МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 2/2021 г. на РС-Раднево, наказателен състав
Районна
прокуратура – Стара Загора, ТО – Раднево, е внесла обвинителен акт по
досъдебно производство № 327зм-217/2019 г. по
описа на РУ - Раднево, пр. пр. № 2170/2019 г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Раднево,
срещу К.Д.Ц. за престъпление по чл. 320а НК във вр. чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1 НК,
а именно за това, че на 13.09.2019 год. в с. *****,
община Раднево, се заканил на А.З.К. и З.М.К. от с. *****, да извърши
престъпление по чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1 НК – умишлено да причини на А.З.К. и З.М.К.
смърт или телесна повреда, като при управление на МПС л.а. „Ауди А6 Авант“ с
рег. № СВ****МТ, насочил автомобила към А.З.К. и З.М.К., намиращи се в
централната част на селото като пешеходци, преминал в непосредствена близост
покрай тях и казал на висок глас „Ще ви смачкам“ и това заканване би могло да
предизвика основателно опасение у А.З.К. и З.М.К. за осъществяването му.
Съдът
разгледа производството по общия ред – глава
ХХ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на РП-Стара
Загора, ТО-Раднево поддържа повдигнатото обвинение.
Смята, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали
се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Акцентира върху гласните доказателства, от
които се било установило авторството на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода от една година.
Частните обвинители А.З.К. и З.М.К. поддържат
искането на прокурора.
Защитата, в лицето на адв. М., пледира съдът да постанови
оправдателна присъда. Смята, че не са събрани достатъчно доказателства, от
които може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние. Акцентира върху противоречиви показания на свидетелите,
липсата на извършено разпознаване, с което се заобикалял процесуалния ред за
събиране на доказателства, чрез събиране само на показания на свидетели. Счита,
че свидетелите по никакъв начин не разпознават подсъдимия като автор на
деянието. Алтернативно, в случай на осъдителна присъда, счита да са налице
основания за налагане на наказание „пробация“, а не исканото от прокурора
лишаване от свобода.
Подсъдимият К.Д.Ц.
не се признава за виновен. Заявява, че не е извършил деянието, за което е
привлечен да отговаря. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Д.Ц.,
ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Стара Загора, български гражданин,
женен, осъждан, работещ на граждански договор, с постоянен адрес ***, и адрес
за призоваване *****. За същия по делото е приложена справка за съдимост, от
която е видно, че подсъдимият Ц. е осъждан многократно за различна по
естеството си престъпна дейност.
На 13.09.2019
г. около 16,00 часа подсъдимият Ц. се явил в РУ-Раднево във връзка с разследване
по досъдебно производство, за да получи съобщение, като от гр. София пътувал
заедно със свидетеля М.Н.Л. с личния си автомобил Ауди А6 Авант с рег. № СВ****МТ,
като автомобилът бил управляван от св. Л., който работил за подсъдимия Ц., тъй
като знаел, че подс. Ц. нямал свидетелство за управление на МПС. След като
свършили работа там двамата тръгнали обратно към София, като подс. Ц. казал на
св. Л. *** ****, за да си вземат нещо за пиене за из път, което се случило
около 17 часа.
На
същия ден частният обвинител А.З.К. и св. Д.П. *** **** и след като приключили
около 17,00 часа отишли на заведение в центъра на селото. В същия ден частният
обвинител З.К. бил на работа в Брикел заедно с дъщеря си св. М.К., но свършили
работа по-рано от обичайното и си тръгнали от там около 16,00 часа, като
пристигнали в село ***** около 17 часа. Там отишли на същото заведение в
центъра на селото, където били и частният обвинител А.К. и св. Д.П., като
паркирали своя автомобил на банкета на пътното платно. Били в заведението
известно време, след което се ориентирали да си тръгват, като частните
обвинители А. и З.К. и св. М.К. се насочили към автомобила си, паркиран на
банкета до пътното платно. Св. М.К. се запътила към предно дясно пасажерско
място, частният обвинител З.К. към шофьорското място, а частният обвинител А.К.
към задна лява врата на автомобила.
Минути
преди този момент автомобилът на подс. Ц., управляван от св. Л., преминал до
автомобила на семейство К., като подс. Ц. ги е разпознал и е казал на св. Л.,
че няма да взимат нищо от магазина и да обърне автомобила и да продължават към
гр. София. Св. Л. направил обратен завой и преминал в близост до автомобила на
семейство К., в който момент А. и З. К. били точно до автомобила, запътени към
левите врати, а св. М.К. от десния край на автомобила към предна дясна врата. Прозореца
на управлявания от св. Л. автомобил, в който на предна дясна седалка е бил и
подс. Ц., е бил със свалени предни стъкла. Същите били облечени в тъмни
тениски, носили и слънчеви очила. Св. Л. насочил автомобила към частните
обвинители К. и преминал в близост до тях, в който момент се чул от автомобила
на подс. Ц. смях и израза „ще ви смачкам“, след което продължили по пътя към гр.
София. В момента на приближаване на колата на подс. Ц. към частните обвинители З.К.
издърпал А.К., за да не го блъсне колата, като и двамата били уплашени от
ситуацията. На тази сцена станала свидетел и Д.П., която била с тримата от
семейство К. на заведението и тръгнали почти заедно към автомобилите си, които
били паркирани един зад друг на банкета. Св. Д.П. станала пряк очевидец на
случилото се, като видяла автомобилът на подс. Ц. да се управлява от „младеж с
черна тениска, с черни очила и с леко набола брада“, което запомнила, защото не
харесвала подобен тип облекло.
Към
момента на ситуацията частните обвинители А. и З. К. и св. М.К. са се познавали
с подс. Ц. от повече от 10 години, не само заради обстоятелството, че
подсъдимият е последващ съпруг на тяхната майка и съответно бивша съпруга на З.,
но и поради множеството съдебни производства между тях, с множество съдебни
заседания /последното обстоятелство е служебно известно на съдията-докладчик,
който беше докладчик на част от тези производства в миналото, като например
НОХД № 25 от 2018 г.
на РС-Раднево, приключило пред всички съдебни инстанции преди датата на
настоящото деяние/. Настоящият съдия-докладчик е запознат с крайно влошените
отношения между подсъдимия и семейство К., плод на което са посочените
множество съдебни производства с тяхно участие, в това число наказателни дела
от частен характер. Единствено св. Д.П. не е виждала подс. Ц. към датата на
деянието, тоест подсъдимият е бил непознат визуално за св. П.. Въпреки това в
момента на инцидента никой от семейство К. не е разпознал визуално и гласово
подс. Ц. като управляващ автомобила и като изрекъл думите „ще ви смачкам“.
Веднага
след инцидента частният обвинител З.К. звъннал на телефон 112 да съобщи за
инцидента, след което били повикани всички членове на семейство К. пред
районното управление на полицията в гр. Раднево, където полицейски инспектор
повикал и подс. Ц. да се върне обратно, за да изясни обстоятелствата. Когато
подс. Ц. се появил пред районното управление в гр. Раднево бил заедно със св. Л.,
и тогава св. М.К. го видяла и казала „К., пак ли ти?“. Това е първият момент, в
който членовете на семейство К. са разбрали, че подс. Ц. е бил в колата,
причинила инцидента. Пред районното управление се разиграла неприятна случка,
тъй се стигнало до караници между подс. Ц. и
членовете на семейство К.. Всички са били проверени по документи, давали
обяснения и си тръгнали.
Възприетата фактическа обстановка съдът
счете за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия; показанията на разпитаните в
съдебното следствие свидетели, включително прочетените по реда на чл. 281 НПК
показания на част от свидетелите, писмените доказателства.
От
приложеното ДП е видно, че по същото не са проведени никакви
процесуално-следствени действия, разкриващи авторството на деянието, извън
разпита на свидетели. Основен доказателствен проблем по делото се оказа
пропускът на етапа досъдебно производство да се изясни и изчисти въпросът
относно авторството на деянието, в частност кой е управлявал автомобила, чрез
използване на допустимите по НПК способи за това. При така проведеното ДП, на
съдебна фаза установяването на авторството на деянието не би могло да се
осъществи от други доказателства и доказателствени средства, а само и единствено
от разпита на свидетелите. Извън посоченото следва да се отбележи, че по ДП не
е извършен оглед на мястото съобразно чл. 155 и сл. НПК, с което следва да
започне разследването. На фона на известните обстоятелства за дългогодишното
познанство между подс. Ц. и членовете на семейство К., било по неприятни
поводи, и обстоятелството, че св. Д.П. посочи да е видяла управляващият колата,
то е било нужно да се проведе разпознаване на лица съобразно процесуалните
правила на НПК от страна на св. П. и чрез поставяне на подс. Ц. и св. Л. с
други лица, за да се установи кое лице всъщност е видяла тя по посочените от
нея белези. Било е възможно и да се проведе следствен експеримент чрез
разпознаване на гласовете на подс. Ц. и на св. Л. от страна на членовете на
семейство К., за да се установи дали разпознават неговия глас и гласа на св. Л.,
въпреки че няма никакви ясни и убедителни доказателства дали изразът „ще ви
смачкам“ е изречен от шофьора на автомобила или от пасажера на предната дясна
седалка, тъй като е безспорно установено, че подс. Ц. и св. Л. са били на
предните две седалки на автомобила.
Реално
по делото няма особени противоречия в показанията на свидетелите, тъй като
съзнанието на членовете на семейство К. е подвластно на това да приемат, че
подс. Ц. е виновен за всяко деяние, което е плод на техните изключително лоши
взаимоотношения през последните 10 години. Въпреки те да не са видели на място
кой е управлявал автомобила и да не са разпознали гласа на подс. Ц. да е
изрекъл думите „ще ви смачкам“, за членовете на семейство К. е било безспорно
от първия момент, в който са видели подс. Ц. пред РУ-Раднево, че извършител е
именно подс. Ц., което в голяма степен дискредитира техните показания като
пристрастни и на тяхна опора съдът не би могъл да направи реална преценка за
обективната действителност. В тази насока са и показанията на св. И.И.,
полицейски служител, който посочи, че лицата са били в конфликт и е било
невъзможно установяване на авторството. Затова съдът съсредоточи изключително
внимание върху показанията на другите свидетели, за да обективира цялостната
ситуация по ясен, точен и безпристрастен начин.
От
една страна са показанията на св. Л., който посочва да е управлявал автомобила,
който няма никакви основания да се счита за пристрастен в показанията си, тъй
като е работил тогава за подс. Ц., който му е плащал, за да шофира, но към
датата на снемане на показанията му в съдебното следствие той вече не работи за
подс. Ц. и нямат никакви отношения по трудово или облигационно правоотношение,
подчинено на принципа власт-подчинение.
От
друга страна пък са показанията на св. Д.П., който твърди да е видяла „младеж“,
която квалификация въобще съдът не би могъл да свърже с външността на подс. Ц..
Тук като разковниче се явява обстоятелството, че св. Л., който твърди да е
управлявал автомобила е роден през 1994 г., тоест е бил на 25 години към датата на
деянието, а подс. Ц. е роден през 1980 г., тоест е бил на 39 години към датата на
деянието. В тази връзка съдът в по-голяма степен от събраните доказателства
намира, че се установява именно св. Л. да е управлявал автомобила, с който е
извършено деянието, а не подс. Ц..
Отделно
от това фактът на липсата на разпознаване на гласа на подс. Ц. от тримата
членове на семейство К. говорят също на това изразът да е употребен по-скоро от
св. Л., чийто глас те не са чували никога и когото не познават. Всички тези
доказателства поотделно и в съвкупност изключват извършител на деянието,
описано в обвинителния акт, да е извършено от подс. Ц..
За
пълнота ще се отбележи, че дори да се приеме, че подс. Ц. е изрекъл думите „ще
ви смачкам“, то при условие да не е управлявал автомобила, се явява от
обективна страна неизпълнен съставът на престъплението по чл. 320а НК във вр.
чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като за него е необходимо извършителят да
управлява МПС-то.
И
друго. През цялото съдебно следствие обвинението и защитата доказваха своите
тези чрез свидетелските показания досежно обстоятелството подс. Ц. и св. Л. с
какъв цвят тениска са били облечени като са се появили пред районното
управление, за да се изведе авторството на деянието. Не са обособено
противоречиви показанията в тази връзка, като всички свидетели посочват да са
били с тъмни тениски, били черни или сини. От разпита на св. И.И., полицейски
служител от РУ-Раднево, е видно, че на място в с. ***** не били открити и
установени нарушители, но такива били установени от дежурен в РУ-Раднево, а той
като отишъл пред районното управление видял там подс. Ц. и св. Л. и членовете
на семейство К.. Св. И. също разбрал, че имало конфликт между страните и нямало
как да установят тогава обективното състояние, защото нямало трета страна,
която да даде незаинтересовани показания. Тази част от неговите показания само
потвърждава посоченото по-горе от съда относно обективността на показанията на
членовете на семейство К.. Обаче св. И.И. в показанията си пред съда посочи, че
и подс. Ц. и св. Л. са били с тъмни дрехи, „черни, може би“, тоест идентични
тъмни цветове, които не позволяват на тази база да се идентифицира кое лице е
управлявало автомобила. Затова и съдът намира, че на базата на събраните
свидетелски показания по никакъв начин не би могло да се установи в нужната
степен и с необходимата сигурност подс. Ц. да е управлявал автомобила Ауди А6 Авант,
негова собственост.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че по делото не се установи
подс. Ц. да е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинението, което
пък обуслови постановяване на оправдателна присъда и признаването му за
невиновен в извършване на деянието.
При тази фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 301, ал. 1 НПК първият въпрос, който следва съдът да обсъди и да реши е
дали има извършено деяние и дали то е извършено от подсъдимия. И макар да се
установи, че е налице деяние, чрез преминаване на автомобила Ауди А6 Авант в
близост до частните обвинители А. и З. К. и да са изречени думите „ще ви
смачкам“ от пътуващ в автомобила, съдът намери, че не е доказана по необходимия
несъмнен начин съпричастността на подс. Ц. към това деяние. А съгласно чл. 303,
ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин, а съгласно ал. 1 присъдата не може да почива на
предположения. Поради недоказаността на съпричастността на подсъдимия Ц. към
деянието по нужния несъмнен начин, съдебният състав намери, че е недопустимо
неговото признаване за виновен в извършване на вмененото му деяние. Затова и
съдът постанови оправдателната си присъда. Поради неустановеното авторство на
деянието съдът не се занима с останалите въпроси по чл. 301 НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият К.Д.Ц.
не е осъществил от обективна страна престъпление
по чл. 320а НК във вр. чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1 НК, и по изложените съображения
съдът призна подсъдимия Ц. за невинен в извършване на престъплението и на
основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: