Решение по дело №155/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод предявена от „ Б. Л.-**”, Г. П., против „К. – А.” ЕООД, Г. К., искова претенция с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, с която ищецът цели да бъде установено по отношение на ответника, съществуването на вземането му, посочено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 275/16.02.2010 г. и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 17.02.2010 г. на РС, Г. К., в размер на 31 197.10 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебни разноски в заповедното производство : 628.94 лв. - държавна такса и 915 лв. –адвокатски хонорар. В исковата си молба ищецът твърди, че на 27.10.2009 г., Плевенският окръжен съд на основание чл.390, във връзка с чл.391, ал.1 т.1 от ГПК издал обезпечителна заповед, с която допуснал обезпечение на бъдещи искове, които е следвало да бъдат предявени от "Б. Л.-**", а именно иск по чл.266 от ЗЗД за сумата 51 083.02 лв. по фактура 104 от 1.10.2008г.; иск по чл.266 от ЗЗД за сумата 45 495.36 лв. по фактура 110 от 14.11.2008г.; иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 7 445.67 лв. лихва за забава за периода 2.10.2008 г. - 26.10.2009 г. по фактура 104 от 1.10.2008 г.; и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 5 770.01 лв. - лихва за забава за периода 15.11.2008 г. - 26.10.2009 г. по фактура 110 от 14.11.2008 г. Твърди, че на основание Обезпечителната заповед от 27.10.2009 г., той-ищецът в качеството си на взискател образувал изп.дело №164 от 2010 г. по описа на ЧСИ с рег.№878 на КСЧИ, по което дело бил наложен обезпечителен запор върху сметките на ответника в настоящото производство, „К.-А." ЕООД в „К. т. б.” за сумата от 109 794.06 лв. Вследствие на обезпечителния запор длъжникът „К.-А." ЕООД инициирал сключване на споразумение от 28.01.2010 г. с ищеца "Б. Л.-**" и „Р.”. Страните по споразумението се споразумели, че задължението на „К.-А." ЕООД спрямо "Б. Л.-**" възлизащо към онзи момент на 74 397.10 лв. -главница, разноски в размер на 6 800лв. и такси на ЧСИ, ще бъде платено по както следва -31 197.10 лв. в срок до 31.01.2010г.; 25 000.00 лв. в срок до края на месец февруари 2010г. и 25 000. 00 лв. в срок до края на месец март 2010 г. Ищецът изтъква, че тъй като споразумението било с нотариална заверка на подписите, и тъй като в него били определени сумите и начина на плащане, то съставлявало доказателство, че длъжникът признава своето задължение спрямо ”Б. Л.-**". В исковата молба се твърди, че след последвало неизпълнение на споразумението от 28.01.2010г. на задълженията на длъжника за сумата от 31 197.10 лв., взискателят "Б. Л.-**", на основание чл. 417 ГПК, се сдобил със заповед за незабавно изпълнение № 275 от 16.02.2010г. и изпълнителен лист от 17.02.2010 г., издадени от РС-Г. К., за сумите : 31 197.10 лв. -главница; 628.94 лв.-държавна такса; 915.00 лв. -адвокатски хонорар,ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.02.2010г. до изплащане на вземането. Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение, той-ищецът като взискател образувал ИД 677/2010г. по описа на ЧСИ М.Б., по което дело със запорно съобщение с изх. № 10188/25.02.2010г. бил наложен запор на сметките на „К.-А." ЕООД в „К. т. б.”, за сумата от общо 36 573.78 лв., която включвала: 31 197.10 лв. - главницата, 2 473.94 лв. неолихвяема сума, представляваща съдебни разноски за издаване на изп.лист - 628.94 лв., 915 лв. – А. Хонорар и разноските по образуваното ИД 677/2010г.: 144 лв. -такса за образуване и изп.действия, 786 лв. - А. хонорари за водене на изп. дело, сумата от 204.10 лв. - натрупаната законна лихва от 02.02.2010 г. до дата на запора, 2 698.64 лв. - пропорц. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ за събраните суми. Ищецът твърди също, че на 02.03.2010г., банката в изпълнение на наложения запор превела дължимата сумата от 36 627,02 лв., вкл. и изтекли лихви. С второ, уточняващо запорно съобщение с изх.№225 от 09.03.2010г., ЧСИ с рег. № 838 наложил допълнителен запор за сумата общо 11 610.14 лв., за дължимо от „К.- А.” ЕООД, задължение от публичен характер. На 11.03.2010 г. Банката в изпълнение на наложения запор превела сумата от 11 619.11 лв., която включвала и изтекли лихви. Ищецът твърди, че с така извършените преводи бил погасен дългът на ответника към него по цитираната изп.д. № 677/10 г. Твърди обаче, че на 11.03.2010 г. длъжникът „К.-А.” ЕООД, в качеството му на длъжник по ч.Г.д. № 136/10 г. по описа на КРС, подал възражение, което обосновавало предявяването на настоящия иск. Ищецът претендира заплащане на разноски.

В дадения надлежен срок, по делото е постъпил отговор от ответника „К.-А.” ЕООД. В отговора си ответника твърди, че между страните не съществува спор относно дължимостта и изискуемостта на паричното задължение от 31 197.10 лв. Изтъква също, че действително между страните в производство е подписано споразумение, представляващо от една страна израз на волята и намерението на страните да уредят търговските си взаимоотношения, но от друга страна споразумението уреждало условията и допълнителните ангажименти за страните. Твърди, че в т. 3 на споразумението, било предвидено задължение на взискателят-ищец в производството, да подаде молба до ЧСИ М. Б. за вдигане на запора върху банковата сметка на „К. - А." ЕООД в Корпоративна търговска банка - клон К., до размера на 31 197.10 лв.,както и че след извършена справка към 31.01.2010 г., установил, че необходимото частично вдигане на запора не било искано. Изтъква, че на 28.01.2010 г. пълномощникът на взискателя-ищец „Б. Л. -**" депозирал пред ЧСИ М. Б., молба за частично вдигане на наложения запор върху банковите сметки на „К. -А." ЕООД, но и че ищецът не го уведомил за отговора на ЧСИ, че за вдигане на запора, следвало да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 402 от ГПК. Счита, че с това си бездействие ищецът явно умишлено го е въвел в заблуждение и сам ограничил възможността на длъжника да плати своето задължение на посочената дата. В аспекта на изложеното ответникът счита, че съобразно сключеното споразумение към датата на образуване на производството не дължи процесната сума.

В открито съдебно заседание, ищецът „ Б. Л.-**”, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция по изложените в същата съображения.

В откритото съдебно заседание, ответникът „К.-А.” ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага ново съображение, а именно че предявеният иск се явявал неоснователен, защото към момента на образуване на съдебното производство, процесното парично задължение –главница, законна лихва и разноски, било погасено. Претендира разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Настоящото производство е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Предявеният иск по своя характер е установителен такъв. Установителният характер на иска произтича от целта му. А целта на предявяването му е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като подадено възражение по реда и в сроковете на чл.414 от ГПК, разколебава изпълнителната сила на издадената заповед. Изискуемите се предпоставки за неговото завеждане в производството са налице : депозирано на 04.02.2010 г. от ищеца ”Б. Л.-**”, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на приложено споразумение от 28.01.2010 г., с нотариална заверка на подписите; издадена по образуваното ч.Г.д. № 136/10 г. на КРС, заповед № 275 /16.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, депозирано в срок срещу издадената заповед възражение с правно основание чл.414 от ГПК, с вх. № 1533/12.03.2010 г. на КРС от името на длъжника. Налице е и процесуално-правната предпоставка за допустимост на исковата претенция, а именно настоящият иск е предявен в законово предвидения едномесечен срок. Съобразно разпоредбата на ал.1 на чл.422 от ГПК, доколкото срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, е спазен, следва да се приеме, че настоящата искова претенция е предявена от момента на подаване на цитираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно на 04.02.2010 г.

От прочита на цитираната Заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.02.2010 г., се установява, че длъжникът-ответник „К.- А.” ЕООД, Г. К., следва да заплати на кредитора-ищец „Б. Л.-**”, Г. П., сумата в размер на 31 197.10 лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от 02.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 628.94 лв., държавна такса по делото и 915 лв.-адвокатски хонорар. В заповедта е посочено изрично, че вземането произтича от неизплатено задължение по споразумение от 28.01.2010 г. с нотариална заверка на подписите. Въз основа на заповедта на 17.02.2010 г. е издаден изпълнителен лист. А въз основа на същия е образувано на 25.02.2010 г., изп.д. № 677/2010 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС.

По делото е представено и цитираното споразумение от 28.01.2010 г., с рег. № 200 на Нотариус с рег. № 376 на НК с район на действие РС, Г. П., от чийто прочит се установява, че ищецът в настоящото производство- „Б. Л.-**”, Г. П., ответникът в същото - „К.-А.” ЕООД, Г. К. и едно трето за производството лице - „Р.”, Г. П., са сключили споразумението, с което са приели, че задължението на ответника към ищеца на 28.01.2010 г. възлиза на 74 397.10 лв. -главница и 6 800 лв.- деловодни разноски, както и че част от това задължение възлизаща на процесната сума от 31 197.10 лв. следва да бъде платена в срок до 31.01.2010 г. Действително в т.3 на същото е предвидено, е с подписването на споразумението, - ищец в това производство, се задължава да подаде молба до ЧСИ М. Б. за частично вдигане на запора върху банковите сметки на ответника – ЕООД-то в „К. т. б.”, до размера на сумата от 31 197.10 лв. В този аспект по делото е установено, че по повод обезпечителна заповед, постановена по Г.т.д. № 198/09 г. на ПлРС, за обезпечение на бъдещи искове на към ЕООД, като обезпечителна мярка е наложен запор върху левовите и валутни банкови сметки на „К.-А.” ЕООД за сумата в размер на 109 794 06 лв. по образуваното изп.д. № 164/10 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС. Безспорно е установено по делото и обстоятелството, че на 28.01.2010 г., е депозирал пред ЧСИ М.Б. молба с вх.№ 2099 с искане да бъде вдигнат наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на „К.- А.” ЕООД, в „К. т. б.” до размера на сумата от 31 197.10 лв. От приложеното по делото писмо с изх. № 67/10 г. на „К. т. б.”, се установява, че към 10.03.2010 г. в банката не е получавано искане за пълна или частична отмяна на наложения по ответника запор на разплащателната му сметка. В производство се установява и обстоятелството, че на 02.03.2010 г., ищецът и ответникът в настоящото производство са подали молба до надлежния Плевенски районен съд по Г.т.д. № 198/09 г., с правно основание чл.402, ал.1 от ГПК, с искане да бъде отменен наложения като обезпечение на бъдещ иск, запор на банкови сметки на ответника.

Безспорно установено е по делото и обстоятелството, че на 16.03.2010 г., изп.д. № 677/10 г. по описа на ЧСИ, е прекратено поради това, че задължението по същото в размер на 36 627.02 лв. е изцяло погасено от длъжника – „К.-А.” ЕООД, като в тази сума влиза вземането на взискателя- в размер на 33 248.14 лв.,такси и разноски. Плащането е извършено служебно от „КТБ”, на 02.03.2010 г.

В аспекта на изложеното по така предявената допустима искова претенция, подлежаща поради това на разглеждане по същество, съдът приема за установено, че на 28.01.2010 г., ответникът в настоящото производство „К.-А.” ЕООД, Г. К., подписвайки представеното споразумение с нотариална заверка на подписите / рег. № 200 на Нотариус с рег. № 376 на НК/, е признал своето парично задължение към ищеца в производството „Б. Л.-**”, Г. П., в размер на 74 397.10 лв. -главница и 6 800 лв.- деловодни разноски, както и че частта от това задължение съставляваща процесната сума от 31 197.10 лв., е дължима към същата дата и е платима в срок до 31.01.2010 г. Безспорно е, че длъжникът не е платил задължението си нито до посочената дата, нито до 04.02.2010 г. - датата на която ищецът в настоящото производство, ”Б. Л.-**”, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и въз основа на цитираното споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.01.2010 г., се е снабдил с процесната заповед № 275 /16.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Действително в т.3 на споразумението е предвидено, че с факта на подписването му - ищец в това производство, се задължава да подаде молба до ЧСИ М. Б. за частично вдигане на запора върху банковите сметки на ответника – ЕООД в „К. т. б.” до размера на сумата от 31 197.10 лв. С оглед съдържанието на споразумението обаче и текста на т. 3 от същото, съдът приема, че съществуването, в частност основанието, вида и изискуемостта на вземането, не са поставени в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство. Нещо повече дори и да се приеме противното, следва изрично да се посочи, че от представените и обсъдени в предходните абзаци писмени доказателства се установява, че на 28.01.2010 г. /датата на подписването на споразумението/, „Б. Л.- **” е подал молба до ЧСИ М. Б. с вх. № 2099 за вдигане запора върху банковите сметки на „К.- А.” ЕООД в „К. т. б.”, частично до сумата от 31 197.10 лв. Или, дори да се приеме, че изискуемостта на вземането в случая се намира в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, то „Б. Л.- **” е изпълнил задължението си по т. 3 от споразумението. Вярно е, че в обсъденото удостоверение с изх. № 67/11.03.2010 г., издадено от „К. т. б.”, е посочено, че към 10.03.2010 г. в същата не е получавано искане за пълна или частична отмяна на запора, наложен върху сметките на ЕООД -то, но това не опровергава факта, че кредиторът – ищец е изпълнил задължението си, което се е свеждало само до подаване на молба до ЧСИ за частично вдигане на запора.

Или казано в обобщение безспорно беше установено по делото, че вземането на ищеца от ответника в размер на процесната сума от 31 197.10 лв., е съществувало към 04.02.2010 г.-датата на която ищецът в настоящото производство, ”Б. Л.-**”, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в резултат на което е била издадена и процесната заповед № 275 /16.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, респ. изпълнителен лист от 17.02.2010 г. Доводът на ответника в производството, че сумата е била платена в последствие, а именно на 02.03.2010 г., което обстоятелство е довело до прекратяване на 16.03.2010 г. на образуваното по повод издадения изпълнителен лист изп.д. № 677/10 г. по описа на ЧСИ М. Б., не променя така формулирания по-горе извод. Като следствие от факта на съществуване на вземането се обуславя и съществуването на акцесорните вземания, посочени в процесната заповед за изпълнение и съставляващи вземания за лихви за забава върху главницата, считано от предявяване на искането и за направени в заповедното производство, разноски /628.94 лв.-ДТ и 915 лв.-А.хонорар/.

При този изход на делото се следват изрично поисканите от ищеца разноски за настоящото производство, в доказания размер от 1 328.94 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.- А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., ул.”С. С.„ № **, ЕИК *********, че към 04.02.2010 г. вземането на ”Б. Л.-**”, със седалище и адрес на управление Г. П., ул.”Н.” № **, *., ЕИК *********, произтичащо от неизплатено задължение по Споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.01.2010 г., и отразено в Заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.02.2010 г., постановена по ч.Г.д. № 136/2010 г. по описа на КРС, в размер на 31 197.10 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на искането и разноските в заповедното производство, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА „К.- А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление Г. К., ул.”С. С.„ № **, ЕИК *********, да заплати на ”Б. Л.-**”, със седалище и адрес на управление Г. П., ул.”Н.” № **, *., ЕИК *********, сумата в размер на 1 328.94 лв.,съставляваща разноски в това производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :