Определение по дело №350/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 161 от 27.12.2013 г., постановено по Г.д.№ 967/2013 година, Кърджалийският районен съд е: 1. предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете И. А. К. на майката В. К. Й., като е постановил местоживеенето на детето да е на адреса на майката, 2. определил режим на лични отношения на детето с бащата А. Т. К., като е дал възможност на същия да вижда и взема детето И. К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката, 3. осъдил бащата А. Т. К. да заплаща на детето И. А. К., чрез неговата майка и законна представителка В. К. Й. ежемесечна издръжка в размер на 90 лева, 4. осъдил А. Т. К. да заплати на В. К. Й. направените по делото разноски за адвокат в размер на 400 лева и 5. осъдил А. Т. К. да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 129.60 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Т. К., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок като неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установило, че майката с месеци се е била дезинтересирала от детето, демонстрирала е липса на загриженост по отношение на неговите обичайни нужди, като в това време въззивникът – ищец се е грижел за него. Свидетелските показания доказвали, че отношението на майката – ответница към малолетното дете се характеризирали с липса на каквито и да било родителски качества, като поведението й в това отношение било несериозно, фриволно и неангажирано. Счита, че съдът следвало да даде вяра на свидетелите от страна на ищеца, а не следвало да дава вяра на показанията на свидетелите, водени от ответницата, тъй като последните се отличавали с изключителна противоречивост и неубедителност. Твърди, че единствено той притежава необходимия родителски капацитет и може да осигури необходимите и адекватни грижи за детето и да задоволи в най – пълна степен неговите потребности, като била налице безусловна загриженост и привързаност на бащата към детето. В същото време поведението на майката било смущаващо предвид данните за интимни връзки, контакти и отношения, както и за употребата на наркотични вещества. Детето получавало единствено от бащата пълноценна грижа и задоволяване на всичко. Поради изложеното счита, че съдът е следвало да определи местоживеенето на детето при бащата, на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето, като се определи на майката режим на лични отношения с детето и да се осъди последната да му заплаща издръжка в размер на 150 лева, считано от една гадина назад. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи така предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата В. К. Й. не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Производството пред първата инстанция е било образувано по искане на А. Т. К. за разрешаване от съда на спор между страните относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете И. А. К., упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка.

Не е спорно по делото, че страните нямат сключен граждански брак, както и че от съвместното си съжителство имат дете – И. А. К., родена на **.**.20** г. Не се спори също, че в началото на съвместното им съжителството страните са живели при майката на ищеца в К. ”В” Б. Г.К., както и че през месец май 2012 г. страните са се разделили, като майката (ответница по делото) заедно с детето е отишла да живее при своите родители. По – късно през същата година майката В. Й. заминала за Г.П., а детето било оставено при баща си А. К.. В тази връзка ищецът твърди, че детето било оставено от майката по нейно желание, а последната твърди, че детето е оставено при баща си по взаимно съгласие между двамата за около два месеца докато изкара курсове за фризьорка. Не се спори също така, че през месец август 2012 г. страните са се събрали отново и заживели заедно под наем на квартира до месец януари 2013 г., когато отново са се разделили. В тази връзка ищецът твърди, че на 17.01.2013 г. ответницата напуснала детето и него, поради което прекратил наемните отношения и се върнал при неговата майка заедно с детето. Ответницата не оспорва, че са се разделили отново с ищеца, като твърди, че поради получен от баща й инсулт на 13.01.2013 г. и започнат ремонт в къщата им се наложило ищецът да се грижи за детето известно време.

Установено е по делото, че след повторната раздяла на страните и до определяне от съда на привременни мерки де‗ето И. е живяло с баща си при майката на последния, като през това време ответницата периодично е взимала детето при нея, в това число детето е приспивало при нея, и го е връщала. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М. (съседка), З. Т. (майка на ищеца), З. Й. (майка на ответницата), Р. П. и Т. К. След постановяване на привременните мерки от районния съд на 30.07.2013 г. и понастоящем детето живее при майка си В. Й. в дома на родителите на последната, находящ се в Г.К., У.”П. Д. № 5.

Установено е по делото, че бащата А. К. работи като охрана (портиер) в нощно заведение, както и че има сключен и друг трудов договор на длъжност „технически сътрудник” с продължителност на работното време-8 часа.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.М. (съседка), Р.Р. (приятел на ищеца), З.Т. (майка на ищеца), К. Р., С. К. (приятел на ищеца), както и от доклада на социалния работник на О. „. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К. се установява, че докато е било при него бащата А. К. се е грижил много добре за детето и са били създадени добри битови условия за отглеждането му. Установено е също така, че за отглеждането на детето бащата е получавал значителна помощ от неговата майка, която е педагог и която е поемала грижата за детето, когато бащата е отсъствал. В тази връзка, от разпитаните по делото свидетели – Д.М. (съседка на ищеца), З. Т. (майка на ищеца), Р.Р. и С. К. (приятели на ищеца), както и от обясненията на самия ищец се установява, че същият работи нощно време и се прибира сутрин към 4 – 5 часа или по – късно (самият ищец твърди, че работи по 12 часа на денонощие, като е имало случаи когато е спал и по 2 часа), като през това време за детето се грижи майката на ищеца.

От представените по делото доклади на социалния работник от О. „. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., както и от обясненията на същия, дадени в съдебно заседание, се установява, че след постановяване на привременните мерки детето И.се отглежда от майката В. Й. в дома на нейните родители – просторна къща, функционална, обзаведена с всичко необходимо за бита, с обособена стая за детето, в която то спи заедно с майка си. Стаята е чиста, хигиенична, светла, обзаведена с всичко необходимо за детето, което си има свое легло, гардеробче за дрехите, много играчки. В докладите се посочва, че детето е спокойно, контактно и показва привързаност към майката и нейните родители, както и че е обградено от обич и внимание. Посочено е, че майката на детето има подкрепата на своите родители, които работят на смени и в къщата винаги има възрастен човек. От 01.10.2013 г. ответницата е започнала работа в кафене „Б.” на трудов договор, като работния й ден е само редовна смяна и приключва в 17.00 часа. От началото на месец септември 2013 г. детето И.К.посещава яслена група в ОДЗ „М. Г.”, което е в близост до къщата на семейството. В проведен разговор с медицинската сестра на ОДЗ „М. Г.”, последната определила детето И. като едно нормално развиващо се, здраво, спокойно, весело и контактно за възрастта си дете. Същото посещавало редовно детската градина като се води и прибира или от майката или от баба си.

Предвид гореизложеното, правилно първонистанционният съд е приел, че и двамата родители на детето И. разполагат с необходимите битови и материални условия за отглеждането на детето, както и че двамата притежават нужните нравствени и морални качества за правилното отглеждане и възпитание на малолетната им дъщеря, всеки от тях подпомаган от своите родители. Неоснователен е в тази връзка довода във въззивната жалба, че единствено въззивникът (ищец по делото) притежава необходимия родителски капацитет и може да осигури необходимите и адекватни грижи за детето и да задоволи в най – пълна степен неговите потребности. Този довод се опровергава както от обсъдените по – горе доклади на социалния работник от О. „. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., така и от показанията на разпитаните по делото свидетели – З. Й. (майка на ответницата), К.Й.(баща на ответницата), Р. П. и Т. К. (приятелки на ответницата). Същите установяват, че след раздялата на страните през м.януари 2013 г. детето не е било изоставено от майката, а е било оставено при неговия баща А. К. поради получен от бащата на ответницата инсулт на 13.01.2013 г. и започналия и недовършен ремонт в къщата на родителите на ответницата. Установяват също така, че през тоþи период майката на детето се е грижила за него, била е привързана към детето и го е обичала, взимала го е в нейния дом.

Не се установява по делото майката на детето да не притежава нужните нравствени и морални качества за правилното отглеждане и възпитание на малолетната й дъщеря. Всъщност, в тази насока са единствено показанията на свидетеля Р. Р., който сочи, че ответницата е употребявала наркотици в тоалетната на заведение „К. **”. В тази им част показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като имат характер на предположение, като същите в никакъв случай не установяват, че видените (според свидетеля) остатъци на тоалетното казанче били именно от амфетамин. Още повече, че самият свидетел признава, че не е бил очевидец, а единствено е виждал ответницата да излиза от мъжката тоалетна с две момчета.

От представения пред настоящата инстанция социален доклад от О. „. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К. се установява, че и понастоящем детето И.живее в дома на майката В. Й. и се отглежда от нея, като изцяло се задоволяват жизнените и здравни потребности на И.. Спазва се режимът на определените от съда контакти между детето и бащата, като не се създават проблеми от страна на майката по твърдения и на двамата родители. В доклада се сочи, че за да се изследва и защити в максимална степен интересът на детето е извършено посещение от социалния работник в ОДЗ „М. Г.”, където е проведен разговор с медицинските сестри М. Г. и А. П., които непосредствено се грижат за децата в ясленската група, в която е детето И.. И двете сестри били категорични, че детето се развива много добре – то е умно, любопитно, контактно, има доста богат речник за възрастта си, което по тяхно мнение се отнася за децата, на които се обръща в максимална степен внимание в семейна среда. Личната хигиена е определена като отлична, както и наличието на достатъчно подходящи и красиви дрехи. Ежедневно майката В. Й. довежда детето, а от яслата го вземат или майката, или някой от нейните родители, ако работното време на В. не позволява това. Медицинските сестри са отбелязали, че майката изпълнява всички изисквания, поставени пред родителите от страна на детската градина. Подчертали са, че са свидетели на радостта и положителното отношение на детето към близките си, с които живее. Детето било весело, спокойно и говорило както за мама, така и за татко, което било доказателство, че родителите съумяват да поддържат цивилизовани отношения и да осигуряват на детето условия за нормалното му развитие в психоемоционален аспект.

Представения пред въззивната инстанция и обсъден по – горе социален доклад, опровергава още веднъж довода на въззивника, че единствено той притежава необходимия родителски капацитет и може да осигури необходимите и адекватни грижи за детето и да задоволи в най – пълна степен неговите потребности. От социалния доклад е видно, че майката В. Й. е привързана и обича детето си и изцяло задоволява неговите жизнени и здравни потребности, като детето И. се развива много добре, същото е спокойно, весело и показва положителното си отношение към близките, с които живее.

По отношение на настоящия спор относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, следва да се посочи, че определящи са именно интересите на детето. В тази връзка, съдът намира, че интересите на детето, което е момиченце на около 2 години и половина, налагат то да живее именно при майка си в дома на нейните родители, която да упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. От значение в тази насока е обстоятелството, че детето се развива много добре, същото е контактно, весело и спокойно, и изразява положителното си отношение към близките, с които живее. Съдът намира, че интересите на детето налагат то да се отглежда от майката и поради факта, че бащата работи нощем, през който период не е в състояние да бъде до детето си и да полага необходимите грижи за него. Както се посочи по – горе, самият ищец заявява, че работи по 12 часа на денонощие, като е имало случаи когато е спал и по 2 часа, като през това време за детето се грижи майката на ищеца.

Разбира се, за правилното отглеждане и възпитание на детето и за нормалното му развитие в психоемоционален аспект е необходимо страните да поддържат цивилизовани отношения, като се осигури на бащата подходящ режим на лични отношения с детето.

Ето защо, като е стигнал до същия извод и е определил детето да живее при майка си, предоставил е упражняването на родителските права на майката, а на бащата е определил съответен режим на лични отношения с детето, като го е осъдил да заплаща издръжка в размер на 90 лева месечно за детето си, съобразно неговите доходи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени.

Водим от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 161 от 27.12.2013 г., постановено по Г.д. № 967/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.