Определение по дело №1971/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК.

Образувано е по жалба на М. Г. Т., Г. В. Г. и Д. В. Г., подадена чрез адв. П., против мълчалив отказ на кмета на община Варна да внесе предложение до Общински съвет - Варна и да издаде заповед и сключване на договор за продажба за прекратяване на съсобственост върху имоти между общината и физически лица чрез продажба на частта на общината по реда на чл.36 ал.1 т.2 и чл.36 ал.3 от ЗОбС.

С молба с.д.№13771/02.10.2024г. ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт Т. прави възражение за недопустимост на жалбата.

Със становище с.д.№15256/22.10.2024г. пълномощника на жалбоподателите релевира доводи за неоснователност на възражението и счита, че жалбата е допустима.

Съдът намира, че оспорването е недопустимо, поради което следва жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено, предвид следните съображения:

По делото не е спорно, че със заявление рег.№АУ025901ВН/11.03.2020г. М. Г. Т., чрез пълномощника М. П. е сезирала Кмета на община Варна с искане за откриване на процедура за прекратяване на съсобственост върху имот – общинска собственост находящ се в гр. Варна, местност Пчелина, кв.7, ПИ 10135.3506.1088, съседен на ПИ 10135.3506.387. Във връзка с горното била изискана и представен от кмета на район “Младост“ извадка на част от ПУП-ПРЗ на СО „Пчелина“ одобрен с решение №2427-7 по протокол №32/21.09.2005г. на ОС за УПИХ-387, кв.7, СО „Пчелина“, ПИ 10135.3506.387 по КК на гр. Варна. Установено било, че за имота не е открита процедура по изработване на последващ ПУП-ПРЗ. Със заявление рег.№АУ025901ВН_005ВН/15.05.2020г. Г. В. П., Д. В. Г., чрез М. Д. П. отправили искане до дирекция ОСИСД – община Варна да бъдат присъединени към заявление рег.№АУ025901ВН/11.03.2020г. В. М. Г. Т., Г. В. П., Д. В. Г., чрез П. подали искане до кмета на община Варна с рег.№АУ025901ВН_014ВН/22.07.2022г. във връзка със започнала процедура по прекратяване на съсобственост върху недвижим имот в УПИ Х-387, кв.7 и ПИ с идентификатор 0135.3506.1309 за която била заплатена такса за изготвяне на пазарна оценка от независим оценител в размер на 180 лева да отговори на въпроса кога ще приключи процедурата по ликвидиране на съсобственост предвид, че са минали повече от 2г. и 4 месеца от подаденото заявление рег.№АУ025901ВН/11.03.2020г. и се възпрепятстват инвестиционните намерения на заявителите. С искане рег.№АУ025901_016ВН/15.02.2023г. заявителите сезирали кмета на община Варна с искане за отговор на въпроса как може да бъде прекратена съсобствеността без да бъде закупувана от заявителите общинската част от имота запазвайки старите граници на имота им с площ от 1310 кв.м., тъй като процедурата по прекратяване на съсобствеността не е била реализирана повече от 3 години.

Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето на административния орган в определения законов срок се смята за мълчалив отказ, който според разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на горепосочената правна норма е необходимо установяване от една страна на задължение за произнасяне на органа, чрез съответен административен акт и от друга - бездействие на органа в срока, предвиден в чл.57, ал.1 от АПК или в специален закон.

С разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА законодателят е определил приемането на решения от общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и определянето на конкретните правомощия на кмета на общината, като основен самостоятелен способ за управление и разпореждане с общинска собственост. Тези административни решения на ОбС за извършване на разпоредителни действия с общинска собственост са решения, с които се упражняват правата на собственика на общинската собственост, като субект на управление на тази собственост е единствено ОбС. Налице е гражданскоправно волеизявление, насочено към сключването на определена гражданскоправна сделка (прекратяване на съсобственост). Ето защо следва да се приеме, че оспореният мълчалив отказ на кмета на община Варна не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21 АПК и не подлежи на контрол за законосъобразност. Това е така, защото нормативно предвиденият съдебен контрол за законосъобразност е допустим и възможен по отношение на индивидуален административен акт, но не и спрямо акт, не притежаващ реквизитите на такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. По силата на закона, ОбС взема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, вкл. и за прекратяване на съсобственост върху имоти на общината и на физически, респ. юридически лица, а кметът на общината изпълнява същите. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОбС, прекратяването на съсобственост се извършва с решение на ОбС по ред, определен с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Актовете, издавани по този ред, нямат качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Дори и да се приеме, че е формиран мълчалив отказ от кмета на общината по заявление рег.№АУ025901ВН/11.03.2020г., допълнено със заявление рег.№АУ025901ВН_005ВН/15.05.2020г., то сроковете за обжалването му са изтекли и подадената жалба с рег.№РД24021524ВН от 07.08.2024г. е значително отдалечена във времето от срока за обжалване на постановен мълчалив отказ по посочените заявления. Отделно от това искането на заявителите с последно подаденото заявление рег.№АУ025901_016ВН/15.02.2023г. е досежно възможности за прекратяване на съсобственост без да бъде закупувана общинската част от имота запазвайки старите граници на имота с площ от 1310 кв.м. Това сочи на различено искане от първоначално заявеното и на различен краен резултат. На следващо място съдът констатира, че нито едно от заявленията не е подавано до ОбСъвет – Варна.

Съдът съобрази, че след законодателната промяна всички решения на ОбСъвет за разпореждане с общинско имущество подлежат на съдебен контрол, като следва да се извърши преценка в кои случаи те са индивидуални административни актове и в кои не са, а в случая не се оспорва решение за отказ на ОбСъвет - Варна. Това е така, тъй като ЗОбС в специална разпоредба чл. 36 нормативно е уредил възможността за прекратяване на съсобственост между общината и физически и юридически лица, какъвто е конкретният случай. В четири отделни точки законът е предвидил няколко различни начини за прекратяване на съществуващата съсобственост (делба, продажба на частта на общината, замяна и откупуване частта на физическите или юридическите лица), като право на ОбС, със своето решение, е да прецени конкретно най - изгодният начин за общината при спазване на Закона за собствеността /ЗС/ и ГПК. В тези случаи ОбСъвет упражнява правомощията си, дадени му от ЗМСМА и ЗОбС. Постигането на съгласие за прекратяване на съществуваща съсобственост е волеизявление на две равнопоставени страни в едно гражданскоправно правоотношение и не може по реда на съдебния контрол да се задължава другата страна да сключва сделка, в случай, че не е постигнато съгласие, в каквато насока е и формираното до съда искане от жалбоподателите. /В този смисъл Определение № 4912/07.04.2011 г. по адм. дело № 3422/2011 г., ІІІ о. и Определение № 5889/05.04.2010 г. по адм. дело № 4636/2010 г., І о. на Върховен административен съд/.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК , съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М. Г. Т., Г. В. Г. и Д. В. Г., подадена чрез адв. П., против мълчалив отказ на кмета на община Варна да внесе предложение до Общински съвет - Варна и да издаде заповед и сключване на договор за продажба за прекратяване на съсобственост върху имоти между общината и физически лица чрез продажба на частта на общината по реда на чл.36 ал.1 т.2 и чл.36 ал.3 от ЗОбС.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1971/2024 г. по описа на Административен съд -Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБългария.