№ 1299
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано възоснова на въззивна жалба с вх.
Рег. № 280700 от 29.03.2021 г. подадена от „Моба“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** срещу Решение № 260754 от 05.03.2021 г. по гр.д. № 12346/2020
г.по опис на ВРС за 2021 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ХР. Й.
ИВ., ЕГН ********** сумите, както следва:
983,17лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода м.03.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
186,23лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /1- во
число на месеца следващ отчетния период, за който е положен труда/ до 30.09.2020г.вкл;
304лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т.
2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване
1
на безплатна храна и / или добавки към нея.
434лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
и в частта, в която дружеството ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 300лева, представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въззивният жалбоподател моли за отмяна на решението в обжалваната част поради
нарушение на материално правните норми регламентиращи процесните отношения и поради
необоснованост на решението. Моли за постановяване на друго, с което исковете да бъдат
изцяло отхвърлени.
Насрещната страна ХР. Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, в писмен отговор
оспорва жалбата като неоснователна.
Спорещите страни претендирарат разноски във въззивното производство.
С определение № 1528 от 27.04.2021 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима.
След служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съдът
приема, че обжалваният съдебен акт не страда от пороци водещи до нищожност и
недопустимост, поради което следва да се произнесе по неговата правилност в обжалваната
част.
Пред първоинстанционния съд, ищецът ХР. Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна срещу „Моба“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
обективно кумулативно е превявил иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86
ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея,
както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 983,17лева,
представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода м.3.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от общо 240,54лева, представляваща сбор от обезщетения за забава
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията /30- то число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши
плащането/ до 01.10.2020г. и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо
304лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
2
В исковата молба е изложил, че е полагал труд на длъжност „охранител” по трудов
договор от 07.03.2018г., прекратен на 11.02.2019г., с основно месечно възнаграждение в
размер на 510лева. Уговорено е работно място гр. Варна, хотел „Ф.“ и хотел „М.“, на
открито и около хотелите при петдневна работна седмица, 8часов работен ден. В рамките на
съществувалото правоотношение, ищецът твърди да е работил по разпореждане на
работодателя по месечен поименен график и установено сумирано изчисление на полагания
труд. За периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г. се твърди, че ищецът е получавал трудово
възнаграждение от 510 лева, платимо до 30-о число на следващия месец. Твърди, че
работодателят не е изпълнил в цялост задължението си за плащане на дължимото трудово
възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение за положен
извънреден труд по график. Доколкото е работил на смени за целия исков период от по
12часа- дневна от 07 до 19ч. и нощна от 19ч. до 7ч. на следващия ден, при редуване дневна,
нощна смяна и два почивни дни, при сумирано изчисляване на работното време, твърди да
му се дължи допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. Счита, че за
положения труд в общо 168дни му се дължат и пари за храна в размер на 2лева на ден.
Претендирал и разноски.
Ответникът в писмен отговор е оспорил претенциите по основание и по размер.
Твърдял е, че работа е била организирана по графици, така че да не се налага полагане на
извънреден труд, че нуждите на работодателя са били обезпечени с достатъчно на брой
охранители, за да се избегне нуждата от извънреден труд. Оспорено е претендираното право
основано на чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея, с възражение, че нормативният акт
е неприложим.
Не е спорно пред първоинстанционния и пред въззивния, че е сключен трудов
договор № 418/07.03.2018г., по който ищецът е полагал труд на длъжност „охранител-
невъоръжена охрана“ с място на работа хотел „Ф.“ и „М.“, к.к. ***, гр. Варна, на пълно
работно време на смени, по график и сумирано отчитане на отработените часове.
Установено е, че ищецът постъпил на работа на 12.0.2018г., като първата смяна за него е
била на 14.03.2018 г. Със Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г., работодателят е установил
сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142 КТ. Периодът на отчитане е
бил четири месеца, след преценка на явяването и неявяването на работа /форма 76/, и в
срока по чл.8 е изплащано.
Предявени са искове са с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и
чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея. По тези
текстове от цитираните нормативни актове, се претендират задължения за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден
труд, респ. допълнителни пари за храна с оглед специфичните условия на труд.
