РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Велико
Търново, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М. Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 337 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, връзка с чл. 228 от Закона за
устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалби, подадени от С.А.А.
с ЕГН **********, адрес ***, махала *** и Х.А.С. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Заповед № 632-РД-01-03/ 19.05.2021 г. на кмета на Община Свищов. С
оспорената заповед на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал.2, т. 2
от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Търговски обект”, намиращ
се в УПИ IX-4482, кв. 66 по плана на гр. Свищов, административен адрес гр.
Свищов, ул. ***, извършен от Х. М.С. – починал, с ЕТ „А.М.“, като премахването
да бъде извършено от неговите наследници С.А.А. и Х.А.С.. С определение № 285 от
27.07.2021 г., жалбата на С.А.А. е била оставена без разглеждане, поради
неотстраняване на указани нередовности, производството по делото в тази му част
е прекратено, а С.А. е конституирана като заинтересована страна по делото.
В жалбата на Х.А.С. се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните възражения се
заключават в това, че жалбоподателят не е бил уведомен за започването и хода на
административното производство и в частност – за съставения констативен акт, с
което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че независимо от отбелязаното
от администрацията, след съставянето на констативния акт той е направил
възражение, с което е представил строителна документация и строителни книжа,
удостоверяващи законността на строежа, които обаче не са отразени в обжалваната
заповед. Изтъква се, че в мотивите на заповедта не са посочени в пълнота
фактическите основания за издаването й, а също и правното основание за
премахването на строежа. Сочи се и че определянето на същия като такъв от пета
категория е извършено за пръв път в самата заповед, при това без да е
конкретизирано за коя точно хипотеза на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ става въпрос. По
същество жалбоподателят навежда твърдения, че за изграждането на обекта е
налице документация отпреди 31.03.2001 г. и същият представлява „търпим строеж“
по смисъла на § 127, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г./, като извършването на строителството преди 2000 г. е
отбелязано и в самия констативен акт. Твърди и че всички конструктивни
изменения в постройката са осъществени след издаването на надлежни строителни
книжа от Община Свищов. С тези доводи се иска оспорената заповед на кмета на
Община Свищов да бъде отменена като незаконосъобразна. В
последното проведено открито заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. С молба вх. № 1535/ 04.04.2022 г. от пълномощника му по делото
адвокат К. К. от ВТАК заявява, че делото поддържа жалбата, счита делото
попълнено с всички необходими доказателства и желае да бъде даден ход на същото
в негово отсъствие. Претендира присъждане на
направените по делото разноски съгласно списък с разноски по чл. 80 от ГПК,
представен в предходното съдебно заседание.
Ответникът – кметът на
Община Свищов, чрез пълномощника си *** Р. от САК, преупълномощена от
Адвокатско дружество „Ш.и Я.“ – гр. София, в представени становище вх. № 3666/
12.08.2021 г. и становище вх. № 4669/ 25.10.2021 г., и в съдебно заседание,
навежда твърдения за недопустимост на жалбата алтернативно намира същата за
неоснователна и недоказана. Посочва се, че строежът е разположен в имот - публична държавна собственост,
изграден е без нужната за това документация и не е може да бъде определен като
търпим, поради което е незаконен. В последното открито заседание ответникът не
се явава и не изпраща представител. С молба вх. № 1451/ 29.03.2022 г. моли съда
да му бъде дадена възможност за представяне на
писмена защита. Прави искане за присъждане на разноски, съгласно
представения списък в открито съдебно заседание на 01.03.2022 година. Навежда
възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя и от
заинтересованата страна адвокатски хонорари.
Заинтересованата страна С.А.А.,
редовно уведомена за съдебното производство и призовавана за открити заседания,
не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.
Във връзка са проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е
Заповед № 632-РД-01-03/ 19.05.2021 г., издадена от кмета на Община Свищов, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
наредено премахването на незаконен строеж „Търговски обект”, намиращ се в УПИ
IX-4482, кв. 66 по плана на гр. Свищов, административен адрес гр. Свищов, ул. ***,
което да бъде извършено от С.А.А. и Х.А.С. като наследници на Х. М.С. –
починал, едноличен търговец с фирма „А.М.“.
От събраните по делото
доказателства се установява, че съгласно Акт № 753/ 05.11.2000 г. за публична
държавна собственост имот, находящ се град Свищов, ул. „Петър Ангелов“, кв. 66,
представляващ „застроен парцел“ с площ от 11 200 кв. м. и сгради, е актуван
като публична държавна собственост, по отношение на който право на управление е
предоставено от държавата на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. В
Община Свищов е постъпила жалба с вх. № 94-Ж-8/ 01.02.2021 г. от Стопанска
академия „Д. А. Ценов“, с изложени твърдения, че на основание предоставеното
право на управление на описания по-горе имот, висшето учебно заведение е
сключвало договори за с трети лица за отдаване под наем на части от имота, като
тези трети лица са изградили незаконни постройки в отдадените под наем части. В
тази връзка е поискано от компетентните лица при общинската администрация да
бъде извършена проверка и предприети действия за премахване на незаконните
строежи.
На 22.04.2021 г. от
служители на Община Свищов, е извършена проверка на строеж „Търговски обект“,
находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ XXXVII, кв. 66 /по отменения
устройствен/, а сега УПИ IX-4482, кв. 66 по плана на град Свищов, с
административен адрес: ул. „Петър Ангелов“ № 19, в резултат на която е
установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж, т.е налице е
незаконен строеж. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен акт №
17-РН/ 22.04.2021 г., в който е посочено, че постройката е с размери 5,10
м/11,70 м, със застроена площ от 59,00 кв.м. и се състои от търговска площ -
кухня, склад и санитарен възел. Установено е, че строежът е изграден от носещи
оградни тухлени зидове с размер 25 см и покривна стоманобетонова плоча с
хидроизолационно покритие, като на юг е извършено
разширение от PVC дограма. Според констатациите на проверяващите, строежът е
завършен напълно и не се използва. Като период
на извършване на строителството е посочено, че постройката е изградена преди
2000 година. Като собственик и възложител на строежа е посочена Държавата,
съгласно Акт за публична държавна собственост имот № 753/ 05.11.2000 г., а като
извършител на строежа се сочи Х.А.С. и С.А.А., като наследници на Х. М.С.,
действал като ЕТ „А.М.“. Проверката е била извършена в отсъствието на строителя
и собственика на имота.
Видно от представените с
административната преписка три броя известие за доставяне /л. 82 – л. 87 от
делото/, Констативен акт № 17-РН/ 22.04.2021 г. е връчен по пощата на Х.А.С.,
чрез С.А.А., на дата 28.04.2021 г.; на С.А.А. на дата 10.05.2021 г. и на
представител на Областен управител – Велико Търново на 28.04.2021 година.
Съгласно Констативен протокол от 18.05.2021 г. срещу КП не са постъпили
възражения.
Със Заповед №632-РД-01-03/
19.05.2021г. на Кмета на Община Свищов и с оглед установените с КА
обстоятелства, е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, от пета категория, относно търговски обект „Павилион за
закуски“, находящ се в УПИ IX-4482, кв. 66 по плана на гр. Свищов, ул. „Петър
Ангелов“ № 19, поставен първоначално като преместваем съгласно Разрешение № 71/
04.10.2004 г. на главен архитект на Община Свищов, но впоследствие придобил
статута на строеж, извършен без строителни книжа. Заповедта е връчена на
Областен управител – Велико Търново като представител на държавата на
21.05.2021 г., на С.А.А. на 25.05.2021 г. и на Х.А.С. на дата 21.05.2021
г., видно от представените известие за
доставяне /л. 12, л. 14 и л. 79 от делото/. Недоволни от заповедта, С.А.А. и Х.А.С.
са я оспорили самостоятелно с отделни жалби, подадени чрез административния
орган до съда, в резултат на което са били образувани съответно адм. дело №
337/ 2021 г. и адм. дело № 339/ 2021 г.
по описа на АСВТ. С Определение № 277/ 20.07.2021 г. по адм. дело № 339/ 2021
г. по описа на АСВТ на основание чл. 213 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
посоченото дело е присъединено към настоящото адм.дело № 337/ 2021 г. за
съвместно разглеждане на жалбите. Както се посочи по-горе, поради неизпълнение
на указанията на съда, дадени с Разпореждане от 09.06.2021 г. за отстраняване
на нередовностите в подадената от С.А.А., с Определение от 27.07.2021 г. по
адм. дело № 337/ 2021 г. на АСВТ, жалбата е оставена без разглеждане,
производството по делото в тази му част е прекратено, а С.А. е конституирана
като заинтересована страна по настоящото делото с жалбоподател Х.А.С..
В съдебната фаза на
производството като доказателства по делото са приети представените от
ответника документи, съдържащи се в административната преписка, изпратени с
писмо изх. № 11-00-712/ 14.06.2021 г. от кмета на Община Свищов, както и тези,
представени със становище вх. № 3666/ 12.08.2021 г. и с писмо вх. № 3765/
20.08.2021 г. на кмета на Община Свищов.
По искане на ответника, по
реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК от неучастващо в
производството лице - Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - гр. Свищов, са
изискани намиращи се при него документи. Със заявление вх. № 3888/ 03.09.2021
г. от СА „Д. А. Ценов“ са представени документи по опис – договор за наем от
31.07.2013 г. между учебното заведение и ЕТ „А.М.“, молба от 28.06.2018 г. от
ЕТ „А.М.“ за удължаване на срока на договора за наем; Анекс от 31.07.2018 г.
към договор за наем от 31.07.2013 г.; молба от ЕТ от 04.04.2019 г. и Анекс от
01.05.2019 г. към договора за наем от 31.07.2013 г.; предизвестие от 12.11.2020
г. от СА „Д. А. Ценов“ за прекратяване на договора за наем от 31.07.2013 г. и
писмо от 01.02.2021 г. на финансовия директор на Стопанска академия „Д.А.
Ценов“ - гр. Свищов.
С писмо вх. № 4563/
18.10.2021г. от жалбоподателя са представени допълнителни доказателства във
връзка със строителството на процесния обект, в т.ч. Разрешение № 71/
04.10.2004 г., издадено от главен архитект
на Община Свищов, Обяснителна записка относно разширение на съществуващ
обект от 08.02.2000 г.; Работен проект (част Архитектурна) за обект
„Павилион за риба и скара“ в кв. 63Б,
УПИ I, град Свищов, Обяснителна
записка на проектанта и графична част и Скица № 583 за ПИ II-1597 по плана на гр.
Свищов, проектна документация, извадка от действащата кадастрална карта за
обекта, Справка от 15.11.2002 г. от гл. архитект на Община Свищов, че обект
„Павилион за скара“, находящ се в кв. 82, УПИ II-1597 по плана на гр. Свищов, допуснат
на основание чл. 56 от ЗУТ отговаря на изискванията на ЗУТ.; Разрешение за
строеж № 15/ 03.09.2002г. на гл. архитект на Община Свищов за изграждане на ВиК
на павилион на ул. „Цар Освободител“ № 35, което да се осъществи на 04.09.2002
г., ведно със съгласувателни становища от ВиК Свищов ЕАД, от
електроразпределителното дружество и ТВД - Свищов.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са и документите, съдържащи се в
административно дело № 339/ 2021 г. на Административен съд – Велико Търново,
както и изпратеното от Районен съд – Свищов, Удостоверение по ЧГД № 600/ 2019
г. по описа на съда.
По искане на процесуалния представител на ответника са
назначени първоначална и повторна технически експертизи, която да отговорят на
въпроси, поставени от същия в становище вх. № 3666 от 12.08.2021 г. по описа на съда. Според заключението на
ВЛ строителен инженер по първоначалната СТЕ процесния търговски обект „Павилион
за закуски“ е едноетажен масивен строеж от пета категория съгласно Наредба № 1
на МРРБ от 30.07.2003 г. за номенклатура на видовете строежи и се състои се от
търговско помещение с площ 8,61 кв. м., работно помещение - 17,30 кв. м., склад
- 17 кв. м. и санитарен възел- 1,26 кв. м. Към датата на огледа от ***15.10.2021
г., въпросният павилион съществувал като напълно завършен, с конструкция,
състояние и степен на завършеност, подробно описани в пункт ІV от експертизата.
Според ВЛ строежът е изпълнен през два периода - частта от сградата - търговско
помещение и работно помещение били изградени преди 1998 година, а останалата
част от обекта е изграден в периода 2002 - 2004 година съгласно Виза за
проектиране №1040/20.11.2000 г., с която е разрешено проектиране на разширение
на търговския обект. Според
експерта няма данни за извършвани конструктивни изменения по обект, освен
отвора - връзка между първоначалния обект и разширението и съответно няма
издадени строителни документи за тях, но са предвидени в проекта за разрешение.
ВЛ посочва, че павилионът отговаря на
изискванията за самостоятелен обект – строеж, тъй като е трайно прикрепен към
терена и не може да бъде отделен от него без разрушаване. На основание чл. 56 от ЗУТ за строежа е
издадено Разрешение № 71 от 04.10.2004 г. за поставяне на „Павилион за закуски“
с площ 52,00 м2 в УПИ XXXVII, кв. 66 по плана на гр. Свищов. Заключението е, че
строежът съответства на изискванията на ЗУТ, както и на изискванията на ЗТСУ и
ППЗТСУ, съобразно момента на изграждането му. Това експертното
заключение е прието без оспорване от страните и се цени заедно с останалите
събрани доказателства.
Според
заключението на ВЛ по назначената и изслушана повторна техническа експертиза,
процесният обект представлява сграда за търговия от пета категория с
конструкция, състояние и степен на завършеност, подробно описани в пункт ІV от
експертизата. Според ВЛ изграждането на въпросния строеж е започнало през 1998 година с площ
29,70 м2, през 2004 година е със застроена площ 52,00 м2, след разширение на
североизток е с площ от 22,30 м2 и преди 2010 година е разширен и на югозапад,
което е установено и с Констативен акт № 17-РН от 22.04.2021 година. Посочва,
че за строежът е издадено Разрешение № 71 от 04.10.2004 година за поставяне на
„Павилион за закуски“ с площ 52,00 м2 в УПИ XXXVII в кв. 66 по плана на гр.
Свищов на основание чл. 56 от ЗУТ. При тези данни ВЛ дава заключение,че
строежът не съответства на изискванията на ЗУТ и на изискванията на ЗТСУ и
ППЗТСУ, съобразно момента на изграждането му, тъй като за първоначално
изградения павилион за закуски не са проведени процедури, съгласно разпоредбите
на § 17 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, а съгласно
разпоредбите на чл. 56, ал.1 от Раздел IX. ***дава и становище, че въпросният
строеж не е преместваем, а има масивна конструкция и е трайно монтиран към
земната основа. Строежът не представлява основно или допълващо застрояване и е
изграден на основание чл. 120а от ППЗТСУ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваната заповед на кмета на Община Свищов е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в приложимата редакция, заповедта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Съобразно цитираните разпоредби, обжалваната Заповед № 632-РД-01-03/ 19.05.2021 г. на кмета на Община Свищов е издадена при редовно упражняване на нормативно възложени правомощия. Същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в този закон форма и съдържание. В случая заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен строеж, възложителя на строителството и строителя. Посочено е, че е установен незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на издадено разрешение за строеж за него и същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от същия закон. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона и ще бъде обсъдена по-долу в настоящото изложение.
Съдът намира, че при издаване на
административния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията
съществените, които да обуславят неговата отмяна. В изпълнение на процедурата
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, след оглед на процесния строеж на място е съставен
Констативен акт № 17-РН/ 22.04.2021 г. от служители на Община Свищов, в който
са отразили описанието и обстоятелствата относно предназначението и
местонахождението на процесния обект. Неоснователни са възраженията, че огледът
и съставянето на акта са извършени в отсъствието на жалбоподателя, доколкото
липсва нормативно установено изискване за такова присъствие. Съставеният
констативен акт е връчен на жалбоподателя и на заинтересованите лица. На
жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите,
да изрази становище по тях и да подаде възражение против констативния акт и
установените с него факти и обстоятелства, от която възможност той не се е
възползвал. Направеното от жалбоподателя Х.С. възражение с рег.индекс и дата №
94-В-2/ 09.03.2021г. /л. 30 от делото/ касае Констативен акт № 4-РН/
18.02.2021г. във връзка с който е издадена Заповед №406-РД-01-03/02.04.2021г.
на Кмета на Община Свищов за прекратяване на административната преписка /л. 29
от делото/, с указания за съставянето на нови констативни актове, в които
правилно да бъдат отразени адресатите съгласно изискванията на чл. 225, ал. 5 и
ал. 6 от ЗУТ. В изпълнения на тези указания е съставен касаещият настоящото
производство Констативен акт № 17-РН/ 22.04.2021 г., връчен на жалбоподателя на
28.04.2021 г., срещу който няма данни да е подавано възражение.
Оспореният административен акт не
разкрива и противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в каквато
насока са основната група оплаквания на жалбоподателя.
