№ 1509
гр. Сливен, 09.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20252230102520 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява от адв. М. Й. от
АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 07.03.2025 година –
лист 6 от делото.
Прокуратурата на Р България редовно призована, се представлява от
Х.Б. – прокурор при РП - Сливен.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. Й.: Поддържаме исковата молба изцяло, така както е предявена.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам исковата молба на основанията, посочени в
отговора на исковата молба. След запознаване с наказателното дело, което ще
бъде приобщено към доказателствения материал по делото с категоричност
правя възражение, че са налице обстоятелствата по чл. 5 от ЗОДОВ,
изключващи отговорността на държавата, тъй като ако са налице негативни
последици за ищцата, то те се дължат на нейното неправомерно поведение.
АДВ. Й.: Оспорвам възражението.
1
Съдът, след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Производството е образувано по искова молба на П. Б. С. с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 06.03.2023 година,
по ДП № 46-СЛ-XI-2/2019 година по описа на ВОП – Сливен, ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 381 от НК, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години. С Постановление
от 19.07.2023 година е изменено обвинението и ищцата е привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до пет години.
След приключване на разследването по досъдебното производство, с
Обвинителен акт от 11.09.2023 година на ВОП – Сливен, материалите са
внесени във Военен съд – Сливен и е образувано НОХД № 86 по описа на съда
за 2023 година. В хода на наказателното дело представителят на BOП - Сливен
е поддържал обвинението. От началото до края на наказателното
производство, ищцата е твърдяла, че е невинна и не е извършила деянието за
което е обвинена. В съдебното производство пред Военен съд – Сливен са
проведени три съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели.
С Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023
година на Военен съд - Сливен, състав на съда е признал ищцата за невиновна
и я е оправдал за обвинението й по чл. 385, пр. 2 от НК. Акта на съда е
протестиран от ВОП - Сливен и по депозирания протест е образувано ВНОХД
№ 10/2024 година по описа на Военно-апелативен съд. С Решение №
8/13.05.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024 година по описа на
Военно-апелативен съд, състав на съда потвърждава протестираната Присъда
№ 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен
съд - Сливен. Решението на Военно-апелативен съд на Република България не
е обжалвано и протестирано пред ВКС и е влязло в законна сила на 15.06.2024
година.
Твърди се, че воденото срещу ищцата наказателно производство се
отразило негативно на психиката и здравословното й състояние. Преди
2
привличането й като обвиняема, ищцата била с чисто съдебно минало и с
оглед повдигнатото й обвинение за умишлено престъпление наказуемо с
лишаване от свобода до пет години, както и предвид статута й на
военнослужещ, същата била силно разтревожена за бъдещето си. Във връзка с
воденото срещу нея наказателно производство колегите й се дистанцирали, а
командирите й станали подозрителни към нея. До този момент ищцата
постигала добри резултати при изпълнение на служебните си задължения и
имала амбициите да се развива професионално и повдигнатото й обвинение
било пречка за това. След привличането й като обвиняема същата станала
затворена, избягвала контакти, изградила бариера между себе си и околния
свят. От притеснение не можела да спи и да се храни пълноценно, в резултат
на което отслабнала. Също така в този период, тъй като ищцата станала
нервна, раздразнителна и избухлива, се изострили и отношенията й с нейните
близки, приятели и познати. По тази причина същата се затворила се в себе си
и се уединявала, за да не влиза в конфликт с околните.
След постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда на
17.01.2024 година, ищцата се успокоила, но след протеста на ВОП – Сливен,
стреса, който не била превъзмогнала отново се възобновил и то в по-голяма
степен от преди това. Независимо от позитивното за ищцата решение на
Военно-апелативен съд на Р България, състоянието й не се подобрило и дълго
време след приключване на наказателния процес, същата изпитвала
тревожност и безпокойство.
Твърди се, че освен търпените болки и страдания, ищцата извършила и
значителни разходи за организиране на защитата си по воденето срещу нея
наказателно производство.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата
на Република България, да й заплати сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на
2800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
повдигнатото й незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
385, пр.2 от НК, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2024 година, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, в
3
който се оспорва исковата претенция изцяло и по основание и по размер.
Счита се, че искът е недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства за
твърдените обстоятелства. Нито едно от твърденията за наличието на
претърпени неимуществени вреди от ищцата не е доказано. Наказателното
производство е продължило в разумен срок по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС,
като началото му е от датата на първото привличане на С. като обвиняема, т.е.
06.03.2023 година до внасянето на обвинителния акт в съда - 11.09.2023
година. Окончателният съдебен акт е влязъл в сила на 15.06.2024 година. В
действителност е налице един изключително кратък период от привличането
на лицето като обвиняема до внасянето на съответния акт в съда и
преминаването на делото във фаза, в която прокуратурата не е можела нито да
прекрати производството, нито да влияе върху продължителността му. Цялото
наказателно преследване - от привличането на обвиняем до влизане в сила на
съдебния акт е протекло в разумен и кратък срок (малко повече от една
година). Липсват твърдения след повдигне на обвинението спрямо ищцата да
са прилагани някакви форми на процесуална принуда по искане на
Прокуратурата. Тя не е била задържана под стража. Обвинението й, както
първоначалното, така и окончателното, за което е предадена на съд, не са били
за тежки престъпления по см. на чл.93 т.7 НК, доколкото са наказуеми с
лишаване от свобода до пет години. Следователно не е било ограничено
правото на ищцата на лична свобода, на личен живот и на свободно
придвижване, не е било ограничено правото й и възможността й да полага
труд и да се издържа. Тези базови блага, ценности и привилегии не са били
съществено ограничени и засегнати от органите на ПРБ. Ищцата не е била
отстранявана от длъжност и няма данни да е загубила работата си вследствие
наказателното производство. Няма данни вследствие на наказателното
производство здравето на ищцата (физическо и психическо) да е било
увредено, поради което претендираният размер за неимуществено
обезщетение е твърде завишен и непропорционален на действително
претъпените вреди.
Посочва се, че предприетите от страна на Прокуратурата действия и
мерки по отношение на ищцата в хода на визираното наказателно
производство са законово регламентирани в НПК и в този смисъл не се явяват
незаконосъобразни. Към онзи момент са били налице съответните
предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо
4
ищцата С. и за внасяне на съответния акт в съда. Не е било нарушено правото
й на активна защита и правното действие на презумпцията за невиновност.
Органите на прокуратурата не са тиражирали по случая тенденциозна,
манипулативна или невярна информация, не са поставяли под съмнение
доброто име, честта и достойнството на ищцата, не са пречили на правото и
възможността й да контактува с близки и познати лица, не са ограничавали
социалните й контакти, правото й личен живот и отношения, не са я
изваждали от обичайния й начин на живот и обичайната й среда. Органите на
прокуратурата не са предявили касационен протест и са приели безусловно
решението на въззивната инстанция.
Освен това значение за позицията за завишения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се явява фактът, че съдът е приел, че
ищцата е извършила деянието по чл. 385 пр. 2 НК, за което й е повдигнато
обвинение пред съд, но по своята малозначителност същото не е престъпно.
Обезщетението задължително следва да отчита и поведението на самата
ищца, която все пак е имала участие в деянието и го е осъществила от
обективна и субективна страна (това е посочено в двата съдебни акта). Това
нейно поведение, макар и ценено през призмата на чл.9 ал.2 НК, съществено
занижава всякакви възможни неимуществени вреди, настъпили в случая.
На следващо място се сочи, че са недоказани твърденията на ищцата за
нанесени неимуществени последици по причина на обвинението.
Ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за
наличието на негативни последици - не са доказани твърденията, че
наказателното производство се отразило негативно на психиката и
здравословното й състояние, както и че е довело до силна разтревоженост за
бъдещето й. Не са ангажирани доказателства за това, че колегите на ищцата са
се дистанцирали от нея, а командирите й са станали подозрителни към нея. Не
са доказани твърденията, че до този момент ищцата е постигала добри
резултати при изпълнение на служебните си задължения и е имала амбициите
да се развива професионално, но повдигнатото й обвинение е било пречка за
това. Отново не са ангажирани доказателствени източници, че ищцата е
станала затворена, избягвала контакти, изградила бариера между себе си и
околния свят, както и че от притеснение не можела да спи и да се храни
пълноценно, в резултат на което и отслабнала. Не са подкрепени и
5
твърденията, че в този период ищцата е станала нервна, раздразнителена и
избухлива, както и че са се изострили и отношенията й с нейните близки,
приятели и познати. В тази връзка трябва да се отбележи, че въобще не става
ясно дали твърдяното поведение на ищцата се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение.
Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от дейността на Прокуратурата. Не са посочени, установени или
доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу С.
конкретен наказателен процес. Липсват доказателства за трайни вреди в
резултат на наказателното производство. Доказването на същите е в тежест на
ищцата и е абсолютно необходимо за уважаването на иска и конкретно за
определяне на размера на обезщетението. Също така, не са посочени никакви
доказателства за причинно-следствена връзка между твърдените морални
вреди и незаконното обвинение. Липсват доказателства за конкретни вреди,
настъпили именно и изцяло в резултат на действия на Прокуратурата по това
конкретно производство. Отделно не може да се приеме за достоверно и
правно обосновано твърдението, че неимуществените вреди продължават и
понастоящем, почти година след постановяване на оправдателната присъда.
Гореизложеното сочи, че дори ищцата да е претърпяла вреди вследствие на
наказателното производство, то тези вреди са с по-ниска интензивност,
наказателното производство не е засегнало тежко и драстично правната сфера
на ищцата, поради което претендираното обезщетение се явява твърде
завишено и непропорционално. За понесените от процеса неимуществени
вреди се следва по- ниско обезщетение в сравнение с поисканото.
Счита се, че в настоящия случай следва да се приложи чл.5 ЗОДОВ,
предвид наличието на поведение от страна на ищцата, допринесла за
претърпените от нея „морални вреди“. Поради това, предвид разпоредбата на
чл.5 ЗОДОВ, обезщетение не се дължи или обезщетението следва да се намали
(в конкретния случай — съществено да се намали). В случая безспорно
ищцата е осъществила деянието по чл.385 пр.2 НК, прието за непрестьпно по
см. на чл.9 ал.2 НК, което е основание за приложение на чл.5 ЗОДОВ. Поради
това се счита, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се
6
отхвърли на основание чл.5 ал.1 ЗОДОВ или алтернативно - да се отхвърли
частично на основание чл.5 ал.2 ЗОДОВ.
Наред с това се сочи, че претендираните неимуществени вреди са в
изключително завишен размер. Претенцията за заплащане на посоченото в
исковата молба обезщетение от 5 000 лева за неимуществени щети е не само
изключително завишено и не е съобразено с продължителността на времето, в
което ищцата е имала качество на обвиняема, характера и интензивността на
упражнената спрямо нея принуда. Заявената претенция се явява несъобразена
с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не на последно място не съответства на вече
изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република
България.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди, предявена под формата
на претърпяна загуба в общ размер на 2 800 лева по основание и размер. На
първо място, липсва договор за правна защита и съдействие по досъдебното
производство, където се твърди, че са направени разноски в размер на 800 лв.
Също така не са ангажирани доказателства за обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат на съответната
фаза, тоест за реално осъществена адвокатска помощ.
Посочва се, че исковата претенция за имуществени вреди е твърде
завишена, поради което е неоснователна (или поне частично неоснователна).
Делото не е било за тежко престъпление и не са били извършени толкова
голям брой действия по разследването или процесуални действия, тоест
наказателното дело не се е отличавало с фактическа и правна сложност,
поради което направените разноски са в твърде завишен размер, поради което
исковата молба за имуществени вреди е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена или алтернативно, да бъде уважена частично. Доколкото искът за
лихви е акцесорен към предявените основни за неимуществени и
имуществени вреди, основателността му зависи от основателността на
основните искове. Тъй като основните са недоказани и неоснователни (най-
малкото неоснователни в този размер), считам, че такава е и претенцията за
присъждане на лихви или най-малкото трябва да бъде отхвърлена съответно
на отхвърлената част на основния иск.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
7
конкретния казус доказателствената тежест се носи от ищцата, която следва да
докаже основанието за възникване отговорността на ответника, степента,
вида, продължителността и интензитета на твърдяните като търпени от нея
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
воденото срещу нея наказателно производство. Ответната страна носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на въведените в
процеса възражения.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. Й.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. Във
връзка с доказателствената тежест на ищцата поддържам искането си за
разпит на един свидетел Б.С.С., когото водим. Същият е баща на ищцата и с
неговите показания ще бъдат доказани твърдените в исковата молба
обстоятелства, а именно негативните последици върху психическото и
физическото състояние на ищцата в резултат на воденото срещу нея
наказателно производство, техният интензитет, степен и продължителност.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада и дадени указания. По
отношение на искания свидетел не следва да бъде допуснат до разпит, тъй
като считаме, че не са конкретизирани фактите и обстоятелствата, които ще се
установяват чрез разпита му.
Съдът след като изслуша изразените становища, намира
доказателствените искания на ищцовата страна за редовни, допустими,
относими и необходими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
НОХД № 86 по описа на Военен съд – Сливен за 2023 година, ведно с
приложените към него дела.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел, воденото от ищцовата
страна лице Б.С.С., ВЪВЕДЕ го в залата и сне самоличността му, както
следва:
Б.С.С. с ЕГН **********, български гражданин, не осъждан, баща на
8
ищцата, без родство и отношение на заинтересованост с представителя на
ответника.
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото му да откаже да свидетелства.
СВИД. С.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то,
желая да свидетелствам.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на П. Б. С., която е родена на 02.04.1995
година. Отношенията с дъщеря ми са много добри, бих казал по-близки
отколкото тези между нея и майка й. Аз също съм бивш военнослужещ и още
като малка тя изпитваше желание да последва моя пример. След
завършването на езиковата гимназия в Сливен през 2014 година, беше приета в
НВУ „Васил Левски“ гр. Велико Търново, където през 2019 година завърши с
отличен успех и беше разпределена на работа в София. Като млад човек тя
беше много амбициозна, дисциплинирана, изпълнителна, довеждаше всички
задачи до успешен край и в поделението където работеше имаше уважението
на колегите си и се ползваше с авторитет. Знаех, че е призована да даде
показания във Военна полиция София и в един разговор с нея тя ми сподели,
гласа й трепереше, че е привикана и е дала обяснения. Тя дълго време чакаше,
близо две години, да бъде удостоена за този курс в Шумен, но поради
здравословни проблеми, имаше Ковид, не можа да отиде на него и беше
отчислена от този курс. Този курс й даваше голяма възможност за кариерно
развитие в бъдеще. След като спомена, че беше привикана септември месец
2022 година във Военна полиция, аз я успокоих и й казах да не се притеснява,
че всичко ще приключи добре. В началото тя ги възприе добре моите думи, но
впоследствие беше привикана във Военно-следствен участък Варна за
допълнителни показания. Това привикване в продължение на две години се
отрази на физическото и психическото й здраве. Тя престана да се храни
редовно, отслабна видимо поне с десетина килограма, кожата й пожълтя,
смени си цвета, скулите й се сбръчкаха, косата й вече нямаше блясък, започна
да пада, това го е споделяла и с майка си, както и че е имала нарушен цикъл,
болки в зъбите, кървящи венци, което аз лично съм виждал, оплаквания от
болки в ставите, болки в стомаха. През този целия период на разследване до
решението на Военно-апелативен съд, в началото се чувстваше много зле,
9
стана нервна, раздразнителна, необщителна, затвори се в себе си, не искаше с
никой да разговаря, отчужди се от нас и от приятелките и познатите си,
говореше с мен, че за нея няма бъдеще, че животът й е свършил, като
впоследствие разбрах, че командирът й я е освободил от въоръжено
дежурство, тъй като след като е разбрал какво е нейното психическо
състояние, се е страхувал да не посегне на живота си. Знам от мои колеги, че
тя е била подложена от нейните колеги на подигравки от типа, че ще я
уволнят, че е престъпник, което още повече засили нейното емоционално и
психическо състояние. В тази връзка каза, че вече е непоносимо да ходи на
работа и кандидатства за друга длъжност в друго поделение, за да може да
избяга от този ад, на който беше подложена. Това продължи от септември 2022
година, три пъти беше привиквана във Военно-следствен участък Варна през
месец март, юни и юли, три пъти беше сменяно обвинението срещу нея, което
тя много тежки изживя, тъй като адвоката ни каза, че ще бъде уволнена и
може да търпи да излежи наказание до пет години затвор. Това изцяло я срина,
постоянно плачеше и казваше, че нищо незаконно не е извършила. Аз се
опитвах да я успокоя, но не успявах, защото тя усещаше, че и аз съм
притеснен. Периода месец юни - месец юли 2023 година, всяка седмица
пътувахме до София и оставахме там, за да можем с майка й да й укажем
морална подкрепа, че нещата ще се оправят, но това нямаше резултат. След
като тя разбра, че е оправдана от Сливенски военен съд, за малко временно се
успокои, но след протеста на прокурора до Военно-апелативен съд тревогите
й се възбудиха още повече. Казвам това, защото когато се опитвах да говоря с
нея, тя постоянно плачеше, беше изнервена, беше загубила вяра. Това нейно
състояние продължи дълго и до момента още не се е възстановила изцяло,
останаха трайни последици в психиката й. Към момента в другото поделение
където започна работа се чувства по-добре, но има разлика в състоянието й
преди да започнат тези дела и сегашното й състояние, явно това остави
трайни последици в нея. Към момента не мога да кажа, че се е възстановила
напълно, тъй като пак изпитва тия болки в стомаха често, има проблеми със
зъбите, венците. По време на водене на наказателното производство дъщеря
ми живееше в София на квартира. Аз често ходех при нея, през седмица или
две за по три - четири дни. Аз съм пенсионер. Знам, че не е задържана по
време на водене на наказателното производство. Всички призовки пристигаха
в регистратурата в поделението, през командира и се връчваха на нея. Не зная
10
дали е ходила на лекари през този период, не мога да кажа дали е приемала
лекарства.
АДВ. Й.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени и процесуални искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени и процесуални искания.
С оглед характера на производството и обстоятелството, че графикът на
съдебния състав към момента вече е нарушен, от съдията се преценява, че
следва да отложи разглеждането на делото за извършване на допълнителни
процесуални действия.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.10.2025 година от 14.00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани чрез
процесуалните си представители от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12.00 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11