3
Първоинстанционният съд правилно е разпоредили доказателствената тежест в
процеса, като в обжалваното решение е посочил подлежащите на доказване факти. Отделил
е спорното от безспорното и по тези въпроси, няма оплакване във въззивната жалба. От
събраните в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че ищецът е
полагал труд на длъжност „охранител“ при ответника по трудов договор сключен на
07.03.2018г. с основна работна заплата 510лева и начална дата на постъпване на работа
12.03.2018г. с работно място гр. Варна, х-л Ф. и х-л М. при пълно работно време, на смени,
по график и сумарно отчитане на отработените часове. Трудовото правоотношение е
прекратено на 11.02.2019г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 вр. чл. 335, ал.2, т.1 КТ.
Със заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е регламентирано съставяне
на графици и изчисляване на сумарно работно време на лицата осъществяващи дейност по
непосредствена охрана, като е въведено работа на смени с максимална продължителност от
12часа и работното време съгл.чл. 66, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред е
организирано на две смени по 12часа всяка, като първата /дневна/ е от 08часа до 20часа, а
втората /нощна/ от 20часа до 08часа. Редуването на смените е дневна, нощна и два
последователни почивни дни. Сумарното изчисляване на работното време е разпоредено да
се извършва на период от четири месеца- до 30-и април, до 31-ви август, до 31-и декември на
съответната календарна година. Разликата между нормалната продължителност на
работното време по чл. 136 КТ и действително отработените през съответния отчетен
период часове следва да се начислява към възнаграждението за последния месец на отчетния
период с увеличение от 50%.
За процесния период са представени изготвените от работодателя таблици за
отчитане явяване и неявяване на работа, където ищецът фигурира под № 13. В чл. 66 от
Правилника за вътрешен трудов ред е разписано, че поради вида и характера на
извършваната работа, а именно охранителна дейност, за някои категории служители
работата е организирана на смени, съгласно утвърдени и изготвени графици за всеки
охраняван обект. Съгласно ал. 8 на тези работници работодателят осигурява топла храна,
ободряващи напитки и други облекчаващи условия.
На 28.03.2018г. работодателят е утвърдил Вътрешни правила за работната заплата. В
чл. 16 от тези правила е прието, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време за съотв. работно време.
За установяване твърденията на страните относно организацията на работата по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Л. /воден
от ищеца/ и И. Н. /воден от ответника/. Св. Л. разказва, че е работил при ответника и
понастоящем също води дело срещу него за неплатено възнаграждение. С ищеца са били
колеги, в различни смени. Ищецът бил старши на смяната си, а свидетелят на другата и
4
двамата си предавали дежурствата с протокол. На смяна работили по трима човека. Били
общо 12 човека, на четири смени. Работата обхващала два обекта, като един човек заставал
на единия обект, друг на втория обект и един на портала да следи колите и да ги записва,
като се сменяли през два часа. Като началник на смяна свидетелят отивал по- рано, за да
приеме документацията от предната смяна. Работели на смени- дневна, нощна и два
почивни, като в месеца се получавали около 15-16 работни дена според месеца. С ищеца
били старши и попълвали дежурна тетрадка, на която работниците се подписвали в графа за
инструктаж и друга графа, след като отстъпят от смяна. Ваучери за храна не били
получавали, само в началото получавали кафе. Имали изготвени графици, за да се знае кой
кога е на работа. Началникът на обекта изготвял графиците и съответствали на смените,
които трябвало да работят. Не се подписвали на тези графици, те си стояли на обектите.
Спазвало се стриктно това да се почива по два дена след нощна смяна. Имало само период, в
който почивали по- малко, защото имало болни и им вземали смените, като допълнителното
дежурство им го заплащали по 30лева. Св. Н. разказва, че работи при ответника на
длъжност началник сектор охрана и сигурност. На въпросния обект имали задача да
осигурят три поста за охрана на хотелите М. и Ф.. Работели по един човек на пост, на смени
от по 12часа- дневна, нощна и два почивни дни. Охраната била 24часова, като на смяна
работели по трима човека. Графикът за месеца стоял на обекта и се подменял всеки месец.
Спазвал се стриктно, но имало и моменти, в които се налагали промени. На обекта се
съхранявали книгата за инструктаж, графиците и книгата за приемане и издаване на обекта.
Тази документация я пазили 18месеца, след изтичане на договора за охрана на обекта.
Присъствените форми се изготвяли от регионалния инспектор след приключване на месеца
и се предавали в офиса, а въз основа на тях се начислявало възнаграждението на
служителите. Гласните доказателства са представени в първоинстанционното решение
коректно и в съответствие със съдържанието на съдебния протокол.
За установяване размера на претенциите по делото е изслушано и прието заключение
на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението като
обективно и безпристрастно и двата негови варианта. Първият съобразен с твърденията на
ищеца и втория със счетоводните записвания водени от ответника. От изслушването на
вещото лице се установява, че ответникът е предоставил за нуждите на констативно
съобразителната част само форма 76 с която е отчитан положения труд. Ежемесечно
изготвяните графици не са били предоставени. При работодателя за времето от м.09.2017г.
до м.12.2019г. има открита Книга за отчитане на извънредния труд съдържаща запис на
името на работника, период на положен извънреден труд и размер на изплатено трудово
възнаграждение. В тази книга за процесния период ищецът е вписан уточнено от в.л. в с.з..
Съобразно записите на работодателя отработените и отразени от него часове за периода са
1913 при формирани 81часа извънреден труд, които в брутен размер е 419,38лева, а в нетен
325,43лева. След приспадане на извършеното плащане от 47,18лева /брутно/, съотв.
36,61лева нетно /47,18х 13,78% /лични осигуровки, приложение 1= 6,50; 47,18-
6,50=40,68х10%ДОО=4,07; 40,68-4,07=36,61/, дължимото възнаграждение от работодателя
5
би било брутно 372,20лева, съотв. 288,82лева нетно.
По твърдения на ищеца отработените часове са 2086 за периода и формират 254часа
извънреден труд, при което дължимото възнаграждение в брутен размер е 1267,01лева
/1314,19- 47,18/, а в нетен 1019,78- 36,61= 983,17лева /допусната е грешка в пресмятането,
посочено е от в.л. в с.з. 981,17/.
Суми за храна работодателят не е начислявал, като дължимото възнаграждение за тях
за отработени 152смени за периода е 304лева. Размерът на дължимото възнаграждение за
забава би бил 58,40лева върху главницата от 372,20лева и 189,82лева върху главница от
981,17лева.
Съгласно чл. 136 КТ нормалната продължителност на работната седмица е 5 дена, с
40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през деня /каквото е и
уговореното между страните по трудов договор/. Нормалната продължителност на
работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в КТ.
Според чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или
служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Т.е фактическият
състав на извънредния труд изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ да
се касае за работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение
трудова функция; 2/ трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово
правоотношение редовно работно време, т. е. извън установеното за конкретния работник
или служител работно време и 3/ да се извършва по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.
За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение
според времетраенето или според изработеното /с увеличение, уговорено между работника
или служителя с трудовия договор, но не по-малко от предвидените в чл. 262 КТ размери/.
Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на
труда.
Не е спорно пред въззивния съд, че със своя заповед за целия процесен период
работодателят е въвел работа на 12часови смени- дневна и нощна. Положеният труд се
отчита при сумирано изчисляване на работното време на четиримесечие, каквото
правомощие работодателят има на основание чл. 142, ал. 2 КТ. Това е форма на отчитане
/изчисляване/ на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по- продължителен от деня и седмицата
период от време. Но и в този случай максималната продължителност на работната смяна не
може да надвишава 12часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56часа /чл. 142, ал. 4 КТ/. Това отклонение от нормалната продължителност на
работното време е с оглед възможността до края на отчетния период по- голямата
6
натовареност да се компенсира с почивки и така да се постигне определената в чл. 136 КТ
нормална продължителност на работното време. Отработените часове в повече от
нормалната продължителната за съответния период при тази система на изчисляване на
работното време е извънреден труд по смисъла на чл. 143 КТ. Положеният труд в събота и
неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да
бъде на работа през тези дни. И при сумираното изчисляване на работното време, щом
продължителността на работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана
с почивки в края на отчетния период, е налице извънреден труд и той подлежи на заплащане
по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ- с 50% като увеличението /при липсата на друга уговорка, както е в
случая/ се дължи на база уговореното трудово възнаграждение. Във всички случаи на
работа- и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници
положеният труд се заплаща според уговореното, но не по- малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор / чл. 262, ал.1, т. 3 и чл. 263, ал.
2 КТ/. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или не / чл. 264 КТ/.
Затова, дори и работодателят да е установил сумирано изчисляване на работното
време за период от 4месеца, то времето, с което продължителността на работното време в
края на четиримесечието е надвишила нормалната, отново ще подлежи на заплащане,
доколкото нито се е твърдяло, нито са ангажирани доказателства за компенсации с почивки
в края на отчетния период. Заключението на в.л. е отразило броя на часовете на това
превишаване за съответните четиримесечни периоди, в които попада търсеното
понастоящем трудово възнаграждение. Съгласно чл. 261 КТ положеният нощен труд се
заплаща с увеличение уговорено от страните, но не по- малко от размерите определени от
МС. В случая тези размери са определени с чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/- за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., а в чл. 9, ал.2 е
уредено, че при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по- малка от тази на дневното, трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
при сумирано изчисляване на работното време пък нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Спорен пред първоинстанционния и пред въззивния съд е точния размер на
отработените часове от ищеца. Съдът приема за основателни възраженията на ищеца срещу
записванията водени от ответника. Факт е, че работодателят е изготвял форми 76, в който е
отчитан полагания от всеки работник труд за месеца и въз основа на тях е извършвал
начисляването на дължимото трудово възнаграждение. Тези документи са едностранно
изготвяни. От събраните гласни доказателства категорично се установява, че трудът е
7
полаган при стриктно спазване на смените- дневна, нощна и два почивни дни, като
работниците на смяна са били трима, а смените четири. За това говорят и двамата свидетели.
Работата е извършвана по изготвян график, който е стоял на обекта и които графици
работодателят твърди да е унищожил с изтичане на 18месечения срок за тяхното
съхранение. Действително в чл.13, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по
чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова
класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона
за частната охранителна дейност е разписано, че лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД създава
организация и контролира изготвянето на следните документи в писмен или в електронен
вид за планиране на охраната на имуществото на физически или юридически лица, в т.ч.
седмичен или месечен график за работа на лицата от охранителния състав и съгл. ал. 4 тези
документи се съхраняват по реда и в сроковете, посочени в чл. 52, ал. 7 ЗЧОД. А чл. 52, ал. 7
ЗЧОД предвижда, че тези документи се съхраняват до изтичане на 18 месеца след
прекратяването на договора за обекта. В случая ответникът е твърдял прекратяване на
договора за охрана на обекта през м. 02.2019г. Тези твърдения не са оспорени от ищеца, а и
от гласните доказателства /св. Л./ косвено се установява този факт, тъй като свидетелят
посочва, че понастоящем продължава да работи на този обект, но при друг работодател,
като трудовото му правоотношение с ответника е прекратено именно м.02.2019г.
Работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време, което се отчита по реда на чл.
9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от 01.01.2018г. Тази
наредба регламентира задължение за работодателя едновременно с установяването на
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ да утвърждава поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва
да се съхраняват най- малко 3 години след края на периода, като работодателят запознава
работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях и
които графици може да изменя при промяна на числеността на заетите работници и
служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Разпоредбата на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските се явява специална, спрямо и
предвижда сумирано отчитане работно време, спрямо чл. 143, ал. 2 КТ. В случая, такива
утвърдени графици не са представени като доказателства, а твърдението на работодателя е,
че са унищожени след изтичане срока за тяхното съхранение. От ангажираните по делото
гласни доказателства се установи, че присъствените форми са били изготвяни от
регионалния инспектор, т.е едностранно от работодателя, без запознаване с тях на
работниците, без достоверна дата и материална доказателствена сила и въз основа на тях
отново едностранно работодателят е извършвал начисляване на дължимото се
възнаграждение. Отново от гласните доказателства се установи, че се е спазвал стриктно
графика на полаганите смени- дневна, нощна, два почивни дни, с редки изключения.
Работата е полагана при трима човека на смяна. Така установеното влиза в пряко
противоречие и разколебава достоверността на вписванията на полагания труд от ищеца от
страна на работодателя, доколкото видно от присъствените форми 76 в определени дни
8
обектът е охраняват от двама или дори само от един охранител на смяна. Ето защо, след като
ответникът с поведението си е създал пречки по събиране на доказателства, то на основание
чл. 161 ГПК следва да се приеме, че през процесните месеци ищецът действително е работил
на смени от по 12часа и при това в твърдените от него дни.
Оплакванията обосновани във въззивната жалба за неправилна оценка на
доказателствата са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 7 ЗЧОД и във
връзка с чл. 13, ал.2, т.3 дневникът за приемане и предаване на смяната на екипите в обекта
се съхранява до изтичане на 18 след прекратяване на договора. Същевременно обаче, при
сумарно изчисляване на работното време съобразно Наредба за работното време, почивките
и отпуските, графиците следва да се съхраняват в 3 годишен срок като работниците и
служителите следва да бъдат запознати предварително с тях. След като графиците не
съществуват като доказателства, то няма как да се установи нито тяхното съдържание, нито
подписи на служителите от които да се установява, че да им били известни. Когато страната,
която иска да се ползва от съдържанието на писмено доказателство не го представи, по
нейна вина, то съда няма как да приеме твърдението й за съдържанието на това
доказателство. Затова и първоинстанционния съд , правилно е приложил разпоредбата на чл.
161 от ГПК и не е нарушил процесуалния закон като е преценявал свидетелските показания.
Вторият спорен въпрос пред въззивния съд е дали ответника е бил нормативно
задължен да изплаща на ищеца храна, т.е. дали Наредба № 11 от 21.12.2005 г. го обвързва
със това задължение. В чл. 285, ал. 1 КТ е регламентирана правната възможност на
определени категории работници и служители на безплатна храна. Подзаконовият
нормативен акт определя условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки
към нея за определени категориите работници и служители, които с оглед специфичния
характер на труда, който полагат, респ. полагат труд при специфична организация на труд,
имат право на безплатна храна. Първоинстанционният съд е тълкувал чл.2 от Наредбата,
като е достигнал до заключението, че право на безплатна храна имат работещи във
вредни/специфични условия на труд и такива полагащи труд при специфична организация
на работата. Правилно първоинстанционния съд е обосновал, че правото принадлежи на две
групи работници, а не на една, към която да има изискване освен да работят в специфични
условия на труд, за този труд да има специфична организация. Въззивния съд споделя
становището, че не съществува забрана престирането на задължението за храна да е
действително и когато се изплаща в пари. Спорен е останал въпроса дали е специфичната
организация на труд, на работници полагащи труд на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 4, ал.2 от Наредбата това право е признато за дните, през които е
полаган трудът. В чл. 66, ал. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя е
предвидено, че за работници работещи на смени, в т.ч. полагат нощен труд се дължи
осигуряване на топла храна, ободряващи напитки и др. облекчаващи условия. Ангажирани
са доказателства, че работодателят е предоставял на регионалния инспектор чай и нескафе.
9
Свидетел Л. потвърждава, че първоначално такива напитки са предоставяни. Данни за
предоставяне на храна в натура, респ. в пари по делото няма. Нормата на чл. 285 КТ във вр.
с чл. 2 от Наредбата регламентира правото на храна. Ангажираните от работодателя
доказателства за изпълнение задължението по чл. 66, ал.8 от Правилник за вътрешния
трудов ред, в съответствие с чл.3 от Наредбата предвиждаща, че по време на нощни смени
или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи
или ободряващи напитки. Напитките не са храна и по фактическа констатация
първоинстанционни съд е мотивирал правни изводи. Според чл. 5 от Наредбата, стойността
на безплатна храна и/или добавки към нея не може да бъде по-малко от два лева на ден за
работник или служител, а тази на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от
един лев на смяна. Така, че при липса на данни работодателят да е изплащал пари за храна
във време на съществуване ТПО с ищеца, то претенцията му се явява доказана в своето
основание. По отношение на размера между страните няма спор.
Относно посочено във въззивната жалба Решение 2211 от 23.04.2012 г. постановено
по адм.дело № 2446/ по опис на АССГ, съдът намира следното: Постановено решение има
за предмет законосъобразността на наложена принудителна административна марка. В него
е извършено тълкуване на материално правна норма от гражданското право каквато е
разпоредбата на чл. 285 от КТ, а не на подзаконовия нормативен акт. Това решение има
временен характер, до постановяване на друго от същия съд и не може да обвърже с правни
последици нито административния съд, който е следвало да се произнесе по основния
административен спор, нито настоящия съд.
Обжалваното решение е правилно във всички негови части, поради което следва да
бъде потвърдено в обжалваната част включително и в частта за разноските.
По отношение на разноските направени от страните за въззивното обжалване с оглед
изхода от спора, те следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, а съобразно представен
списък в размер на 420 лева, платени като адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260754 от 05.03.2021 г. постановено по гр.д. № 12346
по опис на ВОС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Моба“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Й. ИВ., ЕГН ********** сумата от 420 /четири стотин и двадесет /
лева, представляващи направените по делото разноски, на основание, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11