Установява се, че на основание
предоставено право на ползване на имот - публична държавна собственост, находящ
се в град Свищов, ул. „Петър Ангелов“, кв. 66, с обща площ от 11 200 кв. м.,
Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов
е отдала под наем още през 1998 г. част от терена на ЕТ „А.М.“ -
Александър Христов Михайлов /наследодател на жалбоподателя/, за търговски цели.
С Разрешение за поставяне на павилион за закуски № 71/ 04.10.2004 г. на главен
архитект на Община Свищов /л. 64 от делото/, на ЕТ „А.М.“ – Х. М.С., в
качеството на наемател, е било разрешено на основание чл. 56 от ЗУТ да постави
в държавния терен временно съоръжение /павилион/ с площ 52 кв. м. с търговска
цел, намиращ се в парцел ХХХVII - ТНСО по „Икономика и Управление“ в кв. 66 по
плана на град Свищов /понастоящем УПИ IX – 4482/. Поставянето на павилиона е
предвидено като разширение на съществуваща част от търговски обект с площ от
29,70 кв. метра. В делото липсват данни за издавани други разрешения за строеж
относно процесната сграда.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строежи от четвърта до
шеста категория, се премахват със заповед на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че оспорената
Заповед № РД-02.05-539/ 30.07.2021г. е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и с нея е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Павилион
за закуски“ с търговска цел, находящ се в имот – публична държавна собственост,
УПИ IX-4482, кв. 66 по плана на гр. Свищов, с административен адрес в град
Свищов, ул. Петър Ангелов“ № 19, с предоставено по реда на ЗДС право на
управление на Стопанска академия „Д.А. Ценов“ гр.
Свищов, съгласно Акт за публична държавна собственост №733 от
05.11.2000г. В заповедта на кмета на общината нареденият за премахване обект е
описан в неговата цялост, чиято обща застроена площ възлиза на 59 кв.м.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателствата /в т.ч. заключението на първоначалната и повторната
СТЕ/, съдът приема, че постройката е била изградена на няколко етапа – към 1998
г. с площ от 29,70 кв.м.; през 2004г. е направено разширение, съгласно
представеното Разрешение № 71/ 04.10.2004 г., издадено от главен архитект на
Община Свищов за поставяне павилион; след 2004 г., когато сградата е
доизградена до общо 59 кв.м, установени с Констативен протокол от 22.04.2021
година. Според двете вещи лица, чието заключение съдът
кредитира в тази част, процесният обект „павилион за закуски“ е с площ от общо
59 кв.м. и се състои от търговско помещение, склад и санитарен възел. Целият
изграден обект представлява стоманенобетонна носеща конструкция с оградни
преградни стени от тухлена зидария, PVC дограма, плосък покрив със
стоманенобетонна плоча. Съдът намира, че според характеристиките си и използваните
строителни материалите в нейната цялост процесната постройка представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория /чл. 137, ал. 1,
т. 5 от ЗУТ/, като за нея не е издадено разрешение за строеж, няма одобрени
строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на
премахване. Документи и разрешения от вида на изброените не са били представени
нито пред административния орган, нито се представиха в съдебната фаза на
производството. В този смисъл, съдът не споделя крайния извод на ***по
първоначалната СТЕ, в частта от която според експертът строежът съответства на
изискванията на действащите към момента на изграждането устройствени закони
доколкото тази констатация противоречи на събраните по делото доказателства и
самите констатации на експерта, удостоверяващи обективното състояние на
постройката през отделните периоди, обект на изследване от експертизата.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57,
ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите
обекти, като първите две норми класифицират обектите според тяхното
предназначение /на което отговаря процесния павилион, тъй като е с търговско
предназначение/, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни
особености. При действащата до приемането на ЗУТ уредба, съгласно чл. 120а, ал.
1 от ППЗТСУ /отм./ също е било допустимо поставянето на съоръжения за търговия,
като маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми, като алинея втора
от същия член е определяла изискванията за поставянето им върху държавни
терени. Или иначе казано, обект за търговска дейност тип „павилион“, както при
действието на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./, така и при действащия към момента
ЗУТ, се определя като преместваем при положение, че може да бъде отделен от
мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи
своята индивидуализация. Константната съдебната практика, вкл. тази на ВАС също
е в смисъл, че за да е налице преместваем обект е необходимо обекта да може да
бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло,
тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация.
Съгласно представената в съдебно
заседание проектна документация – изготвен проект за обект „Павилион за риба и
скара“, Обяснителна записка относно обект „Разширение на съществуващ търговски
обект“, скици, становището на главния архитект на Община Свищов и др., на Х. М.С.,
действащ като ЕТ„А.М.“ /наследодател на жалбоподателя/, е било разрешено поставянето
на метален павилион от 22,30 кв.м., който да е част от съществуваща сграда с
площ от 29,70 кв. или общо обекта да е с площ от 52 кв.м. Следва да се посочи,
че в АДС № 753 от 05.11.2000 г., чиято доказателствена сила не е оборена от
страната, в парцела са отразени три административни сгради всички с площ над
300 кв.м и три гаража с площ от 50 кв.м. и 26 кв.м., като липсват данни и
доказателства за съществуваща друга масивна постройка, към която да бъде
извършено разширението и която да съответства по описание и характеристики на частта от сградата, към
която е извършено въпросното последващо разширение. Не са представени и
строителни книжа, нито разрешение за поставяне за тези допълнителни 29,70 кв.
метра. Дори да се приеме съвсем хипотетично, че първоначалният обект също е бил
преместваемо съоръжение – павилион, съгласно актуалната редакция на чл. 120а от
ППЗТСУ /отм./, е следвало поставянето върху държавен терен да бъде извършено
след издаване на разрешение за поставяне въз основа на схема, одобрена от
съответния компетентен орган, каквито документи не са представени нито от
жалбоподателя, нито от административния орган, нито такива са намерени при
проверка на място в Община Свищов от вещото лице. От друга страна, разпоредбата
на чл. 120 от ППЗТСУ /отм./ допуска изграждането на временни постройки за
нужди, свързани с организация и механизация на строителството, но освен че
липсва документация за проведена процедура по реда на цитираната разпоредба, в
преписката не се съдържат и данни за изпълнена процедура по § 17 от ПР на ЗУТ
/в сила от 02.01.2001 г./ за предоставянето на траен градоустройствен статут на
временната постройка. След като такива процедури не са проведени, дори в
най-благоприятен за жалбоподателя вариант да се приеме, че се касае за първоначално
изградена временна постройка, обектът е останал без градоустройствен статут и без разрешение за
строеж, което го квалифицира като незаконен и подлежащ на премахване.
Отразяването на обекта в одобрения кадастрален и регулационен план на гр.
Свищов, съгласно представената Скица № 935 от 09.10.2000 година, не обуславя
тяхната законност при липса на строителна документация и проведени процедури, а
единствено отразява имота със застроената му площ, предназначение и т.н.,
независимо от собственика и законността.
На следващо място, с издаденото
Разрешение № 71/ 04.10.2004 г. главният архитект на Община Свищов е дал
разрешение на ЕТ „А.М.“ – Х. М.С. да постави в държавния терен павилион с
търговска цел по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ с площ 52 кв. м., т.е. на наследодателя на жалбоподателя е разрешено
да постави преместваем обект в този поземлен имот. В случая това разрешение е
без значение за законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като
изграденото на място не отговаря на такова съоръжение, а е строеж. Последният,
видно от констатациите и на двете вещи лица, не притежава характеристиките на
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР ЗУТ. Изградената постройка е
невъзможно да бъде отделена от повърхността, тъй като е изградена от
стоманенобетонна конструкция с тухлени стени и плосък покрив със стоманобетонна
плоча, трайно закрепена към земята. Предвид така установения по делото начин на
изпълнение на обекта, предмет на оспорената заповед, се установява, че
конструкцията на постройката е захваната към земята и няма разглобяеми връзки.
Демонтирането и преместването на постройката е невъзможно без да се загуби
конструктивната й цялост. Обектът не може да бъде отделен и преместен на друго
място в пространството без да бъдат разрушени укрепващите елементи.
Следователно, в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на
извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не
обуславя наличие на преместваем обект. Не може да се определи и като пристройка
на допълващо застрояване предвид липсата на основен строеж /независимо дали
първоначалният обект е преместваем павилион или временна постройка, същата не
подлежи на пристрояване по естеството си/, изграденото категорично представлява
строеж по смисъла на закона и за неговото изграждане е необходимо разрешение за
строеж по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, каквото не е издавано от
компетентния орган. Издаденото от главния архитект на общината разрешение за
поставяне на павилион е за общо 52 кв. м, която площ не съответства на
установената в Констативния акт от 22.04.2021г. площ на постройката, която е 59
кв.м, като и за разликата от 7 кв.м. не са налице строителни книжа и разрешение
за строеж, което я прави също незаконна. Отсъствието на строителни книжа както
за изграденото през 2004 г. и след това, така и за предишната постройка,
обуславя незаконност на строежа в хипотезата по чл. 225, ал.
