Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260990 29.03.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 102 по
описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Теленор България” ЕАД с *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.******,
сграда **** против В.Х.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415,
ал.1, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и член 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са били сключени
няколко Договора за мобилни услуги от *******.,
Договори за лизинг от ******* г. и Допълнителни споразумения към
договорите за мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, начислени в 5 броя фактури, издадени в периода
м. април 2018- август 2018г. на обща стойност 1726,25 лева за неплатени дължими
месечни такси и предоставени услуги, както и вноски за лизинг.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и Г. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя била издадена фактура, която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.
Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера му били
уредени в т. 11 от Договорите за мобилни
услуги, като съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, поради неизпълнение на задълженията му,
последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план
месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения му срок на действие. Общата сума на начислените неустойки по
договорите е в размер на 530,63 лева.
Сочи се, че изискуемостта на вземанията на
дружеството по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. В
периода след издаване на първата от посочените по-горе фактури длъжникът не е
извършвал плащания, като към настоящия момент задълженията не били погасени.
Предвид липсата на плащане,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното ч.гр.д. № 15064/2019 г. по описа на ПРС, ХІV гр. с., против
длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото
заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото
дружество били предявени настоящите установителни искове. Моли се за уважаване
на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на
ответника адв. Р.П. е депозирал отговор на исковата молба, като счита
предявените искове за неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът следва да
установи, че ответникът е ползвал предоставените му услуги по вид, количество и
стойност. Не било установено какви точно услуги е ползвал ответникът и дали
начислените суми са формирани съгласно представените тарифи. Представените фактури,
представляват частни документи и не задължават съда да приеме, че услугите, за
които са издадени са извършени. Оспорва дължимостта на сумата, представляваща
сбор от лизингови вноски. Липсвали доказателства предсрочната изискуемост да е
била надлежно съобщена на ответника. Нямало представени доказателства до
ответника да са изпратени уведомления за предсрочно прекратяване на договора,
поради което ищецът твърди да е възникнало задължението за заплащане на
неустойка. В тази връзка клаузите за неустойки в цитираните договори били
нищожни, тъй като противоречали на добрите нрави и били уговорени извън
присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като
размерът на предвидената в договора неустойка е равен на цената на самата
услуга за целия оставащ период по договора, като по този начин ищецът можел да
получи цялата цена без да предоставя услуга след прекратяване на договора.
Липсвали и доказателства за вина или инициатива от потребителя за прекратяване
на услугите предоставяни по договора. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество в заповедното и в настоящото
производство. Счита, че същите следва да бъдат определени, съобразно правилата
по които съдът е определил възнаграждението и на особения представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 15064/2019 г. на ПРС, ХІV гр.с. вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на член 47, ал. 5
ГПК, като исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в дадения от заповедния съда месечен срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приложените
по делото заверени преписи от договори за мобилни услуги и доп. споразумения се
установяват възникването и съществуването на валидни облигационни
правоотношения между страните за предоставяне на далекосдъобщителни услуги чрез
телефонни номера, същите са подписани от ответника, съдържат всички съществени
клаузи на договора за мобилни услуги и са в писмена форма. В договорите ясно и
разбираемо са описани приложимите тарифни планове и ценови условия,
продължителността на договорит, задължениата на потребителя и последиците от
тяхното неизпълнение. Съгласно клаузите на договорите ответникът е поел
задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и
уговорените лизингови вонски за
предоставените му две мобилни устройства. От представените по делото
заверени преписи от фактури и извлеченията към тях за вида и размера на
предоставените на ответника мобилни услуги се установява изпълнението на
поетото от ищеца задължение да предостави достъп до своята електронна
съобщителна мобилна мрежа и конкретни услуги чрез мобилини номера *********************.
По делото е
изготвена ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и безпристрастно дадена, от която се установява размера и вида на
задълженията за процесните периоди.
Изискуемостта
на вземанията по всяка една от фактурите е настъпила 15 дни след издаването им,
като съгласно член 26 от ОУ неполучаването на фактурите не освобождава длъжника
от заплащането им. Съгласно член 19б от ОУ операторът има право да прекрати
договора, в случай на неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
тяхното плащане, като поради обективираното неизпълнение операторът е
спрял достъпа на клиента до мобилната си
мрежа на *******. От този момент се
ограничава възможността на абоната да осъществява входящи/изходящи обаждания и
да ползва други услуги, за които доставчикът му е предоставял необходимите
условия.
Видно от
изпратена покана до ответника на 19.07.2018г., изпратена на адреса за
кореспонденция, му е дадена възможност да плати задълженията си, като
същевременно е бил уведомен за размера на начислените и неизпълнени задължения
за предоставени мобилни услуги и падежирали лизингови вноски, оставащите
неначислени лизингови вноски, както и е бил предупреден, че ако не изпълни,
задълженията могат да станат предсрочно изискуеми и длъжникът ще заплати
неустойка, която ще му бъде фактурирана
в случай на неизпълнение в предоставения му допълнителен десетдневен срок.
Поканата за доброволно плащане е доставена на адреса на 26.07.2018г., като с
изтичане на срока за доброволно изпълнение, на 05.08.2018г. договорите за
мобилни услуги се считат прекратени. Размерът на дължимите неустойки е
определен съобразно член 1.2, във вр. с чл. 1.1 от спогодба от 11.01.2018г.
между КЗП и теленор Бъгаия ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014
г. на СГС, приложими към прекратяване на договори, сключени преди посочената
дата. Съгласно одобрената от съда спогодба вземанията за неустойки се формират
като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни вонски без ДДС с
добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстващи на
оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстващи на оставащия срок до края
на договора за моб. услуги, в случай че такива устройства са били предоставени
на лизинг или срещу заплащане в брой.
Възражението на
ответника за нищожност на неустойката при предсрочно прекратяване на договора
поради неизпълнение на абоната е неоснователно. Неустойката има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, като същата следва да се приеме за нищожна
само в случаите, когато единствената цел за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, какъвто не може
да се обоснове. Уговорената в договора неустойка е насочена към компенсиране на
претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от неосъщественото
му правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от
неизправната страна, която е предварително определяема. Според член 228, ал. 1,
т. 4 от ЗЕС всеки договор за предоставяне на моб. услуги следа да има крауза за
неустойка, в случай на неизпълнение, като съгласно ТР № 7 от 13.11.2014г. на
ВКС по т. д. № 782013г., ОСГТК кредиторът по двустранен договор с продължително
или периодично изпълнение може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпило в бъдеще разваляне, ако такава неустойка реално е била
уговорена. Отделно от това цената на устройствата е уговорена между страните в
договорите, като поради неизпълнение на
задълженията от абоната, същият не може занапред да се ползва от
преференциалната стойност на мобилното устройство в намалания му размер, тъй
като тази стойност е била определена въз основа на критерии, обвързани с
очакваното постъпване на регулярни плащания от потребителя за период от време с
определена продължителност и това обосновава необходимостта от заплащане на
пропорционална част от направените отстъпки при закупуване на моб. апарат,
съответстващи на оставащия срок до края на договора.
На следващо
място с подписването на договорите за
лизинг ответникът е декларирал, че лизинговите вещи не само са му били
предадени, но и че са били годни за употреба, като заплащането на лизинговите
вноски е уговорено в член 3, ал. 2 от договора за лизинг, като падежът настъпва
15 дни след издаването на фактурата, която се издава на 18-то число от тещущия
месец. Ответникът е изпаднал в забава и на задълженията си по договорите за
лизинг, като съгласно член 12 от ОУ е предвидено обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски, и предвид обстоятелството, че
ответникът не е върнал лизинговите вещи
на оператора, ищецът е обявил тяхната предсрочна изискуемост с фактура № *********. и с изтичането на
срока за доброволно плащане, се счита за обявена предсрочната изискуемост на
оставащите лизингови вноски до пълното изплащане на цената на предоставените
вещи.
Така за мобилно
устройство *********** предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 525,90
лева с ДДС, равнавящ се на 10 неначислени лизингови вноски, а за мобилно
устройство ******** предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски е в общ размер на 163,03 лва с ДДС.
Към датата на
образуване на заповедното производство срокът на договора за лизинг от
20.05.2017г. е изтекъл, като падежът на всички уговорени лизингови вноски е
настъпил.
На осн. член
235, ал. 2 ГПК след предявяване на исковата молба в съда срокът на договора за
лизинг от 30.12.2017г. също е изтекъл, което обуславя основателност на
претенцията за остатъка от лизингови вноски за второто устройство.
С оглед
изложеното по-горе исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
По разноските.
Възражението на ответника за прекомерност
на платеното от ищеца адв. възнаграждение е неоснователно. Същото е в минимален
размер, като адвокатът е регистриран по ЗДДС, което обуславя прилагането на
пар. 2а, пр. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2014г. Отделно от това при материален
интерес от 1726,25 лева минималния размер на адв. възнаграждение, изчислено по
член 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е 350,84 лева без ДДС и 69,17 лева ДДС.
На осн. член 78 ГПК на ищеца ще
се присъдят разноски по заповедното производство от 394,53 лева, а в исковото в
размер на 1429,06 лева.
Воден от
горното, ПРС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с
член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че В.Х.Г., ЕГН ********** дължи на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.********
следните суми: 84.75 лева /осемдесет и четири
лева и седемдесет и пет стотинки/- задължения за абонаментни такси и потребени услуги за
периода от 18.03.2018 - 17.07.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги от *******. изменен с допълнително споразумение от ******.; 206.10 лева /двеста и шест лева и десет стотинки/-
неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението в размер на 3
стандартни месечни абонаментни такси; 70.71 лева /седемдесет лева и седемдесет и една
стотинки/-
задължения за абонаментни такси и потребени услуги за периода 18.03.2018 - 17.07.2018
г., дължими по Договор за мобилни услуги от ******.,
изменен с допълнително споразумение от *****.; 62.46
лева /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/- неустойка за
предсрочно прекратяване на правоотношението в размер на 3 стандартни месечни
абонаментни такси; 30.58 лева /тридесет лева и петдесет и осем стотинки/- задължения за абонаментни такси и
потребени услуги за периода 18.03.2018 - 17.07.2018 г., дължими по Договор за
мобилни услуги от 20.05.2017г.; 27.48 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението в
размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси; 71.93
лева /седемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/- задължения за абонаментни такси и
потребени услуги за периода 18.03.2018 - 17.07.2018 г., дължими по Договор за
мобилни услуги от 30.12.2017г.; 234.59 лева /двеста тридесет и четири лева и
петдесет и девет стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси; 210.36 лева /двеста и десет лева
и тридесет и шест стотинки/- падежирали лизингови вноски за периода 18.03.2018- 17.07.2018
г. и 525.90 лева /петстотин двадесет и
пет лева и деветдесет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от
неначислените лизингови вноски, равняващ се на десет месечни лизингови вноски и двете дължими по Договор за лизинг от ******.; 38.36 лева
/тридесет
и осем лева и тридесет и шест стотинки/- падежирали лизингови вноски за периода 18.03.2018-
17.07.2018 г. и 163.03 лева /сто шестдесет и три
лева и три стотинки/- предсрочно изискуем остатък от неначислените лизингови
вноски, равняващ се на седемнадесет месечни лизингови вноски и двете дължими по Договор за лизинг от 30.12.2017г.; ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 24.09.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. №
15064/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ******
разноски по
заповедното производство в размер на
394,53 лева, както и разноски по исковото производство в размер на
1429,06 лева.
На адв. Р.П. се издаде РКО за
сумата от 243,58 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оргинала.
Секретар: Н.Н.