РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „МедЛийз“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София – 1164, ******, представлявано от
М.П.П., против СТ. К. СТ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
******, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 210/22.03.2021 г. по ч.гр.д. №
1618/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 063. 44 лева,
представляваща дължима главница за периода 10.02.2019 г. – 10.06.2020 г. по сключен
между страните договор за потребителски кредит № 131/18.05.2018 г., сумата от 7. 94
лева, представляваща договорна лихва за периода 10.03.2020 г. – 10.06.2020 г., и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на
08.03.2021г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор за
потребителски кредит, съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 1 450 лв., изплатена, съгласно уговорките по т. 1, чрез изплащането му на
търговски партньор. Предоставеният кредит следвало да бъде върна при лихвен
процент от 14 %, на 24 погасителни вноски от по 69. 62 лв., при ГПР от 14.93 %.
Длъжникът изцяло поетите задължения по договора, като на 10.06.2020 г. настъпил
1
уговорения краен падеж, и останали дължими търсените в настоящото производство
суми.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който исковете
изцяло се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на договорни
отношения между страните, като се твърди, че липсват доказателства ответника да е
ползвал услугите на „СОБАЛ-БУРГАС“ ООД, още по-малко пък данни за това какви
услуги са ползвани, кога и в какъв размер, или пък за наличието на договорни
отношения между последното дружество и ищцовото. Оспорват се и всички
приложени към исковата молба книжа. Твърди се също така, че липсват данни да е
обявявана предсрочна изискуемост. Депозира се възражение за нищожност на клаузите
на договора, общите условия и приложенията, като неравноправни, нарушаващи
правата на кредитополучателя и противоречащи на добрите нрави. На последното
място депозира и възражение за изтекла погасителна давност. Поради изложеното се
моли исковете като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 1681/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съгласно договор за потребителски кредит № 131/18.05.2018 г. ищцовото
дружество е предоставило на ответницата сумата от 1450 лева, като съобразно
уговорката по чл. 1 от него, кредитът следва да бъде изплатен от кредитора пряко на
търговски партньор, като извършването на плащането по този начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита. Изрично в договора е посочено, че се финансират медицински услуги, като
данните за търговския партньор са Очна болница – Бургас. Сумата подлежи на
връщане на 24 анюитенти месечни вноски от по 69. 52 лв., като падежът на първата
вноска е на 10.07.2018 г., а на последната такава на 10.06.2020 г. Така общата на
2
връщане сума по кредита възлиза на 1 670. 85 лева, при годишен процент на разходите
/ГПР/ от 14. 93 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 14. 00, като уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 220. 85 лева.
Съобразно уговорката по чл. 1 сумата от 1 450 лева е преведена на „СОБАЛ-
БУРГАС“ ООД на 22.05.2018 г., като наредител е ищецът, а основание за превода е
процесния договор 131/18.05.2018 г., като при останалите пояснения е посочено името
на ответницата. Така посоченият търговски партньор е „СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОЧНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ ООД, видно от справката в
търговския регистър.
Твърди се, че ответницата е заплатила изцяло първите 7 вноски, а след това за
месечните вноски до 10.03.2020 г. е извършвала частични плащания, чрез които е
погасила 386. 56 лева от главницата и 273. 44 лева - лихви. По-конкретно е останала
дължима главница в общ размер от 1 063. 44 лева, обективираща дължимата такава за
вноските от номер 9 до 24, посочена за размер за всяка вноска в уточнителната молба
по заповедното производство, както и лихвата за последните четири вноски в размер на
7. 94 лева, също разбита по месеци в същата молба.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съществуващата между страните облигационна връзка се установява от
представения по делото договор, като липсва и оспорване на подписа на
кредитополучателя в него. Съобразно уговорките по договора ищецът е предоставил
кредит на ответница в размер на 1 450 лева, като го е превел на Очна болница – Бургас
за финансиране на медицински услуги, при което и съобразно уговорките по договора,
в частност и на тези по чл. 1, се налага извода, че кредиторът е изпълнил своето
задължение. Не могат да бъдат споделени изнесените доводи от страна на
процесуалния представител на ответника, тъй като съобразно уговорките по договора
това е начинът на изпълнение на задължението за предоставяне на кредита. За какви
точно медицински услуги е бил ползвана сума, в каква е тяхната стойност и т.н. е
ирелевантно за настоящия спор и би могло да има някакво значение в отношенията
между ответницата и „СОБАЛ- БУРГАС“ ООД, но не и в тези с ищцовото дружество.
При това и с оглед на твърденията за извършените частични плащания се налага
извода, че са останали дължими търсените в настоящото производство суми, надлежно
индивидуализирани по-горе, тъй като не са представени доказателства за изпълнение
от страна на ответницата на поетите задължения по договора било в угоровения срок,
нито след неговото изтичане. В същото време уговорките по договора предвид
уговорените размери на ГПР и ГЛП не са нищожни, нито могат да бъдат възприети
като неравноправни клаузи, тъй като не покриват някоя от хипотези на чл. 143 от ЗЗП,
и не променят от съда извода за основателността на претенциите. По отношение на
3
доводи, че липсват данни да е обявявана предсрочна изискуемост, следва да се
отбележи, че сумите се търсят въз основа на настъпил краен падеж по договора на
10.06.2020 г. Не могат да бъдат споделени и доводите за изтекла погасителна давност,
тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 08.03.2021 г., при което
няма как да е погасена дължимата главница по вноски от 9 до 24, при все че падежът на
вноска номер 9 датира от 10.03.2019 г. /аргумент чл. 110 от ЗЗД/. Същото се отнася и
по отношение на договорната лихва, тъй като падежът на вноската за първата търсена
такава датира от 10.03.2020 г. /аргумент чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат
уважени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.03.2021 г., до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 235 лева. При разноските съдът включи
заплатената държавна такса от 75 лева и депозита за особения представител от 160
лева. Доказателства за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. не са представени по делото.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 175 лева, които съгласно дадените указания в
т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника в полза на
ищцовото дружество възлиза на 410 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че СТ. К. СТ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ******, дължи на „МедЛийз“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София – 1164, ******, представлявано от М.П.П., сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 210/22.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 1618/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 063.
44 лева, представляваща дължима главница за периода 10.02.2019 г. – 10.06.2020 г. по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 131/18.05.2018 г., сумата
от 7. 94 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.03.2020 г. – 10.06.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на
08.03.2021г. до окончателното й изплащане.
4
Осъжда СТ. К. СТ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
******, да заплати на „МедЛийз“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1164, ******, представлявано от М.П.П., сумата от 410 лв.
/четиристотин и десет лева/ за направените по делото разноски, от които 175 лева за
производството по ч.гр.д. № 1618/2021 г. и 235 лева за настоящото гр. д. № 4749/2021
г., двете по описа на Районен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5