Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
гр. София, 25.10.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 6064/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № 9181/13.09.2012г., предявена от ОБЩИНА К., с адрес – гр. К., пл. „**********, против Д. Ф. „З.”, със седалище и адрес на
управление:***– К. твърди, че на 01.08.2004 г. между него и ответния Ф. /чрез
Разплащателна агенция явяваща се управляващ орган спрямо специална
предприсъединителна програма за развитие на селските райони/ бил сключен договор касаещ – Реконструкция на
обект – Път IV-48034, село К. – село Н., чието финансиране следвало да се
извърши изцяло чрез използване на средства по посочената програма. Общата сума,
която е договорена за плащане се визира да възлиза на 1 893 516 лв.
Съгласно чл. 1.3. от договора от страна на община – К. се поддържа да е била
организирана тръжна процедура, като за изпълнител на проекта било определено „Б.
ПСФ“, като договора бил сключен надлежно със спечелилия тръжната процедура и
изпълнен в срок от същия. Въз основа на изготвени строителни документи във
връзка с реализацията на процесния пътен участък от изпълнителя „Б. ПСФ“ била отправена претенция към Община
– К. за извършване на плащане по договора за обществена поръчка подписан по между
им. Същевременно се поддържа, че от ответния Ф. до община – К. било изпратено
уведомително писмо от 02.07.2007 г., с което се правел отказ за плащане на
сумата в размер от 420 511,68 лв. в полза на Общината, която сума
съставлявала последната част от дължимата към изпълнителя на пътния участък
сума. Сочи се, че отказа да се извърши това плащане бил мотивиран от ДФЗ с
несъответствие на протоколите за приемане на действително извършените СМР по
пътния участък и резултатите от предприета от служители на Ф.а проверка на
място с количествено стойностната сметка към договора. От страна на Ф.а било
прието, че определена категория разходи са недопустими, като ги е назовала в
съставен протокол приложен към писмото за отказ. Ищецът възразява относно
наличието на така мотивиран отказ за изплащане на средства по проекта за ремонт
на пътния участък, като поддържа, че е отправял многократно покани за плащане,
вкл. са били водени разговори в тази насока, но плащане от ответника ДФЗ не
последвало. В исковата молба се допълва, че всички изпълнени в рамките на
изграждане на пътния участък СМР са били изискани за извършване от страна на
проектанта, като са били надлежно съгласувани с главния мениджър на проекта,
както и с представители на ответния Ф.. Въз основа на изложените обстоятелства
от ищеца се отправя искане ответния Ф. да бъде осъден да му заплати сумата в
размер от 420 511, 68 лв., представляваща дължима част от безвъзмездна
финансова помощ следваща се по повод изграждането на посочения пътен участък,
съгласно договор 01.08.2004 г., както и обезщетение за забава в размер на
сумата от 252 789,87 лв., чието плащане се търси за период на забава от
09.09.2007 г. до 03.09.2012 г. /уточнение на искова молба извършено от
процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание провело се на 05.12.2014
г., което е допуснато от съда разглеждащ претенцията/. Отправя се и претенция
за присъждане на законна лихва върху главното вземане, считано от момента на подаване на ИМ- 13.09.2012 г. до
окончателното плащане на главния дълг.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Ф. „З.” е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Позовава се,
че съгласно сключен между него и Община – К. договор 01.08.2004 г. е постигната
договореност от страна на общината да се извърши инвестиция състояща се в
осъществяване на реконструкция на Път IV-48034,
село К. – село Н. обхващаща извън населените места. Когато Ф.а предприел
проверка целяща да установи съответствие между фактическото изграждане на
обекта и документите съставени във връзка с това било констатирано, че има
съществени несъответствия спрямо изискванията за финансиране по програма С. и
поетите задължения от община – К. по подписания между страните договор, като е
съобразено, че претендирани от общината разходи в размер на сумата от 420 511,
68 лв. са недопустими за финансиране. Недопустимостта произтичала от несъответствието
на протоколите за приемане на завършените СМР и резултатите от проверката на
място с количествено-стойностната сметка към договора за СМР. Несъответствията
засягат конкретни СМР съставляващи дейности по пътни работи /изсичане на
дървета; изкопи; направа на насип за пътища в земни почви; направа насип за
банкети в земни почви; направа на тънки изкопи до 0,5 м. с прехвърляне до 3 м.;
механизирано разкъртване на асфалтова настилка; основа на заклинен трошен
камък; направляващи бетонови ивици 25/10-скрити бордюри/, дейности по асфалтови
работи /битумизирана основа трошен камък 24 кг.; полагане на асфалтобетон
–непл. смес, дейности по отводняване / изкопи с височина от 0,6 до 1 м.; кръгли
канали от бетонови тръби ф. 500/, дейности свързани с принадлежностите на пътя
/предпазна ограда с един. лента с бетонизирано стълбче; непрекъснати тесни и
широки линии с перли за хоризонтална маркировка; обикновени знаци за вертикална
маркировка сечение 10/10; желязна стойка на 3 м. за вертикална маркировка/,
дейности свързани с локални ремонти /технологично фрезоване с дебелина 2 см.;
полагане на асфалтова плътна смес/, дейности свързани с изпълнение на малки
съоражения –водостоци /кръгли канали от бетонови тръби; изкоп с оградна ширина
до 1,2 м.; полагане на бетон М 100 неармиран в основи, стени, колони, подложки;
полагане бетон М 150 за стени; каменна зидария над основи с две лица на ВЦ. В
първо съдебно заседание след допуснато уточнение в исковата претенция на ищеца
за присъждане на лихва за забава от страна на ответника е противопоставено
правопогасяващото възражение за частично погасяване на вземането за лихва,
поради изтичане на установената в чл.111, буква „в“ ЗЗД специална давност по отношение на тази
категория вземания, като възражението обхваща лихвите начислени и претендирани
след 31.10.2007 г.
Съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Представен
е договор № 1461/01.08.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на З.то
и селските райони в Р. Б. /С./, които е сключен между Д. Ф. „З.“***– К.
/наричан Ползвател/, като същия е сключен по мярка „Развитие и подобряване на
междуселищната инфраструктура“ въз основа на взето решение за одобряване на
представен от община- К. проект страните са уговорили, че Ф.ът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите в молбата
на проект № 290802100142, а именно –
„Реконструкция на път IV – 48034 К.
– Н. в извън населените места“, като е уговорено помощта да бъде в размер на
100 процента от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, като 75 %
от същите се осигуряват от бюджета на ЕС и 25 % от държания бюджет на Р. Б.. В
чл. 1.3 са уредени и предпоставките при наличието на които за Ф.а възниква
задължението да заплати предвидената с договора безвъзмездна помощ, а именно –
ползвателя да избере изпълнител на инвестиционния проект чрез провеждане на
тръжна процедура при условия и ред установени от Ф.а; ползвателят сключи
договор с избраното чрез тръжна процедура за изпълнител на инвестиционния
проект лице, което следва да бъде одобрено и от Ф.а; инвестицията да е
извършена съобразно условията и сроковете разписани с договора, приложенията
към него, договора за избор на изпълнител и нормативните актове. Уговорено е,
че първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по проекта възлиза на
сумата от 1 893 516 лв. с ДДС и представлява 100 % от целия размер на
одобрената инвестиция, като ако одобрената сума надхвърля реално направените
разходи за Ф.а възниква задължение да заплати сума в размер до 100 % от
одобрените, реално извършени и доказани разходи. Предвиден е и ред за изплащане
на помощта при евентуално кандидатстване за междинно плащане, както следва :
първо плащане не повече от 30 % от стойността на одобрените инвестиционни
разходи; второ плащане не повече от 30 % от стойността на одобрените
инвестиционни разходи; и окончателно плащане – остатъка от одобрените
инвестиционни разходи. С чл. 3.1. и 3.2. от договора е предвидено, че срокът за
осъществяване на инвестицията е 24 месеца и започва да тече от деня на
сключване на договора. В т.4.4. от договора са изброени хипотезите, в които от
страна на Ф.а е възможно да се упражни отказ за изплащане на финансова помощ, а
именно : ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора;
ползвателя не е провел тръжната процедура за избор на изпълнител при изрично
установени условия и ред за това; ползвателя не е използвал одобреното от Ф.а
тръжно досие или се е отклонил от параметрите в него; ползвателят не е спазил
договорните срокове, вкл. когато инвестиционния проект не е осъществен в срок
или е изпълнен неточно; ползвателя е укрил факти и обстоятелства относно
изпълнението на инвестиционния проект; неспазване на сроковете и реда за
подаване на заявката за плащане; разходите или извършените плащания във връзка
с инвестицията са направени преди датата на сключване на договора. Според
клаузата на чл. 4.17 от договора ползвателя е поел задължение да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по гл. 3 от договора и в съответствие с таблицата
на одобрените инвестиционни разходи и одобрената техническа
спецификация/задание съгласно одобрено тръжно досие. В раздел 6 от договора е
уреден и реда за изплащане на финансовата помощ, а именно в срок от 3 месеца,
считано от постъпването на заявката с приложени всички необходими документи
доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 34/27.08.2003 г. издадена от Министъра
на З.то и горите, като финансовата помощ се превежда по банкова сметка ***. Неразделна
част от така подписания договора са Приложение 1 – с описание на видовете
дейности, количеството и стойностите им, както и общия размер на инвестицията и
размера на бюджетирането и от отделните
участници в нея; Приложение 2 – уреждащо застрахователните рискове при осъществяване
на инвестицията. Договорът е изменен с подписан Анекс 1/19.10.2005 г., като
според същия клаузата на т. 2.1. от договора изменя своята редакция в следния
смисъл – одобрената помощ въз основа на представените документи по проект №
290802100142 и на база резултати от провеждане на тръжна процедура е в размер
на сумата от 1 543 358 лв. без ДДС, представляващи 100 % от целия размер
на одобрената инвестиция, а така също приложение 1 към договора се променя
съответно на приложение 4 към подписания анекс № 1. По повод на изготвена на
12.05.2006 г. докладна записка от страна на ползвателя /община – К./ чрез
Началник Отдел „Европейски схеми“ се установява между страните да е бил
подписан Анекс 2 към договора от 10.08.2004 г. по силата на които са внесени
промени в клаузата на т. 3.1., като е възприето, че ползвателят се задължава да
извърши инвестицията, предмет на договора в срок до 30.11.2006 г. Отново по
искане на ползвателя, което е мотивирано с отправени до възложителя мотивирани
писма и докладни записки, придружени със справки за метерологичните условия в
района, където се изпълнява проекта се е стигнало до подписване на нов Анекс от
18.20.2006 г., с които срокът за завършване на инвестицията е удължен до
10.02.2007 г., съответно с последващ Анекс от 13.02.2007 г. срокът е бил удължен до 10.07.2007 г.
Ангажираният
Анекс от 28.02.2007 г. към договор от 10.08.2004 г. установява, че страните са
постигнали съгласие да променят и количествено-стойностната сметка към позиция
1 от Приложение 4 към договора обхващащи пътните и асфалтовите работи по
рехабилитирания пътен участък.
От
представената докладна записка /лист 164/ изготвена от Началниците на Отдели –
„Европейски схеми“ и Европейско финансиране“ към ДФ „З.“ и адресирана до
Изпълнителния директор на Ф.а се вижда, че е прието от представената от
ползвателя заменителна таблица да е възможно да се извърши замяна относно
дейности, както следва : изкоп земни почви с изкоп скални почви; превоз на
земни почви с превоз на материал за насип банкети и насип пътища; полагане
плътен асфалтобетон с полагане неплътен асфалтобетон. В цитирания документ
изрично е отбелязано, че останалите допълнителни дейности, които се налагат във
връзка с изпълнението на дадения пътен участък ще бъдат за сметка на
бенефициента, защото сума за непредвидени разходи не е била включена в
стойността на договора за строителство между общината и строителя. За
посочените констатации и възможно изменение в договора е изпратено писмо от
25.02.2007 г. подписано то Изпълнителния директор на ДФ “З.“ до Кмета на община
– К.. В пределите на описаните в докладната записка параметри е подписан и
цитирания по-горе анекс от 28.02.2007 г. към договора за безвъзмездна финансова
помощ от 10.08.2004 г.
Представен
е договор за изпълнение на строителни работи на обект „Реконструкция на път IV-48034 К. – Н. в извън населените места“, които е сключен на
09.06.2005 г. между Община – К., като възложител и Сдружение „Б. – ПСФ“, като
изпълнител, а за ръководител на проекта е определено лицето - инж. Я.Г.. Крайният срок за изпълнението на
договора е определен за 09.06.2006 г.
Представени
са анекси за изменение на така подписания договор между Община К. и дружеството
изпълнител на обекта, а така също е изготвена и подписана между общината и
изпълнителя и заменителна таблица относно Обект – „Реконструкция на път IV-48034 К. – Н. в извън населените места“, като в нея са
посочени конкретните допълнителни СМР, които са възникнали, като необходимост
за реализация в рамките на изпълнението на проекта. Техният паричен еквивалент
възлиза на общата сума от 292 406,10 лв. с вкл. ДДС.
По
делото са ангажирани и контролен лист относно възложена и извършена проверка на
място от страна на ответника – ДФ „З.“ в периода 23.08.2007 г. -24.08.2007 г. с
изготвени приложения към същия, количествени сметки и протоколи за изпитвания
на асфалтова смес и резултати от тези изпитвания. Освен това са ангажирани документи от такова
естество установяващи извършени контролни проверки от страна на финансиращата
институция в по-ранен период на изпълнение на инвестиционния проект.
Сред
доказателствения материал приобщен по делото са и 88 броя актове - образец 12
за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване, които строителни
документи са подписани от представители на Община – К. /възложител на обекта/,
Трансконсулт БГ“ ООД /дружество осъществяващо функциите по строителен надзор на
обекта/ и Сдружение „Б. – ПСФ“ /строител/. Ангажирани са и приложенията
изготвени към тези актове, а именно количествени сметки също подписани от
посочените субекти взели участие в строителния процес.
Съгласно
Уведомително писмо на ДФЗ за извършени плащания с изх. № 01-0800/1052 от
30.10.2007 г., което е постъпило в Община – К. на 02.11.2007 г. от страна на Ф.а
е констатирано, че сумата в размер на 420 511,68 лв. попадаща в предметния
обхват на уговорената безвъзмездна финансова помощ съставлява недопустими
разходи, поради това, че е налице несъответствие на протоколите за приемане на
завършените СМР и резултатите от проверката на място съпоставени с
количествено-стойностната сметка към договора. В писмото е посочено, че
изплатената на община – К. сума по договора възлиза на 1 122 846,32
лв. Позициите относно които е било констатирано несъответствие са обективирани
в табличен вид, като Приложение 1 към
писмото.
Представено
е решение от 23.02.2015 г., което е постановено по т. д. № 66/2012 г. от
Окръжен съд- Сливен, като с него Община – К. е била осъдена да заплати в полза
на ТД „Б. – 90“ ЕООД, сумата от 207 754, 45 лв., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба -11.07.2012 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати на ПСФ „М.“ АД сумата от 207 754,
45 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба -11.07.2012 г. до окончателното изплащане, които суми
представляват неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР по договор НQ 00142/3/3/086 за обект „Реконструкция на път IV-48-34 К. – Н. в извън населените места“ финансиран по
програма С.. С решението община – Колте е осъдена да заплати и разноски в
размер на сумата от 16 620,36 лв. – държавна такса, 9600 лв. – адвокатско
възнаграждение и 250 лв. – разноски за вещо лице.
Представено
е решение от 17.12.2012 г., което е постановено по в. гр. д. № 282/2012 г. от
Окръжен съд- Сливен, като с него е потвърдено решение от 06.03.2015 г. по гр.д.
№ 115 /2010 г. по описа на РС- К., с което Община – К. е била осъдена да
заплати в полза на „Б. 90“ ЕООД сумата от 24 500 лв. – главница, вкл.
законната лихва върху главницата и сумата от 7958 лв. – обезщетение за забава
върху главното вземане. Цитираното решение е влязло в сила на 07.04.2014
г.
Съгласно
допусната еднолична съдебно-техническа експертиза и изготвено заключение по
нея, което е прието в съдебно заседание провело се на 06.11.2015 г. от експерта
комуто е възложено същото са дадени следните отговори : обектът, които е
предмет на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ обхваща две
отсечки от Път IV
– 48034, като първата отсечка започва от кръстовището с Път II – 48 /Омуртаг – К. – Градец/, до началото на регулацията на с. К.
с дължина от 2,160 км., съответно втората отсечка започва от края на
регулацията на село – К. и свършва при кръстовище с Път IV –
48032 /за село Жеравна/ и е с дължина от 3,959 км.; или общата дължина на
обекта е в параметри от 6,128 км.; описани са габаритите на пътя, като в
първата отсечка те са : 4 м. асфалтово платно и два банкета от по 1м., а във
втората отсечка : 6 м. асфалтово платно и два банкета от по 1 м. /посочените
стойности са резултат от замервания на място направени от вещото лице при
посещението му на 28.09.2015 г./; видовете СМР предвидени в КСС към договора и
тези извършени на място и установени с актове за приемане на видове работи /обр. 7 и обр. 12/ са изпълнени в различна
степен- някои видове СМР не са изпълнени /поз. 12/, а някои са изпълнени без
съмнение, но за тях не са представени актове или протоколи за приемане /поз. 5,6 и 7/; констатирани са и видове СМР
относно които не се установява изготвяне на документи за приемането им, но
същевременно има резултати от проверка на представители на ДФ „З.“; резултатите
касаещи изпълнението на СМР по договора и реално изпълнени СМР на място са
предмет на отразяване в Сравнителна таблица на видовете СМР, предвидени по
договора от 10.08.2004 г. и тези доказани с актове – протоколи /обр. 7 и 12/,
като от същата са видни разликите и отклоненията в изпълнението на всички СМР
по позиции и части на проекта; анализирайки наличната строителна документация
във връзка с реализиране на обекта вещото лице е дало заключение, че строежът е
бил изпълнен законосъобразно, протоколите и актовете изготвяни през време на
строителството са съставяни коректно и отразяват реално изпълнението на СМР, а
вложените материали са качествени, което се потвърждава от приложените в
кориците на делото протоколи за изпитване; строежът е годен за въвеждането му в
експлоатация, като същия е изпълнен съответно на одобрените инвестиционни
проекти, като е съобразен с всички технически условия на договора за
строителство. При защитата на заключението си в съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че по отношение на всички извършени в повече от изпълнителя СМР е
съществувала технологична необходимост, като за тях са подписани актове образец
12 и от двете страни в строителния процес. Вещото лице не може да посочи, какви
са причините наложили извършването на тези допълнителни работи, доколкото се
касае за изпълнение, което датира от 2007 г. Вещото лице споменава, че относно
първия пътен участък обхванат от въпросния проект в рамките на неговото
изпълнение е била предприета корекция в габаритите на платното, като същото от
първоначално установените 6 м. ширина е редуцирано на 4 метра. Това изменение
налага промяна и в обема на работите по изпълнението на проекта. Това защо едни
строителни работи са повече, а други по-малко вещото лице не може да формира
ясен отговор.
Съгласно
изготвени от вещото лице – С. допълнителни заключения към допуснатата СТЕ във
връзка с формулирани от страните допълнителни задачи към експертизата, които са
приети от СГС се установява следното : допълнителните видове СМР са били реално
извършени съгласно съставени актове - Образец 12 и са задължителни за
строителя, инвеститора и техническия ръководител, като необходими за завършване
на обекта и за правилното му функциониране, като възлизат на стойност от общо
139 279 лв. без ДДС; вещото лице е изследвало и посочило количествата на
видовете СМР по позиции по договора и по приложените по делото доказателства,
както и техните единични стойности в изготвената и неразделна част от
заключението му – сравнителна таблица 2; при сравнението на СМР и по проверките
на място извършени от служители на ДФЗ вещото лице е дало заключение, че по
определени позиции са налични разлики, а относно други позиции съществува
съвпадение; количествата и стойностите на СМР по позиции към договора и
съгласно проверката на ДФЗ, както и отликите между тях са изчерпателно описани
в сравнителна таблица 3 към заключението. При защитата на допълнителните си
заключения вещото лице – С. е дало следните обяснения : разликата в сумите
платени от ответника и това което е било установено по документи се дължи на
обстоятелството, че Ф.а е признал количества дейности, които са в по-ограничен
обем, от тези които са реално установени чрез съставяне на актове – Образец 12;
разликата в количествата идвала от допълнително представени на в.л. 14 броя
актове – Образец 12 при посещението му в Община – К., като при насрещната му
проверка в ДФ „З.“ се установило, че там ги няма тези допълнителни 14 акта. Това
мотивира вещото лице да приеме, че именно това е причината количествата определени
от Ф.а да са по-ниски от реално доказаните. Вещото лице базира изводите си, че
извършените по проекта видове работи са в различен обем, като се съпоставят
техните показатели предвидени в КСС към договора. Вещото лице споменава, че е
анализирал и заповедната книга, която задължително следва да се води при
изграждането на подобен обект, като в нея изрично фигурирали указания от
строителния надзор към строителя, че следва да извърши на място допълнителните
видове работи, които не са предвидени към договора. Изпълнението на същите е
предприето от страна на строителя, защото характера им е такъв, че без
реализацията им обекта не подлежи на приемане, съответно изискуеми са с оглед
правилното функциониране на обекта с оглед предназначението му. Вещото лице
привежда конкретни примери от необходими дейности, които е следвало да се
вложат при реализирането на проекта : влагане на трошен камък/скален материал в
основата на пътя, поради констатирана ниска носимоспособност на земната основа,
което налаганейното подсилване; направа на насип за пътища и земни почви, която
дейност е извършена съгласно предвиденото в проекта, но според изготвения акт –
образец 12 е видно, че са вложени само 294 куб.м., или с 3 145 куб.метра
по-малко от предвиденото; за позицията засягаща направата на битумизирана
основа от трошен камък се посочва, че предвиждането е да се вложи обем
материали от 5 740 тона, но реално според изготвен акт- Образец 12
вложените материали са в рамките на 4 430 тона.
По
искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като заключението
изготвено по нея е прието без оспорване от страните и от него се установява, че
размерът на мораторната лихва върху главницата от 420 511, 68 лв.
изчислена за периода от 09.09.2007 г. до 03.09.2012 г. възлиза на сумата от
252 821,67 лв.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством проведения разпит на св. Я.Г.,
която е допусната на страната на ищеца. Същата заявява, че в периода 2004 -2005
г. е била назначена за мениджър на проект, които се финансирал от Агенция С.. Касаело
се за реконструкция на път, находящ се в община – К.. Свидетелката посочва, че
е с квалификация транспортно-строителен инженер. Пряк неин ангажимент в
качеството й на мениджър е бил да подава документи за одобряване, да следи за
извършваното строителство на място и за разплащането по проекта. Казва, че бенефициент
по този проект е била Община – К.. Изпълнителя е бил ДЗЗД – обединение между
две търговски дружества. Свидетелката си е комуникирала всекидневно в всички
участници в реконструкцията на пътя и била позиционирана на обекта. Тя е
участвала непосредствено в съставянето на всеки от документите по повод на
извършваните работи на място. Споменава се, че свидетелката е отговаряла и за
разплащанията по проекта, като тя лично е подавала до разплащателната агенция в
Ямбол заявките за плащане на извършени дейности. Свидетелката добавя, че по
този проект от разплащателната агенция била наложена голяма санкция, изразяваща
се в отказ да се направи разплащане в полза на община – К. възлизащо на сумата
от около 420 хил. лева. В уведомителното писмо, с което това решение се
свеждало до знанието на общината не се давала мотивировка, защото е възприета
такава корекция. Налице била само забележка, която обаче първо била символична
и второ - необоснована. Свидетелката потвърждава, че е наясно със съдържанието
на договора за извършване на ремонта на конкретния пътен участък и са и
известни правата и задълженията, които произтичат от него. Пояснява, че в
процеса на работа по реализацията на проекта, доколкото по него била предвидена
само част „пътна“, но не и геоложка такава нямало как предварително да стане
ясно какви са зоните и видовете почви през които преминава това 6-километрово
трасе. Едва при стартирането на самите изкопни работи се установило, че на терен
има участъци с много слаби почви, като върху тях е невъзможно да се извърши
строителство без те да бъдат усилени. Такова предписание било дадено и в
заповеди 1,3 и 5 обективирани във водената за обекта заповедна книга, както и
чрез проведени лабораторни изследвания в лицензирана лаборатория. Свидетелката
сочи, че с тези обстоятелства била
запозната и Разплащателната агенция в качеството й на финансиращ обекта орган.
Такова уведомяване се изисквало и съобразно подписания договор за безвъзмездна
финансова помощ, които предвиждал, че абсолютно всички скрити работи в
съответни срокове преди завършването им следва да бъдат посочени пред
разплащателния орган. Именно поради възникналите нови обстоятелства по
изграждането на трасето била изготвена заменителна таблица, като част от
дейностите, които е следвало да бъдат допълнително извършени са били одобрени
от финансиращия орган. Експерти на С. са посещавали регулярно обекта на място
за да се запознаят с дейностите непосредствено. Те правели огледи и заснемане
на дейности. Такова било поведението им и при изготтвяне на заменителната
таблица. Относно това, че количествата дейности които са били предвидени са
по-малко от тези, които са вложени на място съобразно изготвените актове –
Образци 12 свидетелката уточнява, че това е последица от обстоятелството, че се
касае до скрити дейности в строителството. При огледите си експертите на С. не
извършвали мерене с прибори за измерване, а единствено правели снимки на
състоянието на обекта. При изграждането на дадено пътно съображение например,
същото в основата си има една ширина, която към повърхността се редуцира /ако
най-горния пласт на пътя е 6м., всеки под него е с 50 см. по широк/. Тези
параметри на пътя макар да са скрити са налагали влагането на определени
количества материални, които обаче не са били установими с прилаганите от
представители на Агенция С. методи в реално извършените им стойности. По
отношение на трошения камък свидетелката казва, че количествата които са били вложени
са именно за преодоляване на геоложкото състояние на терена, но това не е
видимо към финализиране на проекта. Проверки по изпълнението на проекта са
правени от регионалната структура на разплащателната агенция в Ямбол, като след
това имало проверка и от представители от София, но на нея свидетелката не е
присъствала. Допълва се, че съобразно проекта тръбите, които е следвало да се
вложат са били с диаметър Ф 500, но реално са вложени такива с диаметър Ф 600,
като се излага, че това е било необходимо с оглед функциите на тези тръби да
поемат водите от черни пътища, които да се заустят във водостоците. Тази замяна
била възприета от експертите на финансиращия орган, като впоследствие тези
разходи не били признати. Свидетелката подчертава, че относно обекта е имало
конкретни указания от страна на строителния надзор, като те имат задължителен
характер за строителя и трябва да бъдат изпълнени, доколкото преследват и това
в обекта да се вложат качествени материали
за да се гарантира 10-годишния му експлоатационен период. Съответно ако
обекта не е изпълнен качествено приемателната комисия, която в случая е от ДНСК
няма как да разреши да бъде въведен в експлоатация. Указанията на строителния
надзор винаги са били вписвани във водената за обекта заповедна книга.
Относно
компетентността на гражданския съд да се произнесе по поставения за разглеждане
спор, СГС намира следното : От
съдържанието на разпоредбата на ПЗР на ЗУСЕСИФ-параграф 10 ал.3, която гласи,
че образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства
по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на
управляващия орган се извършват по досегашния ред следва извод, че към датата
на влизането в сила на ЗУСЕСИФ-25.12.2015 г. е допустим исковият
гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на
ръководителя на управляващия орган и този ред трябва да се прилага и след тази
дата относно висящите искови производства. Съобразявайки това, че процесният спор
е по ИМ заведена в съда на 13.09.2012 г., то същият попада в горната категория
и спрямо него е приложима разпоредбата на ПЗР на ЗУСЕСИФ-параграф 10 ал.3.
Изложеното обуславя наличие на правораздавателна компетентност на СГС да
разгледа предявените от Община – К. осъдителни искове.
По
същество на спора съдът приема следното:
По предявения иск с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД.
За да
бъде уважена тази искова претенция, в тежест на ищеца е да докаже сключването
на договора с твърдяното съдържание, както и изпълнението на собствените си задължения
по договора, а именно, че ищецът е извършил всички инвестиции, основни дейности
и цели по одобрения с Договор № 1461/01.08.2004 г. проект, от което за
ответника е възникнало задължение на основание т.2.4 от сключения между
страните договор да заплати в полза на ищеца окончателно плащане в размер на
сума, включваща и плащане от 420 511,68 лв.