2, т. 2 ЗУТ. Неотносимо обстоятелство към законността на строежа е,
че за ползването на държавния терен, в който е разположен, едноличният търговец
е заплащал наемна цена. Не без значение е и фактът, че строежът се намира в
парцел, който безспорно е държавна собственост и за него няма учредено от
държавата право на строеж в полза на наследодателя на жалбоподателя.
Неприложими в случая са разпоредбите,
касаещи търпимостта на незаконните строежи - пречка за тяхното премахване. За
правилното приложение на разпоредбите за търпимост на незаконните строежи е от
съществено значение тяхното времеизвършване. Съгласно доказателствата по делото
/разрешение за поставяне на павилион от 04.10.2004 г./ и заключението на вещото
лице, разширението на съществуващия търговски обект е извършено през 2004 г. и
спрямо него са неприложими правилата за
търпимост по § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, чиито обхват включва строежи, изградени до
31.03.2001 година. Следователно, само на това основание строежът не може да
бъде признат за търпим и подлежи на премахване. Единствено за частта от строежа
/съществуващата сграда от 29,70 кв.м./ може да се допусне, че е построена през 1998 г., съответно за същата
може да намери приложение нормата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, относно нейната
търпимост. За да е търпим строежът обаче, следва да са налице визираните в
посочената нормата предпоставки, които в случая не са установени. Разпоредба на
§ 16, ал. 2
от ДР на ЗУТ изисква кумулативно наред с условието строежът да е
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите действали по време на извършване на строежа или по ЗУТ,
и допълнително да е деклариран от собствениците пред одобряващия орган в срок
до 31.12.1998 година. Липсват данни, а и твърдения от страна на жалбоподателя,
за наличието на такова деклариране. Освен това, се установява, че нито към
момента на извършването му, нито по сега действащия ПУП строежът отговаря на
изискванията на подробните градоустройствени планове, тъй като отреждането за
имота по застроителния и регулационен план на гр. Свищов от 1967 година,
действащ към момента на извършването му, е за ТНСО по Икономика и Управление, а
отреждането по ПУП - План за регулация от 2008 година е за СА „Д.А. Ценов“.
Тази част от строежа не е „търпим“ и в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР към ЗИД
на ЗУТ, приложима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. - 31.03.2001
г., тъй като съществуващата част от сградата, която впоследствие е разширена, е
изградена преди този времеви период.
В разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ са посочени лицата, които имат
задължение за премахване на незаконния строеж, като изрично е предвидено
възлагането на задължението именно върху извършителя на строежа. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че извършител на спорния
строеж е Х. М.С., а жалбоподателят Х.А.С. като негов законен наследник правилно
е посочен като адресат в заповедта на кмета на община Свищов за премахване на
незаконния строеж.
Настоящият състав счита, че оспореният индивидуален административен акт
съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за
нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по
негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на
собственика на незаконния строеж.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспорената Заповед № 632-РД-01-03/ 19.05.2021 г. на Кмета на Община
Свищов е валиден, формално и процесуално законосъобразен административен
акт, издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на
ЗУТ и в съответствие с целта на закона. Същата не страда от твърдените от
оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат. Основателно
е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените
по делото разноски общо в размер на 1 880,00 лева, представляващи внесен
депозит за първоначална СТЕ в размер на 400 лева и за повторна СТЕ също в
размер на 400 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева съгласно
фактура № **********/ 24.09.2021 г.,
доказателство за плащането по банков път на което се съдържа в приложеното на
л. 158 от делото платежно нареждане. Сумата на адвокатското възнаграждение е
малко над предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба№ 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид
липсата на възражение за прекомерност, същото следва да бъде присъдено изцяло в
пълния поискан размер.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата, подадена от Х.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 632-РД-01-03/ 19.05.2021 г. на Кмета на Община Свищов.
Осъжда Х.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Свищов разноски по делото общо в размер на 1 880,00 /хиляда осемстотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: