№ 267
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно частно наказателно
дело № 20222200600348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба на С.М.С. срещу Определение №
356 от 01.07.2022 год. по НЧХД №408/2022 год. на Районен съд-Сливен, с
което РС е осъдил С.М.С. да заплати на И.К.В.. сумата от 800 лева
представляваща разноски за адвокатска защита.
В жалбата се иска да отмяна на определението на РС Сливен, като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че поисканите от адв.К.
разноски са в размер на 400 лева, но като акт на отмъщение, районният съд е
присъдил сумата от 800 лева, без защитникът да е вършил нещо по делото. В
заключение от въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното
определение като неправилно и незаконосъобразно или намаляване на
присъдените разноски на 300 лева.
Не е постъпило възражение от И.К.В.. и от адв. К. в качеството му на
неин защитник.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените
доводи в частната жалба, намери за установено следното:
Въз основа на частна тъжба, внесена на 12.04.2022г. от частния
тъжител С.М.С. срещу И.К.В.. за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК е било
образувано НЧХД № 408/2022 год. по описа на РС-Сливен. Разглеждането на
делото е било насрочено за 11.05.2022г. от 10 часа. По молба от 19.04.2022г.
на частния тъжител С. разглеждането на делото е било отложено за
1
15.06.2022г. от 10 часа.
На 29.04.2022г. в деловодството на РС- Сливен по НЧХД №
408/2022г. е постъпила молба от адв. К. в качеството на защитник на И.К.В..,
с която се иска от съда да прекрати производството по НЧХД № 408/2022 год.
по описа на РС-Сливен и тъжбата бъде върната поради изтичане на шест
месечния преклозивен срок за нейното подаване. Към молбата е приложен
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022г. с договорено
възнаграждение от 800 лева и пълномощно от същата дата, с което И.К.В.. го
упълномощава да го представлява по делото.
В съдебното заседание проведено на 15.06.2022г. тъжителят редовно
призован се е явил, подсъдимия В. не се е явил лично, а вместо него се е явил
упълномощения защитник адв.К.. И тъжителя, и защитника на подсъдимия са
поискали прекратяване на делото и с протоколно определение НЧХД
№408/2022г. е било прекратено.
На 17.06.2022г. в деловодството на РС- Сливен е получена молба от адв.
К. от АК-Сливен, в която е посочено, че е подадена в качеството му на
защитник на И.К.В.. по НЧХД № 408/2022г. по описа на РС-Сливен. В
петитума на тази молба адв. К. е поискал по НЧХД № 408/2022г., районният
съд на основание чл.190, ал.1 от НПК да постанови определение по силата на
което частния тъжител С.М. С. да бъде осъден да заплати на подсъдимия В.
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие което е 800лева,
а в минималния размер до 400лева.
По повод така подадената молба от адв. К. с обжалваното определение
№ 356 от 16.06.2022г. по НЧХД № 408/2022г.на Районен съд- Сливен, съдът
на основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК е възложил на жалбоподателя С.М.С. да
заплати на И.К.В.. сумата от 800 лева, представляващи разноски за адвокатска
защита по делото.
Сливенския окръжен съд, като провери обжалваното определение с
оглед на сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл. 345, ал. 3 от НПК,
намери, че подадената частна жалба е частично основателна по следните
съображения:
С атакуваното определение РС-Сливен се е произнесъл в допълнително
производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за
2
присъждане на разноските, направени до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК, когато подсъдимият е признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават
за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Нормата е относима
към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и
адвокатското възнаграждение, в който смисъл е и константната практика на
ВКС /решение № 256 от 16.06.2009 г. по н. д. № 233/2009 г. на ВКС; решение
№ 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162/2015 г. на ВКС/. В конкретния случай е
налице втората хипотеза, тъй като наказателното производство е било
образувано по частна тъжба на С.М.С. срещу И.К.В.. и е прекратено с
определение по НЧХД № 408/2022г. по описа на РС-Сливен.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е
приел, че са налице доказателства за реално процесуално представителство от
адв. К. по НЧХД № 408/2022г. по описа на РС-Сливен, за да се претендират
разноски. Разноски се дължат и могат да бъдат поискани по реда на чл.306,
ал.1, т.4 от НПК в случаите, когато по производството са налични
доказателства за тяхното извършване. В конкретния случай по делото е
налице договор за правна помощ, който е представен с молба за прекратяване
на производството поради изтичане на преклузивния срок за подаване на
тъжба. В хода на съдебното производство пред първата инстанция адв.К. се е
явил в съдебно заседание на 15.06.2022г. представлявал е подс.В., който не се
явил и е поискал прекратяване на производството. Тези обстоятелства сочат,
че адв.К. е предоставил реално процесуално представителство и съдействие
на своя клиент, поради което съдът намира, че искането за присъждането на
разноски е основателно.
На следващо място намира, че първоинстанционният съд неправилно е
присъдил сума, непретендирана от молителя. В молбата се адв.К., като
защитник но И.В. претедира разноски в размер на 400 лева, което изрично е
подчертал. Без да коментира това обстоятелство и като не се е съобразил с
волята на молителя неправилно районният съд е присъдил сумата от 800 лева,
което налага в тази част определението на съда да бъде изменено.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 345, ал.3
3
от НПК вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 356 от 01.07. 2022 г., постановено по НЧХД №
408/2022г. по описа на РС-Сливен, като НАМАЛЯВА сумата, която е осъден
да заплати С.М.С., ЕГН ********** на И.К.В.. от 800 лв. на 400 лева,
представляваща направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4