Съобразявайки чл. 4.7 от
договор от 01.08.2004 г. ДФ "З.” се задължава да заплати на ползвателя - Община – К. предвидената в този договор финансова помощ в срок от 3 месеца от
постъпване на заявка, заедно с всички необходими документи, доказващи
направената инвестиция, съобразно Наредба № 34/27.08.2003 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване
на междуселищната инфраструктура по Специалната предприсъединителна програма на
Европейския съюз за развитие на З.то и селски райони в РБ.
На осн. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 34 за изплащане на
финансовата помощ кандидатът подава заявка за плащане по образец, утвърден от
изпълнителния директор на ДФ "З.", и прилага документи, съгласно
приложение № 6. Сред предвидените в последното документи са: Проектно-сметна
документация според чл. 24, ал. 2, Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, Закона за устройство на
територията ; Разрешение за ползване, издадено от Дирекция за национален
строителен контрол - протокол № 16; Констативен акт за предаване на строежа от
строителя на инвеститора -протокол № 19.
На осн. чл. 18, ал. 3 и, ал. 4 от Наредбата Държавният Ф.
"З." може да изиска представянето и на други документи, извън
посочените в приложение № 6, които са предвидени в договора за предоставяне на
финансова помощ. А в случаите, когато в документите по, ал. 2 и 3 има непълноти
или неточности, ДФ "З." писмено уведомява кандидата, който в срок,
определен от ДФ "З.", течащ от датата на уведомяването, може да
отстрани констатираните непълноти или неточности чрез представяне на
допълнителни и/или нови документи.
В чл. 20 от Наредба № 34 е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ "З." одобрява или отказва изплащането на финансовата
помощ след извършване на проверка и анализ за установяване на фактическо и
документално съответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената
инвестиция и писмено уведомява ползвателя за окончателния размер на финансовата
помощ или за отказа да му бъде изплатена.
Безспорно установено е между страните, че те са сключили
валидно Договор № 1461/01.08.2014 г., по силата на който ответникът ДФ
"З." се задължава да предостави на
ищцата безвъзмездна финансова помощ по европейска програма "С.", за
изграждането на дейностите, посочени в договора
- Реконструкция на обект – Път IV-48034,
село К. – село Н.. Установи се по делото, че бенефициента
по безвъзмездното финансиране е поел задължението да извърши инвестицията-предмет на
договора и съгласно представения и одобрен проект, в срок първоначално до 01.08.2006 г., като същия впоследствие по инициатива на общината
–бенефициент е бил удължаван няколко пъти, като последното удължаване е до
10.07.2007 г.
Страните
спорят относно това, дали за ответния Д. Ф. „З.“ е съществувало основание да откаже
плащане на част от уговорената с договора безвъзмездна финансова помощ,
възлизаща в размер на 420 511,68 лв. позовавайки се на това, че същата съставлява
недопустими разходи, поради това, че е налице несъответствие на протоколите за
приемане на завършените СМР и резултатите от проверката на място съпоставени с
количествено-стойностната сметка към договора. Основанията за отказ да се
осъществи плащане от страна на Ф.а са ясно дефинирани между страните в т. 4.4.
от договора, като сред тях е това визирано в подточка „а“ – когато ползвателя
не изпълни някое от задълженията си по този договор. Тълкуването на това по
общо формулирано съгласие между страните следва да бъде ограничено до тези
задължения на Общината, които са изброени в точки от 4.17. до 4.37 от договора.
Сред тези задължения е такова при съдържание, че ползвателят се задължава да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по глава 3 от договора и в
съответствие с таблицата за одобрените инвестиционни разходи и одобрената
техническа спецификация/задание, съгласно одобрено тръжно досие. Наред с това
са възникнали и задължения на ползвателя да сключи договор за изпълнение на
инвестиционния проект с избрания изпълнител –участник в тръжна процедура, след
писмено одобрение на лицето от страна на Ф.а, както и да сключи този договор
така, както е одобрен от Ф.а без да прави промени в някои от клаузите му – така
т. 4.32 и 4.33 от договора. Страните не спорят по това, че от ползвателя е била
проведена тръжна процедура, като съобразно нея е бил надлежно избран изпълнител
за изграждането на инвестиционния проект - „Б. ПСФ“, като по отношение на същия е било
получено следващото се писмено одобрение от страна на Ф.а. Това е довело до
сключването на 09.06.2005 г. с посоченото ДЗЗД на договор за изграждане и
реконструкция на процесния пътен участък. Към този договор е била изготвена
количествено-стойностна сметка, в която се посочвали извършените СМР, като вид,
количество и стойност. В процеса на изпълнение на проекта, поради констатирани
особености на участъка в геоложки аспект е прието от представената от
ползвателя заменителна таблица да е възможно да се извърши замяна относно
дейности, както следва : изкоп земни почви с изкоп скални почви; превоз на
земни почви с превоз на материал за насип банкети и насип пътища; полагане
плътен асфалтобетон с полагане неплътен асфалтобетон. Във връзка с това е
подписан и конкретен анекс от 28.02.2007 г. за изменение на договора за
финансова помощ, в които са упоменати конкретните дейности по позиции по
отношение на които е допусната замяна. Тук е съществено да се отбележи, че
възприетото от страните в този анекс изменение на КСС е в посока редуциране на
първоначално уговореното количество дейности по изпълнението на определена
категория позиции по проекта, което е рефлектирало и върху размера на
стойността на тези дейности, които размер също е бил редуциран. Следователно
изготвената заменителна таблица макар и в определени свои части да съдържа необходимост
от извършване на допълнителни дейности, доколкото е приета от финансиращия
орган само в посочената по-горе част, то не може да се приеме, че ответния Ф. е
изразил съгласие да промени параметрите на договора с допълнителните дейности,
които е заявено от бенефициента, че трябва да се извършват на място изтъкнати
причини в кореспонденцията налична по делото, а напротив тези дейности изобщо
не са били включени, като предмет на финансиране по подписания договор, което
означава, че финансирането им е изцяло ангажимент на бенефициента – Община – К.,
която се явява и възложител по договора за изграждане на съответния пътен
участък. При формиране на този си извод СГС съобразява характера на договора за
безвъзмездна помощ, чиито съдържание бе дефиниран подробно по-горе, като
съществен елемент от това съдържание и в частност от задълженията на
бенефициента по него е още към етапа на подаване на конкретния проект за
одобрения от финансиращия орган да е задал действителните параметри на проекта,
които определят и размера на неговото финансиране. Настъпилите впоследствие при
реализирането на проекта обстоятелства, които налагат промяна в първоначално
обявените дейности чрез предвиждането на допълнителни такива са в риск на
бенефициента по помощта и отговорността за тяхното финансиране е негова.
Единствено дейностите, за които Ф.ът се е съгласил да допусне изменение в КСС
изготвена към договора за изграждане на обекта са правно значими за определяне
на предмета на безвъзмездната финансова помощ, чието изплащане е ангажимент на
ДФ „З.“. Възраженията, че допълнителните работи на обекта, които са калкулирани
в стойността на поисканата помощ са били необходими с оглед качественото
изпълнение на същия, както и за снабдяване с разрешение за експлоатацията му,
съответно са били осъществени, поради указания на строителния надзор и други
участници в строителния процес не променят извода на съда, че безвъзмездно
финансиране относно тези допълнителни дейности не следва да се дължи и възлага
на ответника. Действително за приемане на обекта и въвеждането му в
експлоатация тези дейности се установи, че са били необходими, но това
обстоятелство само по себе си не ги прави част от договора за безвъзмездна
финансова помощ. Обратното финансирането на тези дейности следва да остане в тежест на Община – К., защото
същите не са част от предмета на договора за финансова помощ и не е налице
основание за плащането на стойността им от страна на финансиращия орган,
какъвто се явява ответника. Това е аргументът на представляващия Ф.а към 2007
г. Изпълнителен директор да откаже плащане по заявката на Община на част от
сумата, която е поискана от Община – К. във връзка с подписания през 2004 г.
договор за безвъзмездна финансова помощ. Посредством съвкупен анализ на
доказателствата събрани по делото, вкл. кредитирайки основното и допълнителните
заключения на вещото лице по допуснатата СТЕ, настоящата инстанция достига до
извод, че Община – К. е калкулирала в уговорената част /75 %/ от безвъзмездната
финансова помощ възлизаща на 1 185 516, 80 лв., сума на разходи за
допълнителни дейности надвишаващи обемите уговорени в КСС по отделните позиции
на проекта в размер на сумата 52 214,09 лв. /сборът на стойностите със
знак плюс даден в колона 12 на сравнителна таблица 2 към допълнителното заключение
по СТЕ/. Тези стойности са над допустимите по проекта и не подлежат на плащане
от ответника.
Другото
основно направление по което общината-ищец търси плащане на суми от ответния Ф.
е концентрирано върху тази категория дейности по проекта, които попадат в
уговореното финансиране по договора за финансова помощ, но е налице спор за
обхвата на тяхното реално извършване при реализирането на проекта. При
разрешаването на този спор съдът, счита че следва да изходи от отразеното
количество дейности изпълнени при реализацията на проекта, което е обективирано
в изготвените през време на строителството актове – Образец /7 и 12/, които са
подписани от участниците в строителния процес, а количествените сметки към тях
носят подписа и на Я.Г. /определена за ръководител на проекта/. Функцията на
тези строителни книжа е да определи стойността на вложените количества
дейности, които след реализацията им на място подлежат на закриване.
Същевременно при отчитането на обема на вложените в обекта СМР следва да се
съобразят и констатациите на ДФ „З.“, в частта им която засяга дейности, чието
съществуване на място е констатирано при извършените проверки, но не са били
удостоверени чрез изготвянето на съответния Акт – Образец по смисъла на Наредба
3/31.07.2003 г. на МРРБ. При определяне обема на осъществените строителни
работи по реализирания в Община - К.
проект по договор от 2004 г. СГС взе под внимание изводите на вещото лице по
допуснатата СТЕ и по конкретно направените констатации в сравнителна таблица 2
към допълнителното заключение, където вещото лице е съобразило, както
ангажираните по делото актове – Образец 7 и 12, така и информацията събрана в
рамките на регулярните проверки осъществени от представители на финансиращия
орган при реализацията на проекта. Така се установява, че неизпълнените на
място дейности, които са предвидени по подписания към КСС неразделна част от
подписания договор са при количества, чиято стойност възлиза на сумата от 318
586,56 лв. /сборът на стойностите със
знак минус даден в колона 12 на сравнителна таблица 2 към допълнителното
заключение по СТЕ/. По отношение на показанията дадени от св. Г. в съдебно
заседание следва да се отбележи, че същите макар да съдържат информация за друг
обем вложени строителни работи при извършването на проекта, а именно такива в
по-голям обем не следва да се кредитират, доколкото от приложените по делото количествени справки
към всеки съставян акт образец 12 се установява, че носят подписа на
свидетелката. Освен това самата свидетелка в показанията си заявява, че са се
наложили промени в начина на изпълнение на проекта, откъм дейностите, които е
следвало да бъдат вложени в него, като част от дейностите са били заменени с
други. Както се посочи обаче по-горе в настоящото решение така извършената
замяна в голямата си част не е била одобрена от ответника и не е станала част
от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ.
Предвид
извършеното обсъждане в заключение следва да се приеме, че ищецът не доказва да
е вложил при изграждане на пътния участък обем от дейности съгласно утвърдената
КСС към договора в размер на 318 586,56 лв.
Същевременно са вложени допълнителни дейности, чието плащане се иска от
ответния Ф. и възлиза на стойност сумата от 52 214,09 лв., но доколкото те
не са в предметния обхват на договора за безвъзмездна финансова помощ, то и за
тях не е налице основание за изплащане. При това положение за ответния Ф. се
установява наличие за отказ да изплати по договора от 2004г. търсена от него
сума в размер на сумата от 370 800,65 лв. По отношение отказа на Ф.а за
сумата от 49 711,03 лв. /разликата над сумата 370 800,65 лв. до
сумата от 420 511,68 лв./ СГС намира, че не са налице основания за това,
доколкото за посочената сума се проведе доказване в насока установените с КСС
към договора строителни дейности да са реализирани на място, което поражда
правото на ползвателя на безвъзмездната помощ да поиска и получи нейното
плащане в размер на сумата до 49 711,03 лв., като същата не попада в
хипотезата на недопустимите разходи, на какъвто аргумент се е позовал ответния Ф.
за да откаже плащането й. По изложените съображения предявения иск при
квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата до 49 711,03
лв., за колкото следва да се уважи, а за разликата му до пълния предявен размер
от 420 511,68 лв., поради неговата недоказаност искът следва да се
отхвърли.
Приетата за доказана по главния иск сума в
размер от 49 711,03 лв. е дължима от ответника ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
доказването наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът в мотивите си досежно предявения главен иск
достигна до фактически и правен извод за наличието на главен дълг от 49 711,03
лв. Доколкото в чл. 19, ал. 1 от приложимата Наредба 34.27.08.2003 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и
подобряване на междуселищната инфраструктура по специалната предприсъединителна
програма на ЕС за развитието на З.то и селските райони в Р. Б. е предвидено, че
ДФ „З.“ изплаща финансовата помощ по проекта в срок от три месеца, считано от
постъпване на заявката за плащане заедно с всички необходими документи,
доказващи направената инвестиция, то вземането за обезщетение за забава
възниква след изтичането на така посочения срок. В случая заявката за заплащане
на следващата се финансова помощ е подадена от Община К. и е постъпила при
ответния Ф. на 30.07.2007 г., като тримесечния срок за плащане по тази заявка е
изтекъл на 30.10.2007 г., респективно ответникът е изпаднал в забава да
осъществи плащането в размер на сумата от 49 711,03 лв. към бенефициента. Предвид това претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в рамките на периода от 09.09.2007 г. до
30.10.2007 г. е неоснователна само предвид липсата на изискуемост на главното
вземане в рамките на този период. Считано от 31.10.2007 г. ответния Ф.
действително е изпаднал в забава по отношение паричното си задължение да
заплати в полза на община – К. сумата в размер от 49 711,03 лв., но
доколкото своевременно от страна на ДФ „З.“ е противопоставено възражение за
погасителна давност на това акцесроно вземане за периода след 31.10.2007 г., то
същото разгледано по същество е частично основателно за времето от 31.10.2007
г. до 12.09.2009 г., доколкото исковата претенция за предявяване на
обезщетението за забава е заявена, считано от 13.09.2012 г. чрез подаването на
ИМ, доколкото по отношение на това вземане е приложима кратката 3-годишна
давност по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Следователно иска при
квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода от 13.09.2009 г.
до 13.09.2012 г., като дължимото обезщетение за забава върху доказания главен
дълг от 49 711,03 лв. възлиза на сумата от 15 555,01 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 252 789,87 лв. и за периода от
09.09.2007 г. до 12.09.2009 г. иска подлежи на отхвърляне, като недоказан по
своето основание.
Относно разноските: Искане за присъждане на разноски
са направили и двете страни, като при този изход на спора, право на разноски се поражда за всяка от тях. Ищецът-Община
К. чрез процесуалния си представител – адв. Чечов е
представил доказателства за извършени разноски в размер на 26 932,06 лв. – заплатена
държавна такса за разглеждане на исковете пред СГС; 450 лв. – заплатени депозити
за изплащане възнаграждение на вещо лице, или общата сума на разноските е
27 382,06 лв., като на присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно
на уважената част от исковете подлежи сумата в размер на 2 653,32 лв.
Претенцията на ищеца за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение СГС
намира за неоснователна, доколкото по делото отсъстват доказателства за реално
извършване на подобен разход, които да бъде възприет за сторена в процеса
разноска. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответния Ф.
съразмерно на отхвърлената част от исковете възниква право на разноски в размер
на сумата от 19 171,91 лв. – съставляващи заплатени депозити за
възнаграждения на вещо лице и дължимо възнаграждение за процесуално
представителство осъществено от юрисконсулт.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ОБЩИНА К., с
адрес – гр. К., пл. „**********, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 49 711,03 лева, представляваща дължима част от безвъзмездна
финансова помощ следваща се по повод реализиране на проект : Реконструкция на
обект – Път IV-48034, село К. – село Н., съгласно договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ от 01.08.2004 г. и анекси към него, ведно със
законната лихва дължима върху главното вземане, считано от 13.09.2012 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
разликата над сумата от 49 711,03
лева до сумата от 420 511,68
лева.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ОБЩИНА К., с
адрес – гр. К., пл. „**********, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 15 555,01 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в
плащането на главния дълг от 49 711,03
лева, което обезщетение е дължимо за периода от 13.09.2009 г. до 13.09.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над сумата от 15 555,01 лева до сумата от 252 789,87 лева и за периода от 09.09.2007 г. до 12.09.2009 г.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ОБЩИНА К., с адрес – гр. К., пл. „**********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 653,32 лв. – представляваща направени разноски за водене
на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., с адрес – гр. К., пл. „********** да заплати на Д. Ф. „З.”, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 19 171,91
лв. – представляваща направени
разноски за водене на делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: