Определение по дело №466/2017 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №579

гр. Варна,09.10.2017г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията С. в. гр. дело № 466/17г., намира следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на С.С.К. и З.С.З. *** чрез адв. Т. Т. *** против решение № 32/26.06.17г., постановено по т.д. № 126/16г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на сумата от 44 700 лв., представляваща причинена вреда – заплащане на неустойка – по развален предварителен договор, сключен на 10.05.2016г. между ищците и Р. Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957 кв.м., с административен адрес на имота: гр.Търговище, Промишлена зона, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД; и всеки от ищците е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на по 1135 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с направените за двете инстанции разноски. Счита се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, тъй като в нарушение на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е възложил в тежест на увредените лица да доказват вината на делинквента. Правилното разпределение на тежестта за доказване на този факт е следвало да доведе до необходимостта ответника да установява, че наложената по негово искане възбрана върху имота на ищците не е била пречка за сключването на окончателен договор за продажбата на имота от ищците. Счита се, че правните изводи на съда противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се, че от последния се установява, че при наличието на определен в предварителния договор срок за сключването на окончателния договор, както и при уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят собствеността, необременена с тежести и ограничения, логично и житейски е обяснимо един разумен купувач да предпочете да развали договора вместо да иска изпълнение в едно бъдещо несигурно време и след приключването на един изпълнителен процес. На осн. чл. 266, ал. 2 от ГПК е отправено искане да се допуснат до разпит двама свидетели, тъй като след постановяване на съдебното решение въззивниците са узнали нови обстоятелства, неизвестни им дотогава, които са във връзка със загубата на интерес от страна на купувача от финализиране на сделката след датата, уговорена в предварителния договор за сключването на окончателен такъв.

            Насрещната страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София чрез юр.к. Р. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита се, че решението е съобразено изцяло със задължителната съдебна практика на ВКС, подробно цитирана и приложена като копия на решенията към отговора. Счита се, че сключването на окончателен договор между страните по предварителния договор е можело да стане на уговорената от тях дата 05.08.16г., независимо от наложената възбрана, тъй като единствената правна последица на последната е тази, уредена в чл. 451, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 452, ал. 2 от ГПК – евентуална непротивопоставимост на прехвърлителната сделка на взискателя по изпълнителното дело. Счита се, че отправеното от въззивниците доказателствено искане е неоснователно и следва да се остави без уважение. Претендира се за присъждане на разноските по настоящото дело, изразяващи се в дължимото юрисконсултско възнаграждение.

            Конституираното като трето лице-помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София на страната на ответника, не е депозирало отговор на въззивната жалба.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, не страда от нередовности и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

            Настоящият състав на съда намира, че независимо от допуснатите от първоинстанционния съд очевидни фактически грешки в обжалваното решение /при наличието на формирана воля в мотивите на решението, липсва отразяване в диспозитива на отхвърлянето на претенцията за обезщетение на вредите от непозволено увреждане чрез присъждането на претендираната сума, ведно със законната лихва от 08.08.16г. до окончателното ѝ изплащане, както и липсва отразяване, че решението е постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София като трето лице-помагач на страната на ответника/, това не препятства допустимото провеждане на въззивното производство и произнасянето на въззивно решение по подадената въззивна жалба.

            Отправеното от въззивниците доказателствено искане е мотивирано с наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, но липсват твърдения как и при какви условия са били новоузнати едва след постановяване на обжалваното решение, относими към предмета на спора факти и обстоятелства /във връзка със загубата на интерес от купувача по предварителния договор за сключването на окончателен договор на дата по-късна от 05.08.16г./, които са съществували и към момента на подаване на исковата молба. Уточнението е необходимо, за да може въззивният съд след изслушване становището на насрещните страни, да прецени дали действително е била налице обективна невъзможност за въззивниците да узнаят, посочат и представят доказателства пред първоинстанционния съд, която не се дължи на процесуалната им небрежност.

            С оглед на горното, делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з., като на въззивниците се даде възможност да направят необходимото уточнение, за да може да се произнесе съд и по допустимостта и основателността на направеното доказателствено искане още преди датата на с.з.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 15.11.17г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач чрез процесуалните им представители.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците С.С.К. и З.С.З. чрез адв. Т. Т. в 3-дневен срок от съобщението с писмена молба, с копия за насрещните страни, да уточнят как и при какви условия са били новоузнати едва след постановяване на обжалваното решение, относими към предмета на спора факти и обстоятелства /във връзка със загубата на интерес от купувача по предварителния договор за сключването на окончателен договор на дата по-късна от 05.08.16г./, които са съществували и към момента на подаване на исковата молба.

След депозиране на уточненията и становищата на насрещните страни, но преди датата на открито с.з., съдът ще се произнесе по направеното от въззивниците доказателствено искане, за което страните ще бъдат своевременно уведомени.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: