№ 561
гр. Варна, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900653 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба на К. Б. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр.В., ж.к.“В. В.“ №**, вх.**, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Тролейна“
№2, ет.1, оф.2, чрез адв.И. К., против Ж. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б. Т.“
№** и А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б.-юг-** та“ №* със съдебен адрес: със
съдебен адрес: гр.Варна, ул."Иван Вазов" №39, офис 1, чрез адв.Г. В., с която при условията
на евентуално съединяване, са предявени главен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на
ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на
ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв., представляваща задължение по Запис
на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща
лихва за забава от падежа на задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден
Изпълнителен лист №***********, по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и
сумата от 15000лв. представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж
15.01.2024г., за която сума е издаден Изпълнителен лист №********., по ч.гр.д.№1867/2024г.
по описа на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване
за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис
на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж.
Г..
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата
молба, с които се поддържа становище за недопустимост на иска по чл.135 от ЗЗД, поради
липсата на правен интерес и за неоснователност на претенцията.
По допустимостта на иска:
1
Сезиран е компетентен съд. Легитимацията на страните по главният иск съответства
на твърденията за наличие на вземане на кредитор по изпълнително дело, което се оспорва
от присъединен взискател, като несъществуващо. Налице са и особените предпоставки
обуславящи надлежната легитимация на страните по евентуалната претенция, а имено
ищецът се заявява като кредитор на втората ответница при твърдения за извършени от
същата увреждащи го действия, чрез издаване на записи на заповед в полза на първата
ответница. В този смисъл доводите на ответниците за недопустимост на Павловият иск, са
неоснователни.
В обобщение при наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и
при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково
производство.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на
основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.
По доказателствата:
Представените от ищеца и ответницата А. Г. писмени доказателства се явяват
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Основателни са исканията на ищеца и на ответницата А. Г. за издаване на съдебни
удостоверения, който да послужат за снабдяване с писмени доказателства, които от своя
страна са от значение за пълното и правилно изясняване на спора от фактическа страна.
По настоящем съдът е в невъзможност да се произнесе по особеното искане на ищеца
за откриване на производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК на истинността на
процесните записи на заповед, доколкото същите в качеството им на частни документи,
могат да бъдат оспорвани само по автентичност-авторство, но не и за вярност-съдържание.
Ето защо и предвид факта, че понятието истинност е родово и включва, както
автентичността на документ, така и неговата вярност, произнасянето по искането следва да
се извърши в о.с.з. след съответното уточнение от страната.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.140,
2
ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от К. Б. Г., против Ж. Н. Г. и А. В. Г., с която при условията
на евентуално съединяване са предявени главен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на
ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на
ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв., представляваща задължение по Запис
на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща
лихва за забава от падежа на задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден
Изпълнителен лист №***********, по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и
сумата от 15000лв. представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж
15.01.2024г., за която сума е издаден Изпълнителен лист №********., по ч.гр.д.№1867/2024г.
по описа на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване
за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис
на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж.
Г..
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.дело
№66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ. Сочи се, че вземането на ищеца, което е
предмет на изп.дело, произтича от влязло в законна сила на 26.04.2011г. Решение от
26.04.2011г. по в.а.д.№509/2009г. на АС при БТПП, с което ответницата А. Г. е осъдена да
заплати сумата от 70480.50лв., без ДДС, представляваща възнаграждение по Договор от
03.10.2008г., сумата от 33253.18лв., представляваща възнаграждение, съответстващо на
размера на дължимия ДДС по извършените от ответницата плащания по процесния договор
и сумата от 8635.28лв., представляваща разходи по “Отчет за допълнителни разходи“ от
23.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2009г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 8060.99лв., представляваща неустойка за
забава по чл.70.1 от договора и деловодни разноски в размер от 8945.64лв. Твърди се, че
решението АС при БТПП, е връчено на ответницата на 29.04.2011г., от която дата тя
официално е узнала, че е осъдена да заплати и е длъжник за цитираните по-горе суми. Сочи
се, че въз основа на арбитражното решение, на 20.05.2011г. в полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист по т.д.№1754/2011г. на Софийски градски съд. Твърди се, че въпреки
влязлото в сила решение ответницата А. Г. не е погасила доброволно дължимите от нея
суми, напротив за да възпрепятства изпълнението, в хода на делото, е прехвърлила
притежаваните от нея имоти на дъщеря си Ж. Н. Г. и на бившият си съпруг Н. Г. Г..
Поддържа се, че за да защити правата си ищеца инициирал дело с предмет иск по чл.135 от
ЗЗД, в резултат от което, съдът обявил сделката между ответниците в настоящото
производство за относително недействителна. Твърди се, че на 28.02.2014г. било образувано
изп.дело №66/2014г. при ЧСИ с рег.№713, изпълнителните действия, по което продължават
повече от 10 години. Сочи се, че на 17.10.2024г. ЧСИ с рег.№713 е извършил разпределение
на постъпили суми, за което е съставен съответния протокол за предявяване. Твърди се, че
ищецът бил уведомен от ЧСИ, че ответницата Ж. Г. е присъединена като взискател в
3
изп.дело №66/2014г. Сочи се, че вземането на ответницата Ж.Г. се основава на Запис на
заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г., на стойност от 30000лв. и Запис на заповед от
15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., на стойност от 15000лв., двата издадени от А. Г..
Поддържа се, че въпросните претенции, са резултат от действия, целящи осуетяване на
изпълнението на задълженията на длъжника А. Г., съответно препятстване на
удовлетворението на ищеца, като чрез тях длъжникът симулира дълг към дъщеря си Ж. Г..
Твърди се, че между ответниците не е налице каузално правоотношение, за обезпечаване на
задълженията, по което да са издадени процесните записи на заповед, както и че за издателя
не е възникнало валидно задължение по тези ценни книги в полза на поемателя. Поддържа
се, че процесните записи на заповед имат симулативен характер и са неистински/фиктивнни
документи, използвани целенасочено да се осуети изпълнението на реалното задължение на
А. Г. към ищеца. Твърди се, че подобни взаимоотношения между майка и дъщеря,
противоречат на семейните традиции и на икономическата логика в българското общество.
Също така противоречат и на личната семейна история, която Ж. и А. Гайдови
демонстрират във всички процесуални действия спрямо взискателя-ищец, датиращи от 2011
година. Поддържа се, че ответниците-майка и дъщеря, са в добри семейни отношения и се
подпомогнат взаимно, както и че по-обосновано и логично е дъщерята да помогне на майка
си, вместо да се издават записи на заповед. Сочи се, че взаимоотношенията между роднини,
особено между родители и деца, се основават на взаимна помощ, безкористност и грижа. В
този смисъл се поддържа, че издаването на записи на заповед за големи суми от майка към
дъщеря, без наличието на реална търговска сделка или престация, е житейски, икономически
и правно нелогично. Твърди се, че ако действително е съществувала нужда от финансова
помощ, то подобна помощ би могла да бъде предоставена от страна на дъщерята към
майката и без оформяне на дълг, чрез издаване запис на заповед. Твърди се, че целта на
документирането на задължение на майката към дъщеря й, всъщност е да се освободи
частично А. Г. от задълженията си към ищеца. Поддържа се, че, че процесните ценни книги
са използвани като правен инструмент за създаване на фиктивен дълг, който няма реална
икономическа основа, също така са част от схема за симулация на дългови отношения, чиято
цел е да се отклонят активи и средства от истинският кредитор. Поддържа се още, че тъй
като записите на заповед са антидатирани и сумите по тях реално не са предавани, то те са
нищожни на основание чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че
издаването на процесите процесните записи на заповед влиза в колизия със семейната
история и взаимоотношения между ответниците. Сочи се, че на 03.09.2003г. А. Г. е получила
в дарение от майка си Ж. Г. поземлен имот с №273, с площ от 1000кв.м., в кв.“Галата“, м-ст
“Боровец-ЮГ“. Твърди се, че наличието на дарение предполага благодарност в едни здрави
семейни отношения. Твърди се още, че са налице предшестващи симулативни действия
между ответниците, с цел осуетяване на погасяване на дълга, който А. Г. има към ищеца.
Сочи се, че през 2011г., по време на съдебните спорове между ищеца и А. Г., са реализирани
покупко-продажби на недвижимите имоти, като същата се е разпоредила със собствеността
си в полза на дъщеря си и бившия си съпруг Н. Г. Г.. Сочи се, че в следствие от заведения от
ищеца Павлов иск, съдът е обявил сделката между А. и Ж. Гайдови за частично
4
недействителна. Твърди се, че вземания на ищеца са възникнали много време преди датата
на издаване на процесните записи на заповед, при очевидно знание за съществуването на
този дълг от страна на присъединения кредитор Ж. Г., предвид производство по Павловият
иск, в което тя е участвала като страна. Поддържа се, че е налице е повторяемост на
действията, като същите лица отново се опитват да извършат симулативни действия, с които
да избегнат плащане на дълга към ищеца. Сочи се, че записа на заповед, по същността си
представлява максимално опростен правен инструмент с изискване на минимални
доказателства, което го прави идеален за симулационни сделки-създаване на фиктивно
задължение между майка и дъщеря, съответно за злоупотреба с право. Сочи се, че добрите
семейните отношения предоставят безопасна среда за извършване на симулационни сделки,
тъй като липсва реален външен контрол за доказване на основанията за задължението.
Поддържа се, че предходните действия на длъжника А. Г., обуславят извода, че в случая се
касае за злоупотреба с право, като са развити подробни съображения в подкрепа на това
становище на ищеца. На последно място се поддържа, че доказателство за несъстояли се
сделки, е липсата на плащане на сумите по процесните ЗЗ от Ж. Г. към А. Г.. Сочи се, че
съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, максималната сума, която може да
бъде разплатена в брой на територията на Република България, към датите на процесиите
Записи на заповед е 10000лв. Сочи се още, че към датата на издаване на ЗЗ всички налични
банкови сметки на А. Г. са били запорирани от ЧСИ и по не са постъпвали суми, които да
удостоверяват плащания по процесните ценни книги. Твърди се, че по искане на ищеца по
изп.дело №66/2014г. е извършена справка в БНБ за новооткрити банкови сметки на името на
длъжницата, при което са открити две нови платежни сметки за електронни пари с титуляр
А. Г.. Поддържа се, че това обстоятелство допълнително сочи, че длъжницата по изп.дело
№66/2014г. се опитва всячески да избегне плащанията на задължението си към ищеца.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от ответницата А. Г., се поддържа
становище за неоснователност на претенцията по чл.135 от ЗЗД, като са изложени обстойни
съображения и доводи за фактическия състав и правните характеристики на Павловият иск.
Поддържа се, че в конкретния случай не са налице всички предвидени в закона
предпоставки и не е изпълнен съставът на чл.135 от ЗЗД. Оспорват се изложените в исковата
молба твърденията, че процесните записи на заповед са сключени със знание и цел за
увреждане на ищеца, също така, че сделките са симулативни и сключени при липса на
основание, и в нарушение на императивна норма на закона и на изискванията за
добросъвестност. Твърди се, че с издаването на процесните записи на заповед ответницата
не е целяла да препятства възможността ищецът да удовлетвори вземането си. Сочи се, че
предприетите от ищеца изпълнителни действия продължават повече от 10г., като за този
период би следвало да са осъществени всякакви правни действия, чрез които същия да
събере вземането си. Поддържа се, че действията или бездействията на ищеца не следва да
обвързват ответницата. Твърди се, че А. Г. има задължение към дъщеря си Ж. Г.,
обективирано в процесните записи на заповед, като действията по издаването на ценните
книги не целят увреждане на ищеца. Сочи се, че в хода на образуваното изп.дело
№66/2014г., ищеца е поискал налагането на запор върху всички банкови сметки на
5
ответницата-длъжник, както и върху всички нейни вземания, включително и върху
получаваната от нея пенсия. Твърди се, че по този начин практически ответницата е лишена
от всякакви средства, с които да подсигурява своите лични нужди, а предвид възрастта и
здравословното й състояние, тя не може да упражнява и трудова дейност. Сочи се, че по
повод осъществяване на строителни намерения, през 2008г. ответницата А. Г. е изтеглила два
банкови кредита св общ размер от 202000 евро., а именно Договор за жилищен кредит
№*************. за 22000 евро и Договор за жилищен кредит №**************г. за 180000
евро, с месечни погасителни вноски от 196.11лв. и от 1631.87лв. Твърди се, че въпросните
кредити са целеви и касаят извършването на строителството на недвижим имот-фамилна
къща, находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Тедески“ №20. Твърди се още, че сумата по
Договора за кредит №**************г. е предоставена в пълният й размер на ищеца за
осъществяване на строителството на къщата. Поддържа се, че именно нуждата да се
погасяват в срок задълженията по гореописаните кредити, е наложило ответницата А. Г. да
заема финансови средства от своята дъщеря. Твърди се, че процесните записи на заповед
обезпечават осигурените от дъщеря й суми, послужили за покриване на задълженията по
отпуснатите банкови кредити. Сочи се, че от кореспонденцията водена между банката-
кредитор и А. Г. е видно, че лицето, чрез което се обслужват отпуснатите кредити е
ответницата Ж. Г.. Поддържа се, че издаването на записи на заповед не цели да увреди
кредитора-ищец и няма общо със задълженията към него. Твърди се, че ответницата не се е
разпоредила с имуществото, което притежава. Сочи се, че увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е обективна предпоставка и
означава, че чрез извършеното правно действие би трябвало длъжникът да създава или
увеличава неплатежоспособността си. Твърди се, че действията на ответницата са насочени
към избягване на влошаване на финансовото й състояние и възникването на изискуемо
задължение към банката-кредитор по сключените от нея договори за банков кредит. Твърди
се, че житейски необоснована е тезата, че всяко действие е насочено да увреди кредитор. В
заключение се поддържа, че в случая не може да се направи извод, че действията на
ответницата целят увреждане на ищеца, съответно че иска по чл.135 от ЗЗД се явява
неоснователен.
С постъпилия в срок отговор от ответницата Ж. Г. “Онтарио БГ“ ЕООД, се поддържа
становище за неоснователност на иска по чл.135 от ЗЗД, като са изложени обстойни
съображения и доводи за фактическия състав и правните характеристики на Павловият иск.
Оспорват се изложените от ищеца твърденията, че процесните записи на заповед са
сключени със знание и цел за увреждане на ищеца, също така, че сделките са симулативни и
сключени при липса на основание. Поддържа се, че в конкретния случай не е осъществен
фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като с издаването на процесните записи
на заповед, ответниците не са целели да препятстват възможността на ищеца да удовлетвори
вземането си. Сочи се, че изпълнителните действия предприети от ищеца продължават
повече от 10г., през който период е логично да се изчерпят действията по събиране на
вземането, поради което действията или бездействията на кредитора не би следвало да се
обвързват ответницата. Поддържа се, че издаването на процесните записи на заповед не
6
цели увреждане на ищеца, който в хода на образуваното изп.дело №66/2014г., е поискал
налагането на запор върху всички банкови сметки на А. Г. и върху всички нейни вземания,
включително и върху пенсията й, с което тя фактически е лишена от финансови средства.
Твърди се, че през 2008г. А. Г. е изтеглила два банкови кредита в общ размер от 202000 евро,
като сумата от 180000 евро, представляваща главница по единият от кредитите, е предадена
на ищеца за реализиране на строителство на фамилна къща. Сочи се, че месечните
погасителни вноски по кредитите надхвърлят сумата от 1800лв., поради което А. Г. се
нуждае от допълнителни финансови средства, с които да погасява дълга към банката.
Поддържа се, че процесните записи на заповеди обезпечават осигурените от ответницата Ж.
Г. суми за нуждите на майка й, поради наложеният запор върху средствата й по искане на
ищеца. Сочи се, че една от предпоставките за основателност на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е
установяване на факта, че длъжникът е извършил действия, които увреждат кредитора, т.е.
че ответницата съзнателно е извършила волеви акт, с който намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото й. Поддържа се, че в конкретният случай, не
може да се обоснове извод, че действията на ответницата целят увреждане на ищеца. Моля
ли се за отхвърляне на иска за обявяване за недействителни на процесните записи на
заповед.
Предявеният главен иск намира правно си основание чл.464, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК. Правната квалификация на евентуалната претенцията е по чл.135, ал.1 вр. с ал.3 от
ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът К. Б. Г. има качеството на взискател, а ответницата
А. В. Г. на длъжник по изпълнително дело на №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в
КЧСИ. Също така, че е ответницата Ж. Н. Г. е присъединена към изпълнителното
производство, в качеството на взискател, въз основа на Изпълнителен лист №***********
по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна издаден по Запис на заповед от 20.12.2019г., с
падеж 20.12.2023г. за сумата от 30000лв. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за
забава, и Изпълнителен лист №********. по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа на РС Варна
издаден Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за сумата от 15000лв.
Предвид общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи
качеството си на кредитор на ответницата А. В. Г., наличието на висящ изпълнителен
процес, в който се конкурира с ответницата Ж. Н. Г. при погасяване на дълга и че вземането
на привидния кредитор-втората ответницата не съществува, доколкото се основава на
невалидно изпълнително основание. Ответниците следва да установят правоизключващите
си твърдения и възражения, включително фактите, от които произтича действителността и
валидността на оспорените едностранни сделки-ЗЗ.
По отношение на евентуалната претенция, освен качеството си на кредитор ищецът,
7
следва да установи наличие на увреждане, в резултат от сделките, чиято недействителност
се претендира и знание у ответниците, че със сделките ще се увреди кредитора.
Ответниците, следва да установят юридическите факти, от осъществяването, на които следва
действителността на атакуваните сделка, включително че интересът на ищеца не е увреден.
Съдът намира, че ищецът и ответницата А. Г., са представили допустими
доказателства за всички твърдени от тях обстоятелства. Ответницата Ж. Г. не е ангажирала
никакви доказателства.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. като доказателства по делото представените от
ищеца и ответницата А. Г. писмени доказателства.
ДА се издадат поисканите от ищеца и ответницата А. Г., съдебни удостоверения,
който да послужат пред РС Варна, съответно “Банка ДСК“ ЕАД, след представяне на
доказателства за внасяне на ДТ в размер на по 5лв.
ОТЛАГА произнасянето в о.с.з. по искането на ищеца за откриване на производство
по оспорване по реда на чл.193 от ГПК на процесните записи на заповед.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна..
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 29.05.2025г. от
14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8