№ 54
гр. гр.Несебър, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150100896 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по искова молба на „*****” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление - гр. *******,
представлявано от Н.Х.Б. - Главен изпълнителен директор и С.А.П. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт М.С.Д. против Т.
Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ********** и М. Д. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. **********. Ищецът сочи, че по Договор
№ *******/18.09.2018г. за банков кредит и представляващите неразделна част
от него Общи условия на „*****” АД за кредити на физически лица, банката е
предостави на Д.Т. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **********,
вх. „А”, банков кредит в размер на 10 000 лева. Между страните била
уговорена и годишна лихва- за периода от отпускането на кредита до
18.09.2019г., кредитополучателят дължал на банката годишна лихва, в размер
на 12.6 %, а след изтичане на този срок, за остатъчните срок и размер на
кредита, се прилагала годишна лихва, в размер на действащия към датата на
начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) за лева,
прилаган от банка, увеличен с надбавка от 12.2872 пункта, като при
неизпълнение на посочени в Договора за кредит условия, от страна на
кредитополучателя, банката можела да увеличи договорения между страните
лихвен процент с надбавка съответно от 1 или 3 пункта. Сочи се , че към
датата на сключване на Договора за кредит, СЛП на Банката за лева е 0,3128
% годишно. Сочи се също, че плащанията, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорния лихвен
процент, посочен по- горе, плюс наказателна надбавка, в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това, дали падежът е в неработен ден, с краен срок за
погасяване на всички налични задължения по кредита - 18.09.2028г.
Вземанията по Договор № *******/18.09.2018 г. за банков кредит, били
1
обезпечени с поръчителство от Т.Д.Т., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с. *******, съгласно Договор за поръчителство от 18.09.2018г. Сочи се, че
заемателят бил погасявал усвоения кредит на конкретни дати, считано от
18.10.2018г. След 18.07.2019г. бил изпаднал в просрочие, което продължавало
519 дни към 17.12.2020г. Общият размер на просрочената сума по главница
преди обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е била 852.64
лева, а считано от датата на предсрочната изискуемост - 9 603.59 лева.
Дължимата главница била преди обявяването на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем е била 1587.57 лева, а считано от датата на
предсрочната изискуемост - 1654.26 лева. На 12.01.2019г. Д.Т. К., ЕГН:
********** бил починал и оставил наследници по закон: Т. Г. К., с
ЕГН:********** - баща и М. Д. К., с ЕГН: **********- майка, двамата с
постоянен адрес: гр. **********. Ищецът претендира, че двамата ответници
носят разделна имуществена отговорност за изпълнение на задълженията по
предоставения банков кредит, с равни ½ идеални части от формирания дълг,
съгласно ЗН. На двамата ответници и поръчителя били изпратени покани за
доброволно изпълнение чрез ЧСИ С.Н., като бил даден 7- дневен срок за
доброволно изпълнение , но плащане не било извършено. Ищецът твърди, че
към 18.12.2020г., Т. Г. К. и М. Д. К. - наследници на починалия
кредитополучател Д.Т. К., както и поръчителят Т.Д.Т. имали задължение към
банката в размер на 11 505.51 лева, от които: 9 603.59лева - просрочена и
непогасена главница по Договора за кредит; 730.98 лева - непогасена
договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит,
за периода от 18.07.2019г. до 12.03.2020г. включително; 104.01 лева -
непогасена наказателна лихва, дължима на основание Раздел II, т. 14 от
Договора за кредит, дължима за периода от 18.07.2019г. до 12.03.2020г.
включително; 191.54 лева - непогасена договорна лихва, дължима на
основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит, за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. включително; 731.74лева - непогасена договорна лихва, дължима
на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит, за периода от 14.05.2020г.
до 09.12.2020г. включително; 25.73лева - непогасена наказателна лихва,
дължима на основание Раздел I, т. 14 от Договора за кредит, дължима за
периода от 14.05.2020г. до 09.12.2020г. включително; 21.34лева - законна
лихва, дължима за периода от 10.12.2020г. до 18.12.2020г. - датата на
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда; 24.58лева - непогасени
задължения за застрахователни премии по застраховка „Живот”, дължими
съгласно Договора за кредит, за периода от 18.08.2019г. до 18.01.2020г.; 72
лева - разноски по събиране на вземането, съгласно Договора за кредит (за
връчване на покани за предсрочна изискуемост), дължими за периода от
03.11.2020г. до 18.12.2020г. За събиране на посочените вземания било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК до Районен съд гр. Несебър. Било образувано
ч.гр.д. № 1186/ 2020г. по описа на съда, като на 21.12.2020г. била издадена
Заповед № 260218 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу тримата длъжници. Заповедта била връчена на поръчителя Т.Д.Т.,
който не бил възразил и срещу него бил издаден изпълнителен лист за
вземанията. По отношение на другите двама длъжници, заповедта била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което наложило предявяване
на настоящата искова молба. Иска се постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че ответниците Т. Г. К. и М. Д. К. дължат при
условията на разделност, всеки по ½ част , сумата от 11 505.51 лева, от които:
2
9 603.59лева - просрочена и непогасена главница по Договора за кредит;
730.98 лева - непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.
4 от Договора за кредит, за периода от 18.07.2019г. до 12.03.2020г.
включително; 104.01 лева - непогасена наказателна лихва, дължима на
основание Раздел II, т. 14 от Договора за кредит, дължима за периода от
18.07.2019г. до 12.03.2020г. включително; 191.54 лева - непогасена договорна
лихва, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит, за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително; 731.74лева - непогасена
договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит,
за периода от 14.05.2020г. до 09.12.2020г. включително; 25.73лева -
непогасена наказателна лихва, дължима на основание Раздел II, т. 14 от
Договора за кредит, дължима за периода от 14.05.2020г. до 09.12.2020г.
включително; 21.34лева - законна лихва, дължима за периода от 10.12.2020г.
до 18.12.2020г. - датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда;
24.58лева - непогасени задължения за застрахователни премии по застраховка
„Живот”, дължими съгласно Договора за кредит, за периода от 18.08.2019г.
до 18.01.2020г.; 72 лева - разноски по събиране на вземането, съгласно
Договора за кредит (за връчване на покани за предсрочна изискуемост),
дължими за периода от 03.11.2020г. до 18.12.2020г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до изплащане на вземането. Прави се искане за присъждане на
разноски. Правят се доказателствени искания.
Ответниците Т. Г. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
********** и М. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **********,
не депозират писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК , не представят
доказателства, не правят доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юриск. Мирослав
Димов. Исковата молба се поддържа. Прави се изрично искане за
постановяване на решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Претендират се
разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват за съдебно заседание,
не изпращат представител, не са направили искане за разглеждане на делото в
тяхно отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може
да постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на
ответниците с Разпореждане № 1056/04.08.2021г. на Районен съд гр. Несебър,
редовно връчено на 27.09.2021г.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение по делото, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. По делото не се
спори и е установено, че между банката и Д.Т. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. **********, вх. „А” е сключен Договор №
3
*******/18.09.2018г. за банков кредит, с който е дадена заемната сума от
10000лева. Заемателят не е изпълнил задължението си към ищеца. На
12.01.2019г. Д.Т. К., ЕГН: ********** е починал и оставил наследници по
закон: Т. Г. К., с ЕГН:********** - баща и М. Д. К., с ЕГН: **********-
майка, двамата с постоянен адрес: гр. **********. Двамата като негови
наследници отговарят съответно за по ½ част от задължението към банката.
Ответниците не са възразили срещу дължимостта на сумата , както и не са
представили доказателства, че вземането е изплатено на ищеца по делото.
С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като
ответниците не са представили отговор на исковата молба и не се явяват в
съдебно заседание, респ. не изпрати представител, без да са направили искане
за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като същите са уведомени за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва
да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи общо на
1004.03лева – 554.03 за заплатената държавна такса и 450.00лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 230.11лева държавна
такса и сумата от 50.00лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
1186/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър. Същите следва да се
присъдят в тежест на ответниците, които следва да ги заплатят също при
условията на разделност по ½ част всеки от тях.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Г. К., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. ********** и М. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. **********, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖАТ на „*****” АД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление - гр. *******, представлявано
от Н.Х.Б. - Главен изпълнителен директор и С.А.П. - Изпълнителен директор,
при условията на разделност, всеки по ½ част, общо сумата от 11 505.51 лева,
от които: 9 603.59лева - просрочена и непогасена главница по Договор №
*******/18.09.2018г. за банков кредит; 730.98лева - непогасена договорна
лихва, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит, за периода
от 18.07.2019г. до 12.03.2020г. включително; 104.01лева - непогасена
наказателна лихва, дължима на основание Раздел II, т. 14 от Договора за
кредит, дължима за периода от 18.07.2019г. до 12.03.2020г. включително;
191.54лева - непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.
4 от Договора за кредит, за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
включително; 731.74лева - непогасена договорна лихва, дължима на
основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит, за периода от 14.05.2020г. до
09.12.2020г. включително; 25.73лева - непогасена наказателна лихва,
дължима на основание Раздел II, т. 14 от Договора за кредит, дължима за
периода от 14.05.2020г. до 09.12.2020г. включително; 21.34лева - законна
4
лихва, дължима за периода от 10.12.2020г. до 18.12.2020г. - датата на
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда; 24.58лева - непогасени
задължения за застрахователни премии по застраховка „Живот”, дължими
съгласно Договора за кредит, за периода от 18.08.2019г. до 18.01.2020г.; 72
лева - разноски по събиране на вземането, съгласно Договора за кредит (за
връчване на покани за предсрочна изискуемост), дължими за периода от
03.11.2020г. до 18.12.2020г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
18.12.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
№ 260218/ 21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1186/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА Т. Г. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
********** и М. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на „*****” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление - гр. *******, представлявано от Н.Х.Б. -
Главен изпълнителен директор и С.А.П. - Изпълнителен директор, при
условията на разделност, всеки по ½ част, разноски за водене на исковото
производство общо от 1004.03лева – 554.03 за заплатената държавна такса и
450.00лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за воденото
заповедно производство- сумата от 230.11лева държавна такса и сумата от
50.00лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1186/ 2020г. по описа
на Районен съд гр. Несебър.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5