О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1894
град Бургас
,07.07. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.................07.07 …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1528 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на СНЦ“Дея спорт“-гр.Бургас –ответник по гр.д. № 4062/2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 545/10.02.2020 год. постановено по същото дело в частта ,с която е признато за незаконно уволнението на ищеца М.С.Б. *** ,извършено на 09.04.2919 г. на осн.чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ и е отменено ,като въззивникът – ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1625 лв. –представляваща неплатено трудово възнаграждение ,дължимо за времето от 01.03.2019 г. до 09.04.2019 г. съгласно сключен трудов договор за професионален състезател по волейбол от 01.09.2018 г. ,трудов договор от 03.10.2018 г. и анекс към първия от 15.10.2018 г. ;сумата от 875 лв.-представляваща обезщетение ,дължимо на осн.чл. 225 ал. 1 КТ –поради оставане без работа заради незаконното уволнение за периода 09.04.2019 г.-30.04.2019 г. и сумата 812,50 лв.-обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за целиа период на трудовото правоотношение ,ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 27.05.2019 г. до окончателното им изплащане
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със събраните доказателства,както и със закона .
Сочи се на първо място ,че неправилно съдът е приравнил на трудов стаж сключеният между страните договор за професионален състезател по волейбол и подписания анекс към него ,като е посочил ,че уговорените суми представляват трудово възнаграждение .Видно от съдържанието му договорът е сключен на осн.чл. 17 ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗФВС и има за предмет уреждане на отношенията между страните по повод упражняване на състезателни права на състезателя като професионален състезател по волейбол и круба срещу заплащане на месечно възнаграждение ,определено в договора .,като според чл. 3 ал. 2 от договора клубът залаща възнаграждение ,само когато състезателят се състезава от името на този клуб .В чл. 13 от договора е уговорено ,че за неуредени въпроси намират приложение правилата на действащото гражданско законодателство ,както и нормативните документи на БФС ,СЕV и FIVB.Затова се счита ,че възнаграждението по този договор няма характер на трудово ,а представлява цената на предоставените състезателни права ,като ищецът признава ,че е получил по този договор общо 7500 лв. и претендира да му бъдат заплатени 2500 лв. –като възнаграждение за м.март и м. април..В исковата молба ищецът признава ,че на 06.04.2019 г. е изиграл последния си волейболен мач с фланелката на СНЦ“Дея Спорт“-гр.Бургас и след тази дата не се е състезавал за клуба.Следователно ,при съобразяването с чл. 3 ал. 2 от договора ,клубът му дължи възнаграждение до тази дата,като изчислена по този начин пропорционално дължимата сума за периода 01-06.04.2019 г. е 250 лв.След тази дата ищецът не се е състезавал за клуба и не е предоставял и съответно клубът не е ползвал негозите състезателни права ,поради което и не му дължи възнаграждение.Затова и според въззивника задължението към ответника за заплащане на възнаграждение на ищеца за ползваните състезателни права по силата на процесния договор от 01.09.2018 г. за периода 01.03.2019-06.04.2019 г. е в размер на 1500 лв., а не 1625 лв. ,както е определил съдът .
От друга страна ,между страните е бил сключен трудов договор от 03.10.2018 г. на осн.чл. 70 ал. 1 вр.чл. 68 ал. 1 т. 1 КТ за изпълнение на длъжността „професуонален спортист“ при трудово възнаграждение от 510 лв. ,като договорът е сключен с изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя с краен срок до 30.04.2019 г.Трудовото правоотношение е прекратено ,считано от 09.04.2019 г. на осн.чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ.Ищецът има претенции за отмяна на уволнението ,без да претендира заплащане на трудово възнаграждение по този договор –Неправилно съдът е уваил иска на ищеца за отмяна на уволнението и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 875 лв. – не на базата на трудовото възнаграждение ,а на базата на гражданския договор за предоставяне на състезателни права .Всъщност размера на обезщетението на базата на възнаграждението по трудов договор за периода 09.04-30.04.2019 г. /и според заключението на вещото лице / е в размер на 392 лв.,като освен това искът не е доказат ,доколкото ищецът не е доказал ,че е останал без работа през този период ,за който му е присъдено обезщетението.
Същата грешка е допусната и приизчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск ,като отново сумата е определена на базата на договора за състезателни права ,а не на осн.чл. 228 от КТ-на базата на трудовото възнаграждение.Освен това полагащият се отпуск е бил предоставен и ползван от ищеца въз основа на заповеди от 18.12.2018 г. и от 20.03.2019 г. ,издадени на осн.чл. 173 ал. 4 КТ –като на състезателите ,които не участват в тренировъчен състезателен процес е предоставен отпуск .Ищецът признава ,че в края на декември 2018 г. поради заболяване на треньора действително целият отбор не е имал тренировъчен процес .Затова следва да се приеме ,че полагащият се отпуск за периода на трудовото правоотношение е ползван от ищеца .Евентуално , ако се приеме,че не е бил ползван, дължимата сума следва да е 336 лв. , а не ,както е приел съдът 812,50 лв.
..Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.
В отговора на въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК ищецът – въззиваем я оспорва .Счита ,че ,доколкото отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношение ,то и процесните договор на професионален състезател по волейбол от 01.09.2018 г. и анекс към него по своята същност имат всички признаци и елементи на трудов договор и анекс към него,поради което следва да се квалифицира като такъв /като се излагат подробни аргументи в тази насока/.В тази връзка правилно и обосновано съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца съответните обезщетение на базата на договореното трудово възнаграждение по договора на професионален състезател по волейбол и анекса към него ,както и предвид заключението на вещото лице .
Счита се ,че по делото не е било установено ,че процедурата по прекратяване на трудовото правотношение на основание разпоредбата на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ е била спазена .Липса изрична заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание ,както и волеизявление в писмен вид на ищеца,който да се съгласява с прекратяването на това основание.Затова правилно уволнението е признато за незаконно Моли се за потвърждаване на решението изцяло.Също не се сочат нови доказателства .
Като има предвид горното и на осн. чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 05.08..2020 г. от 10,40 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.