависимост от други лица за ежедневни ,
най-незначителни дейности, които се превръщат в страдание и бреме, когато не
можеш да ги извършваш сам. Спрямо възрастта на ищцата, това състояние е регрес
към детството, но болестта е изобщо регрес и стеснено функциониране и
принудително настъпила криза. Вещото лице е категорично, че психичното здраве е
нарушено като комплексно понятие съгласно определение на СЗО. Наложило се е
преориентиране на житейските цели, с помощ отвън /основно от родителите/. Към
момента на освидетелстването е постигнато относително стабилизиране, с
депресивна вътрешна картина на болестта, опит за интегриране на случилото в
съзнанието и продължаване напред. След шока и острия стрес е последвала
операция, медицински интервенции, рехабилитация, контролни прегледи - волево и
неволево припомняне на ужаса и стреса /флашбекс/- елементи на ПТСР. В период от
няколко години нивото на стрес е било „умерено ниво на стрес". В момента -
с леки до умерени депресивни симптоми , намален енергетичен потенциал на
моменти, без когнитивни нарушения, колеблива самооценка и Аз-концепция,
емоционална уязвимост. Не е провеждано психологично, психиатрично или
психотерапевтично лечение, като препоръката е да се извърши диагностично
уточняване от психиатър относно ПТСР, както и за проследяване на евентуална
употреба на ПАВ освен цигарите, индивидуална психотерапия , особено -
отреагираща такава, заради острия стрес , а на по-късен етап - и групова
терапия за подобряване на самооценката и социалното функциониране.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Р.С.и С.Н.Г., се установява, че през 2016 г. ищцата
е била студентка във Варненски свободен университет, но след инцидента е
прекъснала образованието си.
Свидетелката Т. не е присъствала на инцидента и за първи път след него е
видяла Я. през пролетта с бинт на
ръката. От Я. знае, че инцидентът е станал в парк при опит да
защити своето куче, друго куче питбул я е захапал за ръката. Знае за претърпени
операции. Свидетелства за това, че от този инцидент е останала с недъг. Описва
ръката като отрязана част от нея, изкривена и в поза към тялото с невъзможност
да бъде изпъната и да се държи нормално.
Пред свидетелката е споделила, че се е разделила с приятеля си, като
причината е било нейното осакатяване. Преустановила е помощта към родителите си
в заведение за хранене в гр. Сливен, поради обективна невъзможност. Прекъснала
образованието си. Рязко променила поведението си, което свидетелката описва
преди инцидента като „нормално“, а след него като нежелание да се грижи за кучето си, да
излиза, да се разходи, да посети дискотека. Единството заничане е имало
рехабилитацията и масажите. Свидетелства, че ръката не може да се ползва
пълноценно. Ищцата приемала себе си като осакатена. Споделя, че има страх от кучета
и често сънува, че е разкъсвана. Свидетелката
Г. познава Я. от около 5 години и са приятелки, в една компания. След
инцидента спряла всякаква комуникация с приятелите си, не вдигала телефона и не
приемала посетители, не излизала от дома
си. Променила общото си състояние от разговорлива и усмихната в плачлива и
депресирана. Свидетелката сочи, че Я. носи превръзка на ръката, крие я, не може
да я ползва дори да носи чантата си с нея. Не може да си намери работа,
разделила се с приятеля си, спряла да учи. Грижа за нея полагал баща й.
Съдът, възоснова на
установените с доказателства факти и правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от правна страна:
Предвид
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, извън предмета на спора са фактите, че деянието
осъществява състав на престъпление от общ характер и, че в следствие на това
деяние е настъпил вредоносен резултат – средна телесна повреда. Възоснова на
същата задължителна сила на присъдата, не е спорно и авторството на деянието.
Спорно между страните е дали ищцата е претърпяла описаните в исковата молба
вреди и кой е справедливия размер на
обезщетението. С отговора на исковата молба е въведено в спора и възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че в следствие на деянието е
настъпила вреда, която макар и квалифицирана като средна телесна повреда, ще
остави нелечими увреждания. В този смисъл, съдът кредитира заключението на
вещото лице д-р Р.М., чиято специалност е „ортопед-травматолог“, за разлика от
заключението на д-р Д., който счита, че липсва дефицит на движението при десен
горен крайник. Напротив, движението е ограничено, като прогнозата е
неблагоприятна и изключва пълното излекуване. Освен болки и страдания, което са
следствие на физическата травма и нейните последици, ищцата е претърпяла и
продължава да търпи стрес и следстресови промени в психиката, които са пряка и
непосредствена последица от преживяното нападение от животното. Не се установи,
ищцата да е с утвърдения диагноза „наркомания“, нито от извършеното изследване
при освителестването се е установило регистрация на това лице като
наркозависимо или употребяващо наркотици извън нормите. Следва съда да
отбележи, че установяването на този факт
има значение само за симптоматиката на преживяванията, но не и относно
съпричиняването, което е въведено като възражение от ответната страна.
Напротив, възраженията за съпричиняване, се могат да се отнасят само до твърденията за неадекватно лечение и
самоволно напускане на болничното заведение. По отношение на тези
твърдения, съдът приема, че от събраните
по делото доказателства, се установява положени усилия във връзка с желанието
на ищцата да се излекува. Усилията са били свързани с претърпяна операция,
рехабилитация, масажи, помощ от родители, които обаче не са довели до желания
резултат. Психическите травми, които не са изследвани от наказателния съд, като
несъставомерни, са установени в настоящото производство, чрез заключението на
вещото лице М. – клиничен психолог. От това заключение, което подробно
установява преживяванията и поведението на ищцата, както и оценката на
събитията, се установява нелекувани психически травми, задълбочени от липсата
на позитивна прогноза относно развитието на оздравителния процес. Всички
описани в заключението обстоятелства са пряко свързани с нанесената травма.
Извън разпоредбата на чл. 300 от ГПК, относно деянието следва да се отбележи,
че травмите са нанесени от животно – куче, порода „питбул“, при обстоятелства,
които изискват определено поведение за стопанина, което е задължително за
превенция на територията на Община Варна. Това е задължението на ответника да разхожда кучето си
намордник. Изпълнението на това задължение, би предотвратило нараняванията
нанесени на ищцата. Нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за обществения ред, приета с решение на
Общински съвет - Варна № 5220-12(56)/02, 03.08.2007 г., в сила към датата на
извършване на деянието. В чл. 24 от същата наредба се забранява въвеждането на
животни в търговски обекти и обществени места с изключение на кучета - водачи,
придружаващи незрящи хора. Деянието е извършено на обществено място – детска
площадка. Осъществяването на съставите на тези административни нарушения чрез бездействие
не се поглъщат от наказателното преследване съответно осъждане, тъй като имат
различни изпълнителни деяния. Затова при преценката на вредата, няма пречка
съдът да обсъди противоправното поведение на ответника във връзка с веща, която
е причинила вредата на ищцата. Затова преди да се въвежда съответно разгледа
възражение за съпричиняване, съдът е длъжен да изследва поведението на лицето,
под чиито надзор е било животното, вида на животното и задълженията, които
ответникът е имал в социалната среда и съответно не е спазил. Тези
обстоятелства, са извън решението, което има последиците на влязла в законна
сила присъда, но са относими към предмета на доказване, защото са свързани с
гражданската отговорност на дееца. Тази отговорност за вреди, не се ограничава
от вредите, такива каквито са установени от наказателния съд. В настоящото
първоинстанционно производство, се установи, че на ищцата са нанесени нелечими
физически травми, които са се отразили и ще продължат да се отразяват на
бъдещото й развитие като личност, в посока на непълноценност на физическо ниво
и травми в психиката, които й пречат да възстанови желанието да сбъдва
плановете, които е имала за живота си към датата на извършване на
престъплението. Престъплението като токова и неговото наказание са факт, с
който съдът се съобразява, но не следва да се ограничава, защото вредата не се
изчерпва с телесната повреда и установяване на нейният вид. В настоящото
производство съдът изследва вредите, които са пряка и непосредствена последица
от деянието, а те за съжаление са от такова естество, което не предполага пълно
забравяне, независимо от времето. Всички тези негативни обстоятелства, не биха
се осъществили, ако ответникът грубо не е нарушил правилата на социалното
поведение, които са в интерес както на хората, така и на животните. Пред
настоящият съд е поставен въпроса за последиците от деянието на животното,
което като вид и порода изисква спазване на императивни разпоредби в социален
интерес. Незспазването им е довело до вреди, обезщетяването на които, не следва
да се определя само като се съобразява вида на увреждането, установено от
наказателния съд.
Справедливо
е съдът да оцени конкретните обстоятелства свързани с личността на
пострадалата, нейната възраст, социалното й положение към момента на увреждането
и към настоящия момент, като от гласните доказателства се установи, че стресът
и продължителното лечение, негативно и необратимо са повлияли в посоката на
нейното развитие като личност. Тази посока е обърната назад, към семейството на
нейните родители създавайки зависимост, които са нетипични за възрастта.
Като цяло, следва да
се има предвид, че подобни инциденти, независимо дали завършват с телесна
повреда по смисъла на НК, създават в обществото усещане за страх и несигурност
и дават преднина в тези емоции само и единствено на стопаните на такива по вид
животни. Породата на безграбначното, което е причинило негативни емоции у
ищцата, има конкретно предназначение извън чисто естетическите нужди на
личността да се грижи за животно. Отглеждането на кучета от вида „питбул“, природата на които се характеризира
с агресивност, следва да се подчинява ако не са специални, то поне на общите
правила за извеждане на тези кучета в обществото. Неподчинението превръща стопаните
им в агресори, които си служат с кучето като оръжие срещу здравето и живота на
други хора и животни, а ако не го ползват за това, със сигурност създават
усещането за страх. Поставеният от ищцата пред съда конкретен казус, за защита
на конкретни законни права и интереси защитени от чл. 50 вр.чл. 45 от ЗЗД води
само до извода, че толерирането на такава поведение е абсолютно несправедливо,
както за конкретната пострадала, така и за всички потенциални жертви.
Обезщетението, което
ищцата претендира отговоря на критериите за справедливост, по следните
съображения: Пострадалата е млада на възраст жена, която е претърпял
неимуществени вреди в период от живота си, в който е изграждала основаните на
своето съществуване като личност. Същата е била студентска и в този смисъл на
нея й е предстояло, да се изгражда професионално, да има типичните за възрастта
емоции към другият пол, да създава здрава връзка, да изгражда самочувствието си
като жена и да полага усилия, да бъде полезна както за себе си така и за своите
близки. Срещата й с животното, което е било под надзора на ответника е фатална
за нейното физическо здраве, естетиката на физическите й дадености от природата
и съответно за нейната психика. Тези вреди, макар и с отслабващ интензитет са
постоянни, нелечими.
Твърденията на
ответната страна, че ищцата е наркозависима, макар и да не се обосновава
връзката на това твърдение с вредите и размера на обезщетението, не се
установиха.
С оглед изхода от
спора, в тежест ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които съобразно представен списък са в размер на 1800 лева адвокатско
възнаграждение, 1600 лева дължимата държавна такса за разглеждане на делото и
900 лева разход за възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на с постоянен адрес ***,,Х.Б.“
№ 27, вх. А, ап. 2, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на
деяние осъществено на 23.02.2016 г. в гр.Варна, признато за престъпление по НК
възоснова на влязло в законна сила на 29.06.2017 г. , Решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд
гр. Сливен по АНД № 139 по опис за 2016г. потвърдено с Решение № 25/29.06.2017
г. по ВАНД № 18/2017 г. на Военно
апелативен съд, изразяващи се в нанесена и констатирана в наказателното
производство средна телесна повреда,
както и останал възоснова на нея белег и деформация в областта, довело до
загрозяване, кости с груб костен калус
ограничаващ движенията на гривнената става, в посока свиване към гърба на дясната ръка и
блокиран на 90 градуса пети пръст със свита проксимална интерфлагентарна става,
психически и депресивни разстройства, ведно със законна лихва върху таи сума,
считано от датата на деянието 23.02.2016 г. до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл. 50 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и сумата от 1800 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 250 лева, представляваща дължимата
държавна такса и разноски за разглеждане на делото в първа инстанция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от ностоящия съдебен акт.
Съдия в Окръжен